Нещо за благотворителността в наши дни…

Пътувам си в колата сутринта и чувам, че в едикойси детски дом имат спешна нужда от помощ за отопление, 100 литра гориво дневно. Защото иначе децата биха гладували. Пускам телевизора и всяка трета новина е за човек в нужда, който иска да отправи апел за помощ към всички и следва банкова сметка. Понякога чуваме и добрата новина, за събрани средства, за спасени хора.

Замислих се, какво се случва в реалността? Дали бумът на благотворителността /поискана и дадена/ не е лош знак за пълното абдикиране и невъзможност на държавата да си изпълни задълженията? Не е ли по-удачно цялата тази енергия на благотворителите да се насочи и към държавата, да се осветлят механизмите, по които се разпределят парите ни, да се изясни къде отиват данъците ни. Най-малкото, за да можем да си изясним смисъла от плащане на осигуровки и данъци.

За съжаление, никой не се сеща за това. Поисканата помощ ще става все повече.

 

 

„За цената на доброто…“ – интервю с Даниела Димитрова, изп.директор на Обществен дарителски фонд – Стара Загора

За много хора „благотворителността” е съмнително изглеждащи лелки, които раздават някакви вносни бележки за левчетата, които ви искат, за да нахранят някакви сирачета някъде.  Има хора, които се мъчат да променят това и да накарат хората да повярват, ме благотворителността е дълг на всеки, който има сърце.

Даниела Димитрова е изпълнителен директор на Обществен дарителски фонд – Стара Загора от самото му създаване преди осем години. Тя има икономическо образование и опит в частния бизнес и публичната администрация. От 2006 е директор на Асоциацията на обществените фондации в България, която обединява дванайсет организации от цялата страна.

Как ще се представите на читателите на Фрамар?

„Обществен дарителски фонд – Стара Загора” (www.fund-sz.org) е основана през юни 2003 г. 186 души в нашия град се събират в залата на Стария театър за учредяването. Това са хора от бизнеса, общината и други институции и хора от граждански организации.

Нашата мисия е да подкрепяме инициативи на хората, които решават местни обществени проблеми, от една страна. От друга страна ние работим за насърчава на дарителството и доброволчеството и за обединяване на трите сектора (бизнес, власт и граждани) за подобряване на живота в Стара Загора.

До сега фондът е финансирал проекти в училища и детски градини, социални и здравни заведения, културни институции, младежки организации, изграждане на няколко детски площадки, различни социални услуги и много други.

Може би си спомняте първия ни голям проект през 2004 г. , когато осигурихме 100 компютъра и периферни устройства за старозагорските училища. През тази година това беше едни наистина актуален и сериозен проблем, който ние се опитахме да разрешим.

Какво представлява понятието Обществен фонд? Какви са основните дейности на една такава организация?

Честно казано в случая се получава „изгубване в превода”. Моделът на английски звучи Community foundation (фондация на общността). Обществен фонд е за съжаление не най- точния превод, но най- близкия и вече наложил се като понятие в обществото. Това е модел на местно дарителство.

За разлика от обичайните фондации, които работят за дадена кауза или за конкретен проблем, обществения фонд работи на географски принцип. Много често хората ме питат: „Вие като сте фондация, за какво събирате пари?” А всъщност отговорът е, че ние работим за Стара Загора. Ние работим за това, животът на хората в нашия град да става все по- добър и по- добър.

Моделът обществен фонд възниква преди почти 100 години. През 1914 г. Фредрих Гоф – известен банкер и адвокат същевременно,  създава първата фондация в Кливланд с идея да се постигне организирана филантропия вместо до тогава съществуващото хаотично дарителство.  Неговата мечта, която тогава е била да се подсигури капитал за бъдещите поколения жители на Кливланд, вече надминава и най- смелите очаквания. Фондацията разполага 1,8 милиарда долара инвестиран капитал, от чиято печалба фондацията годишно раздава грантове за 85 милиона. Именно наличието на капитал е основната черта, която отличава обществения фонд от останалите фондации по света. Но за съжаление старозагорския фонд е успял да задели за сега една съвсем малка сума.

Нуждаем ли се от посредник в благотворителността?

Нуждаем се от посредник дотолкова, че не всеки човек е запознат с проблемите на общността, в която живее или поне не толкова детайлно, че да знае  къде и как да дари.

Например много често домовете за деца получават дарения, които често пъти не са им нужни. И всичко това се случва поради простата причина, че фирма „Х” не си е направила труда да поговори с директора на дома, а просто изпраща 3 кашона с шоколад, примерно. А в същото време е възможно децата да се нуждаят от боички за рисуване, играчки или пък ремонт на занималнята и климатик. Нашата задача е да помагаме на хората да правят разумни дарения, адекватни на потребностите. Също така се опитваме да обединяваме даренията на хората. Имам предвид това, че когато се съберат средствата от много на брой, но малки суми дарения, с получилата се сума може да се разреши някой сериозен проблем, който видимо да подобри живота на получилите дарението. Ние се стремим да помагаме на  нашите  дарителите да направят своето дарение по възможно най-ефективния начин и да се постигне максимален и дълготраен ефект от вложените средства.

България няма традиции в благотворителността, защото преди 1989 такава просто нямаше/никой нямаше нужда, по официалните данни. Какво се промени за 22 години?

Благотворителността има първостепенно значение за развитието на България. Тя е част от българското общество от поне 300 години. През Възраждането и най–интензивните периоди на революционните борби, при липсата на държава и действаща българска патриаршия даренията в пари, строителни материали и труд са били движещата сила зад появата на църкви и храмове по българските земи.

