Самоубийството – как и защо се самоубиват хората

Не губете Себе си и Бога, напълнете душите си със слънце! Дочакайте Утрото!!

Картината на самоубийствата по света е повече от тревожна. Годишно в световен мащаб се самоубиват 500-600 хиляди души, а в България техният брой е около 1200. Средният световен показател е 20 самоубийци на 100 000 души от населението. За България той е около 16 души. Сред европейските страни незавиден водач е Литва (с 38 самоубийци на 100 000 души население, в съотношение мъже :жени съответно както 68:13. С други думи – мъжете самоубийци са цели 5 пъти повече от жените (колко слаб е т. нар. “силен пол”!)… В печалната статистика следват Беларус (с показател 35; тук съотношението мъже :жени е още по-стряскащо – 63:10); Русия – с показател 32 (58:10; ах, тези мъже- пияници!); Южна Африка – с показател 30; Словения – с показател 26 (тук мъжете не са чак толкова отчаяни, а съотношението им спрямо жените е 42:11). Приблизително същите са показателите за Унгария и Казахстан, за Латвия и Япония.

Заслужава си да разгледаме самоубийствата като социалнозначим проблем, характерен за всички видове общества от древността до наши дни. Тревога буди фактът, че основните причини за близо половината от всички самоубийства по света са свързани именно с любовта и проблемите, които тя причинява в живота. Става дума преди всичко за несподелената любов (най-често в тийнейджърска възраст) или за узнатата изневяра на някой от партньорите, било то при семейните двойки с брак или при тези, живеещи без брак. Затова в тази книга, в която разглеждам любовта, секса и болестите, предавани по полов път, ще разкажа малко по-пространно и за самоубийствата.

Според св. Августин Блажени (354 – 430 г.) самоубийството е “по-тежък грях и от убийството”. За първи път терминът “самоубийство” е използван от френския абат Десфонтен (1737 г.). Нашият доц. Христо Николов нарича самоубийството “преднамерено желание за смърт по лична воля”. Военният психиатър д-р Сашо Николов сполучливо го определя като “вик за помощ”, руският психиатър Александър Полеев – като “последен отговор на всички въпроси” и “последната възможност да обясниш някому нещо”. Големият писател – нобелист Александър Солженицин, свидетел на десетки случаи на самоубийства в сталинските сибирски концлагери, сурово го назовава “банкрут на живота”, “пълно фиаско” и категорично го отхвърля. Останалите причини за самоубийствата, освен любовните, са: раковите болести в напреднал стадий (поради нетърпимите болки и явната безнадеждност за възвръщане към живота); психозите (всеки десети шизофреник се самоубива, а на себе си често посягат и циклофрениците в депресивен стадий); старческото слабоумие; алкохолизмът (самоубийството е втората причина за смърт при алкохолиците, след чернодробната цироза); отчаянието вследствие тежко материално положение; финансовият банкрут; разорението след хазарт; скръбта след загуба на близък човек; семейните неприятности, конфликтите между родители и деца; сексуалните неблагополучия и др. Както убийствата, така и самоубийствата са пропорционално по-често срещани сред хомосексуалистите. Активните гейове са много ревниви и посягат на склонните към промискуитет неверни свои пасивни партньори, които пък са подвластни на депресията и понякога сами прекъсват живота си. Прави впечатление също, че по-често посягат на себе си деца на разведени родители. (По официални данни у нас се самоубиват средно 50 деца годишно.) Влияние върху ориентацията към самоубийство оказват и ред други обективни фактори като сезонът, климатичните и атмосферни условия, лунният календар и др. Върхът на самоубийствата е през пролетта (сезонът на любовта) и по-точно през месеците април, май и юни. Хората посягат по-често на живота си при пълнолуние, магнитни бури, резки температурни промени, както и преди Коледа и около рождените си дни. Роля играе и наследствената предразположеност към различни болести. По времето на социализма в казармата се самоубиваха годишно по 20-ина наборници (предимно новобранци, отчаяни от безсмислените “гонки” на “старите кучета” и на фатмаците). Добре е, че армията ни вече е професионална.

