Празничните дни – ядене, пиене и пропиляно време

Седя си в последния празничен зимен ден и се чудя какво ли полезно нещо свърших тия дни. Знам, че споделяйки това ще пожъна купища негативни коментари от рода на «Ама как може, това е най-светлият празник», «Ау, какъв негативизъм в най-радостните Коледни дни….» и прочие, но това мнение си е лично мое, освен това съм 100% убедена, че има още доста хора, които мислят същото, но някак не им се споделя публично.

Тъй – да започнем отначало – последен работен ден преди Коледните празници. Не стига, че последен предпразничен, ами и петък – напълно пропилян в разпращане на електронни картички и поздравления. Правя го, не само да не изоставам от другите, ами и защото иначе ще ме помислят за невъзпитана, дори някой може да се обиди, че съм го пропуснала в поздравите. Ровя отчаяно във всички възможни контакти и пращам ли, пращам. Накрая вече всички честитки са копи-пейст от първата и втората – само променям името и обръщението. С колегите си вземаме довиждане, сякаш няма да се видим повече и поемаме към дома. Ядем, спим и си лягаме в очакване на ужасяващата събота.

Събота. От сутринта (търговците, естествено са се организирали отлично и всички магазини работят) започваме ГОЛЯМАТА КОНСУМАЦИЯ. Препратката е неслучайна, тя е към един  стар филм, който мой добър познат ми препоръча скоро, та го изгледах тематично преди Коледа. Филмът се казва «Голямото плюскане» и не ви го препоръчвам, ако имате слаби нерви и нервни стомаси.

Та във въпросната събота се чудим как да се разкъсаме между магазините за храна, магазините за алхокол и магазините за подаръци. За мен – човек, който влиза в магазин само ако си търси нещо конкретно и не успява да издържи в МОЛ повече от половин час, това пазаруване е ада на земята. Не че съм някаква скръндза, и не че съвсем не консумирам – напротив – нито едно човешко удоволствие не ми е чуждо, но предпочитам всичко да е с мярата си. А то – количките се препълват от стоки, виждам неща, които никой никога не би си купил, ако не е оправданието: «Празници са». Тъпчем ги тези колички с месо, колбаси, сирена, хлябове, питки, баници, вина, ракии, уискита, олеле, да продължавам ли…

С подаръците ситуацията е не по-малко изнервяща. Чудим се какво да вземем, за този, за онзи, за близките, за колегите, за децата, за родителите, за баба и дядо, на които ще идем за няколко часа на гости («Празници са»), те горките също са обикаляли и са търсили нещо за нас, така че утре всички поравно и справедливо да участваме в ГОЛЯМОТО РАЗМЕНЯНЕ НА СТОКИ по Коледа.

Идва вечерта. Сядаме на масата и започва ГОЛЯМОТО НАГЪВАНЕ. Ама не ми се яде от това – опитай, ама не ми се иска повече – яж, хапвай, задължително питка, задължително орехи, задължително сармичка, мамка му, аз толкова не ям и когато съм гладна, бе! Същото е и с пийването – ха, наздраве със салатката за аперитив, ха, сега да минем на винце, ааа, и биричка има и ликьорче за накрая, а главата милата ще се пръсне. И някой ще каже – ами като не искаш не яж, не пий и не носи подаръци. Ей, там вече е дето се казва ключът.

Не може. Посмееш ли да отречеш всеобщия ентусиазъм, се превръщаш в отцепник, нон-конформист, белязан, псевдо оригинален, такъв «дето се прави на интересен» и какъв ли още не. А всички знаем, че хората по природа сме си конформни (от «конформизъм» -  подчинение  на груповия натиск) и всеки с различно поведение рискува да си навлече общото неодобрение, което от своя страна ще го накара да се почувства зле. Друг е въпросът, че този същия индивид и без това си се чувства зле, и само социално осъждане му липсва.

На всичкото, ама на всичкото отгоре и през тези дни нищо полезно не можеш да свършиш. На работа не си, защото почиваш ужким. Не се работи и домакинска работа – не ти е разрешено да переш, да шиеш, да чистиш и ти не го правиш, защото всъщност не вярваш много, много в тези работи, ама пак тайничко те е страх, че ако престъпиш забраната, през следващата година няма да ти върви.

