Самоубийството – как и защо се самоубиват хората

Не губете Себе си и Бога, напълнете душите си със слънце! Дочакайте Утрото!!

Картината на самоубийствата по света е повече от тревожна. Годишно в световен мащаб се самоубиват 500-600 хиляди души, а в България техният брой е около 1200. Средният световен показател е 20 самоубийци на 100 000 души от населението. За България той е около 16 души. Сред европейските страни незавиден водач е Литва (с 38 самоубийци на 100 000 души население, в съотношение мъже :жени съответно както 68:13. С други думи – мъжете самоубийци са цели 5 пъти повече от жените (колко слаб е т. нар. “силен пол”!)… В печалната статистика следват Беларус (с показател 35; тук съотношението мъже :жени е още по-стряскащо – 63:10); Русия – с показател 32 (58:10; ах, тези мъже- пияници!); Южна Африка – с показател 30; Словения – с показател 26 (тук мъжете не са чак толкова отчаяни, а съотношението им спрямо жените е 42:11). Приблизително същите са показателите за Унгария и Казахстан, за Латвия и Япония.

Заслужава си да разгледаме самоубийствата като социалнозначим проблем, характерен за всички видове общества от древността до наши дни. Тревога буди фактът, че основните причини за близо половината от всички самоубийства по света са свързани именно с любовта и проблемите, които тя причинява в живота. Става дума преди всичко за несподелената любов (най-често в тийнейджърска възраст) или за узнатата изневяра на някой от партньорите, било то при семейните двойки с брак или при тези, живеещи без брак. Затова в тази книга, в която разглеждам любовта, секса и болестите, предавани по полов път, ще разкажа малко по-пространно и за самоубийствата.

Според св. Августин Блажени (354 – 430 г.) самоубийството е “по-тежък грях и от убийството”. За първи път терминът “самоубийство” е използван от френския абат Десфонтен (1737 г.). Нашият доц. Христо Николов нарича самоубийството “преднамерено желание за смърт по лична воля”. Военният психиатър д-р Сашо Николов сполучливо го определя като “вик за помощ”, руският психиатър Александър Полеев – като “последен отговор на всички въпроси” и “последната възможност да обясниш някому нещо”. Големият писател – нобелист Александър Солженицин, свидетел на десетки случаи на самоубийства в сталинските сибирски концлагери, сурово го назовава “банкрут на живота”, “пълно фиаско” и категорично го отхвърля. Останалите причини за самоубийствата, освен любовните, са: раковите болести в напреднал стадий (поради нетърпимите болки и явната безнадеждност за възвръщане към живота); психозите (всеки десети шизофреник се самоубива, а на себе си често посягат и циклофрениците в депресивен стадий); старческото слабоумие; алкохолизмът (самоубийството е втората причина за смърт при алкохолиците, след чернодробната цироза); отчаянието вследствие тежко материално положение; финансовият банкрут; разорението след хазарт; скръбта след загуба на близък човек; семейните неприятности, конфликтите между родители и деца; сексуалните неблагополучия и др. Както убийствата, така и самоубийствата са пропорционално по-често срещани сред хомосексуалистите. Активните гейове са много ревниви и посягат на склонните към промискуитет неверни свои пасивни партньори, които пък са подвластни на депресията и понякога сами прекъсват живота си. Прави впечатление също, че по-често посягат на себе си деца на разведени родители. (По официални данни у нас се самоубиват средно 50 деца годишно.) Влияние върху ориентацията към самоубийство оказват и ред други обективни фактори като сезонът, климатичните и атмосферни условия, лунният календар и др. Върхът на самоубийствата е през пролетта (сезонът на любовта) и по-точно през месеците април, май и юни. Хората посягат по-често на живота си при пълнолуние, магнитни бури, резки температурни промени, както и преди Коледа и около рождените си дни. Роля играе и наследствената предразположеност към различни болести. По времето на социализма в казармата се самоубиваха годишно по 20-ина наборници (предимно новобранци, отчаяни от безсмислените “гонки” на “старите кучета” и на фатмаците). Добре е, че армията ни вече е професионална.

