Спечели с Фрамар: Магията на Коледа и удоволствието от спомените с Допелхерц актив Омега-3 + Гинко Билоба

41 коментара по „Спечели с Фрамар: Магията на Коледа и удоволствието от спомените с Допелхерц актив Омега-3 + Гинко Билоба“

1. Искам да ви разкажа една много интересна случка от моето детство. За една Коледа много исках моите родители да ми подарят кученце. Толкова много го исках, постоянно си мислех само за това. Но моите родители ми отказаха да сбъднат тази моя детска мечта, с оправданията, че не можем да го отглеждаме в къщи, понеже ще цапа, няма кои да се грижи за него през деня когото не сме в къщи и др. подобни. Мълчаливо се примирих с това, но мислите ми винаги бяха насочени към едно малко, сладко, пухкаво кученце, което си играеше с мен. Реших, че получа задължителната играчка за Коледа и така, но……… Сутринта на Коледа станах по-рано от моите родители, защото предната вечер имахме гости и те стояха до доста късно и в този ден решиха да се поизлежават малко. Повъртях се малко из къщата, беше ми много скучно и реших да изляза навън да си направя снежен човек. Когато излязох навън (ние живеехме в къща на село)и гледам пред къщата едно малко кученце, мокро от снега, треперещо от студ. Гледах и не вярвах на очите си. Мислех си, че това е плод на моето въображение. Взех кученцето и веднага го внесох в къщи до печката. Казах на моите родители,че най-вероятно дядо Коледа ми го е изпратил, защото е разбрал, че страшно много искам кученце и съм слушала много през годината Е вече нямаше как да ми откажат, не можеха да изхвърлят. Така се сбъдна моята детска Коледна мечта Дълго се чудехме след това, но така и не разбрахме от къде се появи това кученце
2. Беше много отдавна – далечната 1980.Била съм на 4 годинки и тогава коледа не се празнуваше.Празнуваше се Нова година. Била съм в детската градина и понеже не съм била послушна учителката ми заяви, че като дойде Дядо Мраз ,няма да ми даде подаръци. Но същият ден имаше тържество и Дядо мраз дойде – с червендалести блузи и дълга бяла брада. Тогава госпожата попита децата от групата да ми даде ли белобрадия старец подарък и всички единодушно казаха „Да.“ Тогава Дядо Мраз ме гушна в скута си, накара ме да обещая, че ще слушам , ощипа ме за бузата и ми даде една голяма кукла
3. Моята първа Коледа си я спомням много добре, всичко беше прекрасно и вълшебно: заваля първия сняг, с мама и тати направихме първия снежен човек и много се смяхме и забавлявахме със снежни топки! А
   вечерта, когато дойде време за подаръците и когато Дядо Мраз дойде през терасата с пълен човал с подаръци, просто се побърках от радост! Толкова много подаръци и всички бяха както ги бях описала в писмото си до Белия старец! Нямам думи, толкова бях щастлива, толкова се смях и скачах от радост, че чакам с нетърпения и тази Коледа! Писмото ми е станало още по-дълго и съм обещала на Дядо Коледа, че много ще слушам тази година мама и тати! Дали обаче ще се случи това, не е много сигурно… Все пак това го споделям само с Вас, така че се надявам, че може да пазите тайна… Забравих да кажя, че моята първа кукла Барби, няма да забравя никога. И още нещо, имам съмнения, че миналата година Дядо Коледа приличаше на братовчед ми, но мама каза, че греша, но тази Коледа ще се загледам повече и ще му дръпна брадата да видя дали не греша! Нали няма да кажете на никого…Коледа идва, обичам я, подаръци, много подаръци и пак подаръци, нали обещах, че много ще слушам!
4. Когато бях малка се празнуваше Нова година и идваше Дядо Мраз с чувал с подаръци.Първите ми спомените са от времето когато бях на 4 години.В празничната вечер у нас се бяха събрали всички роднини-вуйчо и вуйна,баба и дядо и майка ми и баща ми.Бяхме в хола пред телевизора и изведнъж на вратата се звънна.Вуйчо ми ми каза хаяде да отидем да видим кой звъни.Отваряме вратата и пред нея стои чувал с подаръци, но няма никой.Вуйчо ми ми казва хайде да го внесем вътре някой може да го вземе навън.Влязохме в къщи и аз започвам да обяснявам на всички как чувала на Дядо Мраз е бил пред вратата ни ,но него го няма.Разбира се не обръщам внимание че баща ми го няма в стаята.В този момент отново се звъни на вратата.Отваряме и виждаме Дядо Мраз да стои пред нас и да пита може ли да влезе да се постопли малко постопли малко и да ни даде подаръците.Аз го питам ,защо е оставилл чувала пред нас , а той ми казва ,че е стигнал до нашата врата и звъннал ,но чул че единия от елените му бил неспокоен нещо и оставил чувала и набързо отишъл да види какво става.И така аз получих моите подаръци.А всъщност баща ми сложил чувала пред вратата и звъннал и използвал суматохата по отварянето на вратата и чуденето къде е Дядо Мраз ,да се преоблече и дегизира като него,след което без да чуя е излязъл навън ,затворил вратата и звъннал.Така ми беше създал впечатлението че наистина идва отвън. А аз не съм се е и усетила че този Дядо Мраз прилича много на баща ми )))Хубави празници1Коледа идва отново с много подаръци и емоции!Хубав празник на всички!
5. Спомням си още първата Коледа, на която чаках подарък. Беше вечер и си стояхме вкъщи с майка ми, баща ми и баба ми. Някъде към 22ч. вечерта родителите ми решиха да отидем в съседите да празнуваме Коледа, а аз не исках, защото с нетърпение очаквах белобрадия старец да се спусне през комина и да ми донесе подарък. Накрая се споразумяхме като аз, майка и татко отидохме на гости, а баба ми обеща да изчака Дядо Коледа у нас и като дойде – да ме извика. Постояхме малко в комшиите и се прибрахме. До комина в хола имаше огромен опакован подарък. Много се зарадвах, не знаех какво е и бързах да го отворя. Подаръкът ми беше голям глобус. Още помня как му се радвах и го въртях. Само,че малко след това се скарах на баба, че не ме е повикала да видя Дядо Коледа и й се разсърдих. Тя ми каза, че стареца много бързал. На следващия ден се сдобрихме и се радвахме заедно на подаръка
6. Здравейте! И аз имам прекрасни спомени от Коледните празници! Това са спомени, които още носят топлина, любов и очакване за мен и сестра ми! И така…
   На 25 декември 199_ година баща ни нахлува в нашата спалня и започва да крещи че дядо Коледа е бил у дома! Татко се е опитал да го задържи, за да го видим и ние, но… той е успял да избяга! Обаче, баща ни е успял да откъсне част от брадата му и ни я показва! Нашият татко е герой! И ние бяхме толкова горди с него, че това къстче ПАМУК, го показвахме на всички съседи, роднини и деца! Разбира се, не помня подаръка си, но тази история никога няма да забравя!
   Желая Ви незабравими Коледни празници!
