Благодетели на човечеството
Едуард ДЖЕНЕР (1749 – 1823), откривателят на ваксината срещу изключително тежката и често пъти смъртоносна едра шарка (вариола), като по този начин поставя началото на пълното й ликвидиране и предотвратява гибелта на десетки милиони хора. Родом от Бъркли, 16-годишен той стажува при хирурга Лъдлоу, след което попълва медицинските си познания вболницата “Сейнт Джордж”, Лондон (1770), където слуша лекциите на Джон Хънтър.
Обикновеният селски лекар на графство Глостършир забелязва, че жените, които доят болните от ваксина (кравешка шарка) никога не заболяват от смъртоносната за хората вариола (едра шарка). През XVII в. всеки четвърти европеец умира от нея. Страшните вариолни епидемии през 1614 и 1660 – 1669 буквално разреждат населението на Европа. През 1788 г. Дженер се връща в родния си град, където проучва бъдещото си гениално откритие. На 14 май 1793 г. инокулира придобитата ваксина на момчето Джеймс Фипс – върху скарифицираната кожа на ръката му накапва гной, взета от пустулите на селянката Сара Немс, заразена от кравешка шарка. Смелото момче издържа на заразата! Дженер продължава проучванията си, като през 1798 г. публикува брошурата под неимоверно дългото заглавие “Изследвания върху причините и последиците на вариола-ваксината, заболяване, открито в някои западни графства на Англия, по-точно в Глостършир, и познато под името “кравешка шарка”. В началото е осмиван и преследван, но после получава заслуженото си признание. Методът му се прилага от швейцарския лекар Жан дьо Каро, извършил (1799) първата ваксинация във Виена, Луиджи Сако (в Италия), Хуфланд и Хайн (Германия). Само 2 години след публикуването на знаменитата брошурка с дългото заглавие ваксинацията е приета в Европа. Дженер основава в Лондон специален противовариолен институт, на който е първият пожизнен председател. Почти всички научни институти в Европа го избират за свой почетен член; в негова чест е изработен специален медал “Дженер”. Инсултът му на 26 ануари 1823 г. го сродява навеки с безсмъртието.
Французинът Луи ПАСТЬОР (1822 – 1895) е многостранно развита личност: той е химик и един от основателите на съвременната микробиология; освен това завършва Висшето педагогическо училище в Париж и става доцент по физика. Първоначално професор в Страсбургския университет (1849), след това – декан на Лилския институт (1884), той се връща в Париж (1857) в качеството си на зам.-директор на Висшето педагогическо училище, в което организира малка лаборатория и в нея извършва най-големите си открития. Сред тях са: диморфизмът на веществата; молекулната асиметрия (основа за развитието на стереохимията); млечнокиселата ферментация; доказване невъзможността за самопроизволно зараждане; установяване специфичността на микроорганизмите и използване на отслабената им патогенност за ваксиниране срещу инфекциозни болести; методите за унищожаване на вредните причинители (пастьоризацията). Без да е лекар, той спасява човечеството от бяс, като открива и прилага (6 юли 1885) ваксината срещу него. Създава също и ваксината против сибирската язва (1881). Основател (1888) на Парижкия противобесен институт, който, по предложение на Френската академия, носи неговото име.
Джозеф ЛИСТЕР (1827 – 1912), английски хирург, внедрява антисептиката. Професор по хирургия в Глазгоу (1860), Единбург (1869) и Лондон (1877), той пръв дава научно обяснение и разработва мероприятия за борба с оперативните инфекции, използвайки за целта (1865) карболова киселина. Въвеждането на антисептиката на Листер намалява смъртността в оперативните зали с 2/3, затова с пълно право той може да бъде наречен “Спасител на оперираните”!! Избран е за председател на Кралското медицинско дружество (1896).
Игнац Филип ЗЕМЕЛВАЙС (1818 – 1865), унгарец, професор по акушерство в Будапеща. Въвежда стриктното измиване и дезинфектиране на ръцете на персонала преди оказване на акушерска помощ и по този прост начин драстично намалява дотогава огромната смъртност от “родилната треска”. На паметника му в Будапеща с пълно право е изписано: “Спасител на майките”.
Фредерик БАНТИНГ (1891 – 1941), канадски физиолог, изолира през 1921 г. (с помощта на съратника си Бест) в чист вид хормона на Лангерхансовите острови на панкреаса, който разгражда захарта и го нарича инсулин. Това е лекарството, което спасява и удължава с десетки години живота на десетки милиони диабетици по света. За това си велико постижение Бантинг напълно заслужено получава Нобеловата награда (1923). Рожденият му ден 13 ноември е обявен за Ден на диабета и е посветен на профилактиката и лечението му. Бантинг загива нелепо при самолетна злополука, едва 50-годишен, но вписва името си със златни букви в осторията на медицината и човечеството.
Не по-малко достоен за вечна почит е английският микробиолог Александър ФЛЕМИНГ (1881 – 1958), професор в Лондонския институт. Той изнамира пеницилина (1929), съдържащ се в зелената плесен; Флеминг установява, че той действа бактерицидно, без да уврежда левкоцитите. Учените от Оксфорд Хауърд Флори (1898 – 1968) и Ърнст Чейн го изолират в чист вид и така поставят началото на нова ера в медицината – на антибиотиците. За това огромно постижение през 1945 г. те и Флеминг напълно заслужено получават Нобеловата награда.
Нобелист (1952) е и руският евреин Селман ВАКСМАН (р. 1988), професор и директор на Института по микробиология към Университета Роджърс (САЩ). Той не само пръв най-подробно изучава антибиотиците, но и открива стрептомицина (1943), чрез който се лекуват и най-тежките форми на туберкулозата.
Джонс СОЛК (роден в Ню Йорк през 1914) е американски професор по имунология, също евреин, директор на Вирусологичната лаборатория в Питсбърг. Създава и въвежда (заедно с Албърт Сейбин, макар че използват различни методи и са в непрекъснат конфликт) полиомиелитната ваксина, благодарение на която се изкоренява ужасният детски паралич.
Анри ДЮНАН (1828 – 1910) не е лекар. Той е швейцарски общественик и писател, основател на международната организация “Червен кръст” (1863). Удостоен с Нобеловата награда за мир.
Не е лекарка – но определено блести с ярка светлина сред благодетелите на човечеството! – медицинската сестра мис Флорънс НАЙНТИНГЕЙЛ (1820 – 1910), основателката на сестринството. Благодарение на умелото организиране от нейна страна на отряди от милосърдни сестри по време на Кримската война (1846), смъртността сред английската армия спада 10-кратно! Рождената й дата 12 май се чества като Световен професионално-съсловен Ден на сестринството.
автор: Д-р Тотко Найденов