Работното място безспорно е едно от водещите места по създаване и поддържане на връзки, включително и сексуални. Там се запознаваме с хора от противоположния (в масовия случай) пол, сближаваме се, започваме да се харесваме, ухажваме се, подхвърляме си закачливи погледи и забележки, докато в един момент се оказва, че нещата определено са тръгнали в посока усамотяване и по възможност получаване на секс.

Да предположим, че послушаме някакви остатъци от здрав разум и се откажем от тази възможност. Така ни учи и правилото, че там където си вадиш хляба, не бива да си вадиш разни други работи. В този случай обаче между нас и колегата увисва и рискува да си виси вечно едно такова неловко поведение. Поведение на нещо започнато и недовършено. Доста смущаващо както за нас, така и за околните. Наблюденията ми сочат, че ако двама души останат в подобна носеща напрежение фаза (на започнало, но неконсумирано ухажване), то рано или късно се стига или до напускане на конкретното работно място от единия, или в крайна сметка – до консумиране на неупотребеното удоволствие, тоест – до правене на секс в крайна сметка.

Да предположим и другото – поддаваме се на емоцията, уреждаме си среща насаме и излизаме заедно. Предимствата от срещата с колега са следните – винаги има какво да си кажеш, най-малкото да обсъдиш последните клюки от офиса и обкръжението, както и предстоящите задачи. На тези, които ще кажат, че това е мега сухата тема за разговор на първа среща, бих отговорила, че темата за работата така или иначе е една от водещите при първи срещи. Може би е следвана от темата за семейството, но тя идва малко по-късно така или иначе. Недостатъците от това да излизаш на първа среща с колега – няма я тръпката от срещата с непознатото, въпреки че винаги си съществува и възможността отсреща да ви изненадат с личен стил, неподозиран до този момент.

Продължаваме с предположенията. Срещата е преминала добре и идеята за секс започва да се откроява все по-отчетливо на хоризонта. Уточняваме въпроса „У нас, у вас или на хотел?” и се отнасяме на избраното уютно интимно местенце. Предимства от това да правиш секс с колега. Общо взето не се притесняваш от това ще излезе ли връзка от това или не и какво ще се случи после, защото най-малкото утре пак ще се видите, като така отпада и основният философски въпрос след първи секс, а именно: „Ще се обади ли пак?”. Същият този факт (че утре неизбежно ще се видите) обаче крие и друга, тъмна страна. Ако нещо не се получи, гледането в очите на следващия ден на работното място ще е нелека задача. Спокойно, неловкостта изчезва с времето, така че това съвсем не е повод за сериозна тревога.

Следващото предположение, но което се облягаме в настоящото изложение е, че сексът и романтиката се оказват на ниво и ние започваме връзка с колегата. Предимства – близостта е всекидневна, не си гледаш непрекъснато дисплея на телефона дали няма пропуснато обаждане или непрочетен СМС, в течение си на тревогите и радостите му, та не се налага да слушаш дълги и покъртителни истории за съвсем непознати за теб хора. Неоценимо предимство е и това, че имате общи цели и интереси, свързани от работата. Това ви дава близост поне с няколко пункта по-голяма от тази при хората, работещи отделно. Недостатъците от връзка с колега обаче съвсем не са за подценяване. Първо – както споменахме по-горе – заедно сте непрекъснато. И това в един момент става леко досадно. Нямаш никаква възможност да скриеш нещо от ежедневието си. Ако щете и обаждане от старо гадже. Което в един момент доста поизтрива от сантиментите. Друг неприятен момент е, че все сте заети по едно и също време и е трудно да се организира вълнуваща романтична изненада. Все всичко ти е пред очите и в ръцете. И това да е всичко, дето се казва с мед да го намажеш. Има едно нещо, което почти винаги трови връзката между колеги и това е отношението на околните. Защото в един хубав момент връзката става известна и на слепите. И какво се получава? Общността, от която сте били част до този момент някак се отдръпва от вас двамата и ви оставя да си ситуирате нова ваша си общност от двама. Останалите спират да си споделят активно с вас, поканите за общи събития (още повече ако са сбирки „по женски” или „по мъжки”) намаляват, като в крайна сметка се стига до една определена изолация на двамата „грешници”. Често към тях се прилепя не повече от един колега, който става довереник и свръзка с по-голямата общност, но той почти винаги е човек, който се явява излишна част от уравнението и не пасва нито на едната общност, нито на другата. При създаването на подобна некомфортна за всички конфигурация отново рано или късно се стига до напускане на работа от единия или направо на двамата влюбени, при което колективът си отдъхва и отново сформира обичайната си цялост.

