Подагра – особености, пристъпи на болестта, диета при подагра, лечение на ставните кризи, лечение на хиперурикемията

 Що е подагра?

Подаграта е заболяване, причинено от нарушение в обмяната на пикочната киселина в човешкия организъм. Най-често тя е наследствено заболяване, но може да се появи и следствие на диабет, бъбречни, кръвни и други заболявания, които водят до нарушение разграждането на пурините и обменните процеси в организма.

Тази болест се характеризира с остри ставни кризи и високо ниво на пикочната киселина (хиперурикемия). Не винаги има съответствие между нивото на пикочната киселина и тежестта на ставните прояви. Честите кризи трябва да се лекуват, защото могат да доведат до трайни ставни увреждания. Кристалите на пикочната киселина увреждат не само ставите, но и сърцето, бъбреците, съдовете и други органи. Често се образуват камъни в бъбреците, които предизвикват бъбречни кризи и се повишава кръвното налягане. Подаграта и нейните усложнения се лекуват от лекар специалист по ревматология.

Пристъп на болестта

Всяко събитие, което нарушава обичайния режим на болния, може да предизвика ставна криза, а това са: преумора (физическа или умствена), стрес, недоспиване, травма или натъртване на ставите, особено на долния крайник (стъпване на криво, инфекции като ангина, грип, простуда и др.), прехранване с месо или мазнини, употреба на алкохол и др. Те не са причина за болестта, а само отключващи фактори. За всеки болен те са различни и трябва да се познават и избягват.

Диета при болните от подагра

Диетата е наложителна, независимо от тежестта на болестта или честотата на кризите. Тя цели да се намали вноса на пурини в организма, които при разграждането си образуват пикочна киселина. При по-леките форми на болестта, когато нивото на пикочната киселина не е много високо, диетата е достатъчна, но при чести ставни кризи и високи стойности на пикочната киселина се налага и приемането на лекарства. Телесното тегло трябва да се намали и да се сведе до нормалното, ако има затлъстяване.

Разрешени храни: всички зеленчуци и плодове, с изключение на забранените, мляко, млечни продукти, всички видове сирена, тестени изделия, захар, белтъци от яйца.

Препоръчва се пиенето на много течности, особено на алкални минерални води като Хисарска, Горнобанска, Софийска и др. До 2-2,5 л. на ден, ако няма проблеми с бъбреците.

Ограничени за употреба храни: месо и риба, които трябва да се употребяват не повече от три пъти в седмицата по 60-70 г. дневно. По-малко вредно е месото от възрастни животни (говеждо, овнешко), отколкото това от по-млади (агнешко, телешко и др.).Да не се прекалява с жълтъците от яйца.

Да се ограничи употребата на варива, особено зрял фасул, леща, грах и др. Да се избягва употребата на спанак, сини сливи и патладжани. Да не се употребяват животински мазнини и да не се готви с тях, защото могат да предизвикат криза.

Забранени храни: карантия (черен дроб, далак, момици, чревца и др.), тлъсти риби, алкохол от всякакъв вид, включително и бира.

Лечение на ставната криза

Лечението на ставната криза, трябва да започне още при първите ставни прояви. Колкото по-рано започне лечението, толкова е по-голям резултатът от него. Болният трябва да носи винаги със себе си лекарство за кризата.

Най-старото ефикасно лекарство при подагрозна криза е колхицинът. У нас се продава в табл. по 0,5мг. При поява на криза се взема по 1 табл. на 2 часа първия ден, но не повече от 6 табл. за ден. На втория ден броя на таблетките се намалява с една, т. е., ако първия ден са взети 6 табл., втория ден – 5, третия -4 и т. н. до стихване на кризата. Не препоръчвам лечение с повече от 5-6 таблетки дневно без лекарско предписание, защото колхицинът е отровен и при бъбречни, сърдечни и чернодробни проблеми може да се прояви токсичното му действие. Ако пациентът има придружаващи заболявания, да започва лечението с не повече от 4 табл. дневно или да се консултира с лекар преди лечението. Продължително лечение с колхицин не е необходимо.

При криза трябва да се правят и студени компреси на засегнатия крак, който е оточен и зачервен.

Ако има противопоказания за използването на колхицин, може да се приложат по-силните и с мощно обезболяващо действие нестероидни противовъзпалителни средства като: Тилкотил 1 табл. дневно, Ибудолор 1-2 капсули дневно, но не повече от десет дни. Може да се комбинират с колхицин, но в по-малка доза като се започне от 4 табл. Колхицин дневно и се намаляват с по една всеки ден.