И църквата, и обществото никога не са гледали с добро око на самоубийците. Знаете, че е забранено те да бъдат опявани от свещениците и погребвани в осветените християнски гробища, защото, отнемайки живота си, те са променили плановете на Господ за тях. Отрицателно е и отношението на исляма към самоубийствата. Деянието се осъжда още в “Съдебник на Симбат Спарапет”. Този документ е издаден през 1265 г., а чл. 128 от него гласи: “Самоубийците не са достойни нито за погребение, нито за литургия.” Петър Велики пък ги е “наказвал”… посмъртно. В своя “Устав Войнской” (1716 г.) той постановява телата им да се излагат по улиците или обозите и после да се закопават на “безчестно място”. В “Морской Указ” (1720 г.) той заповядва трупът на моряка самоубиец да бъде… обесен. Петър Велики беси войниците си и при несполучлив опит за самоубийство. По същото време в Англия конфискуват цялото имущество на самоубиеца, защото това се е смятало за тежък грях. Разбира се, самоубийците не са престъпници. Мнозина от тях са страдалци, а страдалецът е свят човек, той се нуждае от съчувствие, подчертано внимание и грижи, за да излезе от депресивното състояние, в което е изпаднал. Пьолдингер разглежда четири периода на самоубийствения акт: обмисляне, вътрешна борба, решение и изпълнение. Ако сте психотерапевт (психиатър, психолог) или не сте такъв, но познавате хора, които са психически лабилни и биха могли да посегнат на живота си, наблюдавайте ги внимателно. Самите те дават важни и явни предварителни сигнали за фаталното си решение: стават мрачни, затворени и вглъбени в себе си, често плачат, а нерядко и споделят злокобното си намерение с най-близките хора. Съществува обаче и деянието “суицидален шантаж”, т. е. чрез мним опит за самоубийство да се опиташ да трогнеш някого. Обикновено това правят жените – наивно смятат, че като нагълтат шепа лекарства, ще изплашат неверния си съпруг или приятел, че той ще се разкае и ще се върне отново при тях. Това винаги е заблуда. Тези лекарства могат непоправимо да увредят черния дроб, бъбреците или стомаха на шантажиращите. При всички случаи обаче дори и това откровено изнудващо действие заслужава съчувствие и повишено внимание.

Не само обикновените българи, но и най – видни съдебни медици (професорите ръководители на катедри Георги Терзиев от Пловдив, Стойчо Раданов от София) предпочитат именно обесването като самоволен начин за напускане на света. Това е лек и бърз, почти светкавичен начин, защото се притиска сънната артерия и веднага се прекъсва оросяването на мозъка; понякога се прекършват и шийните прешлени. Едно мълниеносно причерняване пред очите – и край… Само че последиците тук са грозни и нелицеприятни: организмът автоматично изпуска всички тазови резервоари – пикочен мехур, право черво, като настъпва и обилно семеизлияние при мъжете. Смъртта чрез обесване е почти непредотвратима, дори и ако още агонизиращият човек веднага бъде свален от въжето и ако му се направи изкуствено дишане. В древността, а и по време на турското робство, е имало неписано правило: ако въжето се скъса при бесене, следва помилване. (Това обаче не е спазено при бесенето на лекаря на Хвърковатата чета на Бенковски – Васил Соколски. Той е бил едър, тежък човек и когато през 1876 г. го окачват на въжето в Пловдив, бесилката се срутва от тежестта му. Въпреки това знамение, турците я сковават отново и пак му нахлузват клупа; дотолкова са мразили априлските въстаници.)