И църквата, и обществото никога не са гледали с добро око на самоубийците. Знаете, че е забранено те да бъдат опявани от свещениците и погребвани в осветените християнски гробища, защото, отнемайки живота си, те са променили плановете на Господ за тях. Отрицателно е и отношението на исляма към самоубийствата. Деянието се осъжда още в “Съдебник на Симбат Спарапет”. Този документ е издаден през 1265 г., а чл. 128 от него гласи: “Самоубийците не са достойни нито за погребение, нито за литургия.” Петър Велики пък ги е “наказвал”… посмъртно. В своя “Устав Войнской” (1716 г.) той постановява телата им да се излагат по улиците или обозите и после да се закопават на “безчестно място”. В “Морской Указ” (1720 г.) той заповядва трупът на моряка самоубиец да бъде… обесен. Петър Велики беси войниците си и при несполучлив опит за самоубийство. По същото време в Англия конфискуват цялото имущество на самоубиеца, защото това се е смятало за тежък грях. Разбира се, самоубийците не са престъпници. Мнозина от тях са страдалци, а страдалецът е свят човек, той се нуждае от съчувствие, подчертано внимание и грижи, за да излезе от депресивното състояние, в което е изпаднал. Пьолдингер разглежда четири периода на самоубийствения акт: обмисляне, вътрешна борба, решение и изпълнение. Ако сте психотерапевт (психиатър, психолог) или не сте такъв, но познавате хора, които са психически лабилни и биха могли да посегнат на живота си, наблюдавайте ги внимателно. Самите те дават важни и явни предварителни сигнали за фаталното си решение: стават мрачни, затворени и вглъбени в себе си, често плачат, а нерядко и споделят злокобното си намерение с най-близките хора. Съществува обаче и деянието “суицидален шантаж”, т. е. чрез мним опит за самоубийство да се опиташ да трогнеш някого. Обикновено това правят жените – наивно смятат, че като нагълтат шепа лекарства, ще изплашат неверния си съпруг или приятел, че той ще се разкае и ще се върне отново при тях. Това винаги е заблуда. Тези лекарства могат непоправимо да увредят черния дроб, бъбреците или стомаха на шантажиращите. При всички случаи обаче дори и това откровено изнудващо действие заслужава съчувствие и повишено внимание.

Не само обикновените българи, но и най – видни съдебни медици (професорите ръководители на катедри Георги Терзиев от Пловдив, Стойчо Раданов от София) предпочитат именно обесването като самоволен начин за напускане на света. Това е лек и бърз, почти светкавичен начин, защото се притиска сънната артерия и веднага се прекъсва оросяването на мозъка; понякога се прекършват и шийните прешлени. Едно мълниеносно причерняване пред очите – и край… Само че последиците тук са грозни и нелицеприятни: организмът автоматично изпуска всички тазови резервоари – пикочен мехур, право черво, като настъпва и обилно семеизлияние при мъжете. Смъртта чрез обесване е почти непредотвратима, дори и ако още агонизиращият човек веднага бъде свален от въжето и ако му се направи изкуствено дишане. В древността, а и по време на турското робство, е имало неписано правило: ако въжето се скъса при бесене, следва помилване. (Това обаче не е спазено при бесенето на лекаря на Хвърковатата чета на Бенковски – Васил Соколски. Той е бил едър, тежък човек и когато през 1876 г. го окачват на въжето в Пловдив, бесилката се срутва от тежестта му. Въпреки това знамение, турците я сковават отново и пак му нахлузват клупа; дотолкова са мразили априлските въстаници.)