Ако не се разполага с други лекарства в момента, може да се приемат до 4 табл. аналгин или до 6 табл. аспирин дневно и да се направят студени компреси.

Алкализиране на урината

Поради високата киселинност на урината, а и от там на целия организъм, трябва да се приемат лекарства с алкализиращи свойства като: Солуран, Уралит У, с които се цели да се повиши pH на урината над 6, но не повече от 7. Болният трябва сам да мери киселинността на урината си с лакмусовата хартийка, която се дава с лекарството и да я сравнява със схемата дадена в опаковката.

Лечение на хиперурикемията

Това лечение се постига по два начина:

- Чрез повишаване изхвърлянето на пикочна киселина през бъбрека. То се осъществява с лекарството Ампливикс или Дезурик по 1 или 2 табл. дневно. Това лекарство не предизвиква подагрозна криза и не е необходимо да се спира по време на пристъп.

- Чрез лекарства, които намаляват образуването на пикочната киселина – милурит или Алопуринол , табл от 100 и 300 мг. Назначават се от лекар специалист по ревматология в зависимост от тежестта на обменното нарушение. Това лекарство не се приема по време на подагрозна криза. Дадено в ударна доза, може да предизвика пристъп от подагра. Лечението с Милурит или Алопуринол става само по време на извън – пристъпния период. За предпазване от подагрозен пристъп в началото на лечението може да се приема по 1 табл. Колхицин до 10 дни от началото на лечението.

ЛЕЧЕНИЕТО НА ПОДАГРАТА И ВИСОКИТЕ НИВА НА ПИКОЧНАТА КИСЕЛИНА ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ВРЕМЕ, А ПОНЯКОГА И ЦЯЛ ЖИВОТ.

Повечето лекарства, които понижават нивото на пикочната киселина, засилват ставните кризи или ги изострят. Тези средства не се приемат по време на криза и е препоръчително през първите 10 дни от началото на лечение с тях да се приема по 1 табл. колхицин дневно.

ЛЕКАРСТВАТА, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПОДАГРАТА ИМАТ СТРАНИЧНИ ДЕЙСТВИЯ, А НЯКОИ ОТ ТЯХ СА ТОКСИЧНИ И ЗА ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМАТ САМО ПОД ЛЕКАРСКИ КОНТРОЛ.

Любовта от разстояние – приятният гъдел да пътуваш и мъката да се завръщаш

Случвало ли ви се е да обичате от далече? В реалния смисъл на думата от далече – да речем от поне 300 км. разстояние. Някои ще рекат – колко е това 300 км.? 300 км. е едно от най-трудните разстояния. Нито е твърде далеч, за да осъзнаваш абсурдността на желанието и възможността за среща, нито пък е твърде близо, че да прескочиш, когато ти се прииска. 300 км. могат да бъдат едни от най-трудните километри в живота ти. Люшкат те от еуфорията на отиването, когато можеш да летиш пред колата, до размазващата мъка на връщането, когато километрите с всеки един те разделят все повече и повече.
А се връщаш, защото те държат веригите на битието, което не ще и не ще да се съобрази с раздиращото желание да живееш, за да обичаш. Преди много години бях чела един разказ със заглавие: „Живея, когато си до мен”. Когато обичаш, животът е реален, когато около теб няма любов, животът просто не струва. Тогава можеш само да опъваш самоубийствено дълго и остро от цигарата, можеш да отпиваш също тъй самоубийствено големи глътки от питието и да съществуваш. Да съществуваш до момента, в който отново започваш да усещаш онова чувство, когато насладата гъделичка душата, когато всичко е хубаво и хората са красиви, когато описанието за пеперудите в стомаха не може да даде и най-бегла представа за това, което чувстваш.
Да се върнем на разстоянието обаче. Когато си далече от другия, имаш двама най-добри приятели и това са телефонът и компютърът. Държиш на тях сякаш животът ти зависи от това. Защото те олицетворяват и дават душа на връзката с човека, който е далеч. На около 300 км. да речем. С тези двама посредници срещите са от разстояние, но могат да бъдат наситени с не по-малко страст, сякаш сте заедно. И тогава какво означава едно разстояние освен дребна преграда, която само може да направи чувствата още по-горещи, именно заради разстоянието и защото реализацията им е невъзможна в момента.
В крайна сметка аз съм „за” любовта от разстояние, аз съм и „за” моментите, когато животът е толкова наситен, защото гориш в очакване. „За” съм за моментите, които са нереално абсурдни за разлика от обичайно определеното и „нормалното” – когато може да се случи така, че чувствата да отидат в канала на ежедневието, когато любовта може година след година да вехне от рутина. Разстоянието – колкото е страшно, толкова може да бъде и любимо именно защото съществува и защото ти дава възможността да го преодоляваш. Да доказваш, че има смисъл от това преодоляване, защото желанието още го има и то гори. Затова тези 300 км. могат да бъдат убийствени, но могат да бъдат и живеца на страстта. Защото непрекъснато ти напомнят и ти си сигурен, че ако изчезне желанието да ги преминаваш, отново и отново, то тогава май-май ще е изчезнала и любовта.

