Фотпуска – част 1 – около Троян и село Орешак

Началото на всяка дълго чакана лятна отпуска е ясно – подготовка на колата, преглед на необходимите неща в нея – малко подходящи продукти за всеки случай – мокри кърпички, Грипекс, Ибудолор, Лопедиум, подходящ крем за слънце, още няколко  добавки към аптечката в колата и поемаме. Заредил съм с ранен Моторхед и това и звучи  – много е нахъсващо за пътуване по пътищата на България.

Въпреки многото предупреждения, избираме прохода Кърнаре – Троян. Преди да поемем нагоре, зареждаме аптеката в Кърнаре с вестник Фрамар. Ще има да ви четат, така казва фармацевтът. Добри думи!

Не знам защо, но интересното почва от там – големият комин с надписа Кърнаре, виещият се път, мантинелата, през която се вижда на километри в низината. Много красив, но и рисков проход, тесен и пълен с опасности.

И малко преди върха – чешма на Софарма. Ха-ха, ама и изненада!

Точно с началото на Ловешка област започва и много гадния асфалт, с дупки, като по Луната. Бавно движение, ту в едната лента, ту в другата, но е красиво, пусто да остане.

Спираме да хапнем в единственото заведение, което виждаме по пътя. Битова обстановка и високи цени, но какъв изглед, ех!

А скоро след това е Троян. Нищо не виждаме, защото го минаваме почти транзит, прави ни впечатление, че е много голям и разлят град.

Бързаме да стигнем до хотела в село Орешак. Как обаче да намерим къде е въпросната махала на селото? И то около 14.00, когато всички съвестни граждани са в леглото и спят своят следобеден сън…

С много питане стигаме до При Братята, стилно семейно хотелче с басейн, барбекю и забутано съвсем в гората. Прилични цени, слънце и студена вода в басейна. Малко релакс и назад към Троян, за вечеря.

Троян ме впечатли с няколко неща. Все едно се върнах назад в детството си.

Много красиво планинско градче, пълно с шеметно красиви къщи, които са изоставени или собствениците са починали.

По всичките магазини има едно и също обявление – Намаление.

И вероятно няма място, на което да има повече пицарии на глава от населението, като при това пиците се правят от хлебно тесто и твърдо приличат на пра-пиците, които помня от началото на 80те. Нищо общо с тънките диетични пици от Южна България, тук пицата е храна, а не залъгалка. Иначе, хубаво местенце, но вероятно хората от града не усещат нещата, както ние ги усещаме. Всичко е странно и необичайно, липсва подредеността и сивотата на Южна България. Вижте как няколко цветя променят сивата соц фасада.

Хапваме по една пица с 6 сантиметров блат, намираме огромни смокини /Ваня е на върха на щастието си/, купуваме бутилка малиново вино и шоколад за мезе и поемаме обратно към хотела.

Сядаме на барбекюто да пием по едно питие с шоколада, но младо семейство вече е обсебило терена. На скарата се въртят пържоли, мъжът ни издебна и пусна Фолклор ТВ и съвсем уби балканската романтика с няколко поредни поп-фолк гаври. Хубаво е, че останах  после сам в ресторанта на хотела, Ваня заспа, а аз слушам тихо Карлос Сантана и се държа като абсолютен декадент, задгърбил стойностите на Фолклор ТВ и вечерната веселба, която доста загрубя, с идването на още няколко двойки. Добре де, мили хора, защо отивате в такова красиво кътче и надувате телевизия, в която лели и чичковци в копринени ризи и спарващи панталони пеят нещо, на което му казват „народна музика”? Нямате ли малко уважение към тишината на Балкана? Явно не…Веселбата продължи до късно, като вероятно трябваше да изляза и да ги снимам, но ме домързя. И тъкмо когато вече кръв капеше от ушите ми, те пуснаха сериал…Най-накрая тишина…

 Втори ден

Закуска със смокините, под лъчите на слънцето, което палаво наднича през прозорците на стаята. И напред към Манастира. Втори по големина в България, Троянският манастир е явно доста свято място, на което има събрани доста поклонници. Още на паркинга ви пресрещат планина от боклуци и бай Манго, който иска да ви продаде нож.Ама не какъв да е, а габровски, за колене на животни. Или поне един по-малък, за дране…:)

Отбивам го с обещание, че ще се върна друг път и влизаме в манастира. Според заповедта отпред, не снимам. Което ми пречи да заснема младия поп, който подпитва дали няма да платим за молитва, иначе „чудеса не стават”. Платихме и 2 лева за да видим импровизирания музей на Левски, пак минавка. Странна сбирщина от неща, които…каква е връзката с Апостола? Пред тоалетните опашка и ужасна воня, но таксата е твърда.

А в църковния магазин върви як бизнес. Добре де, не беше ли някой изгонил търговците от храма? Не са си чели уроците скоро…

На паркинга бай Манго пак ме захваща да си купя нож, а аз се пазаря като луд, но най-накрая му казвам, че този нож не струва, защото имам пищов в колата. Използвам опулването му за да си тръгна.

Следващата спирка – Музеят в Орешак. Огромно пространство, с усещане и украса около годините на  Асамблея  – Знаме на Мира, в което виждаме обаче много интересни неща. Можете да усетите атмосферата във видеото.

Музей в село Орешак

Но тук предстои ремонт и половината палати са затворени. В последната намираме огромен сбиркенщайн от какво ли не, включително и изкуство от Северна Корея.

Ама и находка. Нерде Ямбол, нерде Пхенян.

Следва хубав обяд – при Кайзера. Вкусноооооооооооооооооооооо!  А след това – сън, басейн, слънце, лека вечеря и пак на басейна, пийвайки ледена биричка и пишейки това! Взе да ми харесва тази фотпуска. Утре пътувам към Арбанаси,  я дайте препоръки къде да отидем и  да посетим. Пък ние ще се отплащаме със снимки и видео, обещаваме! И лека ноооооооооооооооооощ :)


2 коментара по „Фотпуска – част 1 – около Троян и село Орешак

  1. Мога да твърдя,тъй като често посещавам този район-с.Орешак че механа Кайзера и пет пари не струва пред механа Добруджанска среща.Извинявам се,ама цените са 2-пъти по-евтини и количеството е все едно се намираш в някой китайски ресторант.Най-хубавото шкембе в България,не се замразява като някои други,а се готви 3 пъти в седмицата .По-малко но пък винаги свежо.А за другата кухня нямам думи,вкусотия отвсякъде.
    Посетете и двете механи и после си направете равносметката и ще се убедите че съм прав. Желая ви всичко най-хубаво на всички .Успех