Спечели с Фрамар: Разкажете ни за своите детски мечти

Децата имат мечти. Те обичат да пътуват в своето въображение, да летят на ракета или летящо килимче, да откриват нови земи или тайни магазинчета, пълни с вълшебни неща, точно до ъгъла до панелния блок. На детската фантазия и мечти е посветена и книгата на Божана Апостолова „Малката Божана в нощта на чудесата“, която сега можете да си подарите.


Как да спечелим:

Разкажете ни своите …детски мечти и фантазии. Не ни спестявайте нищо, бръкнете в торбата с пластмасови индианци и скъсани, но шарени списания.

Награден фонд:
Петте най-оригинално написани истории ще получат книгата на Божана Апостолова „Малката Божана в нощта на чудесата“.

Една приказка, която ще хареса не само на вашите деца, но и на децата в самите вас.

Условия:
Печелят най-интересните и оригинални 5 коментара, по избор на екипа на Фрамар. Броят харесвания във Фейсбук и в блога е решаващ, но не и окончателен фактор за избора им. Ако решавате да ги споделите в блога, задължително сложете истински електронен адрес, по който да ви намерим. Дублирани участия или повече от 1 постинг на участник не водят до повишени шансове за успех! Копирани постове от вече съществуващи теми и страници в интернет НЕ УЧАСТВАТ в надпреварата и няма да бъдат номинирани. Бъдете оригинални!
Срок на играта – 30  октомври, 2012, 10 часа

Подаръците на победителите пътуват с куриерска компания Европът – официалният куриер на Фрамар.


14 коментара по „Спечели с Фрамар: Разкажете ни за своите детски мечти

  1. Имам прекрасна дъщеричка, която скоро ще навърши 3 годинки и която безкрайно много обичам! И тя, като всяко малко дете, обича да й чета приказки и много се вълнува от това, което се случва с героите в тях. Любимата й книжка е „Красавицата и звярът“… може би, защото я водих на същия куклен театър и остана безкрайно впечатлена. Сега говорим само за принцеси, купуваме само принцеси, каляски и кончета…
    Отклоних се малко от темата, но исках да споделя с вас колко е крехко детското съзнание и колко лесно се впечатляват децата. От нас родителите зависи какви ще са техните мечти и към какво ще се стремят. Децата трябва да имат възможност да изживеят своето детство, без да ги пришпорваме и да изискваме от тях да разсъждават като зрели хора. Трябва да им позволим да мечтаят, за да имат едно наистина прекрасно детство!
    Сега за моята детска мечта :) Като малка мечтаех да живея в къща и да имам коне – бял и черен. Не знам защо точно тези цветове съм си избрала, но беше важно за мен. Всъщност не е късно да се сбъдне, защото живеем в къща, но вижте конете ще се окажат по-трудоемка задача :) )) Сигурно съм си мечтала и за много други неща, но точно тази мечта ми се е запечатала в съзнанието и най-вероятно няма да е случайно…

  2. Здравейте и от мен! Поздравявам ви за тази игра! Всеки има нужда понякога да се връща към детството си, да си припомня какъв е искал да стане и в какво в крайна сметка са се превърнали мечтите му:) Аз, като всяко дете сигурно, съм искала да бъда всякаква, но може би най-забавните ми моменти са свързани с Канал 1. Няколко пъти през деня четяха тв програмата, имаше я отпечатана и в един от вестниците. Аз си представях, че съм в телевизията и чета на хората какво предстои да гледат, резултатът беше, че знаех програмата на националната телевизия наизуст и всички вкъщи ме ползваха за справочник:)

