Криза, та криза. Отвсякъде и ежедневно слушаме едно и също. Реалност или добро оправдание е кризата? За мен има и още една гледна точка, по-скоро в подкрепа на второто. Кризата действа оздравително на пазара. Под термина „пазар” разбирам пазаруването в рамките на едно домакинство, не повече. Тъй като не съм маркетинг специалист, предпочитам да не се изказвам по отношение на неща, от които не разбирам. Та моят личен опит показва, че пазарът на домакинството ми определено се е свил в последните години. Също така стоят нещата и при доста от хората в по-близкото ми обкръжение. Покупките са по-малко на брой, пазарни турове се провеждат по-рядко и когато се харчи за нещо, се харчат значително по-малко пари. Всичко това обаче не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Или както се казва – общата беда не е беда. Пример: Не съм си сменяла телефона от две години. Лаптопът ми е на три години, а телевизорът – на 10-ина. И си ми е добре. Допреди известно време (преди началото на така наречената криза) непрекъснато изплащах лизинг за електроника. В повечето случаи излишна. И докато го изплатя въпросния лизинг, ползваната вещ е морално остаряла, т. е. – време е за потъване в ново задължение, а старата вещ, макар и на практика здрава, заминава забравена в някой шкаф…

Напоследък започвам да се замислям преди да купя нещо. Мисля си дали ми е необходимо и дали мога да мина и без него. В повечето случаи стигам до заключението, че мога. И това не важи само за електрониката. Същото е и с дрехите и обувките. Доста се замислям преди да предприема шопинг, а пазаруването все по-често е с цел. С цел да си купя нещо конкретно, а не просто ей тъй, за спорта. Защото от подобно „спортуване” още се търкалят из гардероба ми необличани дрехи, с етикетите още.

Напоследък започвам да се замислям и в супермаркета. И най-интересното нещо, което открих е, че разумното пазаруване на храна съвсем не означава ядене на боклуци, а тъкмо напротив. Когато пазаруваш с мисъл, купуваш отново и конкретно това, от което имаш нужда, а джънк-фууда е все по-нежелано „удоволствие”.

Онзи ден гледах предаване за ново консуматорско течение „фрийгани”. Фрийганите (комбинация от free- свободен и vegan – веган) били хора с нормални професии, не клошари, хора с доходи, но които след работа обикаляли кофите за отпадъци и си доставяли храна само от там. Те не пазарували от супермаркетите, а от отпадъците им, както и от отпадъците на ресторанти и прочие подобни хранителни заведения. Общо взето философията им била по този начин да защитят земята от свръхпроизводството и свръхконсумацията, а така им оставали и пари, които използвали, за да си доставят друг вид по-скоро духовни преживявания – екскурзии, пътешествия и т. н. На пръв поглед това нещо ми се видя доста гнусно като начин на препитание, но от друга страна – там, сред тези отпадъци имаше изхвърлени цели неотворени консерви и съвсем годни на вид плодове и зеленчуци. Миеш и хапваш. Също така тези фрийгани се обличали само от магазините за втора употреба (като се замисля, това обстоятелство прави нас българите доста free…). Отново намерението е да се избягва свръхконсумацията и да се използват ресурсите (в случая – дрехите) до последно. Екологично и био. Даже модерно.

Сериозно – това с фрийганството наистина ми се вижда малко прекалено. Но така или иначе никак не е лоша идеята да внимаваме какво купуваме, така че да стига, но и да не изхвърляме. Или да си купуваме само нещата, които наистина ни трябват. Пък било то заради екологията или било то заради кризата – като реалност или като добро оправдание.

 И. К. е на 21 години. Хомосексуален. Предпочита да го представим пред читателите на блога на „Фрамар” с инициали не за друго, а защото не обича демонстративността. Интервюто е продължение на темата ни „Табутата в секса”. Напълно автентично е и се публикува без никаква редакторска намеса.

От колко време се самоопределяш като гей?

Не съм сигурен какво ме питаш точно. Започнах да наричам себе си хомосексуален, когато бях на 16 години, но реално имам въжделения към моя си пол от доста малък… Най-ранният ми спомен като че ли ме връща в 5-6 клас, там някъде. Тези влечения, разбира се, съвсем естествено се засилваха с моето съзряване, а в началото на пубертета станаха много силно и ясно оформени. Опитвах се убедя себе си, че съм объркал се хетеросексуален, че е само фаза – това е нещо много типично, мисля, за всички – и се опитвах да променя ориентацията си като мастурбирах и си представях жени, а не мъже, но… разбира се, нищо не стана, освен че често бях мачкан от ужасно тежко чувство за вина. На 16 години ми купиха компютър, започнах през Интернет да общувам с мои братя по съдба и добих увереност да се нарека гей. Всъщност, в началото се наричах бисексуален – това също съм чувал, че е типична самозаблуда – и чак към година по-късно вече започнах твърдо да казвам и съзнавам, че харесвам САМО момчета.

Имало ли е колебание в ориентацията ти?

Хубав въпрос! Имало е, да. Значи, като бях малък, в предпубертетна възраст, спомням си ясно, че харесвах и момчета, и момичета – от махалата, и в училище. В осми клас бях влюбен в едно момиче и същевременно страстно желаех сексуално (може би и романтично, не помня) едно момче. Мисля, че къмто завършването на 9ти клас, т.е. навършването ми на 16 години, вече нямах никакви щения към дамите. Сега съм на 21 години и от време на време ми се струва някое момиче да ме привлече сексуално, но привличането е много, много, много по-слабо от привличането, което имам от момчета. И важната разлика е, че, струва ми се, дори да мога да изпитам сексуално желание към жена/момиче, не мога да се влюбя в нея. Има една много интересна и правдоподобна теория на Алфред Кинси, според която няма много строго хетеро и хомосексуални хора, а два полюса и всички се нареждаме между тях в различна пропорция привличане към мъже и привличане към жени.