Освен чрез бесене, българинът се самоубива и по други жестоки начини. По селата се среща пиенето на корозивни вещества (сода каустик, каналин) или хвърлянето в кладенец. Юношите в градовете предпочитат скок от високо, обикновено от последните етажи на някой жилищен блок. В Западна Европа се самоубиват по-елегантно: най-често като пуснат в кухнята светилен газ или чрез наркотици и сънотворни, както и чрез куршум в слепоочието или устата. По-известните самоубийци в световната история са: Юда (предателят на Христос, обесва се поради разкаяние от извършеното злодеяние, според евангелието на Матей); императорите Нерон и Отон (забиват меч в корема си пред заобиколилите ги войници, напиращи да ги обезглавят); философът политик Катон; пълководецът Марк Антоний, любовник на египетската царица Клеопатра (която часове по-късно, оплакала трупа му, подлага гръд на кралска кобра за фаталното й ухапване). Сами прекъсват по-късно живота си и убийците на Цезар – осиновеният му син Брут и трибунът Касий.

Хомосексуалистите са особено нежни души и са често срещани сред самоубийците. Такива са: поетът Петроний; Сократ (осъден е да изпие отвара от бучиниш най-вече заради педофилските си пристрастия); английската писателка лесбийка Вирджиния Улф, шизофреничка (усещайки поредния пристъп на мъчителната болест, си напълва джобовете с камъни и се хвърля в реката); руският композитор Пьотър Илич Чайковски (принуден от обкръжението на императора да изпие чаша с холерни вибриони заради разкрита скандална, вероятно несподелена любов към негов племенник); японският писател и драматург Юкио Мишива (публично си прави сепуку в знак на протест срещу политиката на правителството). Три несполучливи опита да свърши със себе си извършва и един от най-великите римски императори Адриан (умира на 10 юли 138 г. от неразпозната мъчителна болест, вероятно рак). Сами прекъсват живота си и ред други исторически личности: мъдрецът Зенон, основател на стоицизма (не издържа на болките от счупения си пръст и изпива отрова); друг негов последовател -стоик, трибунът писател Сенека (прерязва си вените, обвинен в заговорничество от император Нерон); френските поети Арман Барте (самокастрира се и умира от шока и кръвоизлива) и Никола Жилбер (поглъща огромния железен ключ от сандъка с ръкописите си); английската поетеса Силвия Плат, шизофреничка (пъхва глава в пуснатата газова фурна); американският писател Джек Лондон (алкохолик и наркоман, умира след нарочна свръхдоза морфин); американският писател-нобелист Ърнест Хемингуей (шизофрения плюс алкохолизъм, гръмва се в главата с ловната си пушка). Списъкът продължава с френските художници Винсент ван Гог (по същите причини) и Жул Паскен (евреин, родом от Видин, алкохолик); големият австрийски писател – евреин Стефан Цвайг (емигрира в Бразилия, където заедно с жена си изпиват цианкалий, отчаяни от временните успехи на Хитлер на фронта). Друг знаменит евреин от австрийската столица – основателят на психоанализата проф. Зигмунд Фройд, морфинист, нарочно си поставя свръхдоза, отчаян от нетърпимите болки (страдал е от напреднал, многократно и безрезултатно опериран рак на челюстта и езика). Тоталитарните режими действат гибелно на милиони човешки същества, дори на вдъхновителите си. Хитлер например изпива отрова и отпраща куршум в слепоочието си на 30 април 1945 г., поради безнадеждността пред разгрома на Третия райх; същото прави и жена му Ева Браун, самоубивайки се заедно с него. Втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева, се застрелва в сърцето през 1932 г. поради постоянния психо тормоз от страна на Сталин. Това прави и комисарят на тежката промишленост на СССР Серго Орджоникидзе (от алкохолизъм и страх – очаквал е Сталин да прати чекисти да го арестуват). Същото правят и стотици други престъпници от болшевишката клика на Сталин…

