Самоубийството – как и защо се самоубиват хората

Не губете Себе си и Бога, напълнете душите си със слънце! Дочакайте Утрото!!

Картината на самоубийствата по света е повече от тревожна. Годишно в световен мащаб се самоубиват 500-600 хиляди души, а в България техният брой е около 1200. Средният световен показател е 20 самоубийци на 100 000 души от населението. За България той е около 16 души. Сред европейските страни незавиден водач е Литва (с 38 самоубийци на 100 000 души население, в съотношение мъже :жени съответно както 68:13. С други думи – мъжете самоубийци са цели 5 пъти повече от жените (колко слаб е т. нар. “силен пол”!)… В печалната статистика следват Беларус (с показател 35; тук съотношението мъже :жени е още по-стряскащо – 63:10); Русия – с показател 32 (58:10; ах, тези мъже- пияници!); Южна Африка – с показател 30; Словения – с показател 26 (тук мъжете не са чак толкова отчаяни, а съотношението им спрямо жените е 42:11). Приблизително същите са показателите за Унгария и Казахстан, за Латвия и Япония.

Заслужава си да разгледаме самоубийствата като социалнозначим проблем, характерен за всички видове общества от древността до наши дни. Тревога буди фактът, че основните причини за близо половината от всички самоубийства по света са свързани именно с любовта и проблемите, които тя причинява в живота. Става дума преди всичко за несподелената любов (най-често в тийнейджърска възраст) или за узнатата изневяра на някой от партньорите, било то при семейните двойки с брак или при тези, живеещи без брак. Затова в тази книга, в която разглеждам любовта, секса и болестите, предавани по полов път, ще разкажа малко по-пространно и за самоубийствата.

Според св. Августин Блажени (354 – 430 г.) самоубийството е “по-тежък грях и от убийството”. За първи път терминът “самоубийство” е използван от френския абат Десфонтен (1737 г.). Нашият доц. Христо Николов нарича самоубийството “преднамерено желание за смърт по лична воля”. Военният психиатър д-р Сашо Николов сполучливо го определя като “вик за помощ”, руският психиатър Александър Полеев – като “последен отговор на всички въпроси” и “последната възможност да обясниш някому нещо”. Големият писател – нобелист Александър Солженицин, свидетел на десетки случаи на самоубийства в сталинските сибирски концлагери, сурово го назовава “банкрут на живота”, “пълно фиаско” и категорично го отхвърля. Останалите причини за самоубийствата, освен любовните, са: раковите болести в напреднал стадий (поради нетърпимите болки и явната безнадеждност за възвръщане към живота); психозите (всеки десети шизофреник се самоубива, а на себе си често посягат и циклофрениците в депресивен стадий); старческото слабоумие; алкохолизмът (самоубийството е втората причина за смърт при алкохолиците, след чернодробната цироза); отчаянието вследствие тежко материално положение; финансовият банкрут; разорението след хазарт; скръбта след загуба на близък човек; семейните неприятности, конфликтите между родители и деца; сексуалните неблагополучия и др. Както убийствата, така и самоубийствата са пропорционално по-често срещани сред хомосексуалистите. Активните гейове са много ревниви и посягат на склонните към промискуитет неверни свои пасивни партньори, които пък са подвластни на депресията и понякога сами прекъсват живота си. Прави впечатление също, че по-често посягат на себе си деца на разведени родители. (По официални данни у нас се самоубиват средно 50 деца годишно.) Влияние върху ориентацията към самоубийство оказват и ред други обективни фактори като сезонът, климатичните и атмосферни условия, лунният календар и др. Върхът на самоубийствата е през пролетта (сезонът на любовта) и по-точно през месеците април, май и юни. Хората посягат по-често на живота си при пълнолуние, магнитни бури, резки температурни промени, както и преди Коледа и около рождените си дни. Роля играе и наследствената предразположеност към различни болести. По времето на социализма в казармата се самоубиваха годишно по 20-ина наборници (предимно новобранци, отчаяни от безсмислените “гонки” на “старите кучета” и на фатмаците). Добре е, че армията ни вече е професионална.

И църквата, и обществото никога не са гледали с добро око на самоубийците. Знаете, че е забранено те да бъдат опявани от свещениците и погребвани в осветените християнски гробища, защото, отнемайки живота си, те са променили плановете на Господ за тях. Отрицателно е и отношението на исляма към самоубийствата. Деянието се осъжда още в “Съдебник на Симбат Спарапет”. Този документ е издаден през 1265 г., а чл. 128 от него гласи: “Самоубийците не са достойни нито за погребение, нито за литургия.” Петър Велики пък ги е “наказвал”… посмъртно. В своя “Устав Войнской” (1716 г.) той постановява телата им да се излагат по улиците или обозите и после да се закопават на “безчестно място”. В “Морской Указ” (1720 г.) той заповядва трупът на моряка самоубиец да бъде… обесен. Петър Велики беси войниците си и при несполучлив опит за самоубийство. По същото време в Англия конфискуват цялото имущество на самоубиеца, защото това се е смятало за тежък грях. Разбира се, самоубийците не са престъпници. Мнозина от тях са страдалци, а страдалецът е свят човек, той се нуждае от съчувствие, подчертано внимание и грижи, за да излезе от депресивното състояние, в което е изпаднал. Пьолдингер разглежда четири периода на самоубийствения акт: обмисляне, вътрешна борба, решение и изпълнение. Ако сте психотерапевт (психиатър, психолог) или не сте такъв, но познавате хора, които са психически лабилни и биха могли да посегнат на живота си, наблюдавайте ги внимателно. Самите те дават важни и явни предварителни сигнали за фаталното си решение: стават мрачни, затворени и вглъбени в себе си, често плачат, а нерядко и споделят злокобното си намерение с най-близките хора. Съществува обаче и деянието “суицидален шантаж”, т. е. чрез мним опит за самоубийство да се опиташ да трогнеш някого. Обикновено това правят жените – наивно смятат, че като нагълтат шепа лекарства, ще изплашат неверния си съпруг или приятел, че той ще се разкае и ще се върне отново при тях. Това винаги е заблуда. Тези лекарства могат непоправимо да увредят черния дроб, бъбреците или стомаха на шантажиращите. При всички случаи обаче дори и това откровено изнудващо действие заслужава съчувствие и повишено внимание.