Освен чрез бесене, българинът се самоубива и по други жестоки начини. По селата се среща пиенето на корозивни вещества (сода каустик, каналин) или хвърлянето в кладенец. Юношите в градовете предпочитат скок от високо, обикновено от последните етажи на някой жилищен блок. В Западна Европа се самоубиват по-елегантно: най-често като пуснат в кухнята светилен газ или чрез наркотици и сънотворни, както и чрез куршум в слепоочието или устата. По-известните самоубийци в световната история са: Юда (предателят на Христос, обесва се поради разкаяние от извършеното злодеяние, според евангелието на Матей); императорите Нерон и Отон (забиват меч в корема си пред заобиколилите ги войници, напиращи да ги обезглавят); философът политик Катон; пълководецът Марк Антоний, любовник на египетската царица Клеопатра (която часове по-късно, оплакала трупа му, подлага гръд на кралска кобра за фаталното й ухапване). Сами прекъсват по-късно живота си и убийците на Цезар – осиновеният му син Брут и трибунът Касий.

Хомосексуалистите са особено нежни души и са често срещани сред самоубийците. Такива са: поетът Петроний; Сократ (осъден е да изпие отвара от бучиниш най-вече заради педофилските си пристрастия); английската писателка лесбийка Вирджиния Улф, шизофреничка (усещайки поредния пристъп на мъчителната болест, си напълва джобовете с камъни и се хвърля в реката); руският композитор Пьотър Илич Чайковски (принуден от обкръжението на императора да изпие чаша с холерни вибриони заради разкрита скандална, вероятно несподелена любов към негов племенник); японският писател и драматург Юкио Мишива (публично си прави сепуку в знак на протест срещу политиката на правителството). Три несполучливи опита да свърши със себе си извършва и един от най-великите римски императори Адриан (умира на 10 юли 138 г. от неразпозната мъчителна болест, вероятно рак). Сами прекъсват живота си и ред други исторически личности: мъдрецът Зенон, основател на стоицизма (не издържа на болките от счупения си пръст и изпива отрова); друг негов последовател -стоик, трибунът писател Сенека (прерязва си вените, обвинен в заговорничество от император Нерон); френските поети Арман Барте (самокастрира се и умира от шока и кръвоизлива) и Никола Жилбер (поглъща огромния железен ключ от сандъка с ръкописите си); английската поетеса Силвия Плат, шизофреничка (пъхва глава в пуснатата газова фурна); американският писател Джек Лондон (алкохолик и наркоман, умира след нарочна свръхдоза морфин); американският писател-нобелист Ърнест Хемингуей (шизофрения плюс алкохолизъм, гръмва се в главата с ловната си пушка). Списъкът продължава с френските художници Винсент ван Гог (по същите причини) и Жул Паскен (евреин, родом от Видин, алкохолик); големият австрийски писател – евреин Стефан Цвайг (емигрира в Бразилия, където заедно с жена си изпиват цианкалий, отчаяни от временните успехи на Хитлер на фронта). Друг знаменит евреин от австрийската столица – основателят на психоанализата проф. Зигмунд Фройд, морфинист, нарочно си поставя свръхдоза, отчаян от нетърпимите болки (страдал е от напреднал, многократно и безрезултатно опериран рак на челюстта и езика). Тоталитарните режими действат гибелно на милиони човешки същества, дори на вдъхновителите си. Хитлер например изпива отрова и отпраща куршум в слепоочието си на 30 април 1945 г., поради безнадеждността пред разгрома на Третия райх; същото прави и жена му Ева Браун, самоубивайки се заедно с него. Втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева, се застрелва в сърцето през 1932 г. поради постоянния психо тормоз от страна на Сталин. Това прави и комисарят на тежката промишленост на СССР Серго Орджоникидзе (от алкохолизъм и страх – очаквал е Сталин да прати чекисти да го арестуват). Същото правят и стотици други престъпници от болшевишката клика на Сталин…