Ще подчертаем, че повечето хора на изкуството са особено чувствителни и раними по природа. Нерядко те остават безпомощни пред тежки препятствия и катаклизми в личния си живот. Познати са имената на над 200 изтъкнати поети и писатели от целия свят, които се самоубиват. Стотици са и художниците, композиторите и певците, които свършват доброволно със себе си. Сред по-известните от тях са: руските поети Сергей Есенин и Владимир Маяковски (алкохолици, но и недолюбвани и подплашени от съветската власт); Марина Цветаева (депримирана от сталинските репресии); съветският писател Александър Фадеев (алкохолик, председател на Съюза на съветските писатели, изпратил десетки свои колеги в Гулаг, който се застрелва поради страх от възмездие); италианският певец Луиджи Тенко (защото за пореден път не са го удостоили с болезнено бленуваната Голяма награда на фестивала в Сан Ремо); неговата любовница – френската певица Далида (последва го ден-два по-късно от мъка по него); блестящата актриса Роми Шнайдер, любовница на Ален Делон (не могла загубата на единствения си син Дейвид, загинал нелепо след като се е нанизал на железен връх при пиянско прескачане на ограда); гениалният американски певец Кърт Кобейн от група “Нирвана” (наркоман и алкохолик, слага край на живота си след огромна доза хероин); американската актриса-секс символ Мерилин Монро (алкохолизъм, наркомания и депресия). Десетки други творци, като например шизофреника композитор Робърт Шуман, правят несполучливи суицидални опити. Българската история изобилства от примери на саможертва на храбри герои, загинали за свободата и независимостта на Родината. Изпадането в безизходица по време на изпълнение на патриотичния дълг е могъщ подтик за самоубийствена нагласа и за осъществяването й. Именно това извършват десетки въстаници, партизани и функционери. Добре би било да познаваме и тачим тези светли имена от историята на България. По-видните наши национални герои самоубийци от Априлското въстание са: Тодор Каблешков (арестуван и отведен в турския конак, грабва една оставена без надзор пушка и се застрелва); Ангел Кънчев (налапва дулото на револвера си, обграден от напиращите да го заловят заптиета); Георги Обретенов (един от синовете на юначната българска майка баба Тонка – застрелва се пред наближаващата го потеря); Панайот Волов и Георги Икономов (преследвани от башибозуците, останали без оръжие, предпочитат да се хвърлят в придошлата мразовита река Янтра, за да се удавят); братята Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 г. (предадени и обградени от потерята, която подпалва къщата им)… А колко наши безценни сънародници, талантливи хора на перото, сме изгубили по един или друг трагичен начин. Между тях е поетът Пейо Яворов, който ослепява след първия си несполучлив опит – куршумът засяда в очния нерв. Година по-късно Яворов прави и втори, този път успешен опит, двойно подсигурен: поглъща отрова и веднага след това се прострелва в слепоочието. Следват поетите Димитър Бояджиев (застрелва се в главата поради несподелена любов); Пеньо Пенев (има циклофрения плюс алкохолизъм; поглъща огромни дози луминал в димитровградския хотел; това е вторият му, вече успешен опит); Андрей Германов (любовни терзания); Христо Банковски (алкохолизъм плюс депресивно състояние); Никола Ракитин (хвърля се в тунела от влака, несправедливо наклеветен, че е откраднал военни карти от Плевенския музей); хумористът Чудомир (страда от метастазирал рак на устата, не понася жестоките болки и се хвърля от 4-ия етаж на казанлъшката болница); критикът Минко Николов (отчаян, понеже е изоставен навръх Нова година); композиторът Димитър Ненов (шизофрения; хвърля се от балкона на психиатрията); бургаският композитор Иван Коларов (автор на великолепната песен “Бургаски вечери”); бургаският поет Гено Генов (хвърля се под влака)… Специално ще спомена и непрежалимата млада поетеса от най-поетичния ни град Бургас – Петя Дубарова. Едва 16-годишна, се самоубива със сънотворни таблетки в знак на протест срещу несправедливо обвинение от учителите й. Ако беше останала жива, тя щеше да стане втората ни Багряна! Самоубива се и авторът на великолепната книга за Петя Дубарова, поетът партизанин Веселин Андреев, който изпада в депресия след събитията от 10 ноември 1989 г. Най-голям позор за България обаче е самоубийството на българската Света Богородица – майката на най-великия българин Васил Левски – Гина Кунчева. Изпаднала в дълбока мизерия след Освобождението, тя моли Народното събрание да й отпусне пенсия, но й отказват! И тогава се хвърля в кладенеца на своите съседи!… Нека по-често си припомняме този факт със срам и разкаяние.

