Диетите – за, против, как?

Публикувано на юни 5, 2012 от Вели Велчева

Щом сме на вълна отслабване, ще се включа и аз, няма начин просто. Най-малкото, защото ако мога да перифразирам моя любим автор Джеръм К. Джеръм, по въпроса за диетите аз се лаская от мисълта да се считам за специалист. За четящите и интересуващите се, цитатът е от тук.

С две думи – аз съм от ония жени, които цял живот са на диета. Ограничават се, все мислят, когато се хранят, а след периодите, в които не мислят – съжаляват и се упрекват със седмици, наказват се със строги ограничения, а в някои моменти направо (да чукам на дърво) са на ръба на хранителното разстройство. Не че се оплаквам. Ако не са тия терзания, щях да съм една спокойна дебелана, която би похапвала без стеснение и притеснение (особено вечер) и през година-две щеше да ми се налага да сменям целия си гардероб с един размер нагоре. Вероятно вече до номер 50+.

Всъщност именно дрехите са тези, които при всяка промяна на температурите (особено напролет, но и наесен) ни напомнят докъде сме стигнали. Хммм, значи роклята от миналото лято не ще да се закопчее на талията. Това не е добре… И хоп – скачаме към изхода, а изходът е един – спасителната диетка.

Даааа, диетите… Диетите вече са цяла индустрия. То не са книги, не са дискове (някога бяха видеокасети) с упражнения, не са брошури, не са кабинети за консултиране (напоследък те са на мода), не са индивидуални програми, съобразно възрастта, пола, зодиите, та чак до кръвната група… Ако може пък някой да ми посочи и докаже (например експериментално) връзката между кръвната група и дебелеенето, има медал лично от мен.

Но да се върнем на темата. Диети съм пазила десетки, да не кажа сто. Като се почне от Скарсдейл, мине се през точковата, 90-дневната, НВД (са несведущите – нисковъглехидратна диета) и се стигне до гладуването по метода на Лидия Ковачева.

През всичките тези години и с всичките тези диети вярно, не се отпуснах и си останах сравнително в норма, но стигнах до един-единствен извод – и той е, че най-големият проблем в спазването на диета е търпението. Или по-скоро липсата му. Защото винаги се получава следното. Вземаш решение и започваш диета. Категоричен си! През първите два дни сваляш един – два килограма. Знаеш, че това е най-вече от отделянето на задържана вода, но така или иначе фактът те прави щастлив. На третия ден, когато си вече наистина гладен и първоначалният ентусиазъм е започнал лека-полека да се изпарява, точно тогава и в следващите сутрини кантарът замръзва. Замръзва и не ще и не ще да покаже нито грамче по-надолу. Мотивацията отива по дяволите, гладът си казва своето, а ти на следващия обед или вечеря сядаш и се наплющяваш като за световно. До следващия цикъл, в който отново вземаш категоричното решение – вече с нова (много по-модерна и сигурна диета) и пак, и пак…

Изводът. Просто и ясно. Необходимо е да се спазва постоянен и определен собствен режим на хранене. Това особено много важи за всички (и мъже, и жени) над 35, когато метаболизмът бавно и подмолно започва да се забавя и всяко прегрешение на масата остава трайно върху дупето или коремчето.

Къде е разковничето? Много е трудно, но това е един от най-елегантните и успешни изходи. Номерът е в това да не се прекалява. Да не се прекалява с храната въобще, с така популярното у нас „засядане” на масата, с похапването и попийването (защото алкохолът, освен че сам по себе си е калоричен, знаете, има гадната способност да увеличава апетита).

И сега ще споделя личната си рецепта за прилична форма. Ходя на работа неизменно пеша. Пеша се придвижвам и из града (поне в разстоянията, човешки за преминаване). Старая се да не ползвам асансьор. Толкова по отношение на движението. На фитнес няма да ме срещнете, а сбирките за групови упражнения не са ми по вкуса. Ще кажете – това ли е всичко? Охо, нищо подобно. Тъй като се отличавам с трудно преодолима лакомия и ми е невъзможно да се лиша от определени храни, съм въвела следното правило – колкото и когато е възможно – хранене само в определени часове, без междинни изкушения. Не че тази стратегия е приложима винаги и навсякъде (все ще се случи да прегрешите), но общо взето ако се постараете – помага. Просто не хапвайте нещо, ако можете да не го хапвате. На принципа – бисквитка – не мерси, соленка – благодаря, обядвах вече. И така се получава, че ядете около осем на закуска, към дванайсет – един на обед и между шест и седем вечерта – последно. Това за последното ядене около шест е особено важно! Ако успеете да поограничите и обема на порциите – гарантирам перманентно отлично самочувствие в собствената кожа.

