СОФИЯ
“ПИРОГОВ”
Институтът за спешна помощ “ПИРОГОВ” е несъмнено сред най-уважаваните и емблематични (заедно с Александровска болница и ИСУЛ) болници у нас.
Първообразът на Националния спешен център “ПИРОГОВ”, емблемата на бързата помощ у нас, е малката болница “Червен кръст” на Българското дружество “Червен кръст”, изградена до Руски паметник (завършена през 1909 г. и заработила първоначално само с 6 легла!) с цел обучението на курсистките от Сестринското училище, чийто първи директор е д-р Петър Ораховац (вторият е видният организатор, столичен кмет и хирург д-р Димитър Моллов, баща на първия ни професор по медицина, интерниста Васил Моллов). Още с откриването си болницата прави отлично впечатление с дисциплинирания си персонал, хигиената и светлината в стаите и първите внедрени в страната модерни автоклави и апаратура за асептика и антисептика. По време на войните Болница “Червен кръст” се превръща, заедно с Александровска болница, в основна база за лечение на ранените и болни офицери и войници, и бързо набира авторитет и всенародно признание и любов. Основните й отделения са 2, с по 30 легла – хирургично и терапевтично.
Изграден е на базата на Болница “Червен кръст”, чийто първи управител (1909) и хирург е един човек с щастлива съдба - д-р Иван КАРАМИХАЙЛОВ (1866, Шумен – 1961). Той завършва във Виена, специализира пак там, при проф. Айзелсберг. През Балканската война е хирург при I отделна армия и работи в полеви и етапни болници на фронтовата линия (Чорлу и др.); от май 1913 г. завежда Разпределителната болница, където разкрива 400 легла за тежко ранени бойци и всеотдайно се грижи за тях. От 1921 до 1939 г. завежда своята частна хирургична клиника в София, след което почти до края на дългия си и плодотворен живот (95 години – вероятно той е най-дълголетният наш действащ хирург за всички времена!) работи на частна практика. Неговият син (също д-р Иван Карамихайлов) е хирург като баща си, репресиран е по причина, че е бил… асистент на проф. Станишев; почива едва 60-годишен в Горна Оряховица, където е интерниран (заради този непростим, според комунистите-сталинисти, “грях”!) от преумора, непосредствено след тежка нощна операция.
Институт “Пирогов” е създаден през 1951 г.
Хирургичното му отделение тогава е само едно, ръководено от д-р Димитър Панайотов, който още следващата година се пенсионира и е заместен от д-р Иван Попиванов и д-р Андрей Тенев. Впоследствие се открива и второ хирургично отделение с ръководител д-р Борис Попов и заместник д-р Лидия Петкова. През 1964 г. отделенията стават вече 4, впоследствие се разрастват в клиники. Хирурзите, работили досега в “Пирогов”, са буквално стотици и е невъзможно да бъдат изброявани. И, все пак, емблематични са имената на ръководители и оператори, като професорите Алберт Луканов, Георги Златарски, Веселин Матеев (също ученик на Станишев; почина неотдавна на 95-годишна възраст), Андрей Стойчев, Димитър Четрафилов, Аврам Пинкас, Стоян Попкиров, Антон Митов, Стефан Киранов, Петко Петков, Шери Таджер, Стефан Габровски (неврохирургия), Иван Янакиев (реанимация), Йордан Янчулев и Милан Миланов (анестезиология), Огнян Хаджийски (термична травма).
Три поколения хирурзи-пироговци отдават сили, умения, здраве и дори живота си за своите пациенти; сред тях изпъкват личности, като упоменатите професори и доцентите Атанас Стоянов, Лидия Петкова, Георги Цеков, Мариан Христов, Георги Каменов, Иван Донков, Стоян Миланов. Как да бъдат изброени всичките?! Те, както и още колко много техни колеги, с радост и гордост се наричат “пироговци”: това звучи толкова авторитетно!