Съществува и понятието “разширено самоубийство”: т. е. преди да посегне на живота си, човек убива и други хора около себе си. Правят го някои шизофреници, които първо затриват семействата си, а после и себе си. Точно това извършват обаче и някои наши герои (без да са шизофреници), оставили славните си имена в българската история. Това са Кочо Честеменски в Батак и Спас Гинев и Петър Бонев в Перущица (през Априлското въстание от 1876 г.) Те умъртвяват целите си фамилии, а после и себе си, обсадени в църквите, където са потърсили убежище, защото иначе ги очаква още по-страшна, мъченическа смърт от освирепелите башибозушки орди.

Ако направим кратък анализ на съвременните условия и начин на живот в България през ХХ и ХХI век, ще стигнем до едно изключително тревожно заключение. Хиляди българи всеки ден сами несъзнателно съкращават отредените им дни поради неразумен и нездравословен начин на живот. Унищожават себе си не с въже, с куршум или отрова, а поради самоубийствения си начин на живот и неправилно хранене. Това важи особено за младите хора, които пушат по 1-2 кутии цигари дневно. (А цигарите са враг № 1 на съвременното човечество според определението на Световната здравна организация.) Все повече младежи злоупотребяват с алкохола, затлъстяват преждевременно още от тийнейджърска възраст, живеят безразсъдно и под перманентен стрес, който сами си създават. Този анти здравословен модел на живот рано или по-късно води до сигурно, макар и бавно самоубийство… Сигурно, но още по-бързо съсипване на собствения живот е и приемането на наркотици.

Хроничното психоемоционално пренапрежение (стресът) и несигурността в утрешния ден също ни “подяждат” живота, дори и без да го осъзнаваме и желаем… Ето защо, въпреки съществуването на всички тези проблеми в обществото ни, позволявам си да се обърна към отчаяните хора, които мислят за самоубийство:

Вие – съсипаните и обезверените, уморените и разочарованите, огорчените и обидените, разлюбените и изоставените, които сте толкова чувствителни и психически рухнали, че сте решили да посегнете на себе си: просто отложете и дочакайте до сутринта. Утрото винаги е по -мъдро от вечерта! Размислете внимателно и трезво, овладейте болката и разочарованието и знайте, че след нощта винаги идва ден, винаги изгрява слънце! Животът е един-единствен и не е само ваш. Той принадлежи и на родителите, които са ви създали и отгледали, и на децата ви – дори и неродените, които самите вие бихте създали, ако продължите да живеете. Винаги има смисъл да се живее, стига да откриете своята опора, своя нов и хубав собствен свят. Затова, умоляваме ви, заклеваме ви: НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ – НАДЕЖДА ИМА ВИНАГИ!

“Не се отчайвай от нищо! И в най-тежките мигове Съдбата винаги оставя една малка вратичка за изход!”, са великите думи на Сервантес. Големият американски певец Нат Кинг Кол, самото олицетворение на Обичта, съветва: “Каквото и да ти се случва, каква е ползата да плачеш: просто се усмихвай и продължавай напред!”А Достоевски е прозрял: “Човек се самоубива, когато изгуби Бога в себе си”, т. е. ако загърби всички ценности на света, включително Вярата и Надеждата. Затова осъзнайте дълбоко в себе си нещо много ценно за всички хора по света: не губете Бога в себе си, намерете своя път в живота и напълнете душите си със Слънце! И ако сте изпаднали във временно отчаяние, депресия, тъма – бъдете сигурни: след мрака винаги идва Светлина! Дочакайте я!!

