Ивайло Тончев : „Здравето, Българино! “ не успя да представи политиците от Избори 2011

 Фрамар: Представете се за читателите на „Фрамар“.

Името ми е Ивайло Тончев и съм главен редактор на Фрамар – националния здравен портал.

 Фрамар: Как се роди идеята за кампанията „Здравето, българино“ ?

Идеята дойде при нас при една от визитите на доктор Тотко Найденов, който я имаше в някакъв необработен вид в главата си, а ние я харесахме и решихме да я подкрепим и заедно да я осъществим. И стартирахме официално кампанията в края на август, 2011, като нарочно оставихме почти 2 месеца до изборите, за да можем да представим повече политици.

Фрамар: Какво представлява кампанията и каква е целта и ?

Знаете ли, идеята ни хареса и решихме да я подкрепим, защото никога до момента никой не е разглеждал политиците от гледна точка на тяхното здраве. То е свързано и с нашето здраве – ако политиците са немарливи към собствения си здравен статус, пред тях проблемът за здравеопазването и здравето на нацията просто няма да стои. Искахме съвсем безплатно /запомнете тази дума, след това ще я коментираме/ и честно да отправим въпросите си към настоящите и бъдещите лидери, да разбием монотонието на шарените плакатни образи и да чуем малко човешка реч от хората, свикнали да боравят с шаблони, написани от PR отделите им. Друга поставена цел – искахме да се опитаме да дадем и някакъв ориентир на хората от цялата страна, които откровено не знаят за кого да гласуват, не знаят и защо да го правят. И са отчасти прави, защото след 22 години изключително болезнен преход, нещата в България не са никак розови, а хората са объркани.

Фрамар: Какви бяха очакванията ви – ще се радва ли кампанията на интерес?

Знаете ли, очакванията ни в началото бяха съвсем различни. Няколко дни подготвяхме официални писма с изходящи номера, представяне на кампанията, всичко това надлежно адресирано до всяка партия, регистрирана в ЦИК. И след това започнахме да очакваме отговор. Бяхме подчертали, че това е обществена кампания, която е напълно безплатна и не искаме пари за публикуването на интервютата. Искрено се надявахме, че още на другия ден след доставката на писмата, телефоните ни ще бъдат постоянно на ушите ни и ще даваме обяснения и ще приемаме интервюта. Уви, истината се оказа друга…

Получихме две писма по електронната поща, в които съвсем сухо ни поясниха, че „те пари за реклама нямат „ /въпреки, че имам усещането, че въобще не бяха прочели за какво става дума…./. По телефона ни се обади председател на партия с кандидат за президент, който ни предложи да поемем кампанията им, но да се разплатим след изборите, че „сега нямали никакъв бюджет.“ На няколкото лични покани към политици от всякакъв размер и цвят – никакъв отговор, засега.

Фрамар: Дали ще бъдат искрени отговорите на политиците или отново ще четем красиво написани лъжи?

Отговори нямаше – нито един. И това е най-страшното. За нас България продължава да се върти в омагьосан кръговрат, в който на 4 години ни се внушава, че трябва да изберем най-подходящия. Замисляте ли се, че все още работи системата от времето на края на социализма, която е много проста – едни режат ленти, други критикуват тия, които режат лентите. Но искреното желание на тези, които режат лентите е да продължават да режат лентите, защото падат много трохи. Критиците искат и те да режат ленти, пак заради трохите. И така, година след година, илюзия след илюзия. И да поясним, дори и на красивите лъжи вече дойде краят – няма дори и за какво да ни излъжат, всичко е толкова изтъркано и фалшиво. Дори и опитити за лъжи вече са сиви и уморени, както сме и самите ние. И болни, самата ни държава е болна от сивота и лъжи, както и от изкуствени думи. Даже и споменатите ленти са вече за боядисан таван или за изметен двор, парите свършиха.  Много искахме да намерим поне един политик, който да ни отговори, за да можем да кажем – ето, някой разкрива най-ценното и най-личното, здравето си, този човек има и интересни идеи, той няма да ви лъже и може би си струва да му повярвате. Такъв човек нямаше, нито един, поне засега.

 Фрамар: „Болна“ ли е здравната система в България и съответно – кое е лекарството за нейното лечение, според вас?

