Размерът – повод за гордост и притеснения…

Неотдавна страната бе разтърсена от нови случаи на залети с киселина жена и мъж. Заливането на хора със сярна или солна киселина се нарича “витриолаж”. То е било особено модерно през 40-те години на миналия век като жесток начин за любовно отмъщение, с тежки до гроб последици. Обикновено са го извършвали или поръчвали жени, изоставени от своите съпрузи или приятели – за да обезобразят съперницата си. Много по-рядко се случва изоставен мъж да прибягва до този изключително варварски начин. Истинският мъж просто се примирява, когато го напуснат. Може да страда дълбоко (защото “силният” пол е много по-чувствителен и раним от “нежния”), но ще запази достойнство и ще се оттегли, когато му кажат, че вече е ненужен. Към витриолаж, а и изобщо към отмъщение заради любовен разрив, обикновено прибягват комплексираните мъже: импотентните или с малки пениси. Поне последното бе споменато в медиите като причината да бъде обезобразена пленителна бизнес дама, защото тя разпространила подобно твърдение на своя приятелка, бивша любовница на унизения по този начин поръчител. Истинският Мъж е великодушен и състрадателен! Той е Кавалер – ще благодари на жената, с която е бил досега, за съвместно преживените хубави моменти, ще преглътне болката, дори може и да си поплаче (няма нищо срамно в това за влюбения огорчен човек). И ще си отиде.

Пенисът на мъжа е неговото второ (а често – дори и първо!) “Аз”. Това е най-важният и любим орган на собственото му тяло… Мъжът по принцип е много по-суетен от жената и е честолюбив към всяко свое телесно или духовно качество. Но особено чувствителен е той към пениса, както и към сексуалните си умения. Умната жена непременно ще похвали партньора си, ще погъделичка егото му. Това, впрочем, е жизнено необходимо на Адам, за да се представя добре в леглото и в живота, защото мъжът е нищо без самочувствие!

Въпросът за размера на пениса е особено болезнен за повечето представители на т. нар. “силен” пол. На мъжете все им се струва, че не им достига някой и друг сантиметър. Разбира се, има жени, които държат на внушителни, дори чудовищни размери, но тогава ще трябва да ги търсят в конюшните… Приема се, че около 20% от мъжете разполагат с “оръжие”, което при ерекция достига 10-12 сантиметра; този габарит се определя като “под средния размер”. За среден размер се приемат 12-14 сантиметра – такива пениси притежават до 60% от европейските мъже. (Ние нали сме в ЕС – значи тези мерки важат и за нас…) “Над среден размер”, а именно 14-16 сантиметра, размахват толкова мачовци, колкото и “малоразмерните” – 20%. Едва 2% са “свръхнадарените” – с дължина 16-17 и над 18 сантиметра. През 1900 г. е бил измерен най-дългият еректирал пенис – той е имал умопомрачителните… 34 сантиметра. На другия полюс са микропенисите, достигащи във възбудено състояние едва до 6 сантиметра. Освен дължината значение имат също дебелината и твърдостта. Не може да се отмине и продължителността на сексуалния акт, и предразполагащите нежности преди него (любовната игра). При азиатците средният размер е с около 2 сантиметра по-малко. Впрочем, и това би трябвало да е достатъчно, защото женската вагина по принцип е не по-дълбока от 8 до 12 сантиметра. Разбира се, не само физическите показатели са важни при един сексуален акт. А и жената не ляга със сантиметър в ръка… Все пак, сексуалните партньори са преди всичко хора, а не някакви втулки и болтове: вкарваш, завърташ, затягаш, смазваш – и всичко е наред. Човек има и чувства, и нагласи; нужна му е добра обстановка, привличане, умения, сексуални техники. И съвсем не на последно място – обич и внимание. Сексуалното изкуство е най-висшата форма на общуване между хората. Целта на секса е не само един оргазъм, но също – и удоволствието от процеса на любовната игра, от доставянето и изпитването на физическа и цялостна наслада. Оргазмът е истинското и максимално сладострастно преживяване, върхът на сетивната наслада. Шийката на матката при жената е затворена от слизеста запушалка, която при оргазъм се спуска надолу и навлиза във влагалището, за да “всмукне” изхвърлената вътре сперма и след издигането си да я пренесе в маточната кухина. Така се улеснява движението на сперматозоидите към тръбите, където ги очаква евентуално годната за оплождане яйцеклетка. Оргазмът при жените трае средно от 6 до 10 секунди. Женският рекорд е 134 оргазма за един час. За сравнение – максимумът при т. нар. “силен” пол е 16 оргазма за час. Рекордьорка по секс е холивудската актриса Мей Уест – тя го е правила официално, пред измервачи, 15 часа без прекъсване. (Как ли не се е протрила?) Всъщност лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител, а и бартолиновите жлези в него отделят нужния за “смазването” секрет. Друга звезда от порнофилмите – Хютън, държи рекорда по секспартньори за един ден – общо 620 прониквания с 60 юначаги. В чест на настъпването на 2000 година една дама го направи с 2000 майстори, но не помня името й и за колко време осъществи “подвига” си. Друг рекордьор – Джон Даф, пък е общувал неуморно пред камерата с 55 партньорки… За най-голямата прелюбодейка – нимфоманка в световната история се смята Юлия, дъщерята на първия римски император Октавиан Август. Тя канела в леглото си абсолютно всеки мъж, който й се е изпречвал пред очите в Рим – независимо от вида, възрастта и цвета на кожата му. Легендата й приписва… 80 000 партньори! (Интересно, какъв ли развъдник на зарази е била тази хетера…) Парижанката мадам Дюбоа (XVII век) е ненадмината в старанието си: тя е водила своя дневник в продължение на 15 години, като е записвала всеки свой партньор (истинска “бройкаджийка”!). “Каталогът” й съдържал 16 527 имена или средно по трима партньори дневно. (Кога е хапвала, кога е посещавала тоалетната, един Бог знае…) Жената на император Клавдий – митичната Валерия Месалина, остава далеч по-назад в класацията: съблазнила е “едва” 8000 мъже… Смело може да се обобщи: сексът е почти вълшебно лекарство. Разбира се, това се отнася до здравите хора. Болните от хипертония, диабет, преживян инфаркт или инсулт, трябва да бъдат много по-внимателни. (На тях допълнително им пречат и лекарствата.)