Разбира се, тези примери не са задължителни. Всяка една ситуация може да бъде и по-различна, но така или иначе – добре е да си помислим сериозно, преди да започнем да „се закачаме” със симпатичния колега отсреща.

Неслучайно заглавието е такова. Клише е твърдението, че добрите момичета харесват лошите момчета. Факт е, че наистина ги харесват. Факт е и също, че колкото по-антиобикновен е един мъж, колкото повече рязко се отличава от масата наоколо, колкото е по-твърд (имам предвид като характер, но и не само), толкова повече дами са въздишали и въздишат по него и толкова повече женски скалпове има и ще има качени на колана му.

Може би като начало е необходимо да направим опит за обрисуване на „лошото момче”. И така:

Лошото момче се отличава с бунтарския си дух. Той никога няма да харесва нещата около себе се на стадния принцип. Той ще търси своите собствени пътеки и най-често те няма да са именно утъпканите преди него. Затова той има собствен стил и този стил е неподражаем.

Лошото момче не притежава лигаво поведение. То никога няма да ви се разхленчи, независимо какво се е случило с него. Ще стисне зъби и с каменно лице ще продължи напред. Ще прояви твърдост и тогава, когато вие хленчите. С него забравете за нощи, в които заедно ще напоявате носни кърпички със сълзите си. Той няма да направи това, а няма да позволи и вие да го направите.

Лошото момче е самостоятелен индивид, понякога чак до мизантропия. Той има много познати, но много малко близки приятели. Не е точно душата на компанията, въпреки че когато е във фаза „веселя се” може да събере всички около себе си. Когато лошото момче не е в настроение обаче, това никога не може да остане незабелязано.

Лошото момче е корав мъж. Той решава проблемите като преминава през тях с мощността на тежкотоварна машина. Той рядко е дипломат, но поведението му е обезоръжаващо мачовско. Той просто не може по друг начин.

И тук някъде стигаме до част от обяснението на факта защо момичетата са фатално и завинаги привлечени от лошите момчета. Защото те са мъже до мозъка на костите си. В тях всичко е тестостерон. И не само това – в тях тестостеронът ври и кипи. Увлича след себе си и не търпи компромиси. А жените обожаваме да сме фатално привлечени, та чак обречени. Всички ние губим ума си по забраненото, силното и нетърпящото възражение излъчване и поведение. Губим го до забрава…

Следва да се има предвид, че връзката с лошо момче не е от лесните. Дори нищо подобно не е. Тя огън и лед, тя е вълшебни тръпки по кожата и сълзи до сутринта. Лошото момче ще ви възвиси до рая, а веднага след това ще ви запрати в дълбините на ада. Това няма да е лековатата и приятна връзка с човек, за когото винаги ще знаете къде е и как ще постъпи. С лошото момче ще ви очакват много изненади. Е, именно там е и тръпката обаче. Когато сте с такъв тип мъж, никога няма да ви е скучно. Винаги ще бъдете възбудена, нащрек и готова за неочакваното.

А когато в един момент ви писне от толкова много емоции, от толкова много напрежение в отношенията и ви се прииска да сте с един такъв кротичък мъж, с който се живее спокойно и лесно, бързо можете да го направите. Лошото момче никога няма да ви се моли да го задържите. Той ще си тръгне с гордо вдигната глава и непукистко изражение на лицето с ръце в джобовете. Няма да се обърне. И още в същия момент ще започне да ви липсва.

Предстои ни да останем насаме с любимия човек. Това може да е чаканата вечер, когато за първи път ще консумираме връзката си, може да е редовната ни среща в петък, може да е обичайното прибиране у дома с малко повече вълнение. Все неща, които са чудесна предпоставка за това да обогатим скучните часове от ежедневието с минути на сладък секс. В такива моменти най-често започваме да предвкусваме удоволствието отрано. Период на прекрасно очакване. Мислим си за това, предвкусваме го, започваме да усещаме лекия гъдел на интимната възбуда.