  3. Детските мечти и фантазии са приказно нещо, нещо наистина вълшебно, което никога не бива да бъде опорочавано. Жалко, че в забързаното си ежедневие на вечно заети и обременени възрастни, често забравяме какво е да мечтаеш, неопетнено, чисто, по детски… Когато бях малко момиченце, почти като малката Божана, всяка нощ преди да заспя разигравах в съзнанието си чудни пиеси. В тези пиеси аз бях главен герой и там всичко беше възможно. Не съществуваха ограниченията на материалния свят, според чиито закони живеем сега. Хората можеха да летят, можеха да имат жълти или червени очи. Често във фантазиите си обагрях нормалното ежедневие с вълшебства, които го правеха по-лудо и интересно. Мислех си как пълним целия двор на къщата с вода и плуваме навсякъде, вместо да ходим пеша. Мечтаех за много животни, може би като всички деца. Само че котетата и кученцата да бъдат много големи – колкото хората, за да са по-удобни за гушкане! Бях смела, не ме беше страх от тъмното и се гордеех с това, че мога да пазя другите деца, които се страхуват. Исках също да имам тайни магически сили, за които никой да не научава, например да мога да ставам невидима. Помислете само колко забавно би било един ден това да се превърне в реалност? Може би някога и Александър Бел си е мечтаел да си говори с хората, които са на стотици километри разстояние от него…

  4. Като дете мечтаех да стана писателка.У дома имахме печка на дърва в кухнята.До нея беше любимото ми място.Бързах да си напиша домаш-ните,да купя хляб и сядах в едно кресло.Винаги си купувах красиви тетрадки с дебели корици,които приличаха отвън на книги и пишех ли,пишех в тях.Стихчета,гатанки,приказки.Спомням си отчет-ливо една приказка със заглавие“Пътешествията на семейство Балонкови“.Героите в нея бяха татко Балон,мама Балонка и малките Балонковци.За да ги опиша по-добре, изрисувах очи,носове и устни на няколко цветни балона.Срещнах в небето моите приказни герои с добрите щъркели,с лошите гарвани… И днес си пазя тези тетрадки и ги чета на децата.Някои гатанки преработих и мисля ,че станаха чудесни.Ето една такава гатанка:

    Аз имам воденичка
    и всеки ден отварям
    за мливото вратичка.
    В средата бивол мели
    с дружина все работни
    помощничета бели.
    Що е то?
    /Устата,езикът и зъбите/
    Детското ми въображение беше свежо.Чувствах се истински творец.Бях щастлива и познах вдъхновението.Накрая сама рисувах илюстрациите към приказките и стихотворения-та.Истина е това,че децата до определена възраст са гениални творци.Но за съжаление повечето хора постепенно изгубват своя детски талант,когато влязат в света на възрастните.Или просто не го доразвиват.Затова трябва да наблюдаваме и да помагаме на младите таланти.
    Сега,като пиша тези редове с усмивка си пожелавам да се върна“там“,в детството.И с тъга си припомням,че съм изгубила някъде ключа от него..Дано не безвъзвратно!

    • Безгрижно детството отлита
      като хвърчило,пъстра птица,
      в небе високо то се издига
      и само с погледи до него стигам…

  5. Бях много любознателно, артистично и интересно дете. Така поне сами казвали :) Като малка бях център на внимание, и у дома, и в детската градина, и в училище. Нямаше тържество, спектакъл, концерт, в който да не взема дейно участие. Имах развинтено въображение. Играейки с децата на улицата бях в основата на всички щуротии. Спомням си, че в детската градина имах въображаемо приятелче…такова, като в детските сериали. Казваше се Ламбо…споделях му всичко….е, това което може да роди главата на едно хлапе, но се сещам че ми беше много забавно. Като по- голяма с приятелките от класа играехме на принцеси. Забравила съм имената на останалите принцеси, но аз бях Горана :) Като всички малки момичета мечтаехме да живеем в прекрасен дворец и чакахме принца на бял кон. Е, като пораснахме осъзнахме, че дворците са само в мечтите, а принцове не съществуват, но днес двадесетина години по- късно всички “ принцеси“ са добре реализирани жени, с по едно- две висши образования, с по едно- две деца, със семейства, бизнес…Сега мечтая заедно със дъщеря ми. С нея се връщам назад в годините и забелязвам, че почти нищо не се променило. Отново пеем почти същите песни и разказваме все същите приказки, като онези в нашето детство. Само дето сега съм от другата страна…от страната на родител и забелязвам, че тази роля също много ми харесва и ми се отдава. Всяко нещо с времето си, но нека не спираме да мечтаем, да се усмихваме, да творим, да се раздаваме за тези, за които си струва, да обичаме и да бъдем обичани :) Животът е хубаво нещо, чудесата се случват и наяве, а не само в приказките :) ))