7. Моите спомени са от детството ми, когато бях 4-5 годишна. Вкьщи винаги наставаше суматоха, когато дойдеше време да се празнува Коледа. Само, че тогава чакахме с нетьрпение да ни зарадва с подарьци Дядо Мраз. Спомням си и суматохата по украсяването на елхата с всички онези топки, гирлянди, и светещи лампички. Имам един спомен от детската градина, когато Дядо Мраз беше дошьл да ни донесе подарьците. И извикваха всеки един от нас, който отиваше и сядаше в скута му. Най-накрая дойде и моят ред да седна в скута му и да си получа подарька. Тогава направих нещо, което може и да прозвучи на някого клиширано, но си е самата истина. Дрьпнах Дядо мраз за брадата и о -ужас тя се оказа фалшива. В този момент настьпи огромна суматоха сред всички. Обаче веднага ни беше обяснено, че това е помощник на Дядо Мраз, който му помага да зарадва с подарьци всички послушни деца по света. Имам и друг спомен. Бях 7-8 годишна. Бях решила, че няма да легна и заспя, а ще дочакам Дядо Мраз. И по-едно време идва майка ми и ми казва ,че Дядо Мраз е оставил един подарьк за мен. Обаче аз умна и я питам как го е донесьл, като навьнка няма сняг. Как са дошли елените му. А тя ми казва ,че Дядо Мраз е дошьл с хеликоптер и и го е подал през терасата. А когато моята сестра беше малка и си беше порьчала от вече дядо Коледа някакви неща, които не и намерихме и майка ми тактично и обясни, че може и да не и донесе дядо Коледа точно това,че може да го няма тя тропна с крак и уверено заяви Дядо Коледа си знае работата. Ти не му се бьркай. Най-обичам когато се сьберем цялото семейство на Бьдни вечер в очакване да посрещнем заедно най-големият християнски празник -Коледа. Това е тайната на Коледа- да бьдем всички заедно и сплотени. Да се обичаме и да бьдем с най-близките си. Обичам Коледа и нося духа на Коледа винаги в сьрцето си, не само на Коледа, а през цялата година.
8. Коледа в моето детство

   Коледата на моето детство беше забулена в тайнство и забранена. Спомням се, че леля ми, която беше вече пенсионерка изпращаше едни сладки кравайчета, намазани отгоре с жълтък и захар. Те бяха много лъскави и гладки. Леля ми изпращаше редовно сладкиши или парченца от питка, но само за Коледа правеше тези по-особени гевречета и едни други интересни фигурки, които наподобяваха панделки. Баба казваше, че това са врабчета и пиленца. И че такива неща се носели сега в църквата, но аз да си мълча и да не казвам в училище на другите деца. Коледа не съществуваше. Беше някакъв забранен църковен празник, на който имаха право да ходят само възрастни баби и дядовци. Спомням си, бях в 5 клас. Денят след Коледа в училище. Учителката ни ядосана и сърдита. Влиза и започва да ни се кара. Накара Любомир да стане и да каже къде е бил снощи. Спомням си, че го пита как така е могъл да иде в църквата посред нощ. Как е могъл да не заспи до 11 часа, а той отговори, че до тогава е играл на карти с по-големия си брат и после отишли с родителите си в църквата да гледат и слушат някакво тържество. (Брат му беше по-голям ученик и вече не беше в това училище.) Горкият ни съученик, дръзнал да се противопостави на нормите и морала, бе подложено на нервен и кръстосан разпит. За „престъплението”, което беше извършил – да иде в святата Коледна нощ в малката църква, го изпратиха го при директора. После го наказаха да завърши I учебен срок с намалено поведение, а не с Примерно – като нас, примерните и нищо неподозиращи деца, че има Коледа. Че има светъл празник, ден на ново начало.
   След завършване на VIII клас, животът ни поразпиля насам-натам. Момчето, което получи наказанието заради Коледния празник отдавна не живее тук.
   Как ли празнува Коледа сега?
9. Бяхме на село и всички деца в дома очаквахме дядо Мраз. Събрани около масата, а тя отрупана с храна, много лимонада, пуканки, едно малко черно-бяло телевизорче и печката с дърва, бумти, бумти…
   И нали сме много малки, наистина вярваме, че ще дойде дядо Мраз и ще ни даде подаръци.
   Аз съм била на около 5 години, брат ми на 2 годинки, пълна идилия. И изведнъж нашите стават много сериозни и в стаята влиза…баба ми, облечена с шарени дрехи и се представя – Баба Коледа. Много се зарадвах и така се смях, че се…напишках. Тогава вече възрастните започнаха да се смеят, а аз ред сълзи, ред смях…баба ми е дядо Мраз. Сладки спомени от 1978 година…
   • Забавна история, връщаме в годините назад … и беше хубаво
10. Коледа за мен е три цвята – бяло, златисто и червено…
    Бялото е надежда – в детството – за игри, в младостта – за щастие, в старостта – за топлина.
    Чаках снега. Той идеше още преди Рождество. Сякаш баба Хола от старата приказка никога не почиваше и тупаше ли тупаше своите възглавки. Ангелски пух покриваше черните улици и под светлините, бликащи от хиляди прозорци и звезди, искреше като огрени от радост очи.
    Златни бяха къдрите на ангелчето, което слагахме на елхата. Събираше се в шепата и можеше да чуе всички тайни мечти. Обвити в златен станиол, орехите се кипреха на ароматното дръвче като съкровищата в пещерата на Аладин.
    После, след години, ми трябваха много вълшебства, но знаех, че са заключени в детските книжки.
    И все пак чудесиите около Празника са безкрайни!..
    Той не бе Дядо Коледа, но ми направи подарък – огромно червено захарно сърце – на клечка. Устните ни лепнеха не само от захарта…
    Заредиха се Коледи. С детето ни. С малко думи – сърцата ни станаха повече. И всяко сърце е сандъче, в което пазим бялата надежда, скъпоценната вяра и огнената любов. Заради старите Коледи и заради тези, които предстоят.
11. Здравейте приятели на коледният дух и коледното настроение!!!
    Не мога да се сетя какво ми подари Дядо Коледа за първи път, но си спомням как в училище спорехме дали Дядо Коледа съществува или не? Е, аз вярвам че съществува и че дори съм го виждала. >>> Прочетете моята история, и ще повярвате че съществува!
    Месец Декември е изпълнен с много емоции, подаръци и семейни вечери. Всяка година аз и мама украсяваме коледната елхичка, стаите и фоаето у дома. С брат ми печем коледни сладки, а всички заедно излизаме и правим снежни човеци, целим се със снежни топки и накрая, когато сме вече поизморени лягаме и правим снежни ангели ) Наистина е много забавно! Също така обожавам вечерите, когато стоим пред печката, приготвяме някакъв сладкиш и гледаме филм. На Бъдни вечер по традиция се събираме цялото семейство, заедно с роднините. Сядаме на маса, похапваме и пийваме, ние с брат ми обикновенно играем с братовчедите и нямаме търпение да стане 24:00 и да дойде Коледаааааа! Никой не си ляга, дори сме се крили под маси и дивани с тайната надежда да зърнем белобрадият старец, но за съжаление винаги заспивахме и неуспявахме да го видим.. и все пак вярвахме че съществува и че чете нашите писма.! Но една година всички мои съученици ми бяха казали че Дядо Коледа не съществува и моите родители ме лъжат. Аз се бях натъжила. Обещах им, че като се видим след коледната ваканция ще им разкажа дали наистина съм видяла дядо Коледа или не…
    И така, по традиция се събрахме в баба и дядо, да се видим и да празнуваме.Тази година нито аз и брат ми, нито братовчедите заспахме и решихме да се приберем у дома за да видим дали Дядо Коледа е оставил нещо под елхата. Докато се прибирахме аз тайно се надявах да има нещо под елхата … което и да доказва че Дядо Коледа съществува. И, като се прибрахме аз първа влязох в детската стая, където се намираше и коледната елха и какво видях? Подаръциииииииии!!! Наистина не можех да повярвам! Излизайки последна от вкъщи оставих елхата накичена с играчки, но без подаръци, на Бъдни вечер бях заедно с всички от семейството ми… и когато се прибрахме имаше подаръци! Бях много, много щастлива! Получих комплект печати и с тях рисувах и се забавлявах дълго време! Така, щастлива че Дядо Коледа съществува пристъпих и в Новата година! А после разказах на моите съученици!