Самата държава е много болна, най-вече от най-лошото автоимунно заболяване – липсата на смисъл. Наистина нямам идея кое ще е лечението, очаквахме да го чуем от политиците, но те си замълчаха деликатно. Тогава, да опитаме да го намерим ние самите? Ще стартираме другата част на кампанията – Здравето, Българино! – интервюта с наши читатели, интервюта с наши колеги и сътрудници, с хора от здравната система и с хора от фармацевтичниия бизнес. Искрено се надяваме, че ще успеем да намерим отговорите, дори на и въпросите, които никой не иска да зададе. И поради тази причина – в близките дни ще ви представим здравния статус на хората от Фрамар Медиа. А после…чакаме вашите предложения…кого да разпитаме.

 Фрамар: Кампанията обхваща както кандидатите за президент, така и тези за кметове на общини. Очаквате ли те да се обвържат с ангажимент или обещание за промени в тази сфера?

Ангажиментите и обещанията са много хубави, но изпълнението им определено не е от най-силните страни на никой от кандидатите. Очаквахме поне идеи, но…получихме мълчание. И нещо много досадно, защо всички обещания се правят веднъж на 4 години, а после 4 години обективно се доказва, че въпросният политик е имал най-доброто желание това да стане, но други са му попречили…

 Фрамар: Какво ще пожелаете на читателите на „Фрамар“?

Какво да им пожелая ли, да се опитаме да променим България към по-добро, да се опитаме да сменим тези 22 години апатия и безличие с нещо различно и с нещо, което ще даде смисъл на живота ни тук и в тази държава. Време е за действие, не за сън и за слушане с отворена уста на поредните лъжи на политиците в Избори 2011.

 Фрамар напомня, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Фрамар напомня и това, че е хубаво всички да гласуваме по съвест, като намерим нещо поне малко добро в някого. Не е задължително да е за политика, за когото гласуват всички.

Ако не виждате добро в никого, променете така света около вас, че утрото да е различно и по-добро! От нас зависи, не от някой друг!

„Фрамар Медиа“ – лично – в 6 блиц интервюта

На 15 септември „Фрамар медиа“ става на една година. За една година националният здравен портал стана поне на 5 медийни години – над 35 000 посетители дневно, вестник с тираж 100 000 и национално разпространение, над 500 000 уникални потребители на сайта. Със сигурност ни очакват и нови постижения: „Ние няма да се спрем – ще бъдем все по-полезни и интересни за всички, които се интересуват от здравето си и от здравословния начин на живот.“

Това е причината да вдигнем завесата и да ви запознаем с хората, които неуморно следят новостите в здравната сфера и ги превръщат в удобно и интересно четиво като вестник „Фрамар“, което можете да намерите навсякъде из страната или пък преглеждате всеки ден в интернет на адрес www.framar.bg.

 Ивайло Тончев

 Какво във „Фрамар“?

Главен редактор, човек, когото всички викат, когато нещо се обърка.

 Защо „Фрамар“?

„Фрамар“ е моето основно занимание след 13 години кариера като учител. Интересно ми е да практикувам това, за което винаги съм си мечтал, че искам да работя. Радвам се на хубавите резултати и често се амбицирам от лошите.

 Здравето е…

…голяма дума, която може да значи и всичко, и нищо. За мен тя значи много, но тепърва имам и доста неща, които трябва да науча.

 Аз съм…

…на 38, прилично дебел и в разцвета на силите си (но без перка на гърба, както моят герой Карлсон), обичам смеха и шареното. Интереси: стара научна фантастика, фитнес, интернет, музика. Зависим съм – от кафето със сода и от жена ми. :)

 Деница Никова

 

Какво във „Фрамар“?

Как какво? Какво ли не! Всичко е събрано във „Фрамар“, а голяма част от това всичко – върху моето бюро – новини, забавление, срещи с интересни личности, полезни съвети… опаковани в малко журналистически талант и много ентусиазъм.

 Защо „Фрамар“?

Защото ме избра, защото аз го избрах, защото „Фрамар“ ми даде свобода да заявя позицията си, доближи ме до проблемите на хората и ме накара да се чувствам полезна.

 Здравето е…

…всичко, което ни е нужно, за да осъзнаем колко е маловажно останалото. Здравето е това, което пожелавам от сърце на нашите читатели, и онова, на което всеки ден екипът ни посвещава много страст и труд.

