Щом сме на вълна отслабване, ще се включа и аз, няма начин просто. Най-малкото, защото ако мога да перифразирам моя любим автор Джеръм К. Джеръм, по въпроса за диетите аз се лаская от мисълта да се считам за специалист. За четящите и интересуващите се, цитатът е от тук.
С две думи – аз съм от ония жени, които цял живот са на диета. Ограничават се, все мислят, когато се хранят, а след периодите, в които не мислят – съжаляват и се упрекват със седмици, наказват се със строги ограничения, а в някои моменти направо (да чукам на дърво) са на ръба на хранителното разстройство. Не че се оплаквам. Ако не са тия терзания, щях да съм една спокойна дебелана, която би похапвала без стеснение и притеснение (особено вечер) и през година-две щеше да ми се налага да сменям целия си гардероб с един размер нагоре. Вероятно вече до номер 50+.
Всъщност именно дрехите са тези, които при всяка промяна на температурите (особено напролет, но и наесен) ни напомнят докъде сме стигнали. Хммм, значи роклята от миналото лято не ще да се закопчее на талията. Това не е добре… И хоп – скачаме към изхода, а изходът е един – спасителната диетка.
Даааа, диетите… Диетите вече са цяла индустрия. То не са книги, не са дискове (някога бяха видеокасети) с упражнения, не са брошури, не са кабинети за консултиране (напоследък те са на мода), не са индивидуални програми, съобразно възрастта, пола, зодиите, та чак до кръвната група… Ако може пък някой да ми посочи и докаже (например експериментално) връзката между кръвната група и дебелеенето, има медал лично от мен.
Но да се върнем на темата. Диети съм пазила десетки, да не кажа сто. Като се почне от Скарсдейл, мине се през точковата, 90-дневната, НВД (са несведущите – нисковъглехидратна диета) и се стигне до гладуването по метода на Лидия Ковачева.
През всичките тези години и с всичките тези диети вярно, не се отпуснах и си останах сравнително в норма, но стигнах до един-единствен извод – и той е, че най-големият проблем в спазването на диета е търпението. Или по-скоро липсата му. Защото винаги се получава следното. Вземаш решение и започваш диета. Категоричен си! През първите два дни сваляш един – два килограма. Знаеш, че това е най-вече от отделянето на задържана вода, но така или иначе фактът те прави щастлив. На третия ден, когато си вече наистина гладен и първоначалният ентусиазъм е започнал лека-полека да се изпарява, точно тогава и в следващите сутрини кантарът замръзва. Замръзва и не ще и не ще да покаже нито грамче по-надолу. Мотивацията отива по дяволите, гладът си казва своето, а ти на следващия обед или вечеря сядаш и се наплющяваш като за световно. До следващия цикъл, в който отново вземаш категоричното решение – вече с нова (много по-модерна и сигурна диета) и пак, и пак…
Изводът. Просто и ясно. Необходимо е да се спазва постоянен и определен собствен режим на хранене. Това особено много важи за всички (и мъже, и жени) над 35, когато метаболизмът бавно и подмолно започва да се забавя и всяко прегрешение на масата остава трайно върху дупето или коремчето.
Къде е разковничето? Много е трудно, но това е един от най-елегантните и успешни изходи. Номерът е в това да не се прекалява. Да не се прекалява с храната въобще, с така популярното у нас „засядане” на масата, с похапването и попийването (защото алкохолът, освен че сам по себе си е калоричен, знаете, има гадната способност да увеличава апетита).
И сега ще споделя личната си рецепта за прилична форма. Ходя на работа неизменно пеша. Пеша се придвижвам и из града (поне в разстоянията, човешки за преминаване). Старая се да не ползвам асансьор. Толкова по отношение на движението. На фитнес няма да ме срещнете, а сбирките за групови упражнения не са ми по вкуса. Ще кажете – това ли е всичко? Охо, нищо подобно. Тъй като се отличавам с трудно преодолима лакомия и ми е невъзможно да се лиша от определени храни, съм въвела следното правило – колкото и когато е възможно – хранене само в определени часове, без междинни изкушения. Не че тази стратегия е приложима винаги и навсякъде (все ще се случи да прегрешите), но общо взето ако се постараете – помага. Просто не хапвайте нещо, ако можете да не го хапвате. На принципа – бисквитка – не мерси, соленка – благодаря, обядвах вече. И така се получава, че ядете около осем на закуска, към дванайсет – един на обед и между шест и седем вечерта – последно. Това за последното ядене около шест е особено важно! Ако успеете да поограничите и обема на порциите – гарантирам перманентно отлично самочувствие в собствената кожа.