За “Пирогов” и неговите храбри лекари може да се напишат няколко тома, пълни с невероятни подвизи, страдания, победи над Смъртта и слава. Цялото общество и всичките ни държавници обаче трябва да замълчат гузно, когато го попитаме защо оценяват толкова унизително мизерно, граничещо с жестокост, тяхното Богоравно изкуство. Нека да си спомним унизителните – не за съсловието, а за държавниците ни! – стачки и протести, които пироговци дълги дни наред организираха пред свещеното за всички българи лечебно заведение по повод обричащото ги на глад заплащане.
През м. декември 1951 г. Спешна болница “Червен кръст” се преобразува в Институт за бърза медицинска помощ “Пирогов”, с първи главен лекар клиницистът д-р Ангел Симеонов и първи главен хирург – д-р Алберт Луканов (по-късно – професори). Постепенно тук се оформят 5 хирургични клиники, оглавени от д-р Атанас Атанасов (гнойно-септична хирургия, бъдещ професор), детска хирургия (д-р Борис Рапонски), анестезиология (д-р Стефан Кабакчиев, предшественик на бъдещия професор д-р Иван Янакиев), неврохирургия (д-р Манол Ванев, бъдещ професор и генерал), урология (основана от д-р Христо Оцетов; тук работи и бъдещият академик Николай Минков, първият българин, трансплантирал бъбрек), както и секции по термична травма (Димитър Ранев, бъдещ професор, починал млад) и спешна травматология (проф. К. Кънев). Но може ли да се изброят всичките професори и доценти, които оформят и утвърждават великото име-упование “Пирогов” и внасят своя достоен вклад в столичното и национално здравеопазване?
Огромна организационна дейност развива наистина “желязната” д-р Петрана КОНДОВА (р. 1905, Варна, дъщеря на кмета на Варненската комуна Димитър Кондов). Емигрирала в СССР, тя завършва медицина в Москва (1937), където последователно ръководи Вътрешно отделение в Първа Московска терапевтична болница (по-късно – и самата нея), а по времето на войната – Медицинската служба при Коминтерна и Медико-санитарната част на Гражданската отбрана на Москва. Убедена праволинейна болшевичка, въпреки загубата на баща си в сталинския Гулаг, след завръщането си в България (1944), оглавява дирекция в МЗ и Здравния отдел на СГНС, а от 1965 до 1979 г. – “Пирогов”. Оставя трайни спомени (нерядко – и горчиви) у своите подчинени; с основание бронзовият бюст на тази противоречива, но пък иначе почтена и горяща в работата си жена-комисар, е поставен в коридора пред директорския кабинет. Какво пък – понякога трябва и малко по-строг стил, стига той да е в интерес на работата и болните хора.
Първият между равните в “Пирогов” несъмнено е проф. Алберт ЛУКАНОВ (р. 1899, Женева – 1982). Записал се да следва медицина в София (с първия набор – 1918), той завършва в Грац (1924). Непосредствено след т. нар. Септемврийско въстание, семейството му емигрира в Москва (баща му е видният деец на БКП и член на неговия ЦК Тодор Луканов, единствен противопоставил се на зловещата идея за вдигането на въоръжения метеж); в съветската столица специализира хирургия и АГ, а по-късно, в Ленинград – урология и ортопедия и травматология. Преминава през наистина суровите хирургични школи на мразовития Сибир – Владивосток и Благовещенск на Амур (и тук, както при Генерала – Архипелаг Гулаг е съдба на повечето наши политемигранти в сталинска Съветска Русия!), но никога не споменава това неприятно за всеки комунист обстоятелство, завинаги опозорило престъпната им партия. Когато избухва Отечествената война, го мобилизират в Централната болница на Съветската армия. Убедили се във високия му професионализъм, му позволяват да оглави няколко военни болници, в това число – на Московския фронт, а след Победата – и Детската болница за неотложна хирургична и травматологична помощ “Кл. А. Тимирязев” – Москва. През м. октомври 1946 г. се завръща в България, оформил своите 4 специалности (обща хирургия, АГ, урология, ортопедия и травматология), защото иска да работи за своите сънародници. Какъв по-подходящ човек за главен хирург и знаме на “Пирогов” от този универсален енциклопедичен Лекар?