12. Всяка Коледа от моето детство получавах огромно количество подаръци и всички тях дядо Коледа оставяше след позвъняване на входната врата. На мен това забавление ми беше страшно интересно и щом се позвънеше тичах през глава да видя каква е новата изненада.
    Една Коледа обаче подаръците нещо позакъсняха и аз взех да се притеснявам, че нещо съм прекалила с лудориите, които между другото не бяха никак малко:), и няма да получа заветните подаръци.
    След като си поседях заедно със сестра ми, като охрана на входната врата, около 1-1:30 мин и нищо не се случи помня как двете с нея отидохме при майка ни. Предложихме й да оставим пред входната врата подарък за дядо Коледа, за да го изненадаме и за да сме сигурни, че няма да закъснява така повече.
    Подаръка, който решихме да направим е страхотният часовник на дядо ни, който никога не закъсняваше и винаги ни носеше лакомства и книжки. Та, затова ние двете хитруши измислихме как да се поодсигурим и да няма повече закъснения на дядо Коледа.
    При тази случка аз съм била на някъде на около 5 годинки и ясно си спомням как мама извика баща ни, дядо и баба и им разказа, а после всички много се смяха и дядо ни предаде часовника си, за да ни зарадва.
    Малко след това се позвъни…………………….:). Отворих входната врата и както винаги по това време на годината на степенката пред входната врата имашеееееееееее ПОДАРЪЦИ. Този път обаче старецът белобради доста се беше постарал и бяха цяла купчинка за мен и сестра ми.
    Лелеееееееееееее, че радост настана и какво разопаковане падна.
    След време когато пораснахме и си говорих с майка ми разбрах, че всички подаръци са излизали грижливо изрисувани и изписани от нейните ръце и предавани на съседите (наши приятели), а те са се старали периодично да оставят наградите (малки и големи) и да позвъняват.
    Днес при всичките технологични джаджи, които занимават децата ни много малко хора се сещат да направят такъв тип изненада, за да събудят Коледният дух, но аз помня колко щастлива бях и как Коледа си беше едно специално време, в което позвъняванията са за мен. Затова днес на моята входна врата дядо Коледа звъни за дъщеря ми.
    Подобно на мама сега аз се радвам на щастливите усмивки и детското нетърпение на всяко позвъняване.
    Това съм запомнила аз от щастливото ми и безоблачно детство и Коледните празници – усмивките на всички у дома, уханието на вкусни сладкиши и коледното позвъняване, специално за мен. Това мисля да предам като спомен на дъщеря ми и се надявам един ден когато си спомни за тези моменти да изпита същата топлина и щастие от съхранените спомени, които сега изникват в мен, като се върна във времето.
13. Беше много, много отдавна. Бях мъничка, но споменът от този ден се е запечатал толкова дълбоко в съзнанието ми, че за мен това беше най-прекрасният подарък от Дядо Мраз.
    Тогава не се празнуваше Коледа, а само Нова година.
    Със сестра ми бяхме окичили елхата, която беше от клонки от дървото Брад, което растеше пред къщата ни с памучета и ръчно изработени с много любов играчки.
    Нощта беше като в приказките: снегът беше покрил всичко с бялата си премяна, оградите и дърветата бяха сякаш дантелени. Толкова беше красиво, че просто душата да те заболи!
    По заснежения път почти безшумно се разминаваха шейните, теглени от накичените в новогодишна премяна кончета.
    А ние чакахме, застанали на заскрежения прозорец или излизахме навън, за да не изпуснем Белобрадия Старец, който да извади и за нас от големия чувал толкова дългоочакваните подаръци!
    Изведнъж външната порта хлопна.
    Изтичахме презглава навън…, но там беше баща ми. Посрещна ни с най-широката и топла усмивка, протегна напред ръце, а в тях… държеше ДВА ПАКЕТА ОБИКНОВЕНИ БИСКВИТИ! Боже, как се зарадвахме!
    „Дадо Мраз току-що си отиде и понеже много сте слушкали, извади от чувала Вашите подъръци.“, каза баща ни, а ние ги грабнахме толкова бързо и изтичахме на улицата почти голи и боси, за да зърнем за миг чудния Старец!
    В далечината се виждаше шейна, която вероятно беше негова?!
    Е… това е подаръкът, който всяка следваща Коледа ме връща в онова далечно и мразовито време, когато, както по-късно разбрах, не големината на подаръка е важна, а мигът, в който споделяш празника с любимите си хора и самото очакване да ти се случи нещо хубаво!
14. ОТ ВСИЧКИ КОЛЕДИ СИ СПОМНЯМ ЕДНА,КОЯТО ОСТАНА ЗАПЕЧАТАНА ЗАВИНАГИ В МОЕТО СЪЗНАНИЕ ВИНАГИ СЪМ ИМАЛА ПРЕКРАСНИ КОЛЕДИ ,НО ТАЗИ БЕШЕ ЗА МЕН ВЪЛШЕБНА,ЗАЩОТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАХ ДЯДО КОЛЕДА И НЕ САМО ГО ВИДЯХ ,НО И ТОЙ ЛИЧНО МИ ДОНЕСЕ ПОДАРЪЦИ.БЕШЕ КОЛЕДА ДА СЪМ БИЛА НА 5-6 ГОДИНКИ НЕ ПОМНЯ НАВЪН ВАЛЕШЕ ТИХ СНЯГ С МАМА ,ТАТКО И МАЛКОТО МИ БРАТЧЕ БЯХМЕ УКРАСИЛИ НАШАТА ЕЛХА С ЧУДЕСНИ И МНОГО КРАСИВИ ИГРАЧКИ ДАЖЕ БЯХМЕ СИ БЯХМЕ НАПРАВИЛИ И СОБСТВЕНОРЪЧНИ ОРЕХЧЕТА УВИТИ В ЦЕЛОФАНЧЕТА ОТ ШОКОЛАД ШИШАРКИ И ДРУГИ ТАКИВА ИГРАЧКИ ,МАСАТА НИ БЕШЕ ОТРУПАНА С ЛАКОМСТВА, ПЕЧКАТА ГРЕЕШЕ И ДАВАШЕ ТОПЛИНА У ДОМА.НАСТРОЕНИЕТО БЕШЕ ЧУДЕСНО И В МОМЕНТА ,В КОЙТО ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО СИ ТАНАНИКАХМЕ НЯКАКВА ПЕСНИЧКА НЕ СИ СПОМНЯМ КОЯ БЕШЕ НА ВРАТАТА СЕ ПОЧУКА.