Проституцията – най-древната професия, все още актуална и в България

Наричат я “най-древната професия”. За нейна покровителка се приема родената от морската пяна древногръцка богиня на любовта Афродита, жена на сина на Зевс и бог на огъня Хефест. Тя му изневерявала с красивия бог на войната Арес; заловили ги обаче на местопрестъплението и бракът бил прекратен. По-късно Афродита родила в Кипър бога на любовта Ерос. В кипърския град Пафос е изграден специален храм, посветен на Афродита, в чиито околности нейните “дъщери” даряват ласки срещу пари и подаръци. С част от тях отглеждат отрочетата си. Предшественички на Афродита са шумерската богиня на плодородието Инана и вавилонската богиня на любовта Истар. Публични домове е имало в почти всички древни държави от Стария свят. При разкопки на античния град Скитополис (в днешен Израел) намират мозайки на възраст от 15 в. пр. Хр. с надписи: “Очите ми хвърлят светкавици от страст”, “Тоз, у когото страстта се надига, изпитва радостите на любовта”, “На приятелите на Магус, които украсиха тази стая и се забавляваха цяла нощ в нея с млади жени.” (Защо да не са се забавлявали – тогава не е имало СПИН…) Стотици проститутки съпровождат и кръстоносните походи през Средновековието. Поради тази причина болестите, предавани по полов път, особено сифилисът, заливат цяла Европа.

Още преди Освобождението и у нас се появяват първите публични домове, копиращи шантаните на Виена и Париж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов). След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф. От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки. Всъщност 77 на сто от тях са били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от тях – заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!

Днес в България се смята, че проституират общо около 150 000 души (включително и жигола). 20 000 от тях са в София, където има над 100 нерегламентирани публични домове, маскирани като клубове за масаж. Известна е и “стоянката” на евтините проститутки (предимно циганки) – на Лъвов мост, срещу Дирекцията на полицията. Както се казва, “мили родни картинки”… Неотдавна столицата бе разтресена от взривове на публични домове и последвали престрелки. Отново бе повдигнат въпросът за узаконяването на проституцията у нас и за свързания с това Закон за проституцията. Този проблем продължава да е актуален у нас, докато за Европейския съюз той отдавна не съществува.

По данни от Столичната дирекция на МВР на територията на София функционират над 100 публични домове, маскирани под невинни имена. Съответно 50-60 лева е тарифата за ползване на една проститутка за час. Това й носи общо 6 000 лева чиста печалба месечно (необлагаема с данъци), които тя дели поравно със сутеньора си. Годишните доходи на “жриците на любовта” и най-вече на сутеньорите им според неофициални данни достигат до няколко милиона лева.

В България е имало Закон за проституцията още от 1908 г., но през 1912 г. той е бил премахнат. В него е било забранено практикуването на професията от жени под 20 години. Как е регламентирана законово проституцията в Европа? Класическият Виенски закон за проституцията разрешава занаята само за жени, навършили 21-годишна възраст. Това е възможно, но само в градове с население над 50 000 жители; далеч от гари, училища и религиозни обекти. Разрешеното време е само в часовете между 23 и 04 часа, но не и в жилищни сгради.

В Гърция професията може да се упражнява и в тях, но при специални условия: отдалеченост поне на 150 метра от училища, болници и църкви. Прилага се ежеседмичен медицински контрол, надлежно отразяван в здравна книжка, което се разрешава от специална “тричленка” – полицай, лекар и общинар. При установено заболяване на проститутката, разрешителното безусловно и веднага се отнема и се връща само след излекуването й. Разрешителното може да бъде отнето и при оплакване от съседите (вдигане на шум, показност, скандали и пр.). Сводничеството в Гърция е изрично забранено – то се наказва със затвор до 5 години. Същото е наказанието и за мъж, който се издържа от доходите на проституираща жена. Незаконното упражняване на най-древната професия се наказва в южната ни съседка с арест от 3 месеца. В Австрия той е 2 месеца, а в Германия – 6 месеца.

Актуални социологически и медицински изследвания в Европа показват, че всеки втори мъж в страните от ЕС е прибягвал поне веднъж до услугите на проститутка… Лично аз се учудвам на физическата и психическа издръжливост на “нощните пеперуди”. И особено на тези от тях, които практикуват и анален секс, защото твърде вероятно е след време те да получат неприятното явление инконтиненцио, т. е. незадържане, и да изпускат газове и фекалии и при най-малкото усилие.

Най-много обаче се учудвам на мъжете, които са клиенти на проститутките: не ги ли е страх от заразяване с някоя от над 20-те БППП, или още по-страшното – от смърт при зараза със СПИН?! По принцип “срамни” болести няма. Само че БППП се дължат просто на лекомислие, затова можем да ги наречем “болести на глупостта”! Или – на лекомислието и на безотговорността.

Освен това, съгласно нашия Закон за здравето (чл. 94) пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, а според Наказателния кодекс всеки, който знае, че е болен от венероза и умишлено зарази свой партньор, подлежи на съответното наказание. Ето защо трябва отново да имаме Закон за проституцията; просто е задължително! Нямам предвид само плащането на данъци от занимаващите се с проституция, а най-вече – чисто здравната страна на въпроса. Нали сме държава, пълноправен член на ЕС, където опазването на здравето на хората, т. е. профилактиката, стои на първо място в държавната и социалната политика? Предлагането на плът в нерегламентирани, неконтролирани обекти, да не говорим за магистралите, си е чиста проба “руска рулетка”! И за “професионалистките”, и за клиентите им. Да, дългата липса на секс изнервя мъжа, прави го напрегнат и по-лесно податлив на инфекции, дори може и да го поболи. Но облекчение той може да си достави и сам – нали не е сакат?… Според мен умният мъж не ползва проститутки.


Публикувано в Научи повече... с етикети , , , от д-р Тотко Найденов. Постоянна връзка.
д-р Тотко Найденов

За д-р Тотко Найденов

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Зодия “Овен”. Автор на 30 документално-публицистични и белетристични книги предимно на здравна и медицинска тематика: “Аз, Лекарят”; “И волята е лекарство”; “Съдебните лекари разказват”; “Децата, без които не можем”; “Защо и как се самоубива българинът”; “Здравето и болестите на българите”; “Книга за българските хирурзи”; “Съдба, наречена хирургия”; “Онкологичните болести в България”; “Любовни лекарски истории” (5 преработени и допълнени издания); “Община Баните – кратка рецепта за здраве и дълголетие”; “Майчинството”; “Кратка история на медицината по света и в България” и др. Главен редактор на в. “Български лекар” (излиза от 1993). Един от 4-мата инициатори за възстановяването на Българския лекарски съюз (1988). Създател на професионално-съсловните празници на фармацевтите (24 юни, Еньовден, 1994) и лекарите – Деня на българския лекар (19 октомври, Ден на св. Иван Рилски Чудотворец, 1994); както и на “Чилови дни” (1998); Националния Ден на Спасението (2005); Белиновия симпозиум по УНГ (2000); Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев” (2007); най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”; званието на с. Славейно, Смолянско “Свещено място на българската медицина” и на Дупница – “Град на фармацията” и др. Учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс “Живот за България” (в което членуват почти всички национални консултанти по медицина); учредител и председател на Пловдивското лекарско общество; учредител и председател на Клуб “Родопско здраве”. Баща на 4 деца (от 1 брак). За контакти: 0888/80-23-54

Коментарите са забранени.