Проститутката

Публикувано на юни 4, 2012 от Вели Велчева

Знаете ли, срещали сме ги всички. Някои от тези представителки на най-древната професия сме виждали по обичайните им места в града (по площади и улици), които за никого не са тайна, че са пазар на плът; други сме мяркали по магистралата, пътувайки към морето или просто по работа до съседния град; за трети сме имали съмнения, че са такива, когато сме се сблъсквали с тях на бара в лъскавите луксозни нощни заведения.

Те никога не говорят за себе си. Говорят само за професията си, за цената и условията, а и за теб – ако си евентуален клиент. Никога няма да се отплеснат в отговори на въпросите ти от рода на „Защо го правиш?”. Или „Няма ли друг начин, по който да си изкарваш прехраната?”. Те това са го чували, чували… и не, не искат въпросите и съветите ти. В този смисъл наистина са професионалистки – до мозъка на костите си. Пробвай да ги попиташ нещо – или ще избягат, или ще ти се изсмеят в лицето, или ще те напсуват. Най-многото, което можеш да постигнеш от търсенето на по-близък контакт е още по-активно предлагане от тяхна страна.

Предполагам, че това е някакъв вид самозащита. Все пак и все още проституцията в България се води незаконна дейност. А проститутката – поради липса на по-точно определение е елемент, придобиващ „нетрудови доходи по неморален начин”. Ако питате мен и двете определения са спорни, но нейсе. Няма други по-екзактни засега.

Та да се върнем на проститутката. Както предполагам всички знаем – при тях има строга йерархия. В общи линии – най-долу стоят магистралните жрици и уличните проститутки. Тоест – тези, които работят навън. За тях няма студ и пек. Работното им място е строго определено и рядко се мени. Обикновено са представителки на едно определено малцинство, но това в никакъв случай не е задължително. Обличат се много пестеливо, почти никак, защото тялото им е единствената им реклама. За сметка на това гримът е пародиен. При тях има и определена сезонна цикличност, има и миграция както в страната, така и извън нея, но това са все промени, които не настъпват всеки ден. Иначе те държат на точното си място и на определеното време, в което работят, най-малкото защото имат редовна клиентела, която ги предпочита. Обикновено имат сводници, като те са и до голяма степен телохранители, защото на улицата наистина си е опасно. Цената е от 5 до 20-30 лева в зависимост от услугата.

По-горе в нивата са момичетата на повикване, както и тези, които работят в клубове и апартаменти. На повикване работят най-вече студентки и ученички в горните класове (плашещо, но е така). С продажбата на секс изкарват пари, за да „се поддържат” по техните думи. А и нощният живот е сладък и интересен, особено ако прихождаш от малко селце или градче от селски тип. Напоследък разбрах, че този начин за заработване на допълнителни доходи използват и отегчени домакини, както и дълготрайно безработни жени, които така или иначе стоят у дома и разполагат със свободното си време. Интернет е свободна зона и необятна възможност за реклама. Обявите се изливат от почти всички сайтове за безплатни оферти. Нямам информация някой да контролира това. Цените са най-често между 50 и 100 лева за класически сеанс.

Най-горе в позицията са разбира се, елитните. Те са „компаньонки”, знаете. Красиви са, добре облечени и ухаят на скъпо. Обикновено говорят чужди езици и предлагат богата гама от услуги – включително и придружаване на официално събитие или среща. Вече след срещата кой ще консумира – този, който я води или евентуалният бизнес – клиент, всичко е въпрос на уговорки и заплащане. Заплащането може да бъде и в хилядарки.

Проституцията съществува. Проститутката я има навсякъде около нас. С години наред продължава спорът дали да се узакони проституцията в България. Доказано е, че узаконяването не води нито до увеличаване, нито до намаляване на размера на явлението. Доказано е обаче, че с узаконяването й, сексуалните престъпления в района намаляват като брой и като степен на агресивност.

И друго си мисля. Разглеждайки по-горе представената йерархична структура виждам, че процентът на жените, които не желаят да се занимават с проституиране и практикуват въпреки своята воля е нищожен. В това число не слагам жертвите на трафик (въпреки че и за тях имам известни съмнения, че общо взето те имат представа накъде тръгват, когато тръгват). В това число слагам редовно упражняващите професията. В 21 век да си сексуален роб може и да се случи, може и продължи известно време, но в никакъв случай не може да продължава с години. А голяма част от проститутките се пенсионират като такива. Въобще не коментирам проблема с морала. Моралът е разтегливо понятие и когато децата ти плачат гладни или предстои да те изгонят от ипотекираното жилище, вдигането на полата въобще не е спирка на етичното. Коментирам проблема с личния избор. Те имат правото на свой. И отново се сещам за една учителка, която закопчали докато предлагала сексуални услуги на морето (ваканция била все пак). Та тя изумила със следното твърдение: „Запознахме се с господина тази вечер. Харесахме се. Сближихме се. А дали той след това ще ми подари скъп парфюм или ще ми даде пари сама да си го купя, това си е наша работа…”