Не само обикновените българи, но и най – видни съдебни медици (професорите ръководители на катедри Георги Терзиев от Пловдив, Стойчо Раданов от София) предпочитат именно обесването като самоволен начин за напускане на света. Това е лек и бърз, почти светкавичен начин, защото се притиска сънната артерия и веднага се прекъсва оросяването на мозъка; понякога се прекършват и шийните прешлени. Едно мълниеносно причерняване пред очите – и край… Само че последиците тук са грозни и нелицеприятни: организмът автоматично изпуска всички тазови резервоари – пикочен мехур, право черво, като настъпва и обилно семеизлияние при мъжете. Смъртта чрез обесване е почти непредотвратима, дори и ако още агонизиращият човек веднага бъде свален от въжето и ако му се направи изкуствено дишане. В древността, а и по време на турското робство, е имало неписано правило: ако въжето се скъса при бесене, следва помилване. (Това обаче не е спазено при бесенето на лекаря на Хвърковатата чета на Бенковски – Васил Соколски. Той е бил едър, тежък човек и когато през 1876 г. го окачват на въжето в Пловдив, бесилката се срутва от тежестта му. Въпреки това знамение, турците я сковават отново и пак му нахлузват клупа; дотолкова са мразили априлските въстаници.)

Освен чрез бесене, българинът се самоубива и по други жестоки начини. По селата се среща пиенето на корозивни вещества (сода каустик, каналин) или хвърлянето в кладенец. Юношите в градовете предпочитат скок от високо, обикновено от последните етажи на някой жилищен блок. В Западна Европа се самоубиват по-елегантно: най-често като пуснат в кухнята светилен газ или чрез наркотици и сънотворни, както и чрез куршум в слепоочието или устата. По-известните самоубийци в световната история са: Юда (предателят на Христос, обесва се поради разкаяние от извършеното злодеяние, според евангелието на Матей); императорите Нерон и Отон (забиват меч в корема си пред заобиколилите ги войници, напиращи да ги обезглавят); философът политик Катон; пълководецът Марк Антоний, любовник на египетската царица Клеопатра (която часове по-късно, оплакала трупа му, подлага гръд на кралска кобра за фаталното й ухапване). Сами прекъсват по-късно живота си и убийците на Цезар – осиновеният му син Брут и трибунът Касий.

Хомосексуалистите са особено нежни души и са често срещани сред самоубийците. Такива са: поетът Петроний; Сократ (осъден е да изпие отвара от бучиниш най-вече заради педофилските си пристрастия); английската писателка лесбийка Вирджиния Улф, шизофреничка (усещайки поредния пристъп на мъчителната болест, си напълва джобовете с камъни и се хвърля в реката); руският композитор Пьотър Илич Чайковски (принуден от обкръжението на императора да изпие чаша с холерни вибриони заради разкрита скандална, вероятно несподелена любов към негов племенник); японският писател и драматург Юкио Мишива (публично си прави сепуку в знак на протест срещу политиката на правителството). Три несполучливи опита да свърши със себе си извършва и един от най-великите римски императори Адриан (умира на 10 юли 138 г. от неразпозната мъчителна болест, вероятно рак). Сами прекъсват живота си и ред други исторически личности: мъдрецът Зенон, основател на стоицизма (не издържа на болките от счупения си пръст и изпива отрова); друг негов последовател -стоик, трибунът писател Сенека (прерязва си вените, обвинен в заговорничество от император Нерон); френските поети Арман Барте (самокастрира се и умира от шока и кръвоизлива) и Никола Жилбер (поглъща огромния железен ключ от сандъка с ръкописите си); английската поетеса Силвия Плат, шизофреничка (пъхва глава в пуснатата газова фурна); американският писател Джек Лондон (алкохолик и наркоман, умира след нарочна свръхдоза морфин); американският писател-нобелист Ърнест Хемингуей (шизофрения плюс алкохолизъм, гръмва се в главата с ловната си пушка). Списъкът продължава с френските художници Винсент ван Гог (по същите причини) и Жул Паскен (евреин, родом от Видин, алкохолик); големият австрийски писател – евреин Стефан Цвайг (емигрира в Бразилия, където заедно с жена си изпиват цианкалий, отчаяни от временните успехи на Хитлер на фронта). Друг знаменит евреин от австрийската столица – основателят на психоанализата проф. Зигмунд Фройд, морфинист, нарочно си поставя свръхдоза, отчаян от нетърпимите болки (страдал е от напреднал, многократно и безрезултатно опериран рак на челюстта и езика). Тоталитарните режими действат гибелно на милиони човешки същества, дори на вдъхновителите си. Хитлер например изпива отрова и отпраща куршум в слепоочието си на 30 април 1945 г., поради безнадеждността пред разгрома на Третия райх; същото прави и жена му Ева Браун, самоубивайки се заедно с него. Втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева, се застрелва в сърцето през 1932 г. поради постоянния психо тормоз от страна на Сталин. Това прави и комисарят на тежката промишленост на СССР Серго Орджоникидзе (от алкохолизъм и страх – очаквал е Сталин да прати чекисти да го арестуват). Същото правят и стотици други престъпници от болшевишката клика на Сталин…