МАМА СТАНА И ИЗВИКА ДЯДО КОЛЕДА МАЙ Е ДОШЪЛ ПОДАРЪЦИ ДА ВИ ДОНЕСЕ И СЕ ОБЪРНА КЪМ МЕН И КАЗА ХАЙДЕ МИЛИЧКА ВЗЕМИ БАНИЦАТА И ДЯДО КОЛЕДА ПОСРЕЩНИ, НИЕ С БРАТ МИ СЕ СПОГЛЕДАХМЕ И В ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НЕ МОЖЕХМЕ ДА ПОВЯРВАМЕ ,ЧЕ ТОЙ ДОШЪЛ (ВСЕ ОЩЕ МАЛКИ НИЕ ВЯРВАХМЕ,ЧЕ ТОЙ СЪЩЕСТВУВА)НЕ ЧЕ СЕГА НЕ ВЯРВАМЕ ,НО ТОЙ Е В СЪРЦАТА И ДУШИТЕ НИ .И ТАКА АЗ ВЗЕХ БАНИЦАТА МАМА ОТВОРИ ВРАТАТА И КАКВО ДА ВИДИМ ТОЙ ТАМ С ГОЛЕМИЯ ЧУВАЛ С ИГРАЧКИ САМО ЗА НАС РАДОСТТА МИ БЕ НЕУОПИСУМА ХО -ХО-ХО Я ДА ВИДИМ ИМА ЛИ ДЕЦА ПОСЛУШНИ ТУК ПОПИТА ДЯДО КОЛЕДА И СТИХЧЕТА ДА МИ КАЖАТ ТЕ .В НАЧАЛОТО БЯХ МНОГО ПРИТЕСНЕНА,КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ КАЖА СТИХЧЕТО И ДА ПОЧЕРПЯ ДЯДО КОЛЕДА.СЛЕД КАТО СИ ГО ИЗРЕЦИТИРАХ ТАТКО ГО ПОКАНИ ВКЪЩИ И ТОЙ СЕДНА ОТВОРИ ГОЛЕМИЯТ ЧУВАЛ АМА НАИСТИНА ГОЛЯМ БЕШЕ И ЗАПОЧНА ДА НИ ПОДАРЯВА ТОВА ЗА КОЕТО ГО БЯХМЕ ПОМОЛИЛИ В ПИСМОТО,КОЕТО МАМА МУ ИЗПРАТИ ПО ПОЩАТА.ЕТО ТАЗИ КОЛЕДА ВИНАГИ ЩЕ ПОМНЯ СЛЕД КАТО МИНАХА ГОДИНИ РАЗБРАХ КОЙ Е БИЛ ДЯДО КОЛЕДА ТОЙ СЕ БЕ ОКАЗАЛ НАШИЯТ СЪСЕД,НО НАЛИ СИ БЯХМЕ ДЕЦА И ВЯРВАХМЕ НЕ РАЗБРАХМЕ .:) СЕГА ВЕЧЕ СЪМ МАЙКА И ИМАМ ДВЕ ПРЕКРАСНИ ДЕЧИЦА И ВИНАГИ ,КОГАТО ДОЙДЕ КОЛЕДА ГЛЕДАМ ТЯ ДА БЪДЕ ТАКАВА КАКВАТО АЗ Я ПОМНЯ , А ИМЕННО НА КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА И ВЪЛШЕБСТВО НОСИ ТЯ НА ВСИЧКИ ДЕЦА.
15. Винаги, когато се сещам за моите детски коледни празници, изпадам в умиление. Пред мен са най-любимите ми хора, мама, която деноношно приготвя безброй чудесни лакомства и въздуха, който се изпълва със сладко ухание, тати, който прави най-чудесните изнинади за коледа, защото е слушал внимателно, какви са мечтите на децата му, брат ми, който е най-послушното и кротко дете на света, което получава всяка седмица от мене малки играчици, от спестените ми от закуски пари, защото е безцена неговата радост, когато види поредната малка количка или сиво самолетче и най-накрая аз, която винаги си мечтае да бъде заедно със своето семейство, което е много задружно и сърдечно… Първата ми коледа, която си спомням, в нея имаше много, много топлина, аромат на бадемови сладки, красиво украсена елха, със скрити под клоните подаръци, но най-вълнуващто беше, че мама и тати ми съобщиха, че освен подаръка от дядо Коледа (тогава Дядо Мраз) за мен ще има и един още по-голям подарък от тях двамата, който ще получа след 3 месеца, това разбира се, както се досетихте е моето братче Сега след толкова години съм им безкрайно благодарна за този скъпоценен дар, който ни радва безкрайно със своите невероятни успехи. Той завърши бакалаварство в MIT, магистратура и доктурантура в PRINCETON, а в момента подготвя своята професура в HARVARD. Участвал е в редица международни олимпиади по химия и биология от които винаги се връщаше с медал. Сега вече знаете, колко вълшебна беше за мене тази коледа и колко горда кака съм аз от подаръкът който получих за онази далечна Коледа през 1980г.
16. Моята първа Коледа, която помня празнувах на село с майка, татко, баба и дядо. Беше за мен първата и незабравима.
    Вечеряхме рано, после отидохме в другата стая да гледаме телевизия.
    Навън беше студено и мразовито, а вкъщи топличко и уютно.
    Към наближаването на полунощ ние със сестра ми решихме да изненадаме хората като се преоблечем на Снежанка и дядо Коледа. Взехме да ровим в килера, но не намерихме подходящи дрехи за дядо Коледа и решихме двете да сме Снежанки. Облякохме си две нощници, на главите сложихме детски блестящи коронки и влязохме в стаята. Изненадата имаше ефект, тъй като всички останаха приятно изненадани. Извинихме се, че дядо Коледа тази година няма да ни посети, понеже имал много работа и изпратил нас Казахме те първо да си разменят подаръците, след това и ние им раздадохме техните. Спомням си, че на първата за мен Коледа получих страхотни подаръци и доста парички, които не похарчих за глупости.
    И все пак никога няма да забравя първата си Коледа вкъщи на село, понеже беше незабравима! Дано и всички Вие да имате поне по една такава Коледа!
17. С какво си спомням Коледа? Благодаря Ви ,че ме връщате много години назад във времето .
    Да помня как се лъжехме ,че Дядо Коледа е пуснал в комина подаръка и той е паднал в стаята и какво ли още не.
    Но никога не мога да забравя подаръка ,който получихме със сестра ми за Коледа в далечната 1969 г.
    Дядо Коледа(а това е била нашата баба) ни подари кукла с меко кожухче и мигащи очи и се казваше Албена(такава никой още нямаше ,а и е била много скъпа за времето си ,а за нас беше чудо) Настъпи неописуема радост в нашите души.Ние се редувахме коя от нас да я държи и да си играе с нея.Да спим с нея не си и помисляхме ,да не би да се развали.
    Но след известно време куклата Албена падна и очите и се обърнаха.Мъчихме се двете със сестра ми да ги оправим ,но не можахме.Много,ама много плакахме…….И понеже куклата за нас беше свещена и тайнствена ,както е Коледа,ние зачакахме следващата Коледа .
    Ние вече сме големи ,имаме прекрасни семейства и деца ,но нито една от нас не е забравила куклата Албена с мигащите очи и щастливото ни детство.А тази кукла допреди няколко години я пазихме . Тя я няма ,но все още живее в сърцето ми…..!
18. Израснах в прекрасно и задружно семейство. Баба ми умееше да подготвя и прави празници. Баща ми – също. Коледа и Нова година, Велик ден, рождени дни… Имам много спомени от детството си.
