Уморените мениджъри си играят на Робин Худ, нали?

Има дни, в които просто не върви. Кое не върви ли? Ами нищо, колегите са изнервени и реагират като ощипани на всяка моя дума, тишината е гъста и не става за рязане, въобще, за нищо не става, всеки е поел в някоя си посока и блуждае, а на мен, мениджъра, се пада най-голямото парче. Стоиш на бюрото, вече дори е свършило работното време, а главата ми бумти и ме обливат вълни на умора, досада, апатия. Бъркам ли някъде? Или защо да не взема да уволня всички? Или пък аз да се махна?
На мениджърите от моя ранг често им се случват тези моменти. В класическите произведения, високите етажи на мениджмънта обикновено играят голф, губейки топката при залез  слънце, но това не им пука, запалват пура и дълго и спокойно крачат по полето към клуба, където ги чака чаша уиски и пура. В други произведения, същите мениджъри пият саке, ядат суши и разсъждават над теми от будистката практика с други подобни мениджъри. В трети произведения пък се напъват и правят план за утрешния ден, който ще донесе милиони. Тези работи всички сме ги чели, гледали, слушали, ама то не става точно така.
За първото ми пречат обективната липса на няколко нули след заплатата ми, за второто – не разбирам от будизъм, често се успокоявам с третото, но не и днес, когато главата ми е като бомба, която аха да бутнеш и ще гръмне.

Оглеждам бюрото си, нищо, което може да помогне за ужасното главоболие и офис апатия.  Почти апатично наблюдавам служебната поща, която внезапно започва да се пълни с мейли, един, два, три, четири, пет…какво става? Слабо, но развълнуван все пак, аз отварям и пред мен се разкрива поредният спам, който обаче няма как да не ме покори. Със заглавие „Празнувайте Коледа с духа на Светата земя”, в съобщението ме информират, че „ мога изгодно да си купя няколко грама земя от Божи гроб, които заедно с дървен кръст от същото място ще ми донесат късмет, здраве, щастие, любов и тн през новата 2012. Цената  е само 50 лева и мога да поръчам на телефон…….”.
Добре де, аз съм ги виждал тези кръстчета с пръст от Божи гроб, ама те са правени в Китай!? Така поне пише  на нашето, което вярно, донесоха ни го наистина от Израел.
Нещо се развълнувах, дори и идеята, че ако си забия ножица в сърцето или се нагълтам с кламери, всичко може бързо да свърши, дори и тази идея нещо вече не ме вълнува, защото явно е време за действие.

Нещо ме чопли, над 20 спам писма с едно и също съдържание във всички служебни пощи. Този човек има и фантазия и умения, как ни е намерил пощите, колко ли хорица ще изгорят…Добре де, не е ли време да звънна?

Не, не го приемайте като каприз на уморен мениджър или като вял интерес към потенциално чудо, не искам да изглежда така. Разглеждайте го като предаване на негативна енергия от едно човешко същество към друго, защото второто си го е заслужило, присъда от съдбата. Наливам чаша вода, отпивам и набирам…Обичам разговорите с тези хора, харесва ми този социален спаринг, приемете ме, че съм един добродетелен Робин Худ, който иска поне малко да замисли някои хора, че може би не вършат най-правилните неща, точно в момента.