Какво обаче може да се случи, така че бленуваните мигове да се разпилеят в нищото или иначе казано – какво може да накара ситуацията „да се закучи” и в крайна сметка сексът да си остане в сферата на фантазиите?

Няколко са нещата, които могат да провалят един хубав секс.

На първо място – ще кажете това е умората. Говорим за физическата умора. Нищо подобно! Почти доказано е, че физическата умора (стига разбира се да не сте грохнали до фазата „заспивам прав или в движение”) не е особена пречка да се повъргаляте в кревата преди да се отдадете на здравия и ободряващ сън. Тялото ни има почти неизчерпаеми възможности да реагира на дразнители и ако партньорът ни възбужда достатъчно, никаква мускулна треска не би ни спряла да го отъркаляме в чаршафите. Ако той е уморен, Трибестан може да му помогне да събере сили.

Виж, другояче стоят нещата с психичното изтощение. Ако в главата ни не спира да се върти днешният скандал с шефа и дори тихичко се промъква с ужас мисълта от последващо наказание (не дай си Боже дори уволнение), ако в рамките на осемте работни часа сме се срещнали и говорили с десетки изтощителни и натоварващи люде в поредица от сломяващи ума разговори или ако майка ни се е обадила с неприятна вест от дома, тогава сексът май-май ще си остане само идея. Както всички много добре знаем, най-големият сексуален орган е мозъкът и ако той е капнал, унили ще бъдат и опитите ни за интимност.

В тези случаи ако е важно за вас да се „докажете” и ако срещата с основна идея секс така или иначе е факт, опитайте се да поговорите за проблема. Ако го споделите с партньора, твърде вероятно е да се окаже, че притесненията ви не са чак толкова основателни, или че нещата, които ви тревожат все пак биха могли да намерят добър изход. Намирайки подкрепа у човека срещу вас, най-вероятно той бързо-бързо ще стане и човек под вас (или над вас – в зависимост от ситуацията).

Друго нещо, което може да накара сексът да пропадне е болката. Всички знаем за вицовото оправдание „Не тази вечер скъпи, боли ме главата”. Ако нещо ви боли или се разболявате ищахът ви за секс едва ли ще бъде громящ съпротивата. В този смисъл дежурното женско оправдание наистина си е вярно, стига разбира се и болката да е истинска, а не фалшиво извинение.

Така стигаме до един от любимите ми предсексуални гафове. А той е именно – да пристъпим към любов преяли или препили. Толкова са сладко-класически тези две ситуации, че се чудя направо дали да не ги разделя на две, та да си ги опиша в максимални подробности. Така и ще сторя.

Първо – преяждането. Голям враг на секса. По традиция почти всяка една наша среща започва с разговор и за максимално удобство този разговор обичайно се провежда на маса. Така де – едва ли ще разговаряме много, ако вече сме в леглото, а пък да се хванем веднага за ерогенните зони на някои все още им се вижда просташко. Така че сядаме на масата ние, като прелюдия към любовната среща. Хапваме салатка, основно, още малко мезенце, докато разговорът набира темпо и накрая дори завършваме с нещо сладичко за афродизиак. И когато коремът се е издул подобаващо – опа, сещаме се за какво сме тук. За секс. Леле мале! Правили ли сте секс на пълен стомах? Ужасно преживяване. Тежи ти, не можеш да си сгънеш, ако скъсиш ъгъла с краката може и да получиш позиви за оригване или повръщане, за френски ласки пък да не говорим хич. Съвет в този случай – ако срещата търпи – изчакайте до сутринта. Поспете и около шест, когато тестостеронът е на макс – атакувайте. Това вече ще е друга работа.

Второто – пийването и последващия секс. Класическо е схващането, че при мъжа алкохолът повишава желанието, но намалява възможностите. Сега ще ви разкрия една тайна – и при жените е така. Удовлетворяващият сексна пияна (пък дори и на подпийнала) глава не го чакайте. Може да се състезавате до сутринта, но успешно финиширал едва ли ще има. Съвет в този случай – пак същия. Ако вече сте надигнали чашката повече от три пъти по 100 – сексът го оставете за следващата сутрин.