Срещаш ли разбиране в семейството?

Да, срещам голямо разбиране в семейството си. Истина е, че половината ми семейство е живяло доста време в Западна Европа и са общували с много хомосексуални, съответно бяха, в известен смисъл, подготвени да паднат на малко по-меко от новината. Баща ми не беше живял в Европа никога и има провинциално схващане за срам от обществото, но тъй като наистина ме обича много, го прие и сега просто се прави на ударен и не говорим за това.

А в приятелския кръг?

Там всичко е прекрасно. Половината ми приятели, може би и повече, са хетеросексуални момчета и момичета, но нямат абсолютно никакъв проблем. Мисля си, че повечето хора от моето поколение, които малко от малко са отворени към света, не биха приключили отношенията си с приятел, който не са подозирали, че е хомосексуален, но се оказва в един момент, че е.

Каква е първата реакция на хората, когато чуят от теб „Аз съм гей“?

Зависи. Ако хората нямат досег с хомосексуални се учудват много, както от новината, така и от факта, че го споменавам така спокойно. Ако са имали – а в по-големите градове това не е толкова рядко срещано, струва ми се – не се учудват много, дори са имали подозрения. Това е за България. Тук в Мадрид, където сега живея, никой не се учудва, или поне не много.

Кога за първи път целуна мъж?

Целунах момче Той беше на 15, а аз бях на 17. Беше много забавно и сладко, и двамата не се бяхме целували преди, ухилихме се точно преди сюблимния момент и си сблъскахме зъбите!

Как се почувства, когато за първи път прави секс с мъж?

Не знам какъв отговор очакваш, предполагам, както се чувства всеки, който прави секс за пръв път Приятно… Обичан… Но е хубаво да отбележа, че не съм правил секс с момиче досега. И също да отбележа, че имам много познати гейове, които са правили секс с момиче, но… не им е харесало, разбира се Защото харесват момчета…

Какви са проблемите на мъжете гей в България?

Не знам. Аз специално нямам никакви проблеми с хетеросексуалните, но е истина и че на мен не ми личи много ориентацията, а и общувам почти изцяло с по-образовани хора, а те са обикновено и по-отворени. Чувал съм, че на места не те вземат на работа, поради ориентацията, а в училище съм виждал как две момчета от различни випуски, които им личеше доста, ги тормозеха техните съученици. Истина е, не ги тормозеха физически толкова, колкото психически… Но това в тази възраст не е малко. Мисля, че основните проблеми на хомосексуалният мъж в недотам отворена страна (макар че в никакъв случай не искам да кажа, че България е и съвсем затворена!) са свързани със собствената им ориентация – както ви казах, по време на съзряването чувството за вина, незнанието дали ще имаш или няма да имаш деца, нормален живот… Но с Интернет всичко се променя много бързо, вече подрастващите вероятно нямат толкова проблеми.

Ти в момента живееш в Испания. А там какви са проблемите?

Не знам Не ми е известно да имат някакви проблеми тук, но са имали много насилие, мисля, допреди 30-40 години. Но кварталчето, където преди са извършвали агресия върху хомосексуалните мъже, „Чуека”, сега е гей квартал и е пълен с гей заведения и изобщо там живеят много гей мъже и жени. Мисля, че реално нямат проблеми испанските хомосексуални, дори могат да сключват брак.

Виждаш ли се със семейство след време?

Мисля, че не. Но това не зависи толкова от моята сексуалност, а от моя скитнически манталитет. Подозирам, че цял живот няма да се устроя на едно място и няма да съм достатъчно уседнал, за да създам семейство. Може да имам дете от жена и да имам връзка с него, защото чувствам, че бих бил нелош, дори добър баща – след време, но не си се представям с класическо среднокласово семейство, живеещи в апартамент и тн. Но ако имам такова семейство, то ще бъде с мъж със сигурност, и мисля, че то би било толкова стабилно, колкото и традиционното 

Какво още искаш да ми кажеш?

Ами да припомня, че това дали харесваш мъже или жени е много важно и определящо за живота ти, но че същевременно не е толкова определящо и другите личностни качества, особено интересите и бляновете, са много по-определящи.

Също така ми се струва важно да кажа на читателите ти нещо по повод на т. Нар. Демонстриране на сексуалност. Повечето отявлено женствени гей момчета не мисля, че са отявлено женствени по свое желание, те се чувстват така; същото важи и за мъжествените лесбийки (някак все забравяме, че има и хомосексуални жени ). Мисля, че е вярно, че има някакво число млади хомосексуални момчета, които приемат своята ориентация като по-определяща и интересна, отколкото е и парадират в някаква степен с нея в своя обществен живот (разбирайте кафенета например), но това е съвсем съвсем естествено. Когато културата е потискала твоята същност 1500 години, Църквата те е определяла като грешник, а ти си чувствал обърканост и вина, докато си израствал от дете към възрастен, а в същото време родителите и връстниците ти са обиждали на „педал”, „педераст” и „гей”, нормалната реакция е да отреагираш това напрежение и натиск като се идентифицираш с групата си по-силно и дори войнствено. Мисля, че същото е и с феминизма, а сигурно и с негрите в САЩ. Тези неща ще си преминат, така естествено както са и се появили. Но т. Нар. Гей прайдове са съвсем различно нещо! Дори те да се използват от някои за циркаджийстване, те имат важна обществена цел – да покажат на хетеросексуалните хора и на хомосексуалните, които не са се приели като такива, че гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални има, и те са много. В Западна Европа тази сексуална революция вече като че ли си е свършила работата, но в Източна Европа сякаш има нужда от подобни „демонстрации”.