    Много ми е скъп споменът, за една Коледа. Бъдни вечер с постните ястия и аз – още не ходещо на училище дете, естествено чаках утрото, за да видя подаръците, чаках отрупаната трапеза с дъх на канела, карамфил, печено…
    На сутринта под елхата имаше малка кукличка за мен и няколко запечатани плика. Още пазя това, което беше в пликовете, въпреки че баба ми и баща ми вече не са между живите. В плика на баба ми имаше нарисувана трапеза с печена пуйка и шише вино. Баща ми рисуваше и беше заел моите боички. В плика за майка и татко пък имаше изрязано от списание радио – явно са мечтаели за такова. Беше топло, весело и хубаво.
    Традициите се старая да продължавам и аз. Още от началото на декември с децата викаме „коледния дух“, като започваме по мъничко да украсяваме дома. Гирлянди, венец, играчки, изрязваме снежинки… Всеки ден по нещичко. Към 20-и украсяваме и елхата. На Бъдни вечер и сега вече порасналите ми деца и майками се събират у дома. Майка ми при влизането винаги пее „…замъчи се Божа майка…“ Тя прекадява дома и трапезата с нечетен брой постни ястия, казва молитвата и чупи питката, като най-възрастна.
    Приготвям бабините курабийки с канела и карамфил за Коледа, печено месо, (кога каквото можем да си позволим). Но празникът не е в трапезата, а в това, че всички сме заедно, във вълнението при избора на подаръци за всеки член от семейството, в украсяването на дома.

    Надявам се, че един ден, и децата ми ще продължат традицията в своите семейства. Че аз ще ходя и ще им припявам от вратата „…замъчи се Божа майка…“, ще чупя питката, че и те ще разказват за своите топли детски спомени от празниците.
    На всички желая весела и уютна Коледа. Бъдете здрави!

    Крадено съдържание…Съжаляваме, отпадате!
19. Бяла, ослепително бяла бе Коледата на моето детство. Идваше със снежни вихри и си отиваше сред дълбоки преспи, под които едва чакаха да се събудят и извият нагоре нежни стъбла на кокичета.
    Помните ли как снегът тежеше на стрехите, как правеше калпаци на комините, онзи, дебелият, истински сняг – чистият, белият…
    Ние нямахме елха вкъщи, нашата растеше в двора. Снежинките кацаха между клонките и вечер я правеха да изглежда сребриста. Не бяхме богато семейство. Всъщност нямахме пари за много-много играчки и гирлянди. Но кой не помни аромата на питката с паричката, на сармите и ошава, на орехите и канелата… Къщата, трапезата и сърцата ни бяха пълни до пръсване с Коледа.

    Бях във втори клас, когато дядо ми подари за празника Андерсеновите приказки. Не просто книгата, а целият им свят.

    Фрамар: Не толерираме кражба на спомени. За справка: тук
    Няма да участвате в номинацията.
20. Здравейте казвам се Габи и съм на 8години . Най-вулнуващата Коледа до сега беше когато бях на 7г.Тогава получих от дядо Коледа бебе Борн. Толкова много го исках и желаех, че когато го получих се разплаках от радост и щастие. То си има шишенце, чиника и лъжичка, лигавниче, сладолед, храна, памперс, дрешки и гърненце. То може да плачи със сълзи, да се се къпе, да се храни, да се приоблича, да пиша, да яде сладолед при което бузките му стават червени. Когато дядо коледа ми го донесе, аз спях, а той, го е оставил под елхата, сутринта, като го видях бях най-щастливото дете на света. Тази Коледа очаквам да видя отново дядо Коледа и искам, той да ми донесе отново бебе, но истинско, което да бъде мое братче или сестриче. Много ми се иска да получа също и играта „Познай кой, кой е“ и много лакомства и сладкиши. пожелавам Ви весела и незабравима Коледа и много радост и щастие.
21. Здравейте,с удоволствие искам да Ви напиша за нещо от моето детство,което никого няма да забравя докато съм жив ще го разказвам,както на децата си така и на внуците си.
    Една вечер баща ми закъсня от работа и донесе коледна елха от тия,които ги продават преди 24.12.
    Аз от вратата започнах с въпросите – от къде я взе,кой тия даде и т.н и т.н…Сега ще ти разкажа,затова се забавих толкова – животните от гората ти я изпращат и искат от нея да направиш най-красивата коледна елха и под нея да не забравиш да сложиш подаръци и за тях.И аз можете ли да си представите приготвих за Заека-морков,за катеричката-орехи,и за мечката-буркана с меда.Като всяко по отделно го пакетирах и го напдписах за кого е.На сутринта подаръците за животните ги нямаше,разбира се мама ги беше скрила.Истината е,че аз наистина повярвах .
    Искам всяко дете да има такъв спомен за да го разказва на деца и внуци.
22. Първата Коледа, която си спомням, е тази през 1997 г. Тогава съм била на 8 години. Празнувахме в моето село. Дядо и баба цял ден готвеха и шетаха из вкъщи, а аз усилено свирех на малката си детска йоника. Бях решила, че ще изсвиря няколко песнички за Дядо Коледа и ги репетирах. Докато слагаха масата, баба и дядо ми казаха да напиша малко писъмце на Дядо Коледа и да го оставя под елхата. Защото иначе щял само да остави подаръците и веднага да си тръгне, без да знае, че ще му изсвиря песни. Написах на едно листче: Мили Дядо Коледа, аз съм Десислава и специално за теб ще изпълня няколко песни.” Оставих листчето под елхата и всички седнахме на празничната маса. Да поясня, че елхата ни не беше в стаята, а в коридора. По едно време баба излезе за малко, а дядо ме погледна и каза: „Дядо Коледа ще дойде скоро. Започни да свириш и той като те чуе, ще дойде”. Аз много се зарадвах и веднага започнах да свиря. По едно време чух как външната врата се отваря и някой влиза. Дядо ми каза, че това е Дядо Коледа, но аз не трябва да спирам да свиря. Аз естествено продължих. Вратата се отвори втори път и някой отново влезе. Аз завършвах третата песничка и дядо ми каза – иди сега да видиш какви подаръци ти е донесъл Дядо Коледа. Аз се затичах към коридора и под елхата видях подаръците си – играчки и бонбони. Но освен подаръците имаше и писмо. Пишеше: „Мила Деси, благодаря ти за песните. Свириш много хубаво.” Бях много щастлива, защото тогава много вярвах в Дядо Коледа и бях сигурна, че той ми е написал това. Дори се похвалих на децата в училище и всички ми завиждаха. Това е Коледата, която никога няма да забравя. Дано всяко едно дете има един такъв вълшебен празник като моя.