Остава ти само да чакаш следващия работен ден, когато всичко ще си е на мястото, ще станеш навреме сутрин, ще си тръгнеш по утъпканите пътеки и пак тайничко ще се надяваш, че вярно – досадно беше, но поне си постъпил както трябва и всичко сочи, че поради тази причина следва да те очаква една добра година. Ами… да видим…

 

Уморените мениджъри си играят на Робин Худ, нали?

Има дни, в които просто не върви. Кое не върви ли? Ами нищо, колегите са изнервени и реагират като ощипани на всяка моя дума, тишината е гъста и не става за рязане, въобще, за нищо не става, всеки е поел в някоя си посока и блуждае, а на мен, мениджъра, се пада най-голямото парче. Стоиш на бюрото, вече дори е свършило работното време, а главата ми бумти и ме обливат вълни на умора, досада, апатия. Бъркам ли някъде? Или защо да не взема да уволня всички? Или пък аз да се махна?
На мениджърите от моя ранг често им се случват тези моменти. В класическите произведения, високите етажи на мениджмънта обикновено играят голф, губейки топката при залез  слънце, но това не им пука, запалват пура и дълго и спокойно крачат по полето към клуба, където ги чака чаша уиски и пура. В други произведения, същите мениджъри пият саке, ядат суши и разсъждават над теми от будистката практика с други подобни мениджъри. В трети произведения пък се напъват и правят план за утрешния ден, който ще донесе милиони. Тези работи всички сме ги чели, гледали, слушали, ама то не става точно така.
За първото ми пречат обективната липса на няколко нули след заплатата ми, за второто – не разбирам от будизъм, често се успокоявам с третото, но не и днес, когато главата ми е като бомба, която аха да бутнеш и ще гръмне.

Оглеждам бюрото си, нищо, което може да помогне за ужасното главоболие и офис апатия.  Почти апатично наблюдавам служебната поща, която внезапно започва да се пълни с мейли, един, два, три, четири, пет…какво става? Слабо, но развълнуван все пак, аз отварям и пред мен се разкрива поредният спам, който обаче няма как да не ме покори. Със заглавие „Празнувайте Коледа с духа на Светата земя”, в съобщението ме информират, че „ мога изгодно да си купя няколко грама земя от Божи гроб, които заедно с дървен кръст от същото място ще ми донесат късмет, здраве, щастие, любов и тн през новата 2012. Цената  е само 50 лева и мога да поръчам на телефон…….”.
Добре де, аз съм ги виждал тези кръстчета с пръст от Божи гроб, ама те са правени в Китай!? Така поне пише  на нашето, което вярно, донесоха ни го наистина от Израел.
Нещо се развълнувах, дори и идеята, че ако си забия ножица в сърцето или се нагълтам с кламери, всичко може бързо да свърши, дори и тази идея нещо вече не ме вълнува, защото явно е време за действие.

Нещо ме чопли, над 20 спам писма с едно и също съдържание във всички служебни пощи. Този човек има и фантазия и умения, как ни е намерил пощите, колко ли хорица ще изгорят…Добре де, не е ли време да звънна?

Не, не го приемайте като каприз на уморен мениджър или като вял интерес към потенциално чудо, не искам да изглежда така. Разглеждайте го като предаване на негативна енергия от едно човешко същество към друго, защото второто си го е заслужило, присъда от съдбата. Наливам чаша вода, отпивам и набирам…Обичам разговорите с тези хора, харесва ми този социален спаринг, приемете ме, че съм един добродетелен Робин Худ, който иска поне малко да замисли някои хора, че може би не вършат най-правилните неща, точно в момента.