Наказания при разврат, блудство, изнасилване, склоняване към проституция, хомосексуализъм, насилствен секс

В Наказателния кодекс (НК) съществува специален Раздел VIII – “Разврат”. Той се състои само от 11 члена: от 149 до 159.

Наказанията при извършване на разврат са различни. За блудство без съвкупление (т. е. без проникване, без полов акт) с лице, ненавършило 14-годишна възраст, санкцията е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Когато блудството е осъществено след употреба на сила или заплашване – лишаването от свобода е от 2 до 8 години; при повторното му извършване – от 3 до 10 години. При извършено съвкупление с малолетно лице наказанието е от 2 до 6 години. Лишаване от свобода от 2 до 8 години е наказанието за изнасилване. На него подлежи всеки мъж, който извърши насилствен секс с жена, лишена от възможност за самоотбрана; принудена със сила или заплашване, или приведена от него в безпомощно състояние.

Изнасилването се наказва със затвор от 3 до 10 години, ако потърпевшата не е навършила 16 години, ако е низходяща сродница или ако това е извършено повторно. Още по-сурово наказание – затвор от 3 до 15 години, се дава за изнасилване, осъществено от две и повече лица, а също и ако е причинена средна телесна повреда на потърпевшата, извършен е опит за самоубийство от нейна страна или деянието представлява опасен рецидив. Ако следствие на изнасилването е последвала тежка телесна повреда или е извършено ефективно самоубийство, наказанието е от 10 до 20 години. (Според нас тогава то би трябвало да се преследва като убийство!) Чл. 153 от НК не изпуска от внимание особено мерзката (според нас) служебна принуда, затова го цитираме буквално: “Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.” (Коментар: не е ли малка тази санкция?!)

Склоняването към проституция се разглежда от чл. 155; санкцията за него е затвор до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Сводниците или по скоро – “явочниците”, предоставящи системно помещения за полови сношения или блудствени действия, подлежат на затвор до 5 години. Ако тези помещения се предоставят с користна цел, т. е. срещу заплащане, съответните “хазаи” ги грози въдворяване зад решетките за период от 1 до 6 години и глоба съответно от 5000 до 15000 лв. Законът преследва и отвличането на лице от женски пол с цел то да бъде предоставено за развратни действия (наказва се със затвор от 3 до 10 години).

Продължителността на лишаването от свобода заради отвличане се увеличава от 5 до 12 години, ако потърпевшата не е навършила 18 години и/или е отведена с тази цел извън страната. Ако престъпникът е установил контакт с лице, ненавършило 18 години, с цел извършване на блудствено действие, полово сношение, проституция или създаване на порнографски материали, наказанието му е затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв.

Преследва се и хомосексуализмът, но не безусловно, както беше преди години, а само в случай, че за целта е употребена сила, заплашване или използване положение на зависимост или надзор. Наказанието тогава е от 2 до 8 години. Подобно е наказанието и когато потърпевшият не е навършил 16 години.

В НК последният член в глава “Разврат” – 159, обаче е доста смехотворен и нереалистичен. Той гласи буквално следното: “Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от 1000 до 3000 лв.” Интересно, досега не сме чули някой да е подвеждан под отговорност, още по-малко да е наказван по този член от Наказателния кодекс. И как ще стане това, когато след полунощ поне три телевизионни канала излъчват откровено и най-вулгарно хард порно?!