Славна е творческата биография на този невероятен легендарен лекар. Автор е на повече от 120 научни труда, вкл. учебници и монографии (сред тях – фундаменталната “Спешна хирургия”, 1967); въвежда и над 30 нови оперативни и диагностични методи; изгражда принципите, валидни и до днес, на оперативното (активно или изчаквателно) поведение при перитонит, илеус, кръвотечение и коремно-гръдна травма, сепсис и гнойно-септична хирургия.
Проф. Алберт Луканов е всепризнатият основател на спешната коремна хирургия не само в “Пирогов” (той е и кръстникът му!), но и в цялата страна. И, нещо не по-малко важно: този поливалентен и преди всичко – спешен хирург, възпитава и създава десетки верни последователи и ученици. Изящен и стилен е и в общуването си с хората, дори в обноските, облеклото (често ходи по улиците с бели ръкавици), храненето; винаги строен, елегантен и духовит, той обича да танцува и да се шегува. Незабравими ще останат крилатите му сентенции-афоризми, като: “Медицината се дели на хирургия и всичко останало; хирургията – на спешна и всичко останало”; “Спешната хирургия не е за всяка уста лъжица”; “Голям хирург – голям разрез”; “Успешна операция не се прави през тесен разрез – все едно, че бъркаш в стомна”; “Окото на едни хирурзи и в малък разрез виждат много, на други – и в голям не виждат нищо”; “В спешната хирургия е за предпочитане да бъдеш Дон Кихот, отколкото Хамлет”; “По-добре върни годежния си пръстен, отколкото – болен със съмнения за остър хирургичен корем”; “Нощем се усвояват добре две неща: любовното изкуство и спешната хирургия”.
Проф. Алберт Луканов създава и оглавява (1958) Катедрата по спешна хирургия; достойни приемници са му професорите Андрей СТОЙЧЕВ, Аврам ПИНКАС и др. Под неговото умело ръководство “Пирогов” претърпява нужното преустройство и се превръща в стожер на спешната медицинска помощ не само за столицата, а и за цяла България.
Другата легендарна фигура на “Пирогов” – проф. Георги (ласкаво наричан от всички нас Джо) Златарски убедено твърди, че Школата “Луканов” в спешната хирургия е запазена национална и пироговска марка и обобщено означава “Всичко в полза на болния!”: бърза и точна диагноза чрез активно наблюдение (да не се оперира без нужда и при необходимост да се свиква разширен консилиум); творческо използване на параклиничните изследвания; по възможност радикално, а не палиативно лечение; целенасоченост и предпочитания към действието, вместо изчакването.
“ВСИЧКО В ПОЛЗА НА БОЛНИЯ!” – но това е основното правило, заедно с “Примум нон ноцере!” (“Преди всичко да не се вреди!”), което трябва да е водещото начало в дейността на всеки истински Лекар. И най-вече – на Хирурга!
Секцията по детска хирургия към “Пирогов” е основана през 1952 г. от д-р Борис РАПОНСКИ; по-късно тя се разделя на 2 отделения – едното се ръководи от него, другото – от д-р Надежда ВАСЕВА. На тяхната база през 1964 г. се изгражда първата у нас Клиника по детска хирургия, ръководена от доц. (по-късно – проф.) Димитър АРНАУДОВ (р. 1911 г., с Граматиково, Малкотърновско), един скромен достоен Лекар, участник в медицинските бригади в Корея и Виетнам. Понастоящем тук функционират 2 Клиники по детска хирургия, оглавявани от великолепните медици проф. Иван ИВАНЧЕВ и доц. Асен ДИМИТРОВ (който по-късно почива по време на работа; печална и горда участ за 25 пироговци!). Хирургичното звено за новородени, кърмачета и деца до 3 години е ръководено от друг чудесен лекар – проф. Ангел БОЯНОВ, днес в преклонна възраст. Почти е невъзможно да се изброят всички достойни само за почит и уважение колкото мастити, толкова и скромни детски хирурзи на “Пирогов”: д-р Анна-Мария БАЙЧЕВА, д-р Мария МИХОВА, д-р Веселина МИХАЙЛОВА, д-р Христо ХРИСТОВ, д-р Иван МАРИНОВСКИ, д-р Апостол АПОСТОЛОВ, д-р Георги ТРИФОНОВ, д-р Тодор ПЕНУШЛИЕВ. И, разбира се, достолепният и в тази напреднала възраст анестезиолог-реаниматор проф. Иван ЯНАКИЕВ и приемникът му проф. Милан МИЛАНОВ.