Ще подчертаем, че повечето хора на изкуството са особено чувствителни и раними по природа. Нерядко те остават безпомощни пред тежки препятствия и катаклизми в личния си живот. Познати са имената на над 200 изтъкнати поети и писатели от целия свят, които се самоубиват. Стотици са и художниците, композиторите и певците, които свършват доброволно със себе си. Сред по-известните от тях са: руските поети Сергей Есенин и Владимир Маяковски (алкохолици, но и недолюбвани и подплашени от съветската власт); Марина Цветаева (депримирана от сталинските репресии); съветският писател Александър Фадеев (алкохолик, председател на Съюза на съветските писатели, изпратил десетки свои колеги в Гулаг, който се застрелва поради страх от възмездие); италианският певец Луиджи Тенко (защото за пореден път не са го удостоили с болезнено бленуваната Голяма награда на фестивала в Сан Ремо); неговата любовница – френската певица Далида (последва го ден-два по-късно от мъка по него); блестящата актриса Роми Шнайдер, любовница на Ален Делон (не могла загубата на единствения си син Дейвид, загинал нелепо след като се е нанизал на железен връх при пиянско прескачане на ограда); гениалният американски певец Кърт Кобейн от група “Нирвана” (наркоман и алкохолик, слага край на живота си след огромна доза хероин); американската актриса-секс символ Мерилин Монро (алкохолизъм, наркомания и депресия). Десетки други творци, като например шизофреника композитор Робърт Шуман, правят несполучливи суицидални опити. Българската история изобилства от примери на саможертва на храбри герои, загинали за свободата и независимостта на Родината. Изпадането в безизходица по време на изпълнение на патриотичния дълг е могъщ подтик за самоубийствена нагласа и за осъществяването й. Именно това извършват десетки въстаници, партизани и функционери. Добре би било да познаваме и тачим тези светли имена от историята на България. По-видните наши национални герои самоубийци от Априлското въстание са: Тодор Каблешков (арестуван и отведен в турския конак, грабва една оставена без надзор пушка и се застрелва); Ангел Кънчев (налапва дулото на револвера си, обграден от напиращите да го заловят заптиета); Георги Обретенов (един от синовете на юначната българска майка баба Тонка – застрелва се пред наближаващата го потеря); Панайот Волов и Георги Икономов (преследвани от башибозуците, останали без оръжие, предпочитат да се хвърлят в придошлата мразовита река Янтра, за да се удавят); братята Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 г. (предадени и обградени от потерята, която подпалва къщата им)… А колко наши безценни сънародници, талантливи хора на перото, сме изгубили по един или друг трагичен начин. Между тях е поетът Пейо Яворов, който ослепява след първия си несполучлив опит – куршумът засяда в очния нерв. Година по-късно Яворов прави и втори, този път успешен опит, двойно подсигурен: поглъща отрова и веднага след това се прострелва в слепоочието. Следват поетите Димитър Бояджиев (застрелва се в главата поради несподелена любов); Пеньо Пенев (има циклофрения плюс алкохолизъм; поглъща огромни дози луминал в димитровградския хотел; това е вторият му, вече успешен опит); Андрей Германов (любовни терзания); Христо Банковски (алкохолизъм плюс депресивно състояние); Никола Ракитин (хвърля се в тунела от влака, несправедливо наклеветен, че е откраднал военни карти от Плевенския музей); хумористът Чудомир (страда от метастазирал рак на устата, не понася жестоките болки и се хвърля от 4-ия етаж на казанлъшката болница); критикът Минко Николов (отчаян, понеже е изоставен навръх Нова година); композиторът Димитър Ненов (шизофрения; хвърля се от балкона на психиатрията); бургаският композитор Иван Коларов (автор на великолепната песен “Бургаски вечери”); бургаският поет Гено Генов (хвърля се под влака)… Специално ще спомена и непрежалимата млада поетеса от най-поетичния ни град Бургас – Петя Дубарова. Едва 16-годишна, се самоубива със сънотворни таблетки в знак на протест срещу несправедливо обвинение от учителите й. Ако беше останала жива, тя щеше да стане втората ни Багряна! Самоубива се и авторът на великолепната книга за Петя Дубарова, поетът партизанин Веселин Андреев, който изпада в депресия след събитията от 10 ноември 1989 г. Най-голям позор за България обаче е самоубийството на българската Света Богородица – майката на най-великия българин Васил Левски – Гина Кунчева. Изпаднала в дълбока мизерия след Освобождението, тя моли Народното събрание да й отпусне пенсия, но й отказват! И тогава се хвърля в кладенеца на своите съседи!… Нека по-често си припомняме този факт със срам и разкаяние.