Всяко физическо пресилване е вредно, но истинският, неоспорим критерий за добро здраве са именно либидото и потентността. Както и обратно – тяхното намаляване или, уви, изчезване, говори за някаква поява на болест – физическа или психическа. След 55-годишна възраст потентността на “силния” пол постепенно, а понякога и рязко, спада. Това е така не само защото силно намалява нивото на тестостерона, което се отразява върху либидото (влечението), а и защото артериалните съдове, подхранващи пениса, се стесняват и не могат да го снабдят с достатъчно кръв, така нужна за изпълването му (ерекцията). Все пак, три четвърти от 70-годишните мъже са способни да извършат полов акт. Има, разбира се, и целибати (заклети девствени мъже). Най-известни от тях са били философът Емануил Кант и физикът Исак Нютон. Сред българите това е бил поетът символист Николай Лилиев. Струва ми се обаче, че обричането на подобна девственост е огромно нещастие.

Най-добрият афродизиак за мъжа е неговата партньорка. Уменията й, желанието й да те има, страстта й, техниките й… Всъщност, обичаш ли една жена – не можеш да имаш проблеми в секса с нея! За мен най-хубавите гърди са кърмещите – тези, които дават живот. А най-хубавата жена е бременната… Сексът повишава имунните сили на организма. Хората, които редовно го правят – поне 3 пъти седмично, са много по-здрави и много по-лесно оздравяват, когато се разболеят, а и живеят 6-8 години повече. Но колкото и вълнуващ да е, сексът губи смисъл, ако не изпълнява основното си предназначение: да създава Живот!


Публикувано в Научи повече... с етикети , , от д-р Тотко Найденов. Постоянна връзка.
д-р Тотко Найденов

За д-р Тотко Найденов

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Зодия “Овен”. Автор на 30 документално-публицистични и белетристични книги предимно на здравна и медицинска тематика: “Аз, Лекарят”; “И волята е лекарство”; “Съдебните лекари разказват”; “Децата, без които не можем”; “Защо и как се самоубива българинът”; “Здравето и болестите на българите”; “Книга за българските хирурзи”; “Съдба, наречена хирургия”; “Онкологичните болести в България”; “Любовни лекарски истории” (5 преработени и допълнени издания); “Община Баните – кратка рецепта за здраве и дълголетие”; “Майчинството”; “Кратка история на медицината по света и в България” и др. Главен редактор на в. “Български лекар” (излиза от 1993). Един от 4-мата инициатори за възстановяването на Българския лекарски съюз (1988). Създател на професионално-съсловните празници на фармацевтите (24 юни, Еньовден, 1994) и лекарите – Деня на българския лекар (19 октомври, Ден на св. Иван Рилски Чудотворец, 1994); както и на “Чилови дни” (1998); Националния Ден на Спасението (2005); Белиновия симпозиум по УНГ (2000); Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев” (2007); най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”; званието на с. Славейно, Смолянско “Свещено място на българската медицина” и на Дупница – “Град на фармацията” и др. Учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс “Живот за България” (в което членуват почти всички национални консултанти по медицина); учредител и председател на Пловдивското лекарско общество; учредител и председател на Клуб “Родопско здраве”. Баща на 4 деца (от 1 брак). За контакти: 0888/80-23-54

Коментарите са забранени.