НАВСЯКЪДЕ ИМА ДОБРИ ХИРУРЗИ
Развитието на хирургията в България се определя и развива, разбира се, в големите университетски градове. Невъзможно е да се изброяват всички пионери и ръководители на тази специалност в регионалните центрове. И, все пак:
Без да е бил ръководител на катедра или клиника, трайни следи в историята на българската хирургия оставя проф. Марко ДАСКАЛОВ (р. 1931, с. Смилец), специализирал в Париж; пръв доктор на медицинските науки в България по коремна хирургия; въвел 73 собствени техники; извършил десетки хиляди органощадящи, реконструктивни и патогенетично целесъобразни операции, предимно в ИСУЛ.
В Русе старши лекар на болницата (1898 – 1899) е бъдещият ни първи професор по хирургия д-р Параскев Стоянов; само за тази 1 година той извършва 215 операции. Унаследява го за близо 20 години д-р Йордан Георгиев, специализирал при проф. Билрот във Виена. Тук работят и бъдещият знаменит професор Андрей Стойчев. През 1961 г. е разкрито първото в страната отделение извън университетските болници по детска хирургия, със завеждащи последователно от д-р Михаил Михайлов (бъдещ доцент в “Пирогов”) и д-р Маргарита Дървеняшка. Понастоящем 2-те хирургични отделения са ръководени съответно от д-р Петко Боянов и д-р Светломир Гецов.
Хирургията в Ловеч е поставена на здрави основи още от строителя на болницата й д-р Петър Ораховац (открита е през 1892 и й дават името на Стефан Стамболов). Хирургичното й отделение е основано от д-р Йордан Георгиев, специализирал при самите Билрот и Бергман; най-изявеният му ординатор е основоположникът на съвременната българска хирургия, бъдещият първи професор Параскев Стоянов; когато Георгиев се премества в Русе, именно той го и замества, за да извърши близо 800 тежки операции само за 2 години (вкл. урологични и гинекологични). В Града на люляците се подвизават и други славни хирурзи, които прилагат европейската медицина в тази уж дълбока провинция: д-р Съйко Съев (завършил в Москва, специализирал в Париж); д-р Теодор Теодоров (дипломирал се в Грац, специализирал при прочутия Финстерер), д-р Крум Иванов (ученик на проф. Ал. Станишев), д-р Никола Владов (въвел ендотрахеалната наркоза в болницата, осъществил първата за района белодробна резекция; баща на бъдещия доц. Никола Владов, който вече е извършил изумителните над 20 чернодробни трансплантации във ВМА), д-р Стефан Желязков (бъдещ ръководител на Клиниката по хирургия в Плевен), д-р Валентин Маринов.
Основите на хирургията в Силистра поставя асистент на великия проф. Александър Станишев – д-р Анастас Янков, който е началник на отделението от 1941 до смъртта си през 1968 г.
За развитието на съвременната хирургия в Добрич допринася неуморимият универсален проф. Андрей Стойчев, който често идва да оперира тук. Впечатляваща дългогодишна дейност развива младият приемник на забележителния, но рано заболял от Паркинсон и пенсионирал се д-р Николин Казанджиев – бъдещият проф. Енчо Калчев, който внедрява скоро след проф. Агоп Дереджан едноетажния шев в коремната хирургия. Научен ръководител му е самият проф. Янко Добрев, който по-късно също редовно оперира и консултира в Добрич; става ръководител и на кандидатската дисертация на друг местен хирург, доц. Белчо Белчев.
Впечатляваща е работата на д-р Лазар Игнатов (баща на отличния хирург от ИСУЛ д-р Димитър Игнатов, бъдещия председател на БЛС), д-р Георги Антонов и д-р Христо Христов в развитието на хирургията в Шумен.
Началото на хирургичната дейност в Разград е поставено от д-р Хари Варкони. Цели 30 години отделението се оглавява от д-р Тодор Каравасилев (впечатляващо постижение, може би своеобразен републикански “рекорд”!).
Също толкова дълъг, плодотворен и отговорен стаж като началник на хирургично отделение има още един всеотдаен и скромен човек – д-р Стамен Стаменов (Търговище), който обаче се подлъга да стане депутат; цели 4 години, почти напълно изгубени за пациентите му. (Наистина, добър лекар съвсем не означава сполучлив политик или управленец…) Други знаменитости на Търговище са предшественикът му д-р Иван Стойчев и бъдещият проф. Димитър Четрафилов.