Ще подчертаем, че повечето хора на изкуството са особено чувствителни и раними по природа. Нерядко те остават безпомощни пред тежки препятствия и катаклизми в личния си живот. Познати са имената на над 200 изтъкнати поети и писатели от целия свят, които се самоубиват. Стотици са и художниците, композиторите и певците, които свършват доброволно със себе си. Сред по-известните от тях са: руските поети Сергей Есенин и Владимир Маяковски (алкохолици, но и недолюбвани и подплашени от съветската власт); Марина Цветаева (депримирана от сталинските репресии); съветският писател Александър Фадеев (алкохолик, председател на Съюза на съветските писатели, изпратил десетки свои колеги в Гулаг, който се застрелва поради страх от възмездие); италианският певец Луиджи Тенко (защото за пореден път не са го удостоили с болезнено бленуваната Голяма награда на фестивала в Сан Ремо); неговата любовница – френската певица Далида (последва го ден-два по-късно от мъка по него); блестящата актриса Роми Шнайдер, любовница на Ален Делон (не могла загубата на единствения си син Дейвид, загинал нелепо след като се е нанизал на железен връх при пиянско прескачане на ограда); гениалният американски певец Кърт Кобейн от група “Нирвана” (наркоман и алкохолик, слага край на живота си след огромна доза хероин); американската актриса-секс символ Мерилин Монро (алкохолизъм, наркомания и депресия). Десетки други творци, като например шизофреника композитор Робърт Шуман, правят несполучливи суицидални опити. Българската история изобилства от примери на саможертва на храбри герои, загинали за свободата и независимостта на Родината. Изпадането в безизходица по време на изпълнение на патриотичния дълг е могъщ подтик за самоубийствена нагласа и за осъществяването й. Именно това извършват десетки въстаници, партизани и функционери. Добре би било да познаваме и тачим тези светли имена от историята на България. По-видните наши национални герои самоубийци от Априлското въстание са: Тодор Каблешков (арестуван и отведен в турския конак, грабва една оставена без надзор пушка и се застрелва); Ангел Кънчев (налапва дулото на револвера си, обграден от напиращите да го заловят заптиета); Георги Обретенов (един от синовете на юначната българска майка баба Тонка – застрелва се пред наближаващата го потеря); Панайот Волов и Георги Икономов (преследвани от башибозуците, останали без оръжие, предпочитат да се хвърлят в придошлата мразовита река Янтра, за да се удавят); братята Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 г. (предадени и обградени от потерята, която подпалва къщата им)… А колко наши безценни сънародници, талантливи хора на перото, сме изгубили по един или друг трагичен начин. Между тях е поетът Пейо Яворов, който ослепява след първия си несполучлив опит – куршумът засяда в очния нерв. Година по-късно Яворов прави и втори, този път успешен опит, двойно подсигурен: поглъща отрова и веднага след това се прострелва в слепоочието. Следват поетите Димитър Бояджиев (застрелва се в главата поради несподелена любов); Пеньо Пенев (има циклофрения плюс алкохолизъм; поглъща огромни дози луминал в димитровградския хотел; това е вторият му, вече успешен опит); Андрей Германов (любовни терзания); Христо Банковски (алкохолизъм плюс депресивно състояние); Никола Ракитин (хвърля се в тунела от влака, несправедливо наклеветен, че е откраднал военни карти от Плевенския музей); хумористът Чудомир (страда от метастазирал рак на устата, не понася жестоките болки и се хвърля от 4-ия етаж на казанлъшката болница); критикът Минко Николов (отчаян, понеже е изоставен навръх Нова година); композиторът Димитър Ненов (шизофрения; хвърля се от балкона на психиатрията); бургаският композитор Иван Коларов (автор на великолепната песен “Бургаски вечери”); бургаският поет Гено Генов (хвърля се под влака)… Специално ще спомена и непрежалимата млада поетеса от най-поетичния ни град Бургас – Петя Дубарова. Едва 16-годишна, се самоубива със сънотворни таблетки в знак на протест срещу несправедливо обвинение от учителите й. Ако беше останала жива, тя щеше да стане втората ни Багряна! Самоубива се и авторът на великолепната книга за Петя Дубарова, поетът партизанин Веселин Андреев, който изпада в депресия след събитията от 10 ноември 1989 г. Най-голям позор за България обаче е самоубийството на българската Света Богородица – майката на най-великия българин Васил Левски – Гина Кунчева. Изпаднала в дълбока мизерия след Освобождението, тя моли Народното събрание да й отпусне пенсия, но й отказват! И тогава се хвърля в кладенеца на своите съседи!… Нека по-често си припомняме този факт със срам и разкаяние.

Съществува и понятието “разширено самоубийство”: т. е. преди да посегне на живота си, човек убива и други хора около себе си. Правят го някои шизофреници, които първо затриват семействата си, а после и себе си. Точно това извършват обаче и някои наши герои (без да са шизофреници), оставили славните си имена в българската история. Това са Кочо Честеменски в Батак и Спас Гинев и Петър Бонев в Перущица (през Априлското въстание от 1876 г.) Те умъртвяват целите си фамилии, а после и себе си, обсадени в църквите, където са потърсили убежище, защото иначе ги очаква още по-страшна, мъченическа смърт от освирепелите башибозушки орди.

Ако направим кратък анализ на съвременните условия и начин на живот в България през ХХ и ХХI век, ще стигнем до едно изключително тревожно заключение. Хиляди българи всеки ден сами несъзнателно съкращават отредените им дни поради неразумен и нездравословен начин на живот. Унищожават себе си не с въже, с куршум или отрова, а поради самоубийствения си начин на живот и неправилно хранене. Това важи особено за младите хора, които пушат по 1-2 кутии цигари дневно. (А цигарите са враг № 1 на съвременното човечество според определението на Световната здравна организация.) Все повече младежи злоупотребяват с алкохола, затлъстяват преждевременно още от тийнейджърска възраст, живеят безразсъдно и под перманентен стрес, който сами си създават. Този анти здравословен модел на живот рано или по-късно води до сигурно, макар и бавно самоубийство… Сигурно, но още по-бързо съсипване на собствения живот е и приемането на наркотици.

Хроничното психоемоционално пренапрежение (стресът) и несигурността в утрешния ден също ни “подяждат” живота, дори и без да го осъзнаваме и желаем… Ето защо, въпреки съществуването на всички тези проблеми в обществото ни, позволявам си да се обърна към отчаяните хора, които мислят за самоубийство:

Вие – съсипаните и обезверените, уморените и разочарованите, огорчените и обидените, разлюбените и изоставените, които сте толкова чувствителни и психически рухнали, че сте решили да посегнете на себе си: просто отложете и дочакайте до сутринта. Утрото винаги е по -мъдро от вечерта! Размислете внимателно и трезво, овладейте болката и разочарованието и знайте, че след нощта винаги идва ден, винаги изгрява слънце! Животът е един-единствен и не е само ваш. Той принадлежи и на родителите, които са ви създали и отгледали, и на децата ви – дори и неродените, които самите вие бихте създали, ако продължите да живеете. Винаги има смисъл да се живее, стига да откриете своята опора, своя нов и хубав собствен свят. Затова, умоляваме ви, заклеваме ви: НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ – НАДЕЖДА ИМА ВИНАГИ!

“Не се отчайвай от нищо! И в най-тежките мигове Съдбата винаги оставя една малка вратичка за изход!”, са великите думи на Сервантес. Големият американски певец Нат Кинг Кол, самото олицетворение на Обичта, съветва: “Каквото и да ти се случва, каква е ползата да плачеш: просто се усмихвай и продължавай напред!”А Достоевски е прозрял: “Човек се самоубива, когато изгуби Бога в себе си”, т. е. ако загърби всички ценности на света, включително Вярата и Надеждата. Затова осъзнайте дълбоко в себе си нещо много ценно за всички хора по света: не губете Бога в себе си, намерете своя път в живота и напълнете душите си със Слънце! И ако сте изпаднали във временно отчаяние, депресия, тъма – бъдете сигурни: след мрака винаги идва Светлина! Дочакайте я!!

Историята на презерватива и безопасния секс – вчера и днес

Единственото средство за предпазване от БППП, включително и от СПИН, е презервативът (кондомът). Важно е да се знае, че той е безпомощен само срещу срамните въшки и крастата. Това простичко творение, което многократно споменаваме в тази книга, е на възраст близо… 500 години! Той е изобретен преди половин хилядолетие, през 1564 г., от италианския анатом и хирург Габриеле Фалопио, който влиза в историята на медицината не само с анатомичните си открития, а и защото пръв разграничава сифилиса от трипера. Колко разностранни, енциклопедични и интелигентни са били лекарите през Средновековието! Едва 21 годишен, Фалопио създава едно простичко творение, което досега несъмнено е спасило десетки милиони човешки живота! Ето и историята на кондома накратко.