  6. ***
    От детските спомени прашни
    излизат героите страшни,
    които се крият във мрак –
    там – под моя матрак,
    но има и чудни герои -
    онези- любимите мои:
    Снежанка и седем джуджета,
    куклата и самолета,
    книгите с пъстри картинки,
    чантата с двете калинки.
    Там е готварсакта маса,
    там е прасенцето каса,
    въженцето, топката синя
    (и захарницата на скрина!).
    Детството тича далече,
    нещо няма го вече,
    ала тогава мечтите,
    стигаха чак до звездите…
    И вече бях стюардеса,
    бях даже руса принцеса,
    учителка, мила готвачка
    и в магазин продавачка.
    „Само мечтите не стигат!“ -
    мама и татко намигат.
    „Трябва и учене, труд,
    за да бъдеш прочут,
    за да си умен, човечен,
    за да имаш полет далечен.“
    Тогава са близо звездите,
    тогава ще светят очите
    и ще е пълно сърцето…
    И виж – пораснало детето!

  7. Моите детски мечти,
    сигурно тъй много са били
    в най-ранно детските ми дни…
    Но, помня, най-голямата една -
    тя дълго-дълго в мене се тая.
    А! Питате ме що се случи?!
    След години Господ рече
    „НЕКА Я ПОЛУЧИШ!”
      

    Да, наистина не помня най-ранно-детските си мечти, но най-голямата ми мечта, тази, която най-дълго съм хранила в себе си се роди на около 10-годишна възраст, когато вече можех да чета достатъчно добре, за да се увличам от книгите. Първата, която ме потипи в света на мечтата ми, беше ”Оцеола”. Тя така ме хвърли в света на Дивия Запад, че едва не си развалих успеха заради нощните препрочитания с фенерче под завивките. После с летящ старт изгризах „Ловецът на елени”, „Последният мохикан”, трите тома на „Синовете на Великата мечка”, „Винету”, „Олд Шетърхенд”, и др. … Сигурно ви стана ясно, че замечтах да можех да върна времето и живея там, сред дива и прелестно-чиста природа, най-натурално като индианските племена. Разбира се, времето никой не може да го върне назад, но пък нищо не ми пречеше да си заживея в паралелния свят на навъзможната ми мечта. И, след като не можех да се родя отново в миналото и на друго място, то вероятно поне можех да ида на това друго място някой ден. Ей в това, тъй компромисно се видоизмени мечтата ми… „Глупави фантасмагории!”, ми казваха тогава. В Берлин не бях ходила, но бях чувала за стената и „лошия свят” оттатъка, дето не само, че никой няма да ме пусне, ами и не би трябвало да си помислям подобно нещо…, равносилно на „посещение на Ада”.
    Да, ама Не, както казва Петко Бочаров. Дядо Боже, явно решил да ме пожали да не раздвоявам живота си до след зряла възраст и с две яки побутвания по рамото ме хвърли в мечтата ми!
    Първото : Събори Берлинската стена!
    Второто: Като стигнах Неговата тленна възраст от 33 ми изпрати Зелена карта от лотарията на САЩ.

