Усмивки от старите плочи: Приключенията на Лукчо – Джани Родари

Няма дете от моето поколение /родени през 70те/, което да не помни чудните приключения на Лукчо, героят на Джани Родари. Приказката започва ето така:

„Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство. Трябва веднага да ви кажа, че това бяха добри, но твърде нещастни хора. Какво искате, щом някой се роди лук, често си има работа със сълзи. Лукан живееше с децата си в една дървена барака, малко по-голяма от щайга за зеленчук. Богаташите, които минаваха покрай тях, извръщаха носове с погнуса.

— Боже мой, как мирише на лук! — казваха те и подвикваха на кочияша да кара по-бързо.

Един път из тези места трябваше да мине и владетелят принц Лимон. Придворните се безпокояха за неговия нос.

— Какво ще каже негово височество, когато усети миризмата на бедняците?

— Бихме могли да ги парфюмираме — подсказа главният церемониал майстор.

Веднага една дузина лимончета бяха изпратени, за да парфюмират бедняците. Те оставиха в къщи сабите и оръжието си и помъкнаха варели и пръскачки. Варелите бяха пълни с одеколон, парфюм от теменужки и българска розова вода, най-хубавата в света. Лукан, децата му и неговите роднини бяха извадени от бараките и наредени покрай стените. Напръскаха ги така добре, че Лукчо съвсем настина. Изведнъж засвири тръба …“

Повече можете да разберете от едноименната плоча, запис от 70те години на 20 век!


Коментарите са забранени.