Всъщност, презервативът на д-р Фалопио е бил далеч от днешните модерни синтетични продукти. Бил е направен от… овчи черва. Покъсно, специално за Краля Слънце Луи XIV, са го подплатявали с коприна. (Това обаче не спасява краля от сифилис…) Изобретателят на каучука Чарлз Гуидър започва да произвежда не само автомобилни гуми, но и гъвкави гуми против нежелано бебе и неприятни болести. Тогава, в началото на ХХ век, особено опасен е сифилисът – масово епидемично явление. Безшевният латексов презерватив (показан от Юлиус Фромс през 1920 г. в Гьотинген) постепенно завладява целия свят.

Изискванията на Германския институт по стандартите за този сексуален продукт са: всеки презерватив да е дълъг поне 16 сантиметра и дебел минимум 49 милиметра. Като основен материал се допуска единствено изкуственият каучук (латексът). Позволява се лекото нащърбяване и добавката на ресни (“брадавички”) по повърхността на кондома, но са забранени гънките, дупките и шевовете. Годността му не бива да надвишава 4 години и преди да се скъса, той трябва да може да се опъне 600 пъти. След всяко ползване трябва веднага да се увие в тоалетна хартия или салфетка и да се изхвърли в кошчето за боклук.

Технологията обаче постоянно върви напред. Вече навсякъде по аптеките е пълно с презервативи с най-различни цветове и благоухания. Англичанинът Ник Мънияс обаче сигурно е направил добър бизнес с изобретяването на т. нар. “музикален кондом”. В материята му е включен микрочип, който след определени наелектризирания от сексуалните търкания се задейства и изсвирва 30-секунден мотив. Всеки клиент на модерните сексмагазини би могъл да си избере “музикален презерватив” с предпочитаната за сюблимния момент мелодия. И така, “музикален”, с брадавички, с аромати или най-обикновен, в ерата на страшната гибел с име СПИН, днес презервативът се оказва единственият що-годе сигурен предпазител на здравето и живота на всеки, който прави секс с непознат партньор. А също и най-безвредният анти бебе – продукт.

Буди недоумение поведението на т. нар. “порнозвезди” в масово гледаните порнофилми (по тв -каналите XXL, Private spice, Hustler TV и др.) – тези “актьори” никога не си поставят презервативи, с което фактически подтикват младите си зрители да следват примера им. Може би отделните държави трябва със специален закон да задължават производителите на порнофилми да ги пускат в ефира с придружаващо изображение на презерватив – така, както в Швеция не можеш да показваш рекламен тв – клип на шоколад и бонбони без изображение на четка и паста за зъби в ъгъла на екрана. (Това е недвусмислен призив към консуматорите на шоколад веднага след това да си измият зъбите, защото сладкото причинява кариес.)

Безразборните полови сношения с най – различни партньори са твърде приятни за много хора, но са силно рисковани за здравето и живота им без ползване на презерватив! Към промискуитет и сексуално общуване без презерватив подтикват алкохолът и наркотиците – те повишават настроението, но притъпяват чувството за отговорност и самосъхранение. На “пияна глава” се вършат най-големите безразсъдства и глупости; още по-големи са те на “друсана глава”… Но каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. Нека отбележа и една масова нова тенденция в интимното общуване между хората, продиктувана от разрастването на глобалната електронна мрежа и на технологиите. Напоследък изключително разпространено е търсенето на сексуални партньори (включително и брачни) по интернет. Друга, все по-ширеща се практика, е откровеното воайорство пред неговите камери. Това не е перверзия, след като се осъществява при взаимно съгласие, но далеч не е нормален секс, а сурогат, ерзац, непълноценен заместител на живия, истински секс. Уви, хората отвикнаха да общуват по човешки – да разговарят на живо, да се срещат и да правят нещата пълнокръвно. Светът ни вече е заробен от студените електронни технологии. “Модерният” начин на живот вече стана “онлайн”, превърна се в он – лайнов и силиконов. Хора, върнете се към ЧОВЕШКАТА си същност, докато не е станало късно!… Та нали в телата ни текат кръв и хормони, а не електрони?!

Проституцията – най-древната професия, все още актуална и в България

Наричат я “най-древната професия”. За нейна покровителка се приема родената от морската пяна древногръцка богиня на любовта Афродита, жена на сина на Зевс и бог на огъня Хефест. Тя му изневерявала с красивия бог на войната Арес; заловили ги обаче на местопрестъплението и бракът бил прекратен. По-късно Афродита родила в Кипър бога на любовта Ерос. В кипърския град Пафос е изграден специален храм, посветен на Афродита, в чиито околности нейните “дъщери” даряват ласки срещу пари и подаръци. С част от тях отглеждат отрочетата си. Предшественички на Афродита са шумерската богиня на плодородието Инана и вавилонската богиня на любовта Истар. Публични домове е имало в почти всички древни държави от Стария свят. При разкопки на античния град Скитополис (в днешен Израел) намират мозайки на възраст от 15 в. пр. Хр. с надписи: “Очите ми хвърлят светкавици от страст”, “Тоз, у когото страстта се надига, изпитва радостите на любовта”, “На приятелите на Магус, които украсиха тази стая и се забавляваха цяла нощ в нея с млади жени.” (Защо да не са се забавлявали – тогава не е имало СПИН…) Стотици проститутки съпровождат и кръстоносните походи през Средновековието. Поради тази причина болестите, предавани по полов път, особено сифилисът, заливат цяла Европа.

Още преди Освобождението и у нас се появяват първите публични домове, копиращи шантаните на Виена и Париж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов). След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф. От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки. Всъщност 77 на сто от тях са били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от тях – заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!

Днес в България се смята, че проституират общо около 150 000 души (включително и жигола). 20 000 от тях са в София, където има над 100 нерегламентирани публични домове, маскирани като клубове за масаж. Известна е и “стоянката” на евтините проститутки (предимно циганки) – на Лъвов мост, срещу Дирекцията на полицията. Както се казва, “мили родни картинки”… Неотдавна столицата бе разтресена от взривове на публични домове и последвали престрелки. Отново бе повдигнат въпросът за узаконяването на проституцията у нас и за свързания с това Закон за проституцията. Този проблем продължава да е актуален у нас, докато за Европейския съюз той отдавна не съществува.

По данни от Столичната дирекция на МВР на територията на София функционират над 100 публични домове, маскирани под невинни имена. Съответно 50-60 лева е тарифата за ползване на една проститутка за час. Това й носи общо 6 000 лева чиста печалба месечно (необлагаема с данъци), които тя дели поравно със сутеньора си. Годишните доходи на “жриците на любовта” и най-вече на сутеньорите им според неофициални данни достигат до няколко милиона лева.

В България е имало Закон за проституцията още от 1908 г., но през 1912 г. той е бил премахнат. В него е било забранено практикуването на професията от жени под 20 години. Как е регламентирана законово проституцията в Европа? Класическият Виенски закон за проституцията разрешава занаята само за жени, навършили 21-годишна възраст. Това е възможно, но само в градове с население над 50 000 жители; далеч от гари, училища и религиозни обекти. Разрешеното време е само в часовете между 23 и 04 часа, но не и в жилищни сгради.