    И СЛУЧИ се
    – наистина да вляза в часовата зона на времето, което часовникът ми показваше от години – 10 часа назад от българското.
    - да стисна ръцете на истински индианци;
    - да препускам кон редом с индианци, а не със съотборниците ми от клуба по езда;
    - да получа истински индиански сувенир – Dreamcatcher
    -да присъствам на племенен фестивал, изпълнен с всякакви древни обичаи, танци и обреди

    ОТИДОХ, ВИДЯХ, ДОКОСНАХ СЕ И ПОЖИВЯХ в света на Дивия Запад. Разбира се, сега той не какъвто е бил, но има много неща, които пазят спомена за тогава наистина Жив! Щастлива бях да се докосна именно до тези неща! Това беше като задвижването на машината на времето назад – моята най-искрена детска мечта…. Тя наистина се случи! Пожелавам го на всеки!..
    А ако питате, дали съм си вярвала, че тя ще се случи, с ръка на сърцето си признавам, „НЕ! Не съм и предполагала!”. То и изобщо колко ли са били хората дето да предполагат, че Берлинската стена ще падне, хеле, пък и деца да има между тях?!… Не съм и предполагала, но затова пък, паралелният свят, в който живеех си беше МНОООООГО ИСТИНСКИ! Та, предполагам, че именно това е направило впечатление на Господ, подобно на непоколебимата вяра в успеха!
    Това, е, което исках да ви напиша.
    Не просто вярвайте, а живейте нон-стоп с мечтите си и един ден те ще се случат!
      
    ПС: Не залагам на гласове от приятели (затова и не минавам през фейсбук). Нека гласуват тези, които наистина ще го направят заради постинга ми.
    За мен беше удоволствие да споделя сбъдването на мечтата ми!
      

  8. Моите детски мечти

    Моите детски мечти
    са като морските вълни.
    Много искам да играя
    и смело си мечтая
    да съм като мама
    умна, смела и голяма.

    Да имам приказен дворец
    да съм истински борец
    да е от шоколади и бонбони
    със стени от макарони.
    В него да има хиляди деца
    с грейнали усмивки на лица.

  9. Най-голямата ми детска мечта беше да стана балерина. Бях дебеличко, тантуресто навъсено момиченце, което много искаше да танцува в пачка и с палци на сцена и всички, които го гледат да се почувстват за малко щастливи от танца му. Странното на тази моя мечта беше, че аз не бях виждала балет и балерина на живо. Само на картинка. Живеех в малко провинциално градче. Когато за първи път присъствах на балетен спектакъл като голяма ревах през цялото време от щастие, че съществува това велико изкуство.

  10. Малката Станимирка беше различно момиченце. Тя нямаше кукли, не сънуваше принцеси, не знаеше за тях до голяма, но пък знаеше, че всяко нещо в живота има своето място. Затова татко й, който разбираше от тези неща и беше купил конструктори ‘Механик“, за да може Станимирка да развие своето въображение и да намери мястото на всяка част. Строеше по всяко време, сама, без чужда помощ и мечтаеше някои ден, ако родителите й я ядосат отново (честичко се сърдеше) да отиде в гората над Батак, да си построи малка дървена къща (нали и малките дръвца са като нейния конструктор:)) и да живее като един малък Тарзан. Станимирка Тарзанчето беше измислила как ще се храни със супички от пакетчета и ще налива в тях речна вода, стоплена на огън в гората. Виждаше и се толкова приятно да е далеч от цивилизацията, може би защото беше родена под огнен знак и малко диваче.
    Е, Станимирка не изпълни заканата си, но винаги когато види гората, си спомня за детската си фантазия как е отрасла там и гората е част от нея!

  11. И победителите са:
    Невена Йорданова
    Инна Лешникова
    Eliboy
    milena_333
    alexandra82
    Ще ви помолим в срок до 12 ноември да пуснете на games@framar.bg вашите три имена, точен адрес и мобилен телефон. Непотърсените награди след тази дата се подаряват на останалите участници в играта.

  12. Искрено благодаря :) Вчера ви пратих имейл с координати :) Бъдете здрави :) Приятни почивни дни :)