Гласът отсреща е леко самодоволен, все пак току  що е пратил няколко десетки хиляди писма /поне/, чака балъците да се усетят и да почнат да звънят. Аз вероятно съм един от първите.
-    Добър вечер, имам няколко въпроса за кръстчетата.
Добро начало от моя страна, той е като къпеща се на слънчева светлина пеперуда, която изпитва удоволствие от всеки слънчев лъч, който гали крилата и и те се разтварят, разтварят…
Меки и топли нотки в гласа….
-    Да, с какво мога да ви бъда полезен?
-    Много ми хареса идеята за кръстчетата, наистина ли помагат?
-    Да, все пак са от Божи гроб! /железен аргумент, нали?/
-    Мислех си аз /мелодраматично мълчание няколко секунди, шумно отпиване на вода, кашлица 2 секунди/,  дали мога да поръчам едновременно 20 кръстчета, за целия ми личен състав, вид коледна награда, а? /а-то е умишлено интонационно, в него има ням въпрос поне с няколко контекста  – Ти какво ще кажеш, дали е удачно, ще им хареса ли на жените, мъжете няма ли да го сметнат за „гейско”, с картичка ли да го придружа или без, не е ли по-добре да им дам по една премия  и още поне 40 въпроса/
Човекът отсреща задържа дъха си за секунда, вероятно смята 20 х 50 и доволен от резултата, с още по-топъл глас ми съобщава:
-    Прекрасен избор!
Време е да го кача на шиша…
-    Но аз имам няколко въпроса.
Хубаво е клиентите да имат въпроси, това значи, че имат сериозни намерения. И нека да започна.
-    Как мислите, ако взема фактура, ще ми мине ли като разход?
Усещам първи вълни на объркване. Хем да не изгуби 20 х 50 лева, хем и фактура…
-    Добре де, нали си купувам нещо, хиляда лева са, искам фактура, вие какво, не издавате ли фактури?
Дилърът на земя от Божи гроб е на път да оплете нещо конците, защото заявява, че може да ми издаде фактура, ама ще пише „промишлени стоки”, не можело да пише „свещена пръст от Божи гроб”, с което и аз се съгласявам, съвсем логично е. Но ще ми минат като разход, но без ДДС.
-    Добре, а как са сертифицирани кръстовете с пръстта, нали всеки може да продава каквото си иска по интернет и е пълно с измамници, не искам да кажа, че вие сте, ама все пак, имате ли сертификат някакъв, печат от църквата? И ако казвате, че влияят благотворно на здравето, поне сертификат от РЗИ?
Гласът отсреща губи част от топлината си, но търпеливо обяснява, че пръстта е истинска, че кръстовете са от сандалово дърво и даже вътре е запечатано и има въздух от Божи гроб, сертификати няма, но няма как да се фалшифицира такова нещо. Лично той, откакто имал такъв кръст, нито боледувал, нито лоши неща му се случвали…
Време е да ударя по няколко горещи точки.
-    Добре де, вие сега от склада с кръстовете ли говорите? И те са наоколо, нали?
Момент на несигурност, но той се съгласява, че е във фирмата и кашоните са наоколо.
С възможно най-големия идиотизъм в гласа си, аз жизнерадостно заключвам:
- Еха, и сигурно много силно ви влияят и имате голям късмет точно сега! И няма да ви хване грип, нали?
Жизнеутвърждаващо  цвилене, което може да се приеме за „Да!
Време е за поредния удар, защото в гласа му пак се върна сигурната мекота на 20 х 50 лева.
-    Добре де, а има ли ефект върху ….онова там, с жените, как е работата?
Като пуснат от десетия етаж, той напълно загубва ума и дума, но все пак 20 х 50 лева му шепне да продължава и той не пропуска да отговори:
-    ОГРОМЕН!
Много хубаво, ама аз имам още въпроси…
-    Добре, а имам две туркини, на тях дали ще им действа, защото със сигурност не са с християнско вероизповедание?
Гласът внезапно се изнервя:
-    Господине, това е пръст и кръст от Божи гроб, те действат на всички.
-    И все пак, ако не действат, имат ли гаранция?
-    Гаранция?
-    Ами да, онова там от онази Комисия, дето защитават потребителите, КЗК, поне няколко дни, да ги усетим, но ако е менте, да ги върнем….
-    Ами…
-    Искате да кажете, че няма гаранция???
Деликатно мълчание, а след това уморен, но уверен глас, на щастлив продавач:
-    Господине, специално за вас ще имат гаранция от 1 месец.
Доволен съм.
-    И хубаво, с фактура, с гаранция, сертификат няма, ама ви вярвам, ама добре, ама …ще направите отстъпка, нали?
И пак тишина, но логиката е желязна – 20 х 50 не е 20 х 45, но не е и 20 х 0 лева.
- Извивате ми ръцете, но специално за вас, цената ще е 45 лева, ако вземете 25 кръста.
Размишлявам, всяка секунда е тежка капка, която туп  туп, капе по телефона.
-    Добре, ама вие поемате пътните!
Бърза сметка и той е отново много щастлив!
-    Разбира се, ще ми кажете ли адрес?
-    Веднага, но искам да забавим малко сделката. Ще ви кажа адреса  между Коледа и Нова Година, защото тогава ще разчитам на магията на Коледата и на това, че правя добри дела, да се удвои и ефектът от кръстовете. Нали разбирате?
Имам усещането, че той вече нищо не разбира, но вяло ми пожелава „до скоро чуване” и вероятно остава замислен пред кашоните с кръстовете, а аз вече се смея и то със сълзи. И нито глава ме боли, плюя и на голфа и на сакето, пък мислите за ножицата , това бяха глупости. Животът е хубав, трябва да се живее,  а проблемите са за това, за да се решават! И  спамът може да е интересен и да провокира интересни контакти! Това е така, нали? ! :)

Самоубийството – как и защо се самоубиват хората

Не губете Себе си и Бога, напълнете душите си със слънце! Дочакайте Утрото!!