Гласът отсреща е леко самодоволен, все пак току  що е пратил няколко десетки хиляди писма /поне/, чака балъците да се усетят и да почнат да звънят. Аз вероятно съм един от първите.
-    Добър вечер, имам няколко въпроса за кръстчетата.
Добро начало от моя страна, той е като къпеща се на слънчева светлина пеперуда, която изпитва удоволствие от всеки слънчев лъч, който гали крилата и и те се разтварят, разтварят…
Меки и топли нотки в гласа….
-    Да, с какво мога да ви бъда полезен?
-    Много ми хареса идеята за кръстчетата, наистина ли помагат?
-    Да, все пак са от Божи гроб! /железен аргумент, нали?/
-    Мислех си аз /мелодраматично мълчание няколко секунди, шумно отпиване на вода, кашлица 2 секунди/,  дали мога да поръчам едновременно 20 кръстчета, за целия ми личен състав, вид коледна награда, а? /а-то е умишлено интонационно, в него има ням въпрос поне с няколко контекста  – Ти какво ще кажеш, дали е удачно, ще им хареса ли на жените, мъжете няма ли да го сметнат за „гейско”, с картичка ли да го придружа или без, не е ли по-добре да им дам по една премия  и още поне 40 въпроса/
Човекът отсреща задържа дъха си за секунда, вероятно смята 20 х 50 и доволен от резултата, с още по-топъл глас ми съобщава:
-    Прекрасен избор!
Време е да го кача на шиша…
-    Но аз имам няколко въпроса.
Хубаво е клиентите да имат въпроси, това значи, че имат сериозни намерения. И нека да започна.
-    Как мислите, ако взема фактура, ще ми мине ли като разход?
Усещам първи вълни на объркване. Хем да не изгуби 20 х 50 лева, хем и фактура…
-    Добре де, нали си купувам нещо, хиляда лева са, искам фактура, вие какво, не издавате ли фактури?
Дилърът на земя от Божи гроб е на път да оплете нещо конците, защото заявява, че може да ми издаде фактура, ама ще пише „промишлени стоки”, не можело да пише „свещена пръст от Божи гроб”, с което и аз се съгласявам, съвсем логично е. Но ще ми минат като разход, но без ДДС.
-    Добре, а как са сертифицирани кръстовете с пръстта, нали всеки може да продава каквото си иска по интернет и е пълно с измамници, не искам да кажа, че вие сте, ама все пак, имате ли сертификат някакъв, печат от църквата? И ако казвате, че влияят благотворно на здравето, поне сертификат от РЗИ?
Гласът отсреща губи част от топлината си, но търпеливо обяснява, че пръстта е истинска, че кръстовете са от сандалово дърво и даже вътре е запечатано и има въздух от Божи гроб, сертификати няма, но няма как да се фалшифицира такова нещо. Лично той, откакто имал такъв кръст, нито боледувал, нито лоши неща му се случвали…
Време е да ударя по няколко горещи точки.
-    Добре де, вие сега от склада с кръстовете ли говорите? И те са наоколо, нали?
Момент на несигурност, но той се съгласява, че е във фирмата и кашоните са наоколо.
С възможно най-големия идиотизъм в гласа си, аз жизнерадостно заключвам:
- Еха, и сигурно много силно ви влияят и имате голям късмет точно сега! И няма да ви хване грип, нали?
Жизнеутвърждаващо  цвилене, което може да се приеме за „Да!
Време е за поредния удар, защото в гласа му пак се върна сигурната мекота на 20 х 50 лева.
-    Добре де, а има ли ефект върху ….онова там, с жените, как е работата?
Като пуснат от десетия етаж, той напълно загубва ума и дума, но все пак 20 х 50 лева му шепне да продължава и той не пропуска да отговори:
-    ОГРОМЕН!
Много хубаво, ама аз имам още въпроси…
-    Добре, а имам две туркини, на тях дали ще им действа, защото със сигурност не са с християнско вероизповедание?
Гласът внезапно се изнервя:
-    Господине, това е пръст и кръст от Божи гроб, те действат на всички.
-    И все пак, ако не действат, имат ли гаранция?
-    Гаранция?
-    Ами да, онова там от онази Комисия, дето защитават потребителите, КЗК, поне няколко дни, да ги усетим, но ако е менте, да ги върнем….
-    Ами…
-    Искате да кажете, че няма гаранция???
Деликатно мълчание, а след това уморен, но уверен глас, на щастлив продавач:
-    Господине, специално за вас ще имат гаранция от 1 месец.
Доволен съм.
-    И хубаво, с фактура, с гаранция, сертификат няма, ама ви вярвам, ама добре, ама …ще направите отстъпка, нали?
И пак тишина, но логиката е желязна – 20 х 50 не е 20 х 45, но не е и 20 х 0 лева.
- Извивате ми ръцете, но специално за вас, цената ще е 45 лева, ако вземете 25 кръста.
Размишлявам, всяка секунда е тежка капка, която туп  туп, капе по телефона.
-    Добре, ама вие поемате пътните!
Бърза сметка и той е отново много щастлив!
-    Разбира се, ще ми кажете ли адрес?
-    Веднага, но искам да забавим малко сделката. Ще ви кажа адреса  между Коледа и Нова Година, защото тогава ще разчитам на магията на Коледата и на това, че правя добри дела, да се удвои и ефектът от кръстовете. Нали разбирате?
Имам усещането, че той вече нищо не разбира, но вяло ми пожелава „до скоро чуване” и вероятно остава замислен пред кашоните с кръстовете, а аз вече се смея и то със сълзи. И нито глава ме боли, плюя и на голфа и на сакето, пък мислите за ножицата , това бяха глупости. Животът е хубав, трябва да се живее,  а проблемите са за това, за да се решават! И  спамът може да е интересен и да провокира интересни контакти! Това е така, нали? ! :)