Размерът – повод за гордост и притеснения…

Неотдавна страната бе разтърсена от нови случаи на залети с киселина жена и мъж. Заливането на хора със сярна или солна киселина се нарича “витриолаж”. То е било особено модерно през 40-те години на миналия век като жесток начин за любовно отмъщение, с тежки до гроб последици. Обикновено са го извършвали или поръчвали жени, изоставени от своите съпрузи или приятели – за да обезобразят съперницата си. Много по-рядко се случва изоставен мъж да прибягва до този изключително варварски начин. Истинският мъж просто се примирява, когато го напуснат. Може да страда дълбоко (защото “силният” пол е много по-чувствителен и раним от “нежния”), но ще запази достойнство и ще се оттегли, когато му кажат, че вече е ненужен. Към витриолаж, а и изобщо към отмъщение заради любовен разрив, обикновено прибягват комплексираните мъже: импотентните или с малки пениси. Поне последното бе споменато в медиите като причината да бъде обезобразена пленителна бизнес дама, защото тя разпространила подобно твърдение на своя приятелка, бивша любовница на унизения по този начин поръчител. Истинският Мъж е великодушен и състрадателен! Той е Кавалер – ще благодари на жената, с която е бил досега, за съвместно преживените хубави моменти, ще преглътне болката, дори може и да си поплаче (няма нищо срамно в това за влюбения огорчен човек). И ще си отиде.

Пенисът на мъжа е неговото второ (а често – дори и първо!) “Аз”. Това е най-важният и любим орган на собственото му тяло… Мъжът по принцип е много по-суетен от жената и е честолюбив към всяко свое телесно или духовно качество. Но особено чувствителен е той към пениса, както и към сексуалните си умения. Умната жена непременно ще похвали партньора си, ще погъделичка егото му. Това, впрочем, е жизнено необходимо на Адам, за да се представя добре в леглото и в живота, защото мъжът е нищо без самочувствие!