Днес в “Пирогов” е обособена Секция по детска хирургия, ръководена от неуморимия дългогодишен национален консултант проф. Огнян БРАНКОВ.
Клиниката по неврохирургия започва своето съществуване през 1952 г. като Отделение по черепно-мозъчни травми с пръв ръководител д-р Андрей ЛЕЩАНСКИ. Тук работят на повикване и създателите на съвременната българска неврохирургия бъдещите професори Филип ФИЛИПОВ, Любомир КАРАГЬОЗОВ и Ганчо САВОВ (той ще стане и генерал). Основател на самостоятелното неврохирургично отделение е д-р Ст. ДОБРЕВ; по-късно то прераства в Клиника с дългогодишен ръководител бъдещият проф. ген. Манол ВАНЕВ, който известно време ще бъде и директор на “Пирогов”.
Днес Клиниката се завежда от проф. Стефан ГАБРОВСКИ.
Клиниката по гнойно-септична хирургия е създадена от доц. (по-късно проф.) Атанас АТАНАСОВ; достоен приемник ще му бъде проф. Стоян ПОПКИРОВ (р. 1916 г., София, дипломирал се в Берлин през 1940 г., известно време работил и в Пловдив), който пише и издава монографиите си по остеомиелитите и гнойно-септичната хирургия изобщо не само на български, но и директно (без преводач) – на прецизен немски език.
Центърът по лечение на изгарянията и пластична хирургия (по-късно Клиника по термична травма) е основан през 1961 г. първоначално като отделение от бъдещия проф. Димитър РАНЕВ (р. 1926 г., Самоков, едно славно име в тази област на българската медицина; специализирал във Франция, член на Световната организация по изгарянията и по пластична хирургия и всепризнат създател на съвременната българска школа по лечение на изгарянията; всички наши специалисти в тази област са негови ученици или последователи; уви, той почива твърде рано, през 1977).
Работата му поемат последователно: проф. Йордан ЧЕРВЕНКОВ (р. 1927 г., с. Стрелец, Великотърновско, с над 150 публикации по изгарянията и пластико-възстановителната хирургия, научен ръководител на над 10 дисертанти); проф. Елисавета ВЪГЛЕНОВА (дъщеря на фтизиатъра д-р Иван Въгленов, над 30 години бил главен лекар на Детския санаториум в Трявна); доц. Христо БОЯДЖИЕВ (работил и в Куба и Либия); проф. Огнян ХАДЖИЙСКИ (дългогодишен национален консултант, също работил в Либия и оставил отлични впечатления на тамошните колеги, които нерядко го канят като консултант).
Всички те, както и доцентите Николай Атанасов, Александър Кръстев, Дора Минчева, Мария Петрова, Магдалена Лесева и Петко Петков (зав. Клиниката по детска термична травма), д-р Васил Иванов и д-р Димитър Димитров, са членове на Световната организация по изгарянията и се ползват с уважение от цялата ни колегия. Разбира се, успешната им работа зависи и от анестезиолог-реаниматорите (д-р Григор Григоров, д-р Якомир Емануилов), и от всеотдайните медицински сестри.
“Пирогов” е люлка на цяла плеада видни български хирурзи – професори и толкова други, нехабилитирани по една или друга причина оператори, което биха правили чест на всяка европейска клиника. И няма как да е иначе – тяхното вдъхновение е несравнимият ПИРОГОВ!
Автор: Д-р Тотко Найденов