23. Едва ли първата Коледа, която помня е първата за мен , разбира се , но тя ще остане най-вълшебната.Била съм някъде на 3-4 годинки.Баща ми работеше в гражданската авиация в гр.Бургас.Имаше традиция децата на всички служители да се събират в една голяма зала преди Нова Година и дружно да чакат появата на добрия старец и подаръците, разбира се.А чакането си струваше!Дядо Коледа (тогава Дядо Мраз) идваше с хеликоптер.Махаше ни от небето с едната ръка и държеше чувал пълен с подаръци с другата.При първата ми среща с него получих детски сервиз за кафе с жълти чашки и бели чинийки.Колко искрено вярвар в тази приказка…И как няма , той беше истински- с истинска брада , червени одежди и чувал с подаръци.След време разбрах , че това е бил колега на баща ми ,който заради с приликата си с Дядо Коледа всяка година радвал толкова деца и разпалвал вярата им в чудеса.След година , когато баща ми вече не разботеше на същото място , дочаках Дядо Коледа в детската градина.Той учудващо приличаше на един съсед , брадата му беше изкуствена и зле залепена , под одеждите му се виждаха дънки и като цяло няма нищо общо с Истинския!След празника изтичах при майка ми и директно я попитах , как така Дядо Коледа не е дошъл и защо е пратил този неправдободобен заместник?Така разбрах , че Дядо Коледа е само красива приказка , с която родителите сбъдват детските мечти..И все пак тогава вътрешно се чудех , дали онзи старец, от хеликоптера , е истиснкия ?А днес , вече пораснало дете , се надявам да е било така и белобрадия старец да ме чака някъде с чувал пълен с подаръци….Все пак бях послушна тази година
24. Здравейте! Бегло си спомням първата за мен Коледа, тоест тази, която вече съм осъзнал като празник. Въпреки, че по онова време в България сме чакали дядо Мраз, у нас идваше и дядо Коледа, като родителите ми казаха, че това бил братът на дядо Мраз и понеже се уморявал да носи подаръци на Коледа, Мраз го замествал на Нова година. Аз получавах по два подаръка. На Коледа винаги беше по-големия. Бях си поръчал лека кола (бил съм в детската градина) и исках да взема шофьорска книжка. Аз очаквах истинска кола! Но какво се случи като дядо Коледа ми донесе играчка?! Толкова му се ядосах. Бяха пратили писмо от мое име, а трябваше сам да си го „напиша“, тоест да си нарисувам колата, която искам. И се изнервих, че дядо Коледа не ме е разбрал. Той дойде (След години разбрах, че това бил някакъв съсед) и аз му викам „Ти дядо Коледа ли си или брат му?“ Той се зачуди и ми вика „Аз нямам брат“. Така се разстроих, помислих си, че нещо се е случило с дядо Мраз и няма да ми донесе втори подарък за Нова година. После, като видях, че ми е объркал колата – донесъл ми е играчка кола, а аз съм си поръчал истинска, му казах да си ходи. Съседът тогава много ми се е зачудил! )) Е, малко разочароваща първа среща с дядо Коледа, но когато пораснах си пожелах отново истинска кола и се усетих, че сам трябва да си я купя! )) Значи аз съм дядо Коледа!
25. Спомням си моята първа среща като дете с дядо Мраз по него време така му казваха.Бяхме се събрали в къщи няколко приятелски семейства и всички с децата си,всички ние малките деца очаквахме с нетърпение дядо Мраз да влезе и да раздаде на послушните подаръци.След наздравиците,химна на вратата се почука и аз онемях,претесних се много,видях зя първи път Дядо мраз във нас,тойседна поразпита ни кой какви добрини е направил,кой какви стихотворения е научил и раздаде на всички подаръците.Когато белобратия старец се канеше да тръгва едно от приятелите ми момчета драсна една клечка с кибрит и запали брадата на дядо Мраз.Започна луд смях но след това аз се разочаровах,когато видях дядото като си махна братата-той беше моят баща.Това ми беше първата и последна среща с дядо Мраз,защото вече знаех,че той не съществува.
26. Детските спомени от Коледа, дори само при изричането му ни изпълва чувство на умиление. Аз ще Ви разкажа за моята първа Коледа, която си спомням. И тъй като всички приказки започват с имало едно време и аз ще започна своята приказка така……

    Имало едно време….. нали така започват всички приказки, две малки момиченца на име Диана и Зорница. В една декемврийска студена вечер, когато студ и сняг бил сковал всичко навън, те двете седяли на топло край своята елха, украсена с красиви стъклени играчки и гирлянди. Масата седяла препълнена с постни ястия и оставали само още няколко часа до Коледа. “ Време е да си лягате“ подсещаха ги техните родители, а те с вперени погледи в елхата не чуваха техните думи. След още няколко подканвания те двете запалиха няколко свещички край елхата и отидоха да си лягат. Развалнувани от предстоящата Коледа, какви подаръци ще получат и не напоследно място шоколадите и лакомствата, които щяха да опостушат на другия ден , изпълваха мислите им и не позволяваха да заспят. След около час чуха гласове и силен шум .Със скороста на леко ранено диво прасе те скочиха от своите легла. Посегнаха да отворят врата с надеждата зад нея да видят белобрадия старец, но вместо това завариха своите родители да гасят коледната елха, обгърната цялата в пламъци. След като елхата беше изгасена, баща им ги хвана за ръце и ги заведе в леглата. „Който заспи пръв ще получи шоколад“ с лека усмивка на устата им каза той. След около 10-15 минутна тишина Зорница мижейки се обади „Аз спя, ще получа ли шоколад“. Баща им се засмя, изгаси лампата и излезе от стаята. В момента в който излезе започнаха да си шептят и да се безпокоят след като нямат елха дали ще дойде Дядо Коледа . След около половин час разговори решиха да се скрият под масата до елхата и да се уверят, че ще бъдат посетени от добрия старец и ще си получат подаръците. След часове чакане те заспаха. Рано сутринта бяха събудени от своите родители,а на масата ги очакваха желаните от тях подаръци и лакомства.
27. Преди много, много години, по Новогодишните празници се събирахме на гости у баба. Тогава по мое време, нямаше Коледа, празнувахме Нова година, и също имаше белобрад старец, но се казваше Дядо Мраз.Раздаваше подаръци и в детската градина , и в предприятието на мама, и в Новогодишната нощ у дома… Беше ми интересно когато се събирахме при баба, защото тя разказвше интересни неща от нейното детство свързани с празник наречен Коледа, което за мен беше непонятно тогава…Моята баба много ми е говорила за този празник и винаги казваше…КОЛЕДАТА Е ВЪЛШЕБСТВО, СЪН СЪНУВАН ОТ ВСЕКИ НАС, СЪН БЛЯНУВАН ЗА ВСИЧКИ ВАС!!! “ Тези думи са се запаметили в главата ми и на всяка Коледа изплуват в съзнанието ми, като най яркия и красив спомен останал от детството ми свързан с новогодишните празници.Разказваше ми как като деца са правили гевреци за коледарите, как са слагали жито и пита с пара на масата за да е плодородна годината и да са пълни хамбарите с жито, как всички са наричали пожелания за здраве и берекет… Интересно ми беше !!! … Минаха години и ето че този празник Коледа се възроди и сега с радост говоря и препредавам думите на баба и на моите деца, за да продължат традициите, за да може да пребъдат и за техните деца, за да се възвърне и запазим обичая за здраве и благополучие за всички нас !!!
28. Именни дни, рождени дни, исторически, църковни… удивително е колко много са празниците в живота на българина. Ние сме един уникален народ, живота на който е низ от нелеки делници, но може би за сметка на това изпълнен с безкрайни празници. И от цялата тази огромна китка, Коледа е може би най – чакания от тях, защото го споделяш с най – близките си.
    Дълго време се рових из спомените си, за да намеря онзи най – интересен, най – паметен от тях, който да ви споделя, но не успях да го открия. Не, не е защото съм била нещастна или нещо такова… точно обратното. Затова искам с няколко думи да ви разкажа да Коледата такава, каквато я помня от детските си години и такава, каквато се старая да запазя и днес, и за в бъдеще.
