ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ХИРУРЗИ
Проф. Росен МАДЖОВ, ръководител на Втора (жлъчно-чернодробна) хирургическа клиника и зам.-ректор на МУ – Варна, е родом от Балчик, възпитаник на русенската английска гимназия. Той също от студент буквално спи в университетската хирургическа клиника, където е най-активният кръжочник на проф. Петър ЧЕРВЕНКОВ. След дипломирането си отива в Нови Пазар; там завеждащ отделението е вездесъщият, боготворен в целия район д-р Митьо Георгиев. Хирургията в това малко градче е на ниво благодарение не само на него; тук с готовност идват да оперират на място знаменитите варненски хирурзи професорите Червенков и Темелков и доц. Борис Корновски. Д-р Митьо Георгиев доказва, че няма столични и провинциални, има можещи и по-малко можещи хирурзи. През неговата школа са преминали безброй великолепни оператори от Североизточна България.
Росен помни много драматични случаи в Нови Пазар, особено първото си дежурство като шеф-екип. Посреднощ им довеждат двама облени в кръв мъже. Пиянска история? Оказва се – любовна… Единият ляга при жената на другия; опозореният съпруг го дебне да излезе и го халосва с чук по главата, като добиче в чикагска кланица, както го е описал Алеко. Жертвата обаче е само зашеметена (корава глава трябва да е имала!), вади кама и жестоко, на няколко места, наръгва човека, комуто току-що е слагал рога… Едва го спасяват. Младият лекар е дежурен, както е традицията, и на първата си Нова година. Още преди празничните гърмежи започват да пристигат спешни случаи: остър апендицит, два илеуса, перфорирала язва… Привършва на обед следващия ден, 1 януари, почти 13 часа непрекъснато рязане и съшиване… Произнася на колегите си: “Честита Нова година!” и чак тогава усеща колко е смазан от умора; едва намира сили да свали ръкавиците, струполява се на най-близката кушетка и мигновено потъва в дълбок сън, без дори да съблече изцапаната в кръв престилка…
Проф. Маджов оперира практически всичко във висцералната хирургия. Екипът му е подбран, силен, надежден. Тук често идват пациенти с тежки заболявания – рак на черния дроб, панкреаса и жлъчните пътища, некротични панкреатити (най-често вследствие препиване с водка-менте). В близкото минало е извършвал по 400 операции годишно; напоследък ги е намалил на около 250, защото е твърде зает с научна и административна дейност като зам.-председател на Българското хирургическо дружество, член на ВАК и на редколегиите на няколко списания и зам.-ректор на Медицинския Университет – Варна. Дисертационният му труд за научното звание “дмн” (рецензенти професорите Радослав Гайдарски, Николай Яръмов и Шери Таджер) на тема “Място и роля на билиодигестивните анастомози в хирургията на екстрахепаталните жлъчни пътища” прави силно впечатление на цялата гилдия: в него бъдещият професор споделя опита си от проучване на голяма група болни (2 524!), оперирани по повод усложнени форми на жлъчно-каменната болест и налагищи интраоперативна ревизия на екстрахепаталните жлъчни пътища. Разработен е алгоритъм за поведение при резидуални конкременти, вкл. и алтернативни нехирургични методи; въведена е в практиката постоперативната трансфистулна (перкутанна) фиброоптична холедохоскопия, ревизия на екстрахепаталните жлъчни пътища и екстракция на резидуални конкременти и пр. Успешната защита на дисертацията, последвана от хабилитация, утвърждава проф. Росен Маджов сред водещите български жлъчно-чернодробни и панкреатични хирурзи; вероятно заедно с Красимир Иванов те са и най-младите ни професори не само по хирургия, а и изобщо в здравеопазването ни.
При смърт на пациент лично съобщава на близките, независимо кой е бил операторът (отговорността винаги е на ръководителя на отделението или клиниката!); това е най-тежкият момент за всеки хирург и професорът никога няма да свикне с него.
Единственото, което го измъчва, е кризата в морала на някои лекари. Това означава, че те просто не са били за най-великата професия, но тогава пък страда Пациентът, който е най-важното в Нея.
Специализирал е в “Пирогов”, Атина, Тел Авив, Хановер, Рим. Малцина могат да се похвалят с толкова впечатляваща научна продукция: автор и съавтор е на 14 учебника, ръководства и монографии и на над 240 съобщения и публикации (82 от тях – в чужбина!). Неимоверно висок е и импакт-факторът му: 27,254.
Младият хирург-професор Росен Маджов, който е образец за професионализъм, интелект и колегиалност и би могъл да бъде гордост за всяка европейска хирургическа клиника, отморява от напрегнатата си работа най-простичко: с плуване и сауна.
Нали си е дете на Морето…
Вълнуваща е и срещата ми с доц. Борис (Борето) КОРНОВСКИ, с когото сме добри познати от старите романтични времена, когато бяхме членове на УС на БЛС и разпалено обсъждахме развитието на съсловното движение. Дори и като зам.-кмет на Варна (с 2 мандата), доц. Корновски не е пропускал да оперира почти ежедневно (макар и вече 73-годишен, с тежка дископатия, все още продължава да работи и да дава консултации в МБАЛ “Св. Анна”). Многодетният баща на 3 лекари е пословичен в цялата страна с блестящата си техника и богатата ерудиция.
Доц. Корновски е връстник на проф. Темелков; и той е роден през 1937 г., но не във Варна, като него, а в плевенското село Ставерци. Още третокурсник е кръжочник при д-р Стойчо ТЕНЕВ (бащата на бъдещия прекрасен онкохирург доц. Веселин Тенев); на лекции почти не ходи – защото не излиза от залата. И когато се дипломира, Тенев му казва, че притежава квалификацията на хирург с поне 3-годишна практика. 6 месеца в Добрич Корновски извършва поредица от големи операции, вкл. и урологични и ортопедични, заедно с шефа си д-р Минко Добрев, уролога д-р Иван Юхнев и ортопеда д-р Минко Добрев; така и не му намират квартира – а той и не настоява: спи на една кушетка в предоперационното помещение, готов всеки миг да скочи и да надене ръкавиците. Не минава нощ, без да го събудят поне за един спешен случай. Докога би могъл да издържи така?
“Никога не съм се изморявал на масата, каквито и да са операциите. Те са моят Живот, затова не ми тежат!”.
Тогава се научава да дреме прав, докато на пациента дават упойката – с измити, вдигнати нагоре ръце… Главата му клюмва, краката му омекват, те – не, стоят прави, не докосват нищо, за да не се замърсяват: Рефлексът на Хирурга!
После, най-изненадващо, му предлагат не какъв да е пост, а направо – зав. хирургичното отделение, на Каварненската болница. Така, едва 27-годишен, без специалност, Борето Корновски е вероятно най-младият ръководител на болнично отделение, при това – хирургично! – в цяла България! Веднага се съгласява, въпреки предупреждението: “На твоя отговорност…” Отива без колебание и 4 години извършва там най-сложни операции, впечатляващи и най-опитните му колеги, поради което проф. Тотю Андреев лично го кани за свой асистент във Варненската държавна болница. Тук предизвиква фурор с първата у нас едномоментна двустранна резекция на бял дроб. Оперира с проф. Байо Баев (тогава – за кратко време, ръководител на Катедрата), гръдните хирурзи д-р Веселин Тодоров и д-р Андрей Симеонов. Славни, луди времена – на подвизи в залата и… безпаричие!
Борето специализира в Онкологичния център в София – при още тогава легендарните професори Бочо Кръстев и Станко Киров. Веднъж отстранява пред него карцином, обхванал хранопровода и проникнал към ларинкса. След това издърпва стомаха и го пришива направо към устата. Станко Киров е изумен от толкова находчивото решение и после споделя пред колегите удивлението си от сръчността на младия варненец.
Корновски се усъвършенства в голямата коремна хирургия. Бързо става известен с пестеливата прецизност на движенията си, бързата и красива деструкция (отстраняването на засегнатите органи) и финото шиене, граничещо с “бродиране”. И, нещо не по-маловажно – чистотата на оперативното поле: не допуска обилно кървене, с което предотвратява нежелани кръвопреливания. (Както казва: “Кръвопреливането е още една, допълнителна операция; трябва да направиш всичко възможно, за да я избегнеш и да я спестиш на пациента, да го щадиш!”.)
С професорите Тотю Андреев и Тодор Тодоров създават една от първите в страната клиники по стомашна хирургия (която по-късно доц. Корновски заслужено оглавява) и по колопроктология (ръководена и развивана от проф. Темелков). Двамата с него въвеждат във Варна радикалното отстраняване на хранопровод (обхванат от рак или изгорен от корозивни вещества) и пластиката му със стомаха, който е неговият доказано най-добър заместител.
Борето никога не е давал кръв: бил е тежък язваджия (още като студент е опериран от проф. Агоп Чакъров заради перфорация; преживял е и 5 мелени), а е прекарал и тежък хепатит (след убождане по време на операция го заразява пациент: зловещата съдба на хиляди хирурзи по целия свят…).
Не знае не само какво е умора, но и отпуска. Когато го назначават за зам.-кмет, има да ползва 300 дни от клиниката; след 2-та мандата се връща в нея с нови 300 от общината, разбира се – също невзети и до ден днешен.
Много тежко преживява смърт на пациент – и никога няма да свикне с нея. Смъртността обаче в клиниката е ниска (“Защото е важна не само сполучливата операция, а и доброто възстановяване и гледането на пациента след нея!”)
Вярва в “Някаква Висша Сила”, която бди над болния и неговия лекар, но е толкова съсредоточен по време на операция, че забравя за всичко наоколо.
Удивителното е, че и двамата сина на доц. Борис Корновски са видни варненски хирурзи, като него. По-малкият, Владимир е асистент в Кардиохирургичната клиника на УМБАЛ “Св. Марина” (“Сутрин излиза рано, вечер се връща късно; и той няма умора като татко си…”). Батко му Стефан е гръден хирург в Клиниката на доц. Радослав Радев (“И той само оперира, нищо друго не знае и не иска да прави…”. Дъщерята на Борето – Доротея също е лекар, но педиатър; съпругът й обаче (т. е. зет му), д-р Яник Карацомис, също е хирург (бил му е студент!); те живеят и работят в Атина.
Наближава 18 часа, когато д-р Пламен ПАНАЙОТОВ, ръководител на новооткритата Клиника по кардиохирургия, най-после намира време да се видим за кратко. Току-що е излязъл от залата. Днес сутринта е извършил една реоперация на жена с пластика на аортната клапа от преди 13 години (току-що й е заменил митралис) – това е продължило 4 часа; следобед е оперирал по-кратко – “едва” 3 часа – сменил е аортна и митрална клапа и е направил пластика на трикуспидалис). Годишно тук извършват над 600 операции, 400 от които – лично Панайотов.
“Пловдивчанин, завършил в София, работещ във Варна”, това е кратката характеристика на този 52-годишен младолик мъж. С допълнението, че идва в черноморската ни столица от Кувейт, по лична покана от проф. Красимир Иванов, на която не може да устои и която ще промени живота му.
Автор: Д-р Тотко Найденов