Съществува и понятието “разширено самоубийство”: т. е. преди да посегне на живота си, човек убива и други хора около себе си. Правят го някои шизофреници, които първо затриват семействата си, а после и себе си. Точно това извършват обаче и някои наши герои (без да са шизофреници), оставили славните си имена в българската история. Това са Кочо Честеменски в Батак и Спас Гинев и Петър Бонев в Перущица (през Априлското въстание от 1876 г.) Те умъртвяват целите си фамилии, а после и себе си, обсадени в църквите, където са потърсили убежище, защото иначе ги очаква още по-страшна, мъченическа смърт от освирепелите башибозушки орди.

Ако направим кратък анализ на съвременните условия и начин на живот в България през ХХ и ХХI век, ще стигнем до едно изключително тревожно заключение. Хиляди българи всеки ден сами несъзнателно съкращават отредените им дни поради неразумен и нездравословен начин на живот. Унищожават себе си не с въже, с куршум или отрова, а поради самоубийствения си начин на живот и неправилно хранене. Това важи особено за младите хора, които пушат по 1-2 кутии цигари дневно. (А цигарите са враг № 1 на съвременното човечество според определението на Световната здравна организация.) Все повече младежи злоупотребяват с алкохола, затлъстяват преждевременно още от тийнейджърска възраст, живеят безразсъдно и под перманентен стрес, който сами си създават. Този анти здравословен модел на живот рано или по-късно води до сигурно, макар и бавно самоубийство… Сигурно, но още по-бързо съсипване на собствения живот е и приемането на наркотици.

Хроничното психоемоционално пренапрежение (стресът) и несигурността в утрешния ден също ни “подяждат” живота, дори и без да го осъзнаваме и желаем… Ето защо, въпреки съществуването на всички тези проблеми в обществото ни, позволявам си да се обърна към отчаяните хора, които мислят за самоубийство:

Вие – съсипаните и обезверените, уморените и разочарованите, огорчените и обидените, разлюбените и изоставените, които сте толкова чувствителни и психически рухнали, че сте решили да посегнете на себе си: просто отложете и дочакайте до сутринта. Утрото винаги е по -мъдро от вечерта! Размислете внимателно и трезво, овладейте болката и разочарованието и знайте, че след нощта винаги идва ден, винаги изгрява слънце! Животът е един-единствен и не е само ваш. Той принадлежи и на родителите, които са ви създали и отгледали, и на децата ви – дори и неродените, които самите вие бихте създали, ако продължите да живеете. Винаги има смисъл да се живее, стига да откриете своята опора, своя нов и хубав собствен свят. Затова, умоляваме ви, заклеваме ви: НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ – НАДЕЖДА ИМА ВИНАГИ!

“Не се отчайвай от нищо! И в най-тежките мигове Съдбата винаги оставя една малка вратичка за изход!”, са великите думи на Сервантес. Големият американски певец Нат Кинг Кол, самото олицетворение на Обичта, съветва: “Каквото и да ти се случва, каква е ползата да плачеш: просто се усмихвай и продължавай напред!”А Достоевски е прозрял: “Човек се самоубива, когато изгуби Бога в себе си”, т. е. ако загърби всички ценности на света, включително Вярата и Надеждата. Затова осъзнайте дълбоко в себе си нещо много ценно за всички хора по света: не губете Бога в себе си, намерете своя път в живота и напълнете душите си със Слънце! И ако сте изпаднали във временно отчаяние, депресия, тъма – бъдете сигурни: след мрака винаги идва Светлина! Дочакайте я!!