 Аз съм…

…перфекционист, позитивна, приказлива, емоционална, лакома и упорита… Отскоро щастливо омъжена и към момента в отлично здраве.

Мариана Илчева

Какво във „Фрамар“?

Рекламен консултант в медицинския справочник на „Фрамар“ – най-големия и богат на информация източник, с над 15 хил. медицински специалисти и лечебни заведения.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ ми дава възможност за добро професионално развитие, съчетано с изключително приятна работна среда. Ние сме млад и амбициозен екип и много добре се допълваме в нашите професионални задачи.

 Здравето е…

Здравето е най-важното нещо в живота и трябва да сме достатъчно образовани и информирани за него. А кой може да ни даде това? „Фрамар.бг“ естествено. Четете, образовайте се, за да бъдете по-здрави!

 Аз съм…

Аз съм Мариана Илчева. На 29 години. Семейна. Едно дете. Мила, забавна и естествена. Обръщам много внимание на себе си и това, което ме ужасява, е да нямам свое лично време. Хобито ми е професионалният грим.

 Стела Башева

 

Какво във „Фрамар“?

Форум Администратор във Framar.bg. следя за нередности във форума, за спазване на правилата за писане и отговарям на въпросите на потребителите.

Защо „Фрамар“?

„Фрамар“ е наистина сериозна здравна медия и за мен е предизвикателство да работя в нея. Най-важното е да бъдем екип. Когато работата в екипа върви добре, всичко е Ок и крайният продукт е наистина изпипан. Моята работа зависи от работата на останалите в екипа, както и тяхната работа е пряко свързана с това, което правя аз.

 Здравето е…

…богатство!

 Аз съм…

…човек.

 Ина Танева

 

Какво във „Фрамар“?

Журналист. Работата ми е да намирам темите, които са важни за нашите читатели, и да интервюирам хората, които да отговорят на техните въпроси, да им помогнат със съвети и да обяснят сложната здравна система в България.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ е нещо повече от компания, „Фрамар“ е марка и начин на живот, моят начин на живот.

Здравето е... като всички важни неща в живота ни, които обикновено оценяваме едва когато загубим.

 Аз съм… си Ина:)

 Десислава Узунова

Какво във „Фрамар“?

Аз съм журналист в сайта на „Фрамар“. Работата ми е да намирам забавни и интересни материали за нашите читатели.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ е компания с история и традиции, която дава възможност за професионално развитие.

Здравето е…

Здравето е най-ценното нещо, което имаме и за това трябва да се научим да се грижим за него.Нашата работа във „Фрамар“ е свързана точно с това – да научим всеки да се грижи за своето здраве по най-правилния начин.

 Аз съм… млада, интересна, забавна….абе просто Деси : )

Очаквайте представяне на един още по-шарен и многоброен екипFramar Online – хората, които работят в най-голямата българска онлайн аптека!

Фотпуска – част 3 – около Елена, Дрента,Буйновци и Мийковци

Ден 5

Шумна вечер, пак закуска с увехнали зеленчуци, което е явно запазена марка на хотела, с половин уста казваме – Да, ставаше, на въпроса на жизнерадостната рецепционистка дали ни е харесало там…

И направо към Елена. Избираме селски път, който минава през няколко села и едно от най-големите бунища, които някога съм виждал. Необятни километри от отпадъци.

Покрай Миндя малко обстановката се нормализира.

Спомен от Миндя Рок Фест, 2011…Тесен, планински път, който ни води към град Елена. Ваня е възторжена, защото има роднини там, но и тя зяпва, когато влизаме в града. Сиви порутени къщи, пек и разбит асфалт.

Хайде към хотела, който е разположен в махала Чукани, доста над града. Малко се въртим около последните блокове, докато успеем да го намерим, но успяваме. Тесен еднопосочен път ви изкачва нагоре, където всеки завой е предмет на сложни маневри. „Костадиновите къщи” е всъщност разположен в две къщи, едната с ресторанта и с басейна от сайта, а другата на 40 метра по-нагоре по улицата. Избираме стая във втората и осъзнаваме, че с нас тя явно е започнала да се пълни с хора. Стаите миришат на застояло, няма телевизия, но иначе е сравнително чисто и прегледно. И е тихо. Ние сме първите, но вечерта в къщата има вече над 10 човека.

