Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 51

ВОЕННИ ХИРУРЗИ

Ген. чл.-кор. проф. Генчо КРЪСТИНОВ

Ген.майор чл.-кор. проф. Генчо КРЪСТИНОВ (р. 1915 г., гр. Шипка), следва медицина в Букурещ, но завършва в София (1942), Работи първо като селски лекар (пловдивското Старосел, 1942 – 1945). От асистент в Катедрата по болнична хирургия в Пловдивския медицински институт (1945 – 1948) отива в хирургичното отделение на Военната болница на Града под тепетата, на което скоро става началник (1951 – 1953). В състава е на българската медицинска бригада в Корея (1955 – 1956). Професор (1960), началник на Катедрата по военнополева хирургия и на Клиниката по по гръдно-сърдечно-съдова хирургия към ВВМИ (1960 – 1980), главен хирург на армията (1965 – 1980 г.), той живя светло, активно и достойно 88 години – рядка възраст за хирург.

 

Определението му за Хирургията беше: “Едно трудно Щастие, което се изгражда върху терзанията, съмненията, несполуките, разочарованията и най-вече – върху неуморимия денонощен труд на лекаря, който е приел тази чудесна специалност за своя благословена от Бога Съдба.”

Чл.-кор. ген. Генчо КРЪСТИНОВ беше извършил над 2000 сърдечни операции – отначало със своя учител, родоначалника на българската сърдечна хирургия ген.-майор проф. Коста СТОЯНОВ, после – с ученика си ген.-майор проф. Йовчо ТОПАЛОВ. Нарочно подчертавам военните им чинове – тези хора ги заслужаваха напълно. Защото те бяха (Йовчо Топалов продължава да бъде, да ни е жив и здрав!) Генерали на Медицината, Генерали от армията на Живота.

Разказа ми интересен случай от практиката си. Една жена, майка на две деца, страдаща от порок на митралната клапа и силно декомпенсирала, със сълзи на очи го моли да я оперира. Позакрепват я в клиниката с кардиостимуланти и диуретици, но проф. Кръстинов още се колебае дали да предприеме хирургичната интервенция (при несъвършенната тогавашна апаратура смъртността била доста висока). Тогава тя му заявява: “Ако не ме оперирате, ще се самоубия. Такъв живот е непоносим, кому съм нужна – нямам сили и сама да се обслужвам!” Всичко минава успешно. След месец го поканва на гости у тях. Случва му се път натам, отбива се. Още неотворила вратата, се втурва да му целува ръката. Едва я отдръпва. А тя – шета без умора, без задъхване, крак не подвива – съвсем, съвсем здрава!

В Смолян, току-що паркирал на площада, един младеж се втурва изневиделица към него с гръмкия вик: “Татко!”. Професорът е с жена си; лесно може да се предположи смущението му. Оказва се, че този левент, като момченце, е опериран от него по повод клапен порок. Почерпват се, посмяват се, поговарят дълго. Хирургът му се радва – наистина, като на свое собствено дете. Та не е ли истина, че малкият Пациент може да смята Спасителя си за Баща?

 

(И колко хора с пълно право биха могли да назовават хирурзите си така възторжено и чисто: “Татко!”).

Проф. Генчо Кръстинов ми бе заявил още: “Коравосърдечният, безчувственият, бездушният човек не може да бъде истински, добър хирург. Лично аз не се примирявам нито за миг със смъртта. Преживявам я изключително тежко. Не познавам по-труден момент за който и да е лекар, още повече – хирург, когато трябва да съобщи на близките на починалия свой пациент най-черната вест: за кончината му. Неописуемо с думи е състоянието, когато след тежка, изнурителна, но, уви, несполучлива операция трябва да се изправиш пред чакащите те вън деца, бащи или майки и да даваш отговор на застиналия в очите им въпрос. И да знаеш, че след миг ще взривиш ужаса и мъката в тях. Това те смазва повече от всичко друго. Разбира се, много по-често съм спечелвал пациентите си за живота. Тогава пък другото известие – че съм спасил човека, ме изпълва с огромна гордост, изричам го гръмко и радостно.

Не бива обаче да се забравя, че никой оперативен успех не е дело само на един-единствен специалист. И най-добрият хирург не може без дейната помощ на асистенти, анестезиолози, сестри, лаборанти. Операцията е дело на целия екип, не само на човека, който държи скалпела в ръката си. В нашата професия сам войнът не е войн!”

Беше автор на над 300 публикации, 20 от тях – монографии, ръководства и учебници. За пръв път в България ген. Генчо Кръстинов извършва и внедрява операцията на Бледок при тетрадата на Фало (1954), операциите при коарктация на аортата, спленореналните анастомози при портална хипертензия, при аневризма на аортата, при отворено сърце под умерена хипотермия за коригиране на вродени сърдечни пороци, за коронарен байпас (заедно с ген. Йовчо Топалов) и др.

Дъщеря му, д-р Дарина Кръстинова, също е хирург – тя се занимава с пластична хирургия в Париж и е световно известна в своята област.

Автор: Д-р Тотко Найденов


Коментарите са забранени.