След Освобождението благотворителността продължава да бъде част от българското общество и живота в държавата. Стара Загора не прави изключение. Въпреки опожаряванията, разоренията, трудностите и недоимъка, в града действат дружества, подпомагащи различни аспекти от живота на хората, като Ученолюбиво Дружество “Театър”, дружество „Св. Пантелеймон“; Опълченско дружество, читалище “Родина, сиропиталище “Добрий самарянин”, благотворително дружество “Майчина любов”, “Св. Йоан Милостивий”, и т. н. С помощта на 91 дарители е построена църквата “Св. Димитър” в Стара Загора. С благотворителната си дейност в историята на града остават имена като Николаки Стоилов, Теофано Попова, Захарий Княжески, Александър Екзарх и много други.

След 1944 г. ситуацията се променя и има забрана хората да се сдружават. И най- вероятно това е причината благотворителността да изчезне във формата, в която я познаваме.

След 1990 г. хората отново могат да правят сдружения. Първите години бяха регистрирани хиляди сдружение и фондации из цялата страна. Но това беше един период на еуфория, който отдавна е забравен. Сега „на пазара” работят сериозни, стабилни неправителствени организации, на които бизнеса може да има доверие. А доверието в организацията е от първостепенно значение за набирането на дарения.

Лесно ли дава пари бизнесът и кои са любимите му каузи?

За щастие ние живеем в регион с доста  добре развит бизнес, който има възможности да дарява.

Да не забравяме все пак, че голяма част от учредителите на фонда са старозагорски бизнесмени, което изключително много ни помага да работим добре. Тези хора и техния авторитет привличат и много други дарители.

Любимите каузи на бизнеса продължават да са свързани с децата. Последното проучване, което направихме показа, че бизнеса е склонен да дарява за подобряване базата на училища, детски градини и други детски заведение, за подкрепа на талантливи деца, за осигуряване на условия за спорт за деца и младежи и предоставяне на други услуги при отглеждане на децата – занимания по музика, танци, изобразително изкуство и т.н.

За нас бяха по интересни отговорите на въпроса: „Какво иска да дарява бизнеса?”. Бизнесът е склонен да дарява еднакво както средства така и материали, а голям брой от работодателите са склонни да подкрепят служителите, които искат да се ангажират с благотворителност като добавят към индивидуалните им дарения.

 Може ли да се злоупотребява с благотворителността? Какво е вашето мнение за sms – благотворителността?

Принципно с всяко нещо може да се злоупотреби и за съжаления примерите за това никак не са малко. За това и благотворителността трябва да бъде прозрачна. В обществените фондации това се гарантира по много начини – регистрация в Централния регистър към Министерство на правосъдието, провеждане на редовни заседания на управителните органи, предоставяне на годишни отчети за дейността. А може би, най-сериозната гаранция е това, че даренията се разходват на место и всеки дарител може да види какво е направено с неговите пари. Например ако вие сте направили дарение, за да бъде направен ремонт на определена детска площадка, вие може да проверите това много лесно. Или сте дарили средства да се закупят 5 компютъра в дадено училище в Стара Загора, ще отидете в училището и ще видите дали тези компютри са в кабинета, нали.

Относно SMS – благотворителността за пример мога да дам проекта DMS. Там е ясно регламентирано, че всички финансови постъпления се превеждат на кампанията, за която са предназначени, с изключение на невзетите плащания и административните разходи по проекта, които не надвишават 10%. В този смисъл всяка инициатива е добре дошла стига да гарантира прозрачност и отчетност на кампаниите.

Какви са вашите приоритети в дейността ви?

Всяка година работим по различни каузи, които се определят от нашия Съвет на дарителите съобразно мисията на организацията. Тази година приоритетни са следните области – образование и извънучилищни детски и младежки и инициативи,  подобряване на градска и околна среда, опазване на културно историческо наследство, спорт и здраве и лечение за деца с ортопедични заболявания.

За Обществен дарителски фонд – Стара Загора е важно да се повиши гражданското участие в решаването на местните проблеми. Когато хората поемат контрол над проблемите, които ги касаят, а не да чакат някой от вън да ги реши вместо тях, едва тогава ще се подобрят условията и начина им на живот.

Кои са последните проекти, по които сте работили?

Последния мащабен проект, по който работим, е дарителската програма на „Загорка” АД – „Създаваме по- добро бъдеще”. Ние администрираме програмата от  обявяването на конкурса, през оценката на проектите до тяхната реализация и постигане на търсения ефект. Разбира се, това се случва в тясно партньорство с дарителя.

Целта на програмата бе да се подкрепят проекти на НПО от област Стара Загора в областите на корпоративна социална отговорност на „Загорка” АД. Програмата е с продължителност 9 месеца, като проектите ще се реализират в рамките на 6 месеца. В резултат имаме 10 финансирани нестопански организации, които изпълняват проекти на стойност 100 309 лева.

Друг значим проект, по който работим вече три години, е Проект за лечение на деца с ортопедични заболявания. Инициативата стартира по идея на Мануела Малеева. В момента работим съвместно с Фондация „Суисклиникал” (Swissclinical), Швейцария. Досега по тази програма са прегледани над 200 деца, които са получили високопрофесионално лечение. Извършени са 9 операции от съвместен българо-швейцарски екип на д-р Франие и д-р Братоев от МБАЛ „Св. Иван Рилски”. В единствената в града специализирана работилница на БГЦПО, са изработени 172 помощни средства – шини, ортези и протези.

Кои са вашите пожелания към читателите на Фрамар?

Доброто не струва скъпо, но много се цени.