Празник на пелина, село Змейово, 17 декември, 2011

В България има запазени марки. Ако е роза, няма как да не е от Розовата долина, ако е вино, нещо не е както трябва, ако не е от Мелник, най-вкусните баници били софийските, поничките са казанлъшки, луканката карловска, а пелинът…той трябва да е задължително змейовски.

Село Змейово /или Змеево, както му викат местните/ е едно селце, само на няколко километра от Стара Загора, сгушено в планината, което стана печално известно покрай полигона, който дълги години бе обвиняван за обгазяванията над околността. И докато причинителят все още се изяснява, в селото живеят към 1000 човека и се радват на околната красива природа, комфорта на близостта до града и …хубавият пелин.

Най-общо казано, пелинът е хубаво вино, наложено с перфектно узряли плодове и билки /включително и пелин/, като резултатът е прекрасен еликсир, който може да се пие и от богове. Всяка къща и всеки майстор на пелина в това село има своята тайна за набора на билките, за начина на  подготовка и за всичко останало. Тя се предава от поколение на поколение, като фамилна тайна. Не се чудете и не се обиждайте, ако те не искат да я споделят с вас. Има един ден в годината, когато вратите на всяка къща в село Змейово са отворени за всеки посетител, а на центъра на селцето се провежда и събитието на годината – Празникът на пелина.

На плаката пише пето издание, но местните твърдят, че празникът има над 20 години история.

Ние малко подранихме сутринта, защото искахме да си купим и пелин. Площадът пред читалището бе все още празен, а ни посрещна само Дядо Коледа,  който прилича много и на Дядо Мраз.

От читалището ни заведоха в малката избичка на Иван Желязков, който е един от добрите майстори на напитката в селото.

Отпиваме глътка и от белия и от червения, договаряме се за цена, а майсторът на пелина започва да разказва пред камерите как прави напитката. Не се учудвайте, в избичката има и компютър с над 800 песни /народна музика/, които той пуска на клиентите. Идват и други мераклии за пелин, а в това време ние обикаляме наоколо. На къщата отстреща виждаме любопитна табела.

Местните ни обясняват, че там дълги години е живял човек, който си направил музей с любопитни спомени от своето минало, като ЗКПЧ на югославската граница в периода 60те-80те години на 20 век. За съжаление, той бе починал само преди 6 месеца и нямаше кой да ни отвори и да ни покаже  експонатите.

Бай Иван е явно доволен от нас като клиенти и ни изпраща лично и с акордеона си, докато ние пъплим по нагорнището, натоварени с туби с пелин. Съвсем момент ала Кустурица, нали?

Пред читалището е вече пълно с хора, а всеки носи и чашка с пелин. Наливате си я от буренцето, което стои на центъра или от многобройните шишета, които всеки е донесъл, за да се похвали с продукцията си.

Нагласата е ясна, ще се пие и то много, а листовката на каручката е ясна – пелинът лекува!

Селските читалища пазят един идеалистичен ретро – дух на възхвала на миналото, който често се изразява и в нагледна агитация като тази.

Вътре в залата започва състезанието, а отвън тече истински и неподправен купон.

Едни хайдути използват събитието, за да гръмнат няколко пъти с автентични оръжия, а след това да хапнат и пийнат на чист въздух.

Въобще,  и вътре и вън, купонът е на ниво. Дори и дядо Коледа вече има друго решение за маршрута си.

Да пътуваш из родните села е пътешествие, в което винаги можеш да видиш и нещо хубаво и цветно, както примерно този Празник на пелина, в малкото село Змейово. Наздраве, пелинът се пие с хубаво мезе, добра компания, а лекува куп неща, стига след втората чашка въобще да можете да прочетете листовката.

Вижте репортажа на Фрамар ТВ.


Коментарите са забранени.