Историята на презерватива и безопасния секс – вчера и днес

Единственото средство за предпазване от БППП, включително и от СПИН, е презервативът (кондомът). Важно е да се знае, че той е безпомощен само срещу срамните въшки и крастата. Това простичко творение, което многократно споменаваме в тази книга, е на възраст близо… 500 години! Той е изобретен преди половин хилядолетие, през 1564 г., от италианския анатом и хирург Габриеле Фалопио, който влиза в историята на медицината не само с анатомичните си открития, а и защото пръв разграничава сифилиса от трипера. Колко разностранни, енциклопедични и интелигентни са били лекарите през Средновековието! Едва 21 годишен, Фалопио създава едно простичко творение, което досега несъмнено е спасило десетки милиони човешки живота! Ето и историята на кондома накратко.

Всъщност, презервативът на д-р Фалопио е бил далеч от днешните модерни синтетични продукти. Бил е направен от… овчи черва. Покъсно, специално за Краля Слънце Луи XIV, са го подплатявали с коприна. (Това обаче не спасява краля от сифилис…) Изобретателят на каучука Чарлз Гуидър започва да произвежда не само автомобилни гуми, но и гъвкави гуми против нежелано бебе и неприятни болести. Тогава, в началото на ХХ век, особено опасен е сифилисът – масово епидемично явление. Безшевният латексов презерватив (показан от Юлиус Фромс през 1920 г. в Гьотинген) постепенно завладява целия свят.

Изискванията на Германския институт по стандартите за този сексуален продукт са: всеки презерватив да е дълъг поне 16 сантиметра и дебел минимум 49 милиметра. Като основен материал се допуска единствено изкуственият каучук (латексът). Позволява се лекото нащърбяване и добавката на ресни (“брадавички”) по повърхността на кондома, но са забранени гънките, дупките и шевовете. Годността му не бива да надвишава 4 години и преди да се скъса, той трябва да може да се опъне 600 пъти. След всяко ползване трябва веднага да се увие в тоалетна хартия или салфетка и да се изхвърли в кошчето за боклук.

Технологията обаче постоянно върви напред. Вече навсякъде по аптеките е пълно с презервативи с най-различни цветове и благоухания. Англичанинът Ник Мънияс обаче сигурно е направил добър бизнес с изобретяването на т. нар. “музикален кондом”. В материята му е включен микрочип, който след определени наелектризирания от сексуалните търкания се задейства и изсвирва 30-секунден мотив. Всеки клиент на модерните сексмагазини би могъл да си избере “музикален презерватив” с предпочитаната за сюблимния момент мелодия. И така, “музикален”, с брадавички, с аромати или най-обикновен, в ерата на страшната гибел с име СПИН, днес презервативът се оказва единственият що-годе сигурен предпазител на здравето и живота на всеки, който прави секс с непознат партньор. А също и най-безвредният анти бебе – продукт.

Буди недоумение поведението на т. нар. “порнозвезди” в масово гледаните порнофилми (по тв -каналите XXL, Private spice, Hustler TV и др.) – тези “актьори” никога не си поставят презервативи, с което фактически подтикват младите си зрители да следват примера им. Може би отделните държави трябва със специален закон да задължават производителите на порнофилми да ги пускат в ефира с придружаващо изображение на презерватив – така, както в Швеция не можеш да показваш рекламен тв – клип на шоколад и бонбони без изображение на четка и паста за зъби в ъгъла на екрана. (Това е недвусмислен призив към консуматорите на шоколад веднага след това да си измият зъбите, защото сладкото причинява кариес.)