В Гърция професията може да се упражнява и в тях, но при специални условия: отдалеченост поне на 150 метра от училища, болници и църкви. Прилага се ежеседмичен медицински контрол, надлежно отразяван в здравна книжка, което се разрешава от специална “тричленка” – полицай, лекар и общинар. При установено заболяване на проститутката, разрешителното безусловно и веднага се отнема и се връща само след излекуването й. Разрешителното може да бъде отнето и при оплакване от съседите (вдигане на шум, показност, скандали и пр.). Сводничеството в Гърция е изрично забранено – то се наказва със затвор до 5 години. Същото е наказанието и за мъж, който се издържа от доходите на проституираща жена. Незаконното упражняване на най-древната професия се наказва в южната ни съседка с арест от 3 месеца. В Австрия той е 2 месеца, а в Германия – 6 месеца.

Актуални социологически и медицински изследвания в Европа показват, че всеки втори мъж в страните от ЕС е прибягвал поне веднъж до услугите на проститутка… Лично аз се учудвам на физическата и психическа издръжливост на “нощните пеперуди”. И особено на тези от тях, които практикуват и анален секс, защото твърде вероятно е след време те да получат неприятното явление инконтиненцио, т. е. незадържане, и да изпускат газове и фекалии и при най-малкото усилие.

Най-много обаче се учудвам на мъжете, които са клиенти на проститутките: не ги ли е страх от заразяване с някоя от над 20-те БППП, или още по-страшното – от смърт при зараза със СПИН?! По принцип “срамни” болести няма. Само че БППП се дължат просто на лекомислие, затова можем да ги наречем “болести на глупостта”! Или – на лекомислието и на безотговорността.

Освен това, съгласно нашия Закон за здравето (чл. 94) пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, а според Наказателния кодекс всеки, който знае, че е болен от венероза и умишлено зарази свой партньор, подлежи на съответното наказание. Ето защо трябва отново да имаме Закон за проституцията; просто е задължително! Нямам предвид само плащането на данъци от занимаващите се с проституция, а най-вече – чисто здравната страна на въпроса. Нали сме държава, пълноправен член на ЕС, където опазването на здравето на хората, т. е. профилактиката, стои на първо място в държавната и социалната политика? Предлагането на плът в нерегламентирани, неконтролирани обекти, да не говорим за магистралите, си е чиста проба “руска рулетка”! И за “професионалистките”, и за клиентите им. Да, дългата липса на секс изнервя мъжа, прави го напрегнат и по-лесно податлив на инфекции, дори може и да го поболи. Но облекчение той може да си достави и сам – нали не е сакат?… Според мен умният мъж не ползва проститутки.

Наказания при разврат, блудство, изнасилване, склоняване към проституция, хомосексуализъм, насилствен секс

В Наказателния кодекс (НК) съществува специален Раздел VIII – “Разврат”. Той се състои само от 11 члена: от 149 до 159.

Наказанията при извършване на разврат са различни. За блудство без съвкупление (т. е. без проникване, без полов акт) с лице, ненавършило 14-годишна възраст, санкцията е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Когато блудството е осъществено след употреба на сила или заплашване – лишаването от свобода е от 2 до 8 години; при повторното му извършване – от 3 до 10 години. При извършено съвкупление с малолетно лице наказанието е от 2 до 6 години. Лишаване от свобода от 2 до 8 години е наказанието за изнасилване. На него подлежи всеки мъж, който извърши насилствен секс с жена, лишена от възможност за самоотбрана; принудена със сила или заплашване, или приведена от него в безпомощно състояние.

Изнасилването се наказва със затвор от 3 до 10 години, ако потърпевшата не е навършила 16 години, ако е низходяща сродница или ако това е извършено повторно. Още по-сурово наказание – затвор от 3 до 15 години, се дава за изнасилване, осъществено от две и повече лица, а също и ако е причинена средна телесна повреда на потърпевшата, извършен е опит за самоубийство от нейна страна или деянието представлява опасен рецидив. Ако следствие на изнасилването е последвала тежка телесна повреда или е извършено ефективно самоубийство, наказанието е от 10 до 20 години. (Според нас тогава то би трябвало да се преследва като убийство!) Чл. 153 от НК не изпуска от внимание особено мерзката (според нас) служебна принуда, затова го цитираме буквално: “Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.” (Коментар: не е ли малка тази санкция?!)

Склоняването към проституция се разглежда от чл. 155; санкцията за него е затвор до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Сводниците или по скоро – “явочниците”, предоставящи системно помещения за полови сношения или блудствени действия, подлежат на затвор до 5 години. Ако тези помещения се предоставят с користна цел, т. е. срещу заплащане, съответните “хазаи” ги грози въдворяване зад решетките за период от 1 до 6 години и глоба съответно от 5000 до 15000 лв. Законът преследва и отвличането на лице от женски пол с цел то да бъде предоставено за развратни действия (наказва се със затвор от 3 до 10 години).

Продължителността на лишаването от свобода заради отвличане се увеличава от 5 до 12 години, ако потърпевшата не е навършила 18 години и/или е отведена с тази цел извън страната. Ако престъпникът е установил контакт с лице, ненавършило 18 години, с цел извършване на блудствено действие, полово сношение, проституция или създаване на порнографски материали, наказанието му е затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв.

Преследва се и хомосексуализмът, но не безусловно, както беше преди години, а само в случай, че за целта е употребена сила, заплашване или използване положение на зависимост или надзор. Наказанието тогава е от 2 до 8 години. Подобно е наказанието и когато потърпевшият не е навършил 16 години.

В НК последният член в глава “Разврат” – 159, обаче е доста смехотворен и нереалистичен. Той гласи буквално следното: “Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от 1000 до 3000 лв.” Интересно, досега не сме чули някой да е подвеждан под отговорност, още по-малко да е наказван по този член от Наказателния кодекс. И как ще стане това, когато след полунощ поне три телевизионни канала излъчват откровено и най-вулгарно хард порно?!