    И така, Моята Коледа – противно на всеобщото разбиране, че Коледа трае само три дни, аз бях абсолютно убедена във факта, че тя започва, когато нашите излязат в отпуска и завършва долу – горе с края на същата тази отпуска. зората на детството ми за мен това значеше само едно – забавните моменти отстъпваха място на МНОГО забавните моменти. Всяка година имаше по едно мноооого дълго писмо, адресирано до Лапландия… и колкото и късно да го изпратех, винаги пристигаше навреме. Ех, този Дядо Коледа… А как само успяваше да мине и през нас, и през къщите и на двете баби и под всяка елха да остави по нещичко за мен и за брат ми…
    Но всъщност сега като се върна назад, първото, което изскача в съзнанието ми е голямата пряспа, събрала снега от целия двор, която незабавно се превръщаше в майсторски направена пързалка, която дори и котката (иска или не) пробваше от време на време. Като се сетя сега каква скиорка беше… скрит талант. Укрепления, бой със снежни топки, ангелчета във снега, снежни човеци… каквото се сетиш. Ако пък това ни омръзнеше, винаги имахме резервен вариант, хващахме шейната и се отправяхме към най – близката подходяща дестинация… а те бяха толкова много. Колко километраж сме навъртали, а никога не се измаряхме, колко време сме прекарвали на снега, а никога не чувствахме студа… По някое време естествено се чуваше заплашителен родителски глас, „подканващ” ни да се прибираме. Мокри до кости, се прибирахме на топло и се инсталирахме пред телевизора, чакащи с нетърпение поредния филм, участващ в ежегодния коледен маратон по това време. „Сам вкъщи”, „Коледата невъзможна”… гледахме ги всяка година и така и не ми омръзнаха. Дори и сега само да чуя за „Сам вкъщи” и съм на дивана, инсталирана в духа на коледната традиция.

    И така, принцесите порастват, списъкът си остава, но се променят желанията. Това което обаче и до днес си остава е онова топло чувство, когато наближи Коледа, празничната еуфория, която ме обзема като дойде декември. Нямам търпение да изляза, да се мотам по магазините, да разровя всеки стелаж, за да намеря перфектните подаръци, за да изкажа своеобразно благодарността си на хората, които са били до мен през изминалата година. Нямам търпение да се прибера, да ги скрия и да се заровя в брашно, захар и канела, за да изумя дори и себе си с тазгодишната коледна къщичка. Нямам търпение да извадя украсата и да я разпръсна навсякъде заедно с декемврийското си настроение. Но най – важното нямам търпение да споделя това с хората, без които нищо от казаното по – горе нямаше да има значение – със семейството си.
    Весели празници.
29. Станиолов спомен от Коледа

    Е, и аз съм от тези, чиито детски Коледи нямат нищо общо със сегашните.Сиви бяха нашите коледни празници, ако въобще ги имаше.Нямаше нежни коледни мелодии по радиото, нямаше украси, а пък Дядо Коледа си беше направо нелегален персонаж – дегизиран като Дядо Мраз прескачаше от детска градина в детска градина , но само там, където тържеството беше планувано за Новата година …
    Че наближаваше Коледа разбирахме от някоя дълга, дълга опашка пред плод – зеленчука – пуснали бяха банани или портокали…
    Било е някъде около Коледа, защото помня, че тъкмо, когато на масата у дома се жлътнаха тъй дълго чаканите банани, баща ни извади от пазарската чанта и изненадите/ нямахме ние навик да поставяме подаръците под елхата /.Изненадите бяха две чудно красиви шоколадови фигурки :Дядо Коледа за мен и Снежанка – за сестра ми. Великолепна шоколадова фигурка облечена в пъстра станиолова опаковка – бяла, червена, сребриста…Събирахме ние като деца такива станиолови опаковчици – „златца “ ги наричахме, приглаждахме нежно станиолчето и го пъхахме в някоя дебела книга да стои изправено и „в добър търговски вид“, понеже след това пък през междучасията в училище наставаха едни трампи и размени, та ни пукаха ушите- всеки искаше да събере повече „златца“ и да има най- хубавата колекция.
    Шоколадовите фигурки се стопиха за секунди в устата и ние със сестра ми заехме със задачата да пригладим станиолите…А бяха толкова красиви – никога не бяхме виждали такива коледни послания…Старателно и без бързане изгладихме „златцата “ и се метнахме към семейната библиотека в хола – за дебелите книги естествено..
    Преди няколко дни домашният компютър „сдаде багажа“ и един пъргав техник го отнесе в близкия сервиз за ремонт. Спешно ми се наложи да потърся нещо за Япония и се сетих за нашия Чичо Гугъл , за нашия всезнайко от детството – томовете на Кратка българска енциклопедия. Грабнах бързо петия том и потънах сред страниците за Япония. Изведнъж усетих издайническо шумолене, обърнах още няколко страници и изпод хартията се изсули тънко станиолче с един красив Дядо Коледа – изгладен , излъскан, тихо трептящ и сякаш гръмовно извика :
    – Не си ме забравил , нали ?
    Онемях…Само погалих с ръка живия детски спомен…

    Изпраща Валери Георгиев
    e-mail talantini7@abv.bg
30. Здравейте! Аз съм в трепетно очакване на Коледа, защото тя винаги е носела магия за мен още от дете. Спомням си, че като малка с нетърпение очаквах да видя Дядо Коледа и джуджетата. Баба приготвяше цял ден вкусни неща и ме караше да участвам в приготовлението. Учеше ме на песничката „Ой, Коледо, мой Коледо, замъчи се Божа Майка…“ А след Бъдни Вечер на „Ой- Коледо мой Коледо, родило се Боже чедо!“ Пеех тези слова през всичките дни преди и по време на Коледа и имах усещането в себе си, че предстои нещо вълшебно. Бяха ми казали, че Дядо Коледа идвал само в детската градина, а вкъщи не влизал, само оставял подаръците пред вратата. Аз всеки час проверявах дали има нещо пред вратата, но родителите ми казваха да чакам полунощ. Когато на една Коледа в детската градина се появи Дядо Коледа, аз го попитах защо не влиза вкъщи. А той ми отговори (и досега си спомням) „Защото искам да те изненадам. Чудесата стават така!“ И до ден днешен най-големите приятни изненади за мен идват по Коледа. И винаги, когато имам някакво желание си спомням думите „Чудесата стават така!“. Пожелавам чудеса на всички! Отваряйте от време на време вратата си, може някой да е оставил подарък за вас. Весела и Здрава Коледа!
31. Тихо се сипе първият сняг,
    галено щипе бузките пак…..

    Здравейте, Моите спомени за моята Новогодишна приказка от детството , са свързани с една от най хубавите детски песнички, с които сме празнували в детската градина. ….Сняг, много сняг, хубав пухкав ,бял и много, много тих, като вървиш чак се чува да скрибучи по ботушките ми…Мам се върна по рано от работа за да ми приготви ореховки за детската градина. Печеше ги във фурната на печка на дърва, а как ухаеха смо на хубаво, още си спомням мирисът им на прясно притовени сладки. Докато изпечеше една тава , то аз я присполовявах. И така нагласихме се за тържеството в детскта градина… Много деца, много приятели, ….. Всички с нетърпение очаквахме Дядо Мраз, който да ни донесе много подаръци. Тогава ни изглеждаше мнго голям. Спомням си че, песничката която му изпахме много му хареса и той каза че всички деца чного са слушали и че всеки ще получи подарък…. А тя още ехти във ушите ми заедно със тихия скрибучещ сняг, и оттекват като най милите спомени от моето детство. Не си спомням какъв подарък съм получил, но със сигурност тогава съм бил най щастливото дете което е било убедено че е било и най послушното, защото споменът и до днес ме просълзява и ме кара да чувствам умиление към този празник !!!
