Фотпуска – част 2 – около Арбанаси, Велико Търново, Горна Оряховица

Ден 3

Ставаме рано, пълним колата и напред – към Арбанаси. Оставяме ключа върху няколко броя от вестник Фрамар, а собственичката на хотела звъни и благодари! Такова нещо рядко се случва. Пътят е доста красив, минава през живописни села, даже и през родното село на Дан Колов.

Около паметника му играят циганчета, които са радостни, че ги снимат „за тиливизийта”. И тук медиите са покварили местното население :)

Влизаме въодушевени в Арбанаси, паркираме колата пред хотела и…абе, това ли е хотела? На върха на хълма, як пек, дори се опитват и да ни ударят в цената /леко/. Уж е 32 лева на човек, а изведнъж става 39.  Хубаво, че имам навика да се карам, оказа се, че даже имаме вечеря за 30 лева /доколко може да се нарече романтична една вечеря, която са искали да скрият от теб, а ти си я извоювал с зъби и нокти?/. Иначе, хотел Винпалас, добър басейн, слънце, средно мизерни стаи,  много условности по настаняването.

Към 17.00 решаваме да отидем към Арбанаси и …тук бомба.Всеки вика, Арбанаси, Арбанаси. Бях идвал преди няколко години, пих кафе и слушах Сержо Мендес, остави ми приятен спомен. Оказа се, че на 31 август, в центъра на Арбанаси е паднала бомба. Пусто и сиво, жега, дори и малкото улични търговци са ядосани на себе си и мразят света. Какво е станало с това място?

Спускаме се към Велико Търново. Царевец /виж видеото/ е традиционно добро място за посещение.

Дори и се сблъсквам с друг ентусиаст като мен, който на развален немски ме пита за камерата, аз на английски му отговарям, обаче, Ваня ме пита – Абе, ти луд ли си, тоя е Българин?

Какво ли не прави магията на крепостта :) ! И умората от качването…Потен съм, но няма как, стълбите са си стръмни.

Велико Търново…не бях идвал тук от поне 5 години. Изоставените къщи са станали много повече, но и цветовете.

Попадаме на импровизирана уличка на занаятите.

Страхотна красота.

Дори купуваме няколко сладкиши от малка шекерджийница. Наистина е красиво и цветно, нещо което определено ни липсва в урбанизираната Стара Загора.

Цвят и дух, два много важни компоненти за магията на щастливия живот. Дори и абсурдната вафла за народа я приемаме весело!

Има и други абсурди наоколо…

Лека вечеря в ресторант Етно /страхотна кухня, и такъв ресторант нямаме в Стара Загора!!/. Опитваме суши с уасаби, добро, но малки порцийки, ей…Но иначе е много интересно на вкус!

И обратно към хотела и по леглата, че му е време!Почти 23.00 е, а е фотпуска, трябва да се почива! Тихо, щурци, напевно пее някакъв агрегат на гърба на хотела – Винпалас, очаквайте леки изненади.

 Ден 4

Олеле, каква вечер! Първо помислих, че някой рендосва нещо- но се оказа, че някъде правят бурен секс, на къси фази от минута, а после тишина 5 минути и пак. Интересна постановка!

Вероятно това бе причината на скромната закуска всеки да гледа другите с интерес. Закуската бе доста зле, стари краставици и домати, по 1 кафе и нищо друго. Хм…Разочарованието ни от хотела взима връх, когато Ваня установява, че има алергичен шок от нещо, предполагаме от водата във басейна. Никой обаче не може да каже какво слагат вътре, всеки вдига рамене. Изглежда чист, но мирише на хлор и то много. Ето тук успяхме и ние да усетим ползата от консултациите във форума на Фрамар. Снимаме засегнатите места, имаме отговор и тръгваме към Горна Оряховица за лекарства.

Горна Оряховица, ако има място, което да е диаметрално противоположно на Велико Търново, това е!

Ама и интересна комбинация на послания

Сив и празен град, с напечен от слънцето площад. Местните неудачника стоят пред тотото и чакат късмета си.

Някъде високо в небето летят гълъби.

Запитахме няколко човека за нещо интересно, а те…вдигаха рамене и ни пращаха да ядем пици. Най-интересното – имах шанса да се подстрижа в салон, уреден в стила на фризьорските салони от детството ми.

Как са се задържали така, това е истинско чудо.

После ми дадоха един пешкир и ме пратиха да се измия в склада отзад.

Абсолютен удар от миналото! Уважих!

Втори силен момент…абе, тук нещо на Пабло Пикасо да ви прилича?

Трети и много  силен момент – тръгвайки си от града, пред колата ни изскочи бягащ циганин с торба с две кебапчета, който се мъчеше да се измъкне от собственика на бързата закуска, който явно не си беше получил парите. Класика!

Мисля, че тук повече няма да се върна като турист, сив и скучен град. Объркани хора и липса на посока.

По-късно: Кратък сън, от Кератолин-а  има полза Ваня е по-добре.

Следва и изпросената романтична вечеря. Хм, кухнята им не е никак добра, за съжаление. И двамата сме на мнение, че на този хотел му липсва душа. Нещо липсва, наистина. Повече няма да повторим.

И е време за сън, че утре път ни чака. Следващите два дни сме около град Елена, дайте ни идея, къде да отидем и кое да посетим. Надяваме се, че ще е много по-цветно от доста посивялото Арбанаси…И се надяваме, че разказите ни в текст и картина ви харесват!