Безразборните полови сношения с най – различни партньори са твърде приятни за много хора, но са силно рисковани за здравето и живота им без ползване на презерватив! Към промискуитет и сексуално общуване без презерватив подтикват алкохолът и наркотиците – те повишават настроението, но притъпяват чувството за отговорност и самосъхранение. На “пияна глава” се вършат най-големите безразсъдства и глупости; още по-големи са те на “друсана глава”… Но каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. Нека отбележа и една масова нова тенденция в интимното общуване между хората, продиктувана от разрастването на глобалната електронна мрежа и на технологиите. Напоследък изключително разпространено е търсенето на сексуални партньори (включително и брачни) по интернет. Друга, все по-ширеща се практика, е откровеното воайорство пред неговите камери. Това не е перверзия, след като се осъществява при взаимно съгласие, но далеч не е нормален секс, а сурогат, ерзац, непълноценен заместител на живия, истински секс. Уви, хората отвикнаха да общуват по човешки – да разговарят на живо, да се срещат и да правят нещата пълнокръвно. Светът ни вече е заробен от студените електронни технологии. “Модерният” начин на живот вече стана “онлайн”, превърна се в он – лайнов и силиконов. Хора, върнете се към ЧОВЕШКАТА си същност, докато не е станало късно!… Та нали в телата ни текат кръв и хормони, а не електрони?!

Спечели с Фрамар : Споделете тайните на женската сила и спечелете Мака…силата на жените

В една от нашите предишни игри, Фрамар повдигна темата за мъжката сила, която понякога я има, а понякога…е, сещате се, няма я. Най-странното бе, че след играта имаше много обаждания и писма, в които ни поставиха следната тема за размисъл – „кой е по-силен, мъжът или жената?“

В тази игра нека да ви запитаме за  нещо, което за което обичайно не се говори…Силни ли са жените или не? Не показва ли „слабият пол“ чудеса от героизъм, когато ражда или когато носи 2-3 чанти с покупки или когато трябва да защити детето си? И кой е по-силен…мъжете или жените, вечният въпрос…

 Силата на жените…или Мака.

 Маката, известна съща като lepidium meyenii, е едногодишно растение, отглеждано в перу и боливия в андите. Ядливият корен, който прилича на репичка, е основна храна за местното население. Южноамериканките също използват мака от хиляди години, за да се предпазват от умора, да са по-издръжливи и да намаляват стреса. Перуанките започват да използват мака на тригодишна възраст и са здрави, плодовити, продуктивни и издръжливи до доста напреднала възраст. При ежедневно приемане, маката може да повиши женското либидо.

Биофит представя Мака – уникален природен продукт с ефект върху силата ви!

Сертификат на Мака, производство на Био Фит

 

 Специално за читателите на Фрамар, БиоФит предлагат 3 бройки, напълно безплатно

Как можете да спечелите една от тях? Условията са прости…

Разкажете ни за моментите, когато ви е било трудно или е трябвало да демонстрирате огромна сила. Разкажете ни, кое ви е вдъхновявало, за да можете да се преборите с проблемите и да победите.Покажете ни как – любими мисли и цитати, мисълта за любими хора, глътка кафе или любима песен…споделете го!Бъдете честни и искрени, нека наистина да се разбере…кой е по-силен. И кой ще спечели наградата…

 Условия:

Печелят най-интересните и оригинални 3 постинга, по избор на екипа на Фрамар

Броят харесвания във Фейсбук и в блога е решаващ, но не и окончателен фактор за избора им.

Ако решавате да ги споделите в блога, задължително сложете истински електронен адрес, по който да ви намерим.

Дублирани участия или повече от 1 постинг на участник не водят до повишени шансове за успех!

Срок на играта – 15 октомври, 10 часа.

 Подаръците на победителите пътуват с куриерска компания Европът – официалният куриер на Фрамар.

 Повече за вълшебната билка Мака:

Маката, известна съща като lepidium meyenii, е едногодишно растение, отглеждано в перу и боливия в андите. Ядливият корен, който прилича на репичка, е основна храна за местното население. В Перу този корен се цени високо от над 2000 години. Легенди разказват, че воините на инките ядели мака преди битка за сили и издръжливост. Испанските конквистадори я наричали „секс билката на инките.“ Днес маката е известна като перуанския жен-шен, което е абсолютно неправилно. Двете растения са много далече едно от друго в света на растителната еволюция. Според съвременните изследвания , маката може да окаже благоприятно въздействие върху либидото, сексуалната потентност и енергия.