И хайде към Елена за обяд!Паркираме до една сюрреалистично изглеждаща с размерите си стара авгогара…

подемаме нагоре, като успявам да предизвикам доста дискусии из местните с камерата си. За наша изненада, Елена се оказа, че е доста красиво планинско градче, с красив и подреден център, доста млади хора и разкошна стара част. Хапваме в една механа и нагоре по баирите към Даскалоливницата. Тук наистина всяка крачка е пълна с история, странно местенце.

Обратно към хотела, където следва обичайната програма – сън, басейн, ранна вечеря и часове отвън пред стаята, на големия чердак. Пийваме си бира и лягаме доста рано, че сме изморени. Не е обичайно за мен да лягам около 21, но ми се случи. Сънят ми бе доста неспокоен, кога друг път съм се будил от петли, които ти крещят в ухото. Но хубаво се спи в планината…

Нашият съсед, паякът на вратата…

Ден 6

Закуската в хотела са „дяволчета” с айрян – малки мекичета със различни форми. А после газ и ни чакат три култови села – Дрента, Буйновци, Мийковци.

Пътят свършва след село Дрента, но не това тревожи жителите му, а пълната липса на обхват на каквито и да е телефони, както и че, каквото и да стане, трябва да ходят до Елена или Велико Търново. А в случай на болест – Велико Търново, те ни напомнят, че в Елена вече няма болница…

Снимките от картата са отдавна изгорели от слънцето…

Така си отива и времето и ние с него…

Някога тук са играели и баскетбол…

Иначе, разкошно красиво село, където смело може да затвориш очи и да се събудиш след 100 години и всичко пак да е същото.

Селската градинка помни доста по-красиви дни от социализма, когато е имало всичко – и деца и живот, но това е…

 

Само един робот без глава стои като плашило и плаши…и той не знае какво.

Хората в магазина с интерес разглеждат вестник Фрамар

Следват почти 20 минути дрън дрън из разбития път, който отива за Буйновци. Луда работа, а това е само началото на култовия  разбит път към Твърдица, потрошил хиляди коли на млади и наивни ентусиасти. Дори и моят джип вижда лек зор, а това се смята за по-хубавата част на пътя.

Най-странното място за мивка на света е сигурно в Буйновци…

Има и запазени следи от Баня…

В Буйновци всеки дядо напира да говори с нас, особено след като виждат камерата в ръцете ми. Един дядо ни се представя като бившият горски, залесил стотици декари гори и стискал ръката лично на Сталин и Ленин. Опитвам се да го подпитам къде е виждал Ленин, но той продължава да ми говори, че селото си отива. Усещам, че той просто не ме чува. Темата – Селото си отива я подхваща и друг дядо, който пък ми каза, че не харесва номерата на къщите, мязало му на инвентаризация, а той разбирал от инвентаризация и знаел, че така не трябва. Огромно село, с много история зад всеки прозорец.

Такова е и култовото Мийковци, в което всеки се е втурнал да строи къщи за гости, но за сметка на това няма къде една салата да изядеш.

Кога ли е имало и деца за последно в този детски лагер?

Знаете ли, че така се означават интересни места по пътя?

Какво ли е пишело тук? Кое е щяло да ни доведе до щастлив живот?

Още много преди телевизорите…

Енергийна ефективност…

Има нещо странно в Елена, не точно във въздуха, където според легендата имало нещо специфично, от което единствено ставали прочутите еленски бутове…Разкошно градче, пълно с история и легенди, вероятно и с някакво бъдеще /еко туризъм, еко храни/, на което обаче са му отрязали две от основните предпоставки за развитие –никакви пътища и болница пред закриване.  Дали тя ще успее да изплува над дълговете си, никой не може да каже, а и само можем да се надяваме…Но това е за съжаление и съдбата на десетки други малки градчета.

Колкото и да надничаме в прозорците им, пълни с история и истории, уви, вече няма да има кой да помаха от тях и да ни разкаже, дори и най-абсурдната история за Сталин и залесяването на село Буйновци. Тъжен край, нали?

Изглед от терасата ми, от която в момента пиша това…