За кифлите и ръцете, които ги месят

Кое е първо – кифлата или ръцете, които я месят. Този въпрос за мен се превърна в еволюционен еквивалент на онова наивно питане за кокошката и яйцето.

Щяха ли да съществуват кифлите в живота ни, ако нямаше кой да ги замеси върху бара, да ги остави да втасат на някой слънчев плаж, да ги изпече в най-модерен вертикален солариум и да ги сподели с приятели… докато от кифленското достойнство не остане дори трохичка.

Виновни ли са кифлите за своето съществуване или да съдим онези релефни мъжки ръце, които ги произвеждат на бройка (защото „килограм“ в света на тези сладки, но все пак тестени изделия, е мръсна дума)?

Дълго мислих дали имам право да издухам пудрата (захар), за да видим какво се е скрило под нея. Може би мъничко ме беше страх да не лъсне и моята несъвършена коричка, но наличието на пълнеж, пък било то и леко тръпчив, ми дава, ако не права, то поне умения да го направя.

При кифлите няма тънкости. Те или стават, или не стават… за едно ядене. Който не може да си позволи прясна, си купува нагризана или преоценена. Често, колкото повече продукти (ботокс, хиалуронова киселина и автобронзант) са вложени, толкова по-лош е резултатът. Винаги така става при престараване.

Важно е да се знае едно – кифли има за всеки вкус и за всеки джоб, като вкусът трябва да се подчини на джоба – никога не става обратното в несъвършения ни свят.

Всички кифли си приличат по това, че имат кратък срок на годност. Някои от тях се преглъщат трудно и оставят неприятно усещане за тежест в стомаха години наред, водят до гастритни кризи всеки път, когато погледнете в портфейла си. Други се появяват изневиделица на семейния обяд, без да си дадат сметка, че са част от менюто ви, само когато сте в „командировка“. Най-опасни за сърцето са онези кифлички, към които се пристрастявате, докато моралът ви залинее и затлъстее до смърт.

Трябва да се яде, ще каже някой… Да, трябва да се яде, но опитът е доказал, че fast food-ът не води до нищо добро.  Fast food-ът води до епидемия от инфаркт на морала. Fast food-ът е предвестникът на нова епоха. Епохата на мързела да си сготвиш храна от продукти, които си произвел, мързела да напишеш думата в google, вместо да отвориш речника, мързела да сложиш телевизор в детската стая, вместо всяка вечер да четеш приказки, мързела да поръчаш подарък за майка си по интернет, вместо да й надпишеш картичка и най-опасния от всички мързели – мързелът да си купиш кифла, вместо да заслужиш да бъдеш обичан, да го заслужиш с качества, с безсъние, със сълзи, със страст, с жертви…

Не, нямате право да се чувствате прецакани… Когато в сутринта на живота си сте метнали във фурната най-обикновено тесто за кифли, не очаквайте за вечеря домашна пилешка супа.


6 коментара по „За кифлите и ръцете, които ги месят

  1. „да бъдеш обичан, да го заслужиш с качества, с безсъние, със сълзи, със страст, с жертви…“

    Дали авторката разбира, че няма абсолютни стойности в живота и докато се бориш да заслужаваш нещо, животът си минава. Може да е тъпо да го признаем, но животът е каквото успеем да грабнем от него, а често не можем да грабнем от него повече от шепа пръст, която даже не можем да занесем никъде. Силни думи, трябва да живеем както дишаме, а понякога…дишаме трудно и със помощта на апарат. Понякога е леко, но въздухът е мръсен. Просто трябва да живеем.

    • Изборът какво ще грабнем от живота е само и единствено наш. Ако шепа пръст Ви задоволява, никой няма да оспори това Ваше право. В живота всяко действие или бездействие си има цена :) така, както всички ние имаме различен поглед върху едни и същи явления :) Живеенето е в грабването, но и в чакането :)

  2. От всичко казано се носи аромат на елегантно предупреждение: „Не яжте кифли да не Ви боли стомаха и потрфейла! Ако все сте се качили на влака и си напъхате набързо кифалата в устата – значи НЕ Ви се полага пилешка супа! Освен това имайте предвид, че кифлите са относително измамни – като им духнеш пудрата захар, остават едни голи, даже на някои им се вижда не дотам красивият пълнеж…..
    А какво да правят онези сладкари, които намират живота си за излишен ако не могат да пудрят кифлите? Това все пак е не малка прослойка в страната ни…?
    Може би трябва да да има голям избор на рафта, за да може за всекиго по нещо…И аз не ям тесто, но уважавам желанието на някой да е напудрен и изпечен. А способността сред толкова много пудра кифлата да се открои и на пренаситеният пазар да предизвика възхищение – тва вече е талант, това не го може всяка кифла:)

  3. Страхотна статия, тъжно, но много вярно представяне на действителността. Браво на авторката, винаги намира актуални теми, които успява да отрази по много увлекателен начин :)

  4. По рано имаше кифла с мармалад – 15 стотинки и голяма кифла с мармалад – 45 стотинки. И бяха вкусни, защото мармалада бе ШИПКОВ, но истински :)