Размерът – повод за гордост и притеснения…

Неотдавна страната бе разтърсена от нови случаи на залети с киселина жена и мъж. Заливането на хора със сярна или солна киселина се нарича “витриолаж”. То е било особено модерно през 40-те години на миналия век като жесток начин за любовно отмъщение, с тежки до гроб последици. Обикновено са го извършвали или поръчвали жени, изоставени от своите съпрузи или приятели – за да обезобразят съперницата си. Много по-рядко се случва изоставен мъж да прибягва до този изключително варварски начин. Истинският мъж просто се примирява, когато го напуснат. Може да страда дълбоко (защото “силният” пол е много по-чувствителен и раним от “нежния”), но ще запази достойнство и ще се оттегли, когато му кажат, че вече е ненужен. Към витриолаж, а и изобщо към отмъщение заради любовен разрив, обикновено прибягват комплексираните мъже: импотентните или с малки пениси. Поне последното бе споменато в медиите като причината да бъде обезобразена пленителна бизнес дама, защото тя разпространила подобно твърдение на своя приятелка, бивша любовница на унизения по този начин поръчител. Истинският Мъж е великодушен и състрадателен! Той е Кавалер – ще благодари на жената, с която е бил досега, за съвместно преживените хубави моменти, ще преглътне болката, дори може и да си поплаче (няма нищо срамно в това за влюбения огорчен човек). И ще си отиде.

Пенисът на мъжа е неговото второ (а често – дори и първо!) “Аз”. Това е най-важният и любим орган на собственото му тяло… Мъжът по принцип е много по-суетен от жената и е честолюбив към всяко свое телесно или духовно качество. Но особено чувствителен е той към пениса, както и към сексуалните си умения. Умната жена непременно ще похвали партньора си, ще погъделичка егото му. Това, впрочем, е жизнено необходимо на Адам, за да се представя добре в леглото и в живота, защото мъжът е нищо без самочувствие!

Въпросът за размера на пениса е особено болезнен за повечето представители на т. нар. “силен” пол. На мъжете все им се струва, че не им достига някой и друг сантиметър. Разбира се, има жени, които държат на внушителни, дори чудовищни размери, но тогава ще трябва да ги търсят в конюшните… Приема се, че около 20% от мъжете разполагат с “оръжие”, което при ерекция достига 10-12 сантиметра; този габарит се определя като “под средния размер”. За среден размер се приемат 12-14 сантиметра – такива пениси притежават до 60% от европейските мъже. (Ние нали сме в ЕС – значи тези мерки важат и за нас…) “Над среден размер”, а именно 14-16 сантиметра, размахват толкова мачовци, колкото и “малоразмерните” – 20%. Едва 2% са “свръхнадарените” – с дължина 16-17 и над 18 сантиметра. През 1900 г. е бил измерен най-дългият еректирал пенис – той е имал умопомрачителните… 34 сантиметра. На другия полюс са микропенисите, достигащи във възбудено състояние едва до 6 сантиметра. Освен дължината значение имат също дебелината и твърдостта. Не може да се отмине и продължителността на сексуалния акт, и предразполагащите нежности преди него (любовната игра). При азиатците средният размер е с около 2 сантиметра по-малко. Впрочем, и това би трябвало да е достатъчно, защото женската вагина по принцип е не по-дълбока от 8 до 12 сантиметра. Разбира се, не само физическите показатели са важни при един сексуален акт. А и жената не ляга със сантиметър в ръка… Все пак, сексуалните партньори са преди всичко хора, а не някакви втулки и болтове: вкарваш, завърташ, затягаш, смазваш – и всичко е наред. Човек има и чувства, и нагласи; нужна му е добра обстановка, привличане, умения, сексуални техники. И съвсем не на последно място – обич и внимание. Сексуалното изкуство е най-висшата форма на общуване между хората. Целта на секса е не само един оргазъм, но също – и удоволствието от процеса на любовната игра, от доставянето и изпитването на физическа и цялостна наслада. Оргазмът е истинското и максимално сладострастно преживяване, върхът на сетивната наслада. Шийката на матката при жената е затворена от слизеста запушалка, която при оргазъм се спуска надолу и навлиза във влагалището, за да “всмукне” изхвърлената вътре сперма и след издигането си да я пренесе в маточната кухина. Така се улеснява движението на сперматозоидите към тръбите, където ги очаква евентуално годната за оплождане яйцеклетка. Оргазмът при жените трае средно от 6 до 10 секунди. Женският рекорд е 134 оргазма за един час. За сравнение – максимумът при т. нар. “силен” пол е 16 оргазма за час. Рекордьорка по секс е холивудската актриса Мей Уест – тя го е правила официално, пред измервачи, 15 часа без прекъсване. (Как ли не се е протрила?) Всъщност лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител, а и бартолиновите жлези в него отделят нужния за “смазването” секрет. Друга звезда от порнофилмите – Хютън, държи рекорда по секспартньори за един ден – общо 620 прониквания с 60 юначаги. В чест на настъпването на 2000 година една дама го направи с 2000 майстори, но не помня името й и за колко време осъществи “подвига” си. Друг рекордьор – Джон Даф, пък е общувал неуморно пред камерата с 55 партньорки… За най-голямата прелюбодейка – нимфоманка в световната история се смята Юлия, дъщерята на първия римски император Октавиан Август. Тя канела в леглото си абсолютно всеки мъж, който й се е изпречвал пред очите в Рим – независимо от вида, възрастта и цвета на кожата му. Легендата й приписва… 80 000 партньори! (Интересно, какъв ли развъдник на зарази е била тази хетера…) Парижанката мадам Дюбоа (XVII век) е ненадмината в старанието си: тя е водила своя дневник в продължение на 15 години, като е записвала всеки свой партньор (истинска “бройкаджийка”!). “Каталогът” й съдържал 16 527 имена или средно по трима партньори дневно. (Кога е хапвала, кога е посещавала тоалетната, един Бог знае…) Жената на император Клавдий – митичната Валерия Месалина, остава далеч по-назад в класацията: съблазнила е “едва” 8000 мъже… Смело може да се обобщи: сексът е почти вълшебно лекарство. Разбира се, това се отнася до здравите хора. Болните от хипертония, диабет, преживян инфаркт или инсулт, трябва да бъдат много по-внимателни. (На тях допълнително им пречат и лекарствата.)

Всяко физическо пресилване е вредно, но истинският, неоспорим критерий за добро здраве са именно либидото и потентността. Както и обратно – тяхното намаляване или, уви, изчезване, говори за някаква поява на болест – физическа или психическа. След 55-годишна възраст потентността на “силния” пол постепенно, а понякога и рязко, спада. Това е така не само защото силно намалява нивото на тестостерона, което се отразява върху либидото (влечението), а и защото артериалните съдове, подхранващи пениса, се стесняват и не могат да го снабдят с достатъчно кръв, така нужна за изпълването му (ерекцията). Все пак, три четвърти от 70-годишните мъже са способни да извършат полов акт. Има, разбира се, и целибати (заклети девствени мъже). Най-известни от тях са били философът Емануил Кант и физикът Исак Нютон. Сред българите това е бил поетът символист Николай Лилиев. Струва ми се обаче, че обричането на подобна девственост е огромно нещастие.