Картината на самоубийствата по света е повече от тревожна. Годишно в световен мащаб се самоубиват 500-600 хиляди души, а в България техният брой е около 1200. Средният световен показател е 20 самоубийци на 100 000 души от населението. За България той е около 16 души. Сред европейските страни незавиден водач е Литва (с 38 самоубийци на 100 000 души население, в съотношение мъже :жени съответно както 68:13. С други думи – мъжете самоубийци са цели 5 пъти повече от жените (колко слаб е т. нар. “силен пол”!)… В печалната статистика следват Беларус (с показател 35; тук съотношението мъже :жени е още по-стряскащо – 63:10); Русия – с показател 32 (58:10; ах, тези мъже- пияници!); Южна Африка – с показател 30; Словения – с показател 26 (тук мъжете не са чак толкова отчаяни, а съотношението им спрямо жените е 42:11). Приблизително същите са показателите за Унгария и Казахстан, за Латвия и Япония.

Заслужава си да разгледаме самоубийствата като социалнозначим проблем, характерен за всички видове общества от древността до наши дни. Тревога буди фактът, че основните причини за близо половината от всички самоубийства по света са свързани именно с любовта и проблемите, които тя причинява в живота. Става дума преди всичко за несподелената любов (най-често в тийнейджърска възраст) или за узнатата изневяра на някой от партньорите, било то при семейните двойки с брак или при тези, живеещи без брак. Затова в тази книга, в която разглеждам любовта, секса и болестите, предавани по полов път, ще разкажа малко по-пространно и за самоубийствата.

Според св. Августин Блажени (354 – 430 г.) самоубийството е “по-тежък грях и от убийството”. За първи път терминът “самоубийство” е използван от френския абат Десфонтен (1737 г.). Нашият доц. Христо Николов нарича самоубийството “преднамерено желание за смърт по лична воля”. Военният психиатър д-р Сашо Николов сполучливо го определя като “вик за помощ”, руският психиатър Александър Полеев – като “последен отговор на всички въпроси” и “последната възможност да обясниш някому нещо”. Големият писател – нобелист Александър Солженицин, свидетел на десетки случаи на самоубийства в сталинските сибирски концлагери, сурово го назовава “банкрут на живота”, “пълно фиаско” и категорично го отхвърля. Останалите причини за самоубийствата, освен любовните, са: раковите болести в напреднал стадий (поради нетърпимите болки и явната безнадеждност за възвръщане към живота); психозите (всеки десети шизофреник се самоубива, а на себе си често посягат и циклофрениците в депресивен стадий); старческото слабоумие; алкохолизмът (самоубийството е втората причина за смърт при алкохолиците, след чернодробната цироза); отчаянието вследствие тежко материално положение; финансовият банкрут; разорението след хазарт; скръбта след загуба на близък човек; семейните неприятности, конфликтите между родители и деца; сексуалните неблагополучия и др. Както убийствата, така и самоубийствата са пропорционално по-често срещани сред хомосексуалистите. Активните гейове са много ревниви и посягат на склонните към промискуитет неверни свои пасивни партньори, които пък са подвластни на депресията и понякога сами прекъсват живота си. Прави впечатление също, че по-често посягат на себе си деца на разведени родители. (По официални данни у нас се самоубиват средно 50 деца годишно.) Влияние върху ориентацията към самоубийство оказват и ред други обективни фактори като сезонът, климатичните и атмосферни условия, лунният календар и др. Върхът на самоубийствата е през пролетта (сезонът на любовта) и по-точно през месеците април, май и юни. Хората посягат по-често на живота си при пълнолуние, магнитни бури, резки температурни промени, както и преди Коледа и около рождените си дни. Роля играе и наследствената предразположеност към различни болести. По времето на социализма в казармата се самоубиваха годишно по 20-ина наборници (предимно новобранци, отчаяни от безсмислените “гонки” на “старите кучета” и на фатмаците). Добре е, че армията ни вече е професионална.