32. Първите ми спомени за Нова година са свързани с шише Кока Кола,което намерих на масата, когато се събудих от следобеден сън. В чинията имаше прясно изпечени солени орехи, пиех колата от шишето, бавно цедях капка по капка и зяпах по телевизора нещо.
    Ранни детски спомени, бил съм на 6, но никога няма да забравя тези орехи и това шише с кола.
    Подариха ми фигурки на рицари и цяла вечер си играх с тях под масата, борейки ги с другите военизирани кукли, с които разполагах в една торба. И понякога си наливах по малко от колата, която сякаш бе бездънна.
    Когато затворя очи, често пред мен се появяват Кремълските часовници, които по някаква странна логика за мен са отброявали 12 часа вечерта, но по българско време. И миризмата на книги от Руската книжарница, откъдето често купувахме картички, които бяха в пъти по-цветни от българските. И отварянето на кутията, откъдето се изсипваха куп писма и поздравления.
    За мен, детето от епохата на страха от атомната гъба, Нова Година бе особен период от годината. Когато по идеята на Михаил Бахтин за карнавала се случваше така, че хората живееха по нови, обособени само за този период правила.
    Обикновено магазините се оказваха пълни със стока, зареждаха портокали и банани, които по моята детска логика растяха май само тогава.
    Най-хубавите неща се показваха по телевизията, подаръците бяха ежедневие . Псевдо – академичната сериозност на пред- перестроечна България отстъпваше пред интереса на хората към наливния пелин и скарата, които се лееха от павилиончета – еднодневки.
    Дори и никой не пречеше на хората да гърмят с всякакви подръчни средства. И то вечерта, докато от загрелия съветски телевизор зад гърба ни оптимистично се чуваше бодрия глас на ръководителя ни.
    С течение на годините спомените ми за Нова Година ставаха все по – ярки, но и все по – далечни от детско-чавдарска идилия, която струеше от чинията печени орехи, консумирани с първата в живота ми Кока Кола.
    Дали защото вече не вярвах в Дядо Мраз, който се бе превъплатил в класната ми ръководителка.
    Било е учебен ден, вероятно някой от лудите 31 декември, някоя година през 80те, когато ние учехме. На вратата се почука, класната излезе за секунди и се върна с торба, от която ни раздаде по една вафла и бонбонче. На изумените ни погледи тя отговори, че трябва да проявим разбиране, защото както и ние, така и Дядо Мраз има проблеми в момента. Добави и че в Полша по това време децата нямат и толкова, но и тях Дядо Мраз ги обича. Довърших съчинението си на тема „Моето писмо към Роналд Рейгън” и изчезнах в снега, бързайки за дома.
    За да изляза от снега много години след това, някъде около 2007 и да открия, че съм вече на 35.
    За толкова години и толкова Коледи, нито един път не ми хареса този ритуал, изпълняван в стил Дисни. Струва ми се неестествено и неудачно да виждам изкуствено – благите усмивки по лицата на хората, да се прави добро в името на духа на някой, вероятно роден около тази дата. И до ден днешен упорито бъркам Великден и Коледа, като акцентирам на това в разговорите си с хората.
    Иде ми да се ощипя и да се събудя от филма, в който някой некадърен последовател на американското щастливо семейно кино ме е поставил.
    И когато се ощипя, да се окажа лице в лице с оня див и варварски празник, познат от детството ми като „Нова Година”, запазил в себе си идеята за бахтинския карнавал и особените му закони.
    Винаги свързвам последните часове на старата година с едно ритуално махване с ръка във въздуха. Жест, с който си прощаваме всичко, което не сме сторили през годината, пасивно си обещаваме да го сторим на всяка цена през следващата, с който опрощаваме и на другите, като плахо молим и те да ни простят. Защото е празник.
    Празненството се усеща няколко дни по-рано. Магазините работят извънредно, опашките от коли по улиците са безкрайни, катастрофите са ежеминутни, защото всеки кара като „отвързан”.
    Работата е свършила, ударил си една ракия по обедно време, защото и работата не е кой знае каква в този последен ден. Кракът натиска педала за газта, олеле, и този път се размина на косъм.
    Километрични върволици от хора, бавно пъплещи към почивните си дни. И към магазините, които се готвят да продадат дори и най-невзрачните си стоки на обзетите от мания да пазарят граждани.
    За разлика от почти аскетичната трапеза по Коледа, на 31 декември трапезите в България се огъват по ъглите. Хиляди прасета агонизират из хиляди кални дворове, никога не разбрали идеята на философското примирение със смъртта, пречупени през шаблона „Изгори, за да светиш”.
    Дали става въпрос и за изгарянето с горелките? И дали Нова Година е това, което се случва, докато прасетата си правят други планове?
33. Моята първа Коледа беше доста отдавна. Спомените ми са свързани с майка и баба които приготвят от рано трапезата а ние децата гледаме да не им се пречкаме. Едно време очаквахме Коледата с нетърпение защото тогава имахме възможност да опитаме неща, които днес са ежедневие но за нас бяха истински съкровища. Не сме имали подаръци а бяхме доволни като има храна на трапезата. Затова свързвам Коледата с топлината на огъня, с миризмата на домашно приготвени ястия, с игрите на децата в снега, със семейството събрано около масата. Простички неща но толкова важни.
34. Аз си спомням, че много исках Дядо Коледа да ми донесе сестричка. И всеки път като ме питаха какъв подарък искам, беше „сестричка“ и то да е по-голяма от мен. Беше друго време и повече празнувахме Нова Година, но на Коледа винаги сме спазвали традициите. Помагала съм (вероятно повече съм пречела) в подготовката с трапезата, но най-любимото ми занимание беше, че преди Коледа си правехме украса. Майка е много изобретателна и взимаше цветни листчета, от които ми показваше как да правя герлянди. Подарявах ги на наше близки и украсявахме детската стая. Правихме снежинки, които окачахме на пердето. Толкова се радвах, че и аз участвам в празника. Спомням си, че като малка винаги подаръците ми бяха следните: Отварям чекмеджетата на мама и тате и си харесвам нещо от техните вещи. После им го опаковам и им го подарявам. А те се правят, че не са ги виждали и ме питат откъде съм взела парички да ги купя. Един път бях „подарила“ на майка нейния скъп парфюм и тя беше толкова „изненадана“ как съм и улучила вкуса. Много весело беше по Коледа. Идваха братовчедите ми и обръщахме къщата с надолу главата, но никой не ни се караше. Весела Коледа пожелавам на всички!
35. И победителите са:
    Стефка Николаева
    Любомира
    Занка Рускова
    Ивалина Николова
    Георги Георгиев
    Валери Георгиев
    Петранка Атанасова
    Десислава Панева – Маринова
    Стефан Ганчев
    Невена Батаклиева

    Честито и пишете на games@framar.bg, за да си пратите точен адрес и телефонен номер.
    • 
      • Не губете кураж, ще има и нови игри!
36. моята първа Коледа си спомням че чаках дядо Коледа да влезе през вратата ма дочаках.На сутринта съжалявах.Беха наистина хубави времена беше всичко много хубаво и не сме лишавани от нищо
    било е весело и спокоино.Коледата не беше така актуална както сега а Нова година.На бъдни ве4ер се събирахме вси4ки при баба ми и се слагаше вси4ко.Наистина бяхме по щастливи
37. Аз още не съм получила своята награда къде да изпратя адреса си?
    • Пише го отгоре, games@framar.bg