И накрая, но не и по значение. Има едно нещо, което при всички случаи редовно проваля добрия секси това е разпадащата се връзка. Ако чувствата вече не са това, което бяха, ако страстите не ви вдигат в небесата, ако вече дето се казва „хич не ви се ще”, казвам ви, че нещата в тази връзка никак не стоят добре в перспектива. Едно е сигурно. Може да има секс без любов и животът ежедневно го доказва, но любов без секс не може да съществува дълго. Така че ако сексът напоследък нещо ви куца, ако го правите все по-рядко и с все по-голямо неудоволствие, помислете за бъдещето си с човека до вас. Защото иначе някой ден ви очаква голяма изненада…

Във всеки един наш ден (е, поне в работните със сигурност) вземаме решения, имаме социални контакти и срещи, водим преговори, общуваме. Какво обединява тези наши действия и кое е едно от най-важните условия да постигаме успех, така че и решенията, до които достигаме да са по-добри? Обединяващото звено е следното – във всичко това ние правим впечатление на някого. Впечатлението, което оставяме у хората, с които се срещаме – даваме ли си сметка колко е важно това обстоятелство за живота ни въобще?

Хората са казали: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Всичко това е впечатление – и дрехите, и думите, и жестовете и мимиката, и действията. Психолозите казват, че първото впечатление е неизтриваемо и то се изгражда в рамките на първите няколко минути от запознанството. Както се казва: „Няма втори шанс за първото впечатление”.

Какво да правим тогава, така че да се представим добре и да оставим ако не брилянтно, то поне прилично или добро първо впечатление у околните? Може би най-важното нещо е да умеем да се самонаблюдаваме. При социалното общуване в пълна сила важи правилото – внимавайте какво правите и не правете това, което не бихте искали да направят на вас.

Пример – аз лично не бих искала да ми забравят името и да се обръщат към мен с: „Ъъъ, госпожо…”. Няма срам – питайте. Извинете се, че не сте запомнили, обърнете го на лека шега ако е възможно, но при всички положения не се обръщайте към събеседника си безадресно.

Друг пример – ужасно обидно е да не те гледат в очите. Избягването на погледа винаги е лош знак (това не важи за някои култури, при които да гледаш прямо в очите е признак на нахалство, тук ще си говорим за нашия лайфстайл – българския). Ако гледаш настрани, нагоре, надолу и къде ли не – само не в очите нямаш шанс да „грабнеш” събеседника, тоест в този случай първото впечатление ще бъде отново какво? Лошо.

Трети пример – изглеждаш зле. Имам предвид външния вид. Това безспорно също е много лошо! Ако имате съмнения относно външността си – потърсете най-близката тоалетна или друго свободно помещение и направете всичко по силите си да изглеждате спретнати. За мъжете – пригладете косата, веждите и други места, по които отглеждате косъмчета (например брада, мустаци и прочие), измийте ръцете, оправете сакото или с каквото там сте облечен. Почистете обувките. За жените съветите са същите (без грижите за косъмчетата – при вас е добре да няма наболи мустачки), добавяме малко освежаване на грима и лек парфюм. Проверете за размазана спирала около очите и парченца останала храна между зъбите.

Имайте предвид, че външният вид не само е основата на първото впечатление, но има и една специфична особеност. Външният вид дава вътрешно самочувствие и увереност. А те пък от своя страна придават именно неповторимата аура на човека, който успява.

И бонус от мен – един вече съвсем практически приложим съвет. Ако ви предстои представяне – независимо дали става въпрос за представяне пред публика или лична презентация – съществува един лесен за прилагане трик, който ще ви помогне в това да направите подходящото добро впечатление. Трикът е следният – вземате материалите, които ще презентирате (ако има такива), обличате си дрехите, които мислите да сложите в деня на събитието и изнасяте „представлението” си пред камера. Запишете първия си опит. Изгледайте го. Гарантирам ви, че не само няма да се харесате – има опция дори да не се познаете! Изгледайте отново клипа – този път критично. Забележете кое у вас дразни или изглежда неподходящо – поглед, тон, дълги или напротив – твърде кратки паузи, бързина на говора, неуместни мимики и жестове. Опитайте да се поправите. Запишете втория опит. Отново следва критичен преглед и нанасяне на съответните корекции. Продължавате така докато се харесате. При мен това стана някъде на двайсетия път. Но пък представянето после е с гарантиран значително по-добър шанс. И 100-процентово по-добро първо впечатление.