И църквата, и обществото никога не са гледали с добро око на самоубийците. Знаете, че е забранено те да бъдат опявани от свещениците и погребвани в осветените християнски гробища, защото, отнемайки живота си, те са променили плановете на Господ за тях. Отрицателно е и отношението на исляма към самоубийствата. Деянието се осъжда още в “Съдебник на Симбат Спарапет”. Този документ е издаден през 1265 г., а чл. 128 от него гласи: “Самоубийците не са достойни нито за погребение, нито за литургия.” Петър Велики пък ги е “наказвал”… посмъртно. В своя “Устав Войнской” (1716 г.) той постановява телата им да се излагат по улиците или обозите и после да се закопават на “безчестно място”. В “Морской Указ” (1720 г.) той заповядва трупът на моряка самоубиец да бъде… обесен. Петър Велики беси войниците си и при несполучлив опит за самоубийство. По същото време в Англия конфискуват цялото имущество на самоубиеца, защото това се е смятало за тежък грях. Разбира се, самоубийците не са престъпници. Мнозина от тях са страдалци, а страдалецът е свят човек, той се нуждае от съчувствие, подчертано внимание и грижи, за да излезе от депресивното състояние, в което е изпаднал. Пьолдингер разглежда четири периода на самоубийствения акт: обмисляне, вътрешна борба, решение и изпълнение. Ако сте психотерапевт (психиатър, психолог) или не сте такъв, но познавате хора, които са психически лабилни и биха могли да посегнат на живота си, наблюдавайте ги внимателно. Самите те дават важни и явни предварителни сигнали за фаталното си решение: стават мрачни, затворени и вглъбени в себе си, често плачат, а нерядко и споделят злокобното си намерение с най-близките хора. Съществува обаче и деянието “суицидален шантаж”, т. е. чрез мним опит за самоубийство да се опиташ да трогнеш някого. Обикновено това правят жените – наивно смятат, че като нагълтат шепа лекарства, ще изплашат неверния си съпруг или приятел, че той ще се разкае и ще се върне отново при тях. Това винаги е заблуда. Тези лекарства могат непоправимо да увредят черния дроб, бъбреците или стомаха на шантажиращите. При всички случаи обаче дори и това откровено изнудващо действие заслужава съчувствие и повишено внимание.

Не само обикновените българи, но и най – видни съдебни медици (професорите ръководители на катедри Георги Терзиев от Пловдив, Стойчо Раданов от София) предпочитат именно обесването като самоволен начин за напускане на света. Това е лек и бърз, почти светкавичен начин, защото се притиска сънната артерия и веднага се прекъсва оросяването на мозъка; понякога се прекършват и шийните прешлени. Едно мълниеносно причерняване пред очите – и край… Само че последиците тук са грозни и нелицеприятни: организмът автоматично изпуска всички тазови резервоари – пикочен мехур, право черво, като настъпва и обилно семеизлияние при мъжете. Смъртта чрез обесване е почти непредотвратима, дори и ако още агонизиращият човек веднага бъде свален от въжето и ако му се направи изкуствено дишане. В древността, а и по време на турското робство, е имало неписано правило: ако въжето се скъса при бесене, следва помилване. (Това обаче не е спазено при бесенето на лекаря на Хвърковатата чета на Бенковски – Васил Соколски. Той е бил едър, тежък човек и когато през 1876 г. го окачват на въжето в Пловдив, бесилката се срутва от тежестта му. Въпреки това знамение, турците я сковават отново и пак му нахлузват клупа; дотолкова са мразили априлските въстаници.)

Освен чрез бесене, българинът се самоубива и по други жестоки начини. По селата се среща пиенето на корозивни вещества (сода каустик, каналин) или хвърлянето в кладенец. Юношите в градовете предпочитат скок от високо, обикновено от последните етажи на някой жилищен блок. В Западна Европа се самоубиват по-елегантно: най-често като пуснат в кухнята светилен газ или чрез наркотици и сънотворни, както и чрез куршум в слепоочието или устата. По-известните самоубийци в световната история са: Юда (предателят на Христос, обесва се поради разкаяние от извършеното злодеяние, според евангелието на Матей); императорите Нерон и Отон (забиват меч в корема си пред заобиколилите ги войници, напиращи да ги обезглавят); философът политик Катон; пълководецът Марк Антоний, любовник на египетската царица Клеопатра (която часове по-късно, оплакала трупа му, подлага гръд на кралска кобра за фаталното й ухапване). Сами прекъсват по-късно живота си и убийците на Цезар – