И В ПРОВИНЦИЯТА ИМА ДОБРА ХИРУРГИЯ
Прието е да се смята, че най-тежките и сложни операции се извършват в столицата, както и в Пловдив и Варна (които, разбира се, не са провинция). Но Хирургия има и в по-малките от тях градове. Лично аз мисля, че в тях вторият по важност човек след кмета е хирургът. Той ще спаси живота на катастрофиралите, на получилите перфорация, заклещване или илеус. В България има стотици хирурзи, които са не по-малко сръчни и умели от софийските си колеги, но са приели своята наглед скучна длъжност: да битуват и работят в тихото си провинциално градче. Тихо ли? Та в него често има повече напрежение и отговорност, отколкото в мегаполиса, където по всяко време можеш да извикаш мастит консултант и да се облегнеш на неговия опит и авторитет.
В тази глава ще разкажа за няколко хирурзи от извънстолични градове, с които съм се срещал и разговарял през годините.
Д-р Прокопий АНДРЕЕВ
Основоположник на съвременната хирургия в Стара Загора е д-р Прокопий АНДРЕЕВ (1901, с. Долно Паничерево, Старозагорско – 1961). Почти без пари отива да следва медицина в Грац, после се прехвърля в Мюнхен и завършва във Виена (1926), като едновременно учи и работи. Специализира в прочутата хирургическа клиника на проф. Финстерер. Завърнал се в Родината, последователно работи в хирургичните отделения на Александровска болница и Шумен, докато накрая се установява в Стара Загора. Тук, през 1930 г., извършва вероятно първото у нас директно кръвопреливане (д апарата на Цанк), което дава основание да го посочим за пионер на хемотрансфузията в България. Скоро след това е… уволнен, заради левичарските си убеждения, но не се предава: смело тегли заеми и построява своя частна хирургическа болница до Житния пазар (Алана). Тя е оборудвана и функционира по всички правила на тогавашните европейски практики: с 30 легла, приемен кабинет, операционна зала, превързочна, гипсовъчна, стерилизационна с автоклав; най-съвременен е и инструментариумът (на “Ескулап”); с немска апаратура е оборудвана и клиничната лаборатория. Д-р Прокопи Андреев е поливалентен хирург и умело извършва не само всякакви операции (лицево-челюстна, коремна, ендокринна и гръдна хирургия, неврохирургия, ортопедия и травматология), но и аутопсии на починалите си болни! Така той е тук главния хирург, патологоанатомът, медицинският и финансов директор! Същевременно обучава и млади лекари (един от тях е бъдещият ген. проф. Генчо Кръстинов). Анестезиите (инхалационна упойка с маската на Шимелбуш) безупречно дава… съпругата му Стефка Градецка – Андреева, която е пом.-фармацевт. (Между другото, нейният баща д-р Никола Градецки, завършил медицина в Лозана, мобилизиран на фронта през Първата световна война, първи почиства и превръзва тежко ранения в боевете край Дойран старозагорски поет Гео Милев, на когото шрапнел отнася дясната фронтална и скулна кост и очния булбус). Пациенти го чакат за преглед и операция от цяла Тракия; д-р Андреев лекува бедните безплатно, а на някои дори плаща лекарствата.
2 години след преломния 9 септември болницата е национализирана и понеже никой друг не може да я стопанисва, е… разрушена. (В това отношение – да събаряме нещо сътворено от други хора, ние, българите, сме ненадминати…) Знаменитият местен лекар, който умело се е справял и с най-тежки и сложни операции, е милостиво назначен за… амбулаторен лекар в държавната поликлиника. Семейството се премества в столицата, но д-р Прокопий Андреев вече е болен, съкрушен от свирепите удари, нанесени му от нашенските простаци, и умира едва 60-годишен, когато би трябвало да бъде в разцвета на силите си. Разбира се, в родния му град няма да видите нито улица, нито хирургично отделение, които да носят името на този герой и мъченик.
Днес синът му доц. Андрея АНДРЕЕВ е един от най-видните наши съдови хирурзи.
(данни от доц. д-р Маруся Петкова).
Д-р Рашо РАШЕВ
Друг виден старозагорски хирург е, уви, също покойник: д-р Рашо РАШЕВ (1916 г., Стара Загора – 1982 г.). Дългогодишен окръжен хирург, той бе създал цялостния облик на тази специалност в родния си град, основавайки травматологичното, урологичното, неврохирургичното и детското хирургично отделение в тамошната Окръжна болница. Разговаряхме година преди смъртта му. Каза ми:
“Най-важното за един хирург е: да бъде уверен в себе си, да знае и да може. Иначе ще бъде в ущърб на болния човек – а това е непростимо за лекаря.
Всеки хирург трябва да поема отговорността на своята професия. Където има и най-малък шанс за успех, той трябва да оперира. Да не се страхува от рисковете, да не се смущава от общественото или служебно положение на пациентите. Кмет ли ще е или ваксаджия, депутат или каруцар – за него е без никакво значение: това е пациент, болен човек. Болен – но все още жив! Иначе всеки пациент е различен – и по протичането на болестта, и по духа, волята, характера, мобилизацията. И хирургът трябва да го стимулира да си помогне да оздравее. А иначе скалпелът си реже, без да различава нищо: плътта е една – мускули, фасции, съдове, черва… Прозаично – анатомия и физиология, като по учебник. Но Душата е толкова различна!”
Разказа ми два много интересни случаи от своята пребогата практика.
По време на операция на 16-годишно момче с 4 ехинококови кисти на чернодробния купол, отпрепарирайки ги, неволно наранява долна празна вена… За миг цялото оперативно поле се изпълва с кръв. Започват кръвопреливане от 3 места едновременно. Зашива разкъсания (о, ужас – от самия него, хирурга!) съд с обикновена игла – няма време да търси атравматична. Момчето обаче изпада в хеморагичен шок и сърцето му спира!! Престава да се разгъва и белият дроб! Детето застива!!! Д-р Рашев трескаво започва да му прави директен сърдечен масаж. С дъха си е готов да го съживи, цялата си кръв е готов да даде, собствената си душа да изтръгне, ако е възможно, и да я всели в тялото му – но да спаси това невинно дете. А и какво ще каже после на баща му? Негов съученик, той чака навън, в коридора, изхода от операцията на собствения му син, извършвана от приятеля му…
Постепенно се появяват сърдечните пулсации, после малкото конусче се събужда и затупква в ритъм! Общо 32 банки кръв преливат тогава в тялото на юношата, но като излиза вън, д-р Рашев може да гледа баща му в очите. И никой не разбира колко изтощен се чувства тогава, какви усилия, каква енергия му коства усмивката на Победата над Смъртта.
Оперира вуйчо на колежка, с рак на сигмоидното черво и множество разсейки в черния дроб. Изчиства всичко поразено, което вижда и дълго време му обяснява каква диета и какъв режим да спазва. Човекът обаче отнякъде е научил диагнозата си и всеки път, когато идва на контролен преглед, се смее и на всеослушание разправя, че д-р Рашев му е сбъркал диагнозата… А той никак не се обижда от “обвиненията” на този вуйчо, че “не е познал” болестта му. За Хирурга най-важното е, че оперираният от него раково болен пациент се чувства съвсем здрав, че е напълно работоспособен и го е върнал при семейството му.
След 6 години човекът почива при катастрофа. Когато докарват трупа му в моргата, д-р Рашев отива в моргата да присъства на аутопсията. Всичко се е съвсем стопило, не намират нищо злокачествено и микроскопски. Е, не стават ли чудеса в Хирургията?! С очите си е виждал, с ръцете си е изрязвал и карцинома, и метастазите му.
Чудни, най-неочаквани са понякога резултатите от хирургичното изкуство. Друг подобен болен, от сливенското село Близнец, е с грамадно злокачествено новообразувание, обхванало стомаха, дебелото напречно черво, булото. Д-р Рашев прави радикална блок-резекция на засегнатите органи; оставя само малка част от стомаха, колкото да се храни известно време, преди да умре. За броени дни пациентът става като скелет, покрит с жълта суха кожа. Единствено очите му горят – трескави, измъчени. Както се казва, вече на пръст мирише. Изведнъж се намесва Съдбата – оперативната му рана жестоко загноява. Опитният лекар има наблюдение, че някои хора, оперирани по повод раково заболяване, после оздравяват напълно, ако раните им супурират и после преодолеят това усложнение. Точно така и става с този мъж. Вече 15 години след операцията (когато разговаряхме), е жив и здрав и си работи на полето. Д-р Рашев смята случая за един от големите си успехи. Каза ми: “Дори само споменът за този човек ме прави щастлив!”
Друго негово изявление: “Чувствам всеки спасен от мен пациент, като свой брат!” При такива случаи д-р Рашев лично изпитва по-голяма благодарност към оздравелите си болни, отколкото те спрямо него. Може да е странно, но той им е благодарен и признателен, задето не са го смазали със своята смърт. А тази Смърт я е предотвратил и прогонил Той, Лекарят, със собствените си ръце, с ума и знанията си. Затова благославя оцелелите си болни: за страданията, които са изпитали и за мъката, която са му спестили.
Животът и съдбата на хората, които са се доверили на Хирурга, лежат в ръцете му, зависят от ума и знанията му. И той трябва да направи всичко, което по силите и уменията му, за да спаси този живот, да направи човешката съдба щастлива. И така да бъде щастлив и самият той.”
Бедният д-р Рашев… Той, който е дал живот на толкова много пострадали пътници, загина толкова нелепо: на път за София с дъщеря си, за да я запише студентка в Медицинския институт. Тя шофира колата им, която катастрофира тежко току до столицата и отнема живота и на двамата.
Автор: Д-р Тотко Найденов