Днес много ме хвана яд. Както често ми се случва да казвам: „устата ми изпревари мисълта” и… изрекох нещо, дето ако си го бях замълчала щеше да е по-добре. Сега цял ден ще ми е криво и ще минат часове да се самоубеждавам, че съм била права да го кажа, че истината си е истина, независимо дали на някой му харесва или не. Засега още не съм убедена.

Не знам за вас, предполагам че освен всичко друго, припряността си е характерова особеност, но при мен много често се случва да не успея да си задържа езика зад зъбите. Сто пъти съм се заричала да си затварям устата и пак мине се не мине известно време – или ще издрънкам нещо, дето не трябва или ще го изтърся не пред когото трябва. Не че нещо кой знае какво произтича от тези мини гафове, но усещането да те пронижат с поглед е… при всички случаи обратното на безценно.

Да премълчиш и да преглътнеш е висше изкуство. Другият висш пилотаж е да оставиш другия да говори. А ти да мълчиш и да слушаш. Ако се заровим ще открием десетки мъдрости по темата от типа на „Мълчанието е злато” (българска народна) или „Който си владее езика, често мълчи” (Станислав Лец) или любимата ми „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения” (Марк Твен).

Умеем ли да ги спазваме тия, формулирани все от мъдри хора правила? Май никой не ни учи на това. Нито у дома, нито в училище ни съветват кога и доколко да бъдем деликатни и сдържани и кога и доколко да бъдем смели и настъпателни в отношенията и в разговорите си с другите. С този проблем се сблъскваме сякаш изведнъж, когато попораснем и социалният живот ни притисне с всичките си задължения и неволи. Плетем се като патета в общуването и ако имаме някакво вродено чувство за такт – добре, но ако го нямаме? Надяваме се с всички сили това да минава за някакъв вид индивидуална особеност или ексцентричност, но номерът невинаги успява.

А колко е важно да премълчаваш понякога. Бих казала – от изключителна важност. Емоцията да отговориш подобаващо на нечие предизвикателство или пък да изкажеш бързо-бързо своето собствено (и естествено затова и най-важно мнение) невинаги е най-добрият съветник. Ох, ако можехме наистина да се удържим и да преброим до 10 всеки път, когато нещо ни дойде на езика и да го споделим едва ако и след това все още ни се вижда важно… Колко по-малко мъка щеше да има на света, колко по-малко обидени хора, колко по-малко недоразумения, скарвания, че и развалени приятелства и любовни раздели щеше да има по-малко. Ние пък щяхме да се чувстваме все мъдри и стабилни.

Премълчаването като си помисля има неоценимо значение най-вече по отношение на личните взаимоотношения. При деловото общуване сякаш по-важно е другото умение – да оставиш отсрещния да говори. Типична грешка в бизнес преговорите е да пропуснем огромно количество информация, тъй като по време на среща не спираме да дрънкаме за себе си. Стопираме човека срещу нас, той горкият и дума не може да обели, а ние говорим ли говорим, „убеждаваме” го неистово и направо не му оставяме дъх да си поеме от потока думи насреща му. После се чудим защо така нещо преговорите са се били закучили. А моите лични наблюдения убедително сочат, че ако достатъчно дълго оставиш някой да се „пържи” на бавния огън на мълчанието ти (онова златното, а не другото – смръщеното и злобното) – рано или късно той ще ти каже всичко, което очакваш да узнаеш. Да не говорим, че колкото повече мълчиш, толкова по-малко ще ти се налага да лъжеш. А това при всички положения го има в бизнес срещите.

Така или иначе – на мен ми остава само да изчакам времето да поизмие срама от днешния ми гаф. Този любим мой партньор времето – винаги го прави. И дано следващия път да не забравя – едно, две, три, четири, пет…..