Най-добрият афродизиак за мъжа е неговата партньорка. Уменията й, желанието й да те има, страстта й, техниките й… Всъщност, обичаш ли една жена – не можеш да имаш проблеми в секса с нея! За мен най-хубавите гърди са кърмещите – тези, които дават живот. А най-хубавата жена е бременната… Сексът повишава имунните сили на организма. Хората, които редовно го правят – поне 3 пъти седмично, са много по-здрави и много по-лесно оздравяват, когато се разболеят, а и живеят 6-8 години повече. Но колкото и вълнуващ да е, сексът губи смисъл, ако не изпълнява основното си предназначение: да създава Живот!

Изневярата – разсъждения и любопитни факти от вчера и днес

“Не прелюбодействай! Не пожелавай жената на ближния си!” – повеляват част от 10-те Божи заповеди. Нещо повече: Господ отсъжда безапелационна смърт чрез убиване с камъни за изневерилата жена.

 Смърт се е полагала и на всеки поданик на английската кралица, който е преспал с нея (причината е ясна и оправдана: да не би да се роди престолонаследник, чиято кръв не е “синя”). “Похот” е последният от седемте смъртни гряха. Нека да изброим и първите шест: горделивост, гняв, завист, леност, алчност, лакомия. Брачните или постоянните партньори по принцип не рискуват заразяване от БППП. Това става най-често при прелюбодействие (изневяра) или контакт със случаен, непознат партньор. Важно е да се подчертае, че именно изневярата е на второ място сред причините за над 15-те хиляди развода в България (на първо място е невинното и често мимикрично “несходство на характерите”). Внимание: отново изневярата застава на първо място като подтик към убийствата и самоубийствата у нас.

“Да си верен е трудно. Живеем в свят, в който всеки има своя шанс – от търговеца, когато е на път, до лекаря, когато е сред медицински сестри. Ако кажа, че съм изневерявал, няма да е почтено спрямо съпругата ми. Ако отрека, многобройните ми почитателки вероятно ще ме сметнат за скучен”, казва световният тенор красавец Пласидо Доминго, известен с похожденията си. “Изневярата е профилактиката на развода. Тя е жизнено необходима за запазване на семейството, но трябва да остане неузната, защото при разкриването й може да го разбие”, твърдеше в своите лекции водещият в близкото минало социален медик проф. Кольо Гаргов (ценител не само на уискито), вече покойник.

Изневярата е колкото полезна, толкова и опасна за здравето. В американската медицинска литература се употребява терминът “хотелски синдром” – за внезапно получили инфаркт, инсулт или дори починали сладострастници, обикновено не в първа младост, които масово ползват евтини хотелски стаи за похожденията си. Наистина, немалко мъже са починали върху жени, но по правило това не са собствените им съпруги.

Понякога изневярата застрашава самото свещено семейство, ако прелюбодеецът се увлече по чужда жена, още повече, ако се влюби в нея и я предпочете пред майката на децата си. Та нима е необходимо да се узаконява всяка сексуална връзка?! Защото Семейството означава не само Любов, но и Отговорност. Истинският мъж коленичи само пред Бога и пред жената, която е родила децата му! Исус, колкото и състрадателен и човечен да е бил, има изненадващо жестоко отношение към прелюбодейството и изневярата.

Според евангелист Матей, Спасителя поучава: “Който напусне жена си, освен по прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” Според друг евангелист – Марко, Исус е непримирим към изневярата: ”Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, убийства, кражби, користолюбие, лукавства.” Излиза, че според Богочовека греховното прелюбодеяние е по-тежко от убийството, щом го нарежда преди него. Същата е градацията на Исус и според евангелист Лука: “Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си.” Явно още в древността хората са разбирали опасността от изневярата за развалата на морала и за разпространението на “срамните” болести. Но, наистина, защо хората си изневеряват?

Да разгледаме основните, най-често срещани причини за това.

1. Поради навик, който се е превърнал във “втора природа”. Индивидът, свикнал да сменя партньорките (съответно – партньорите) си, трудно може да отвикне да ходи “по чуждо”. Такъв е неговият стереотип, начинът му на живот, ценностната му система, нормата на поведение, и това е не само физическа, но дори и психическа потребност.

2. Поради проклетото чувство на омръзване. Стереотипът по принцип изморява и отегчава хората, но пък какво по-хубаво от една постоянна, взаимно желана връзка, която може да продължи десетки години?

3. Поради “тръпката” и удоволствието от новото приключение. Изброените дотук причини за изневяра преливат една в друга и е трудно да бъдат рязко разграничени.

4. Поради физиологическа необходимост на незадоволения партньор. Единият брачен партньор отказва (или не може) да общува сексуално с половинката си, или пък го прави твърде рядко, най-често поради полова немощ – импотентност, намалено и дори липсващо либидо, диабет и други болести. Тогава изневярата е най-оправдана (ако изобщо може да бъде осъждана в този случай) и дори е препоръчителна, защото тогава е просто един вид оцеляване на организма. Извършвана е по здравословни причини и всеки лекар би я “предписал” с чиста съвест.

5. От материален интерес, свързан с получаване на някаква лична житейска облага. Тук се има предвид правене на секс най-вече с всемогъщото началство, с шефа, от когото зависи запазването на работното място или кариерата на жената. Разбира се, това си е чиста проба проституиране, защото се получават придобивки срещу секс, т. е. той се прави не заради самото удоволствие, а “по сметка”, с цел материална или финансова изгода. Това е най-нещастният и осъдителен вид изневяра.

6. Поради психологическия мотив “отмъщение”. Макар и неинтелигентен, той се прилага често, и то не само от по-посредствените хора, но и от умните. Едва ли подобен вид “санкция” и “възмездие” удовлетворява извършителя му; по-скоро това е глупав опит за самооправдание пред гузната съвест.

Обобщено казано, изневярата е като живота – разнообразна, възвисяваща или заробваща, носеща радост или разочарование. И също като живота е до време. Според римското право на император Юстиниян, съществува абсолютна и относителна причина за развод при изневяра. Тя е абсолютна за мъжете, които са я извършили в собствения си дом; относителна – ако са консумирали прелюбодеянието в чужда къща, но в същия град, а изобщо не им се търси отговорност – т. е. биват напълно оправдани и оневинени, ако са го направили в чужд град. За съпругите обаче доказаната изневяра се приема като абсолютна причина за развод, независимо къде са се усамотили с любовника си. Така е, когато законите се сътворяват от мъже…

В някои ислямски страни изневярата все още се наказва със смърт (в Саудитска Арабия – чрез бой с камшик). В Австрия съществува член 194 от Наказателния кодекс, съгласно който за брачна изневяра се налага лишаване от свобода за 6 месеца или парична глоба в размер на дневния доход на “престъпника”, умножен по 360. Присъдите по този параграф в Австрия са били най-много през 1966 г. – 116, а най-малко през 1989 г. – 15, като две трети от осъдените са били жени. Подобен закон в Европа има само още в Турция. Бил Клинтън едва не стана жертва на една своя интимна “забежка”: едно все по-масово упражнявано занимание, сторено му, и то само орално, за броени минути, от наглед невинната стажантка Моника Люински. В резултат бе предизвикан шумен скандален публичен процес, струвал на американските данъкоплатци над 25 млн. долара, който без малко не предизвика свалянето на президента на САЩ. Най – печеливша обаче се оказа Моника, която не само се прочу, стана емблематична и влезе в историята за вечни времена, но и разпродаде мемоарите си за няколко милиона долара. Нейното фелацио се оказа най-скъпото в света…