Иво Сиромахов: Българската сатира е анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“

Иво Сиромахов е популярен български писател и драматург. През 1999 година излиза първата му книга „ Една нощ в гробищата”. Това е един различен сборник с разкази, които той самия определя като „ пародии, криминални разкази, фейлетони и безполезни съвети”. От 2000 година Иво Сиромахов е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, където често можем да го видим и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. За себе си той казва, че е един щастлив човек, защото повечето неща, които искал да направи в професионален план, са се случили. Прочетете неговите мисли в блиц – интервюто, което той специално направи за читателите на „Фрамар”

 Представете се с няколко думи за читателите на „Фрамар“

Иво Сиромахов, 39 годишен, неосъждан, съвестен данъкоплатец. Сценарист в „Шоуто на Слави“, автор на книгите „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, „Дневници и нощници“, „Още дневници и нощници“, „Няма смисъл“, „BG дневници и нощници – създателите“, „Няма значение“.

 Как  сатирата „лекува” политиката в България?

Сатирата не лекува. Тя е по-скоро анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“.

Как според Вас, българинът празнува Коледа – със сърцето или със стомаха си?

Не харесвам обобщенията. Някои българи празнуват със сърцето си, други със стомаха си. Предполагам, че вторите са мнозинство.

Какъв подарък заслужаваме, ние българите,  да получим за Коледа, като се има предвид нашето „послушание” през годината?

Каквото заслужавахме, си го получихме на изборите.

По Коледа активно се организират благотворителни кампании. Какво е вашето мнение по този въпрос? Лицемерна ли е българската благотворителност или наистина по празници ставаме по-добри?

Благотворителността е хубаво нещо и трябва да бъде подкрепяна, независимо какви подбуди стоят зад нея.

Ако бяхте лекар, каква диагноза бихте поставили на българското общество?

Поставянето на диагноза изисква сериозни изследвания. Но по всичко личи, че заболяването е много тежко и ще се наложи драстична операция. Трябва да се смени политическата система.

„Хапче” срещу какво е смехът?

От опит знам, че при жените действа като виагра. А на мен ми помага, за да възприемам по-лесно глупостите, които ме заобикалят.

Кой е най-хубавият Ви коледен спомен ?

Усмивките на децата ми, когато си получат подаръците.

Как протича Коледата на Иво Сиромахов?

У дома, около елхата, с най-близките ми. Ако има сняг, правя снежен човек на двора.

Миналата година, около коледните празници излезе вашата книга „Няма смисъл”. Тази година ще изненадате ли вашите читатели с нов проект?

Работя върху сборник с разкази, озаглавен „Очила“. Живот и здраве, през май месец би трябвало да излезе. Довършвам и една нова комедия, но все още не знам кога и в кой театър ще бъде поставена.

Вашето коледно пожелание към читателите на „Фрамар”:

Да са живи и здрави! Всичко останало зависи само от тях.