Въпросът за размера на пениса е особено болезнен за повечето представители на т. нар. “силен” пол. На мъжете все им се струва, че не им достига някой и друг сантиметър. Разбира се, има жени, които държат на внушителни, дори чудовищни размери, но тогава ще трябва да ги търсят в конюшните… Приема се, че около 20% от мъжете разполагат с “оръжие”, което при ерекция достига 10-12 сантиметра; този габарит се определя като “под средния размер”. За среден размер се приемат 12-14 сантиметра – такива пениси притежават до 60% от европейските мъже. (Ние нали сме в ЕС – значи тези мерки важат и за нас…) “Над среден размер”, а именно 14-16 сантиметра, размахват толкова мачовци, колкото и “малоразмерните” – 20%. Едва 2% са “свръхнадарените” – с дължина 16-17 и над 18 сантиметра. През 1900 г. е бил измерен най-дългият еректирал пенис – той е имал умопомрачителните… 34 сантиметра. На другия полюс са микропенисите, достигащи във възбудено състояние едва до 6 сантиметра. Освен дължината значение имат също дебелината и твърдостта. Не може да се отмине и продължителността на сексуалния акт, и предразполагащите нежности преди него (любовната игра). При азиатците средният размер е с около 2 сантиметра по-малко. Впрочем, и това би трябвало да е достатъчно, защото женската вагина по принцип е не по-дълбока от 8 до 12 сантиметра. Разбира се, не само физическите показатели са важни при един сексуален акт. А и жената не ляга със сантиметър в ръка… Все пак, сексуалните партньори са преди всичко хора, а не някакви втулки и болтове: вкарваш, завърташ, затягаш, смазваш – и всичко е наред. Човек има и чувства, и нагласи; нужна му е добра обстановка, привличане, умения, сексуални техники. И съвсем не на последно място – обич и внимание. Сексуалното изкуство е най-висшата форма на общуване между хората. Целта на секса е не само един оргазъм, но също – и удоволствието от процеса на любовната игра, от доставянето и изпитването на физическа и цялостна наслада. Оргазмът е истинското и максимално сладострастно преживяване, върхът на сетивната наслада. Шийката на матката при жената е затворена от слизеста запушалка, която при оргазъм се спуска надолу и навлиза във влагалището, за да “всмукне” изхвърлената вътре сперма и след издигането си да я пренесе в маточната кухина. Така се улеснява движението на сперматозоидите към тръбите, където ги очаква евентуално годната за оплождане яйцеклетка. Оргазмът при жените трае средно от 6 до 10 секунди. Женският рекорд е 134 оргазма за един час. За сравнение – максимумът при т. нар. “силен” пол е 16 оргазма за час. Рекордьорка по секс е холивудската актриса Мей Уест – тя го е правила официално, пред измервачи, 15 часа без прекъсване. (Как ли не се е протрила?) Всъщност лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител, а и бартолиновите жлези в него отделят нужния за “смазването” секрет. Друга звезда от порнофилмите – Хютън, държи рекорда по секспартньори за един ден – общо 620 прониквания с 60 юначаги. В чест на настъпването на 2000 година една дама го направи с 2000 майстори, но не помня името й и за колко време осъществи “подвига” си. Друг рекордьор – Джон Даф, пък е общувал неуморно пред камерата с 55 партньорки… За най-голямата прелюбодейка – нимфоманка в световната история се смята Юлия, дъщерята на първия римски император Октавиан Август. Тя канела в леглото си абсолютно всеки мъж, който й се е изпречвал пред очите в Рим – независимо от вида, възрастта и цвета на кожата му. Легендата й приписва… 80 000 партньори! (Интересно, какъв ли развъдник на зарази е била тази хетера…) Парижанката мадам Дюбоа (XVII век) е ненадмината в старанието си: тя е водила своя дневник в продължение на 15 години, като е записвала всеки свой партньор (истинска “бройкаджийка”!). “Каталогът” й съдържал 16 527 имена или средно по трима партньори дневно. (Кога е хапвала, кога е посещавала тоалетната, един Бог знае…) Жената на император Клавдий – митичната Валерия Месалина, остава далеч по-назад в класацията: съблазнила е “едва” 8000 мъже… Смело може да се обобщи: сексът е почти вълшебно лекарство. Разбира се, това се отнася до здравите хора. Болните от хипертония, диабет, преживян инфаркт или инсулт, трябва да бъдат много по-внимателни. (На тях допълнително им пречат и лекарствата.)

Всяко физическо пресилване е вредно, но истинският, неоспорим критерий за добро здраве са именно либидото и потентността. Както и обратно – тяхното намаляване или, уви, изчезване, говори за някаква поява на болест – физическа или психическа. След 55-годишна възраст потентността на “силния” пол постепенно, а понякога и рязко, спада. Това е така не само защото силно намалява нивото на тестостерона, което се отразява върху либидото (влечението), а и защото артериалните съдове, подхранващи пениса, се стесняват и не могат да го снабдят с достатъчно кръв, така нужна за изпълването му (ерекцията). Все пак, три четвърти от 70-годишните мъже са способни да извършат полов акт. Има, разбира се, и целибати (заклети девствени мъже). Най-известни от тях са били философът Емануил Кант и физикът Исак Нютон. Сред българите това е бил поетът символист Николай Лилиев. Струва ми се обаче, че обричането на подобна девственост е огромно нещастие.

Най-добрият афродизиак за мъжа е неговата партньорка. Уменията й, желанието й да те има, страстта й, техниките й… Всъщност, обичаш ли една жена – не можеш да имаш проблеми в секса с нея! За мен най-хубавите гърди са кърмещите – тези, които дават живот. А най-хубавата жена е бременната… Сексът повишава имунните сили на организма. Хората, които редовно го правят – поне 3 пъти седмично, са много по-здрави и много по-лесно оздравяват, когато се разболеят, а и живеят 6-8 години повече. Но колкото и вълнуващ да е, сексът губи смисъл, ако не изпълнява основното си предназначение: да създава Живот!