Изневярата… Смущава ни, наскърбява ни, смазва ни. Осъждаме я, потулваме я, преглъщаме я. Но никога не я приемаме с равнодушие или с безразличие. Навярно защото тя ни подлага и на риск от заразяване с БППП. Колко добре го е казал арменският поет Кеворк Амин: “Ако любимата ти е невярна, не се гневи напразно. Това е правило в живота…” А мъдрецът Ватсайяна пише в “Камасутра” през III в. пр. Хр.: “Трите цели на живота са: дхармата (религията), артхата (политиката) и камата (любовта). Кое е господстващото, кое ги обединява? Докато има устни, които да целуват, и очи, които да гледат, любовта ще живее.”

Колко хубаво е казано! Говорим ли за прелюбодеянието и неговото осъждане, неизбежно ще трябва да цитираме и нашия Спасител Исус Христос. Пословичен е един епизод от възхитителния Му живот, когато разярени фарисеи подгонват жена, заловена в изневяра, готови да я умъртвят безмилостно с камъни заради сурово заклеймения в Библията грях. А Христос само им казва: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък връз нея!” Миг-два смущение, и всички, до един, пускат камъните от ръцете си. И как точно, по човешки простичко, се пее в една наша естрадна песен, изпълнявана от Георги Станчев:

 “Вторник вечер, вън е синкав мрак, чужда стая ги събира пак. Бурни страсти – после миг покой, тя си тръгва; след минута – той. Те си носят кръста мълчешком, всеки има свой живот и дом, Но “това” по-силно е от тях – и във вторник идва този грях. Вторник по здрач, два силуета, чуждият ключ, взет поне за час. Моля ви – не, не ги съдете: хора са те, както всички нас.”

Разбира се, всеки човек сам избира начина, по който да живее: дали да бъде сам или да се свърже с партньор (включително и от същия пол), дали да бъде целибат (т. е. завинаги да си остане девствен), или промискуитет (да води безразборен полов живот), дали да сключва брак (граждански или църковен), или да съжителства без брак, дали да остане верен на партньора си или често да прелюбодейства… Мъже, ако ще изневерявате – със или без любов, заради навика или заради тръпката, просто за разнообразие или поради физическа и духовна необходимост, поне бъдете отговорни: винаги, винаги ползвайте презерватив. Дано и жената, която е кръшнала на мъжа до себе си, да е била разумна… Защото онзи (онази) също има достойнство и право на здраве и живот!

Промискуитет (нимфомания, сатириазис) – хаотично и активно търсене и осъществяване на сексуални контакти

Промискуитет означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти и при двата пола. При жените това поведение се нарича нимфомания, при мъжете – сатириазис.

Няма нищо лошо в това, ако сексът се прави разумно и безопасно за здравето и живота (което означава: непременно – с презерватив!).

Известни са много “мачовци”, оставили ни през вековете своите имена на неудържими сладострастници. Някои от тях се заразяват от сифилис, за което ще отворим дума по-късно. Безспорно класикът и емблемата сред тях е Джакомо Казанова (1725-1798 г.), чиито откровени мемоари се четат и до ден-днешен с вълнение (и завист, признайте си, мъже)… Специално ще спомена мъдреца на мъдреците, юдейският цар Соломон, син Давидов (царувал от 965 до 928 г. пр. Хр.). Той имал хиляди наложници в харемите си, на които се наслаждавал всяка нощ до дълбока старост. Внимание заслужава и Краля Слънце Людовик XIV (1638-1715 г.), който още 15-годишен прави за пръв път секс с мадам дьо Бове, 42-годишната камериерка на кралицата майка. Стотици са хубавиците – аристократки и прислужнички, които получават неизтощимите му ласки. Списъкът на известните мъже-любовници продължава така: страшният покорител на Европа, монголският предводител Чингис хан (1115-1227 г.); руският деспот и строител на могъщата Руска империя Петър I Велики (1672- 1725 г.); не по-малко страшният испански крал Филип II (1674-1723 г.); писателят мулат Александър Дюма-баща (1802-1870 г.); безсмъртният поет-палавник и ваятел на руския език Александър Пушкин (1799-1837 г.). Например големият немски и европейски поет Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832 г.) непрекъснато черпи вдъхновение от млади музи. На 75-годишна възраст той се влюбва в 18- годишната девойка Улрике; с нея е до края на дните си и замалко не се венчават.

Подобно на него великият френски писател Виктор Юго (1802-1885 г.) не спира да общува плътски с най – различни жени. Само в периода 1848-1850 г., т. е. за 2 години, той прелъстява… 200 свои почитателки. Вече 70-годишен, Юго съблазнява 22-годишната дъщеря на издателя си Теофило Готие, като едновременно с нея спи и с актрисата Сара Бернар. Следват имената на виртуоза пианист и композитор Ференц Лист, на гениалния художник Пабло Пикасо, който не спира да флиртува до преклонна възраст; тук са и американският певец с кадифен глас и изгарящи сини очи Франк Синатра; царят на криминалетата Жорж Сименон, който нерядко се справял с по три проститутки дневно; философът екзистенциалист Жан-Пол Сартр, грозен и дебел, но чиито студентки се надпреварват да се пъхат в леглото му; любимецът на почти всички амариканки президент-красавец Джон Кенеди (който буквално не подбира – от секретарки и репортерки до божествената Мерилин Монро); кралят на рокендрола Елвис Пресли, непропускащ нито нощ без някоя от хубавките си почитателки; натъпканият сякаш с динамит от енергия и, уви, с алкохол и наркотици, Джими Хендрикс; вечният любовник-чаровник Ив Монтан; неизтощимите актьори Жан-Пол Белмондо, Джак Никълсън и символът на мъжкия чар Ален Делон. Тук е и Роже Вадим – притежателят на стотици жени, включително и на прелестните си съпруги-мечта за всеки самец Бриджит Бардо, Катрин Деньов и Джейн Фонда; и италианският плейбой-разбивач на женски сърца Марчело Мастрояни, най-видната от чиито любовници е самата София Лорен. И още толкова много: Ги дьо Мопасан, Бенито Мусолини, Хулио Иглесиас, Рудолф Валентино, Чарли Чаплин – цял легион са имената на знаменитите любовчии…

Мъже, не им завиждайте; те отдавна са изживели неповторимия си живот. Просто се опитайте да следвате примера им.