За Сливен това са бащата Крум (завършил в Нанси, специализирал хирургия и гинекология в Швейцария) и синът Стефан (в Берлин) Камбосеви. И двамата живеят сравнително кратко: бащата – 65 (1870 – 1935), синът – 69 години (1900 – 1969), но се прославят като вещи оператори и поставят стабилните основи на авторитетната сливенска хирургия. Техни достойни следовници са д-р Любозар Рохов (синът му д-р Сергей Рохов също става хирург, дълги години работи предимно в гр. Гълъбово и оставя отлични впечатления с работата си), д-р Михаил Михайлов, д-р Стефан Гавазов.
Хирургията в Бургас получава мощен тласък от работилия там само 6 години талантлив ученик на проф. Ал. Станишев – изключителния д-р Иван Руменов. Достойно го замества прочутият в цяла Югоизточна България и по Черноморието д-р Житомир Райчев; не по-малко прославени са и д-р Иван Воденичаров, д-р Добринов и д-р Възелов.
Във Велико Търново своя школа създава бъдещият проф. Александър Гюровски; негов достоен приемник е д-р Иван Манчев.
Знаменитостта на Кърджали е д-р Трифон Трифонов, който оглавява хирургичното отделение едва 33-годишен (през 1963 г.) и развива огромна и впечатляваща за една дълбока провинция дейност. За съжаление, умира сравнително млад, на 57 години.
Най-видните хирургически личности на Смолян са доц. Атанас Маргаритов (той развива тук и урологията), д-р Александър Узунов и техният достоен приемник д-р Петър Беров (който тук въвежда и детската хирургия; бяхме в един курс в Пловдив), д-р Г. Благоев. Д-р Тодор Кумчев усъвършенства анестезиологията и стерилизацията.
Високото равнище на хирургията в Пазарджик се дължи на д-р Иван Рачев, въвел в болницата на този град най-съвременните оперативни методи, както и реанимацията и интензивното лечение. Тук израства бъдещият наш най-добър чернодробен трансплантатор доц. Никола Владов, който пръв прилага в Пазарджик лапароскопската хирургия, преди да отиде във ВМА.
В Кюстендил най-известен е завършилият в Чикаго (1910) д-р Георги Ефремов (1883 – 1964), който предпочита Родината си пред кариера в САЩ. Първоначално работи 5 години като лекар на пернишкото село Калища! Специализира хирургия в Александровската болница; от 1922 до 1942 г. ръководи Кюстендилската болница и активно оперира; после, до съдбовния за България 9 септември 1944 г. е кмет на родния си град. Цели 31 години (1939 – 1970) хирургичното отделение в Кюстендил се ръководи от д-р Никола Василиев, който въвежда лумбалната симпатектомия и отстраняването на белодробен ехинокок; призната му е рационализация за директна хемотрансфузия от донор на пациент (1957). Друга местна легенда е д-р Георги Ленгарски, завеждащ хирургичното отделение от 1973 до 1999 г.; той загива по време на работа от преизтощение.
В Благоевград функционира най-голямата в Югоизточна България болница. Цели 22 години (от 1984 г. до смъртта си през 2006 г.) хирургичното й отделение се ръководи от д-р Истилиян Бачев, възпитаник и приемник на прекрасния хирург д-р Гоце Николов, който развива спешната и планова хирургия, травматологията, урологията и неврохирургията.
Основите на съвременната хирургия в Хасково полагат д-р Христо Зафиров (един от първите детски хирурзи в България), д-р Генчо Пенев, д-р Любен Атанасов и д-р Никола Гелов, а в Ямбол – д-р Петко Момчилов (оклеветен и скандално убит от комунистите като “английски шпионин”); успешно я доразвиват д-р Васил Ковачев (починал твърде млад, едва 55-годишен), вездесъщият д-р Иван Руменов, д-р Николай Недков (по-късно – доцент в Стара Загора), д-р Стоян Балабанов (основател на местната неврохирургия) и д-р Асен Табаков (обособил сектора по детска хирургия).
Автор: Д-р Тотко Найденов