Кризата като лекарство за пазара и фрийганите като лекари на нашата свръхконсумация

Криза, та криза. Отвсякъде и ежедневно слушаме едно и също. Реалност или добро оправдание е кризата? За мен има и още една гледна точка, по-скоро в подкрепа на второто. Кризата действа оздравително на пазара. Под термина „пазар” разбирам пазаруването в рамките на едно домакинство, не повече. Тъй като не съм маркетинг специалист, предпочитам да не се изказвам по отношение на неща, от които не разбирам. Та моят личен опит показва, че пазарът на домакинството ми определено се е свил в последните години. Също така стоят нещата и при доста от хората в по-близкото ми обкръжение. Покупките са по-малко на брой, пазарни турове се провеждат по-рядко и когато се харчи за нещо, се харчат значително по-малко пари. Всичко това обаче не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Или както се казва – общата беда не е беда. Пример: Не съм си сменяла телефона от две години. Лаптопът ми е на три години, а телевизорът – на 10-ина. И си ми е добре. Допреди известно време (преди началото на така наречената криза) непрекъснато изплащах лизинг за електроника. В повечето случаи излишна. И докато го изплатя въпросния лизинг, ползваната вещ е морално остаряла, т. е. – време е за потъване в ново задължение, а старата вещ, макар и на практика здрава, заминава забравена в някой шкаф…

Напоследък започвам да се замислям преди да купя нещо. Мисля си дали ми е необходимо и дали мога да мина и без него. В повечето случаи стигам до заключението, че мога. И това не важи само за електрониката. Същото е и с дрехите и обувките. Доста се замислям преди да предприема шопинг, а пазаруването все по-често е с цел. С цел да си купя нещо конкретно, а не просто ей тъй, за спорта. Защото от подобно „спортуване” още се търкалят из гардероба ми необличани дрехи, с етикетите още.

Напоследък започвам да се замислям и в супермаркета. И най-интересното нещо, което открих е, че разумното пазаруване на храна съвсем не означава ядене на боклуци, а тъкмо напротив. Когато пазаруваш с мисъл, купуваш отново и конкретно това, от което имаш нужда, а джънк-фууда е все по-нежелано „удоволствие”.

Онзи ден гледах предаване за ново консуматорско течение „фрийгани”. Фрийганите (комбинация от free- свободен и vegan – веган) били хора с нормални професии, не клошари, хора с доходи, но които след работа обикаляли кофите за отпадъци и си доставяли храна само от там. Те не пазарували от супермаркетите, а от отпадъците им, както и от отпадъците на ресторанти и прочие подобни хранителни заведения. Общо взето философията им била по този начин да защитят земята от свръхпроизводството и свръхконсумацията, а така им оставали и пари, които използвали, за да си доставят друг вид по-скоро духовни преживявания – екскурзии, пътешествия и т. н. На пръв поглед това нещо ми се видя доста гнусно като начин на препитание, но от друга страна – там, сред тези отпадъци имаше изхвърлени цели неотворени консерви и съвсем годни на вид плодове и зеленчуци. Миеш и хапваш. Също така тези фрийгани се обличали само от магазините за втора употреба (като се замисля, това обстоятелство прави нас българите доста free…). Отново намерението е да се избягва свръхконсумацията и да се използват ресурсите (в случая – дрехите) до последно. Екологично и био. Даже модерно.

Сериозно – това с фрийганството наистина ми се вижда малко прекалено. Но така или иначе никак не е лоша идеята да внимаваме какво купуваме, така че да стига, но и да не изхвърляме. Или да си купуваме само нещата, които наистина ни трябват. Пък било то заради екологията или било то заради кризата – като реалност или като добро оправдание.