Южноамериканките също използват мака от хиляди години, за да се предпазват от умора, да са по-издръжливи и да намаляват стреса. Перуанките започват да използват мака на тригодишна възраст и са здрави, плодовити, продуктивни и издръжливи до доста напреднала възраст. При ежедневно приемане, маката може да повиши женското либидо.

Хранителната стойност на изсушения корен от мака е висока, тъй като той съдържа съставки, подобни на тези в зърнени култури като ориза и пшеницата. В състава му влизат 60% въглехидрати, 10% протеини, 8,5% влакна и 2,2% липиди, съвкупност от стероли, танини, алкалоиди и сапонини със взаймнодопълващо се действие. Легендарното въздействие на маката върху сексуалната потентност вероятно се дължи на високата концентрация на протеини и други жизненоважни хранителни вещества, при анализ се доказва и наличие на p-methoxybenzyl isothiocyanate вещество на което се преписва и основна роля за действието на мака като афродизиак. Голяма част от протеиновото съдържание на перуанския корен е под формата на аминокиселини, необходими за много процеси в човешкия организъм, сред които и сексуалните функции и плодовитостта. Те също са нужни за производството на съединения, предаващи импулси в нервната система, и играят ключова роля в процесите на сексуална възбуда и физическа издръжливост по време на секс. Основните аминокиселини, влизащи в състава на тези съединения, са фенилаланин, тирозин и хистидин. И трите се откриват в значителни количества в състава на маката. Тя също така съдържа още една аминокиселина – аргинин, за която се смята, че играе роля в поддържането на мъжката плодовитост и жизненост. Мака съдържа екдистерона бета-екдизон, а също и ситостероли и стигмастероли.

Мака – наречена още „естествена виагра“ се използва предимно в борбата срещу стерилитета. В най големите лаборатории за добив на Мака пpeпарати се произвежда от години прахообразно вещество, с което се подпомага  плодовитосттa.
Коренът съдържа важни за организма вещества – белтъци, желязо, цинк, магнезий, калций, въглехидрати, фосфор, захар, подсилващи вещества, минерални вещества, всички витамини и всички хормононаподобяващи субстанции. Всичките те се грижат за оросяването на таза с кръв и подпомагат същевременно за образуването на тестостерона при мъжа и на острогена при жената.

Помощ при бездетни двойки.
- Редовния прием помага при освобождаване от стрес.
- Борба с хронична преумора.
- Изгражда се липсваща енергия.
- Помага срещу нежелание за секс.
- Помага при проблеми с ерекцията.
- При жените подпомага плодовитоста.
- Регулира нередовен цикъл и болки от него.

Препаратът действа при мъжете и жените еднакво.
Няма познати странични действия. В сравнение с фармацевтични продукти, действието на Мака е дълготрайно, а не веднага. Тя снабдява тялото с енергия и нови задвижващи сили.

Хранителни вещества съдържащи се в Мака
- Протеин 11,6%
- Мазнини 0,9%
- Съдържание на вода 10,1%
- Въглехидрати 52,0 %
- Баластни вещества 21,2%
- Хранителни стойности 270 ккал/100 г

Мастни киселини
- еднократно ненаситени Омега 9 с: 13,4%
- многократно ненаситени общо 52,8%
- Омега 6 с: 40%
- Омега 3 с: 12,8%
- Палмитинова киселина 25,4%
- Стеаринова киселина 3,8%
- Хеникозанова киселина 3,8%
- Бехенова киселина 1,4%
- Лигнорцеринова киселина 1,2%

Захари
- Фруктоза 5,9%
- Глюкоза 5,2%
- Захароза 16,6%
- Малтоза 0,1%
- Лактоза 2,1%

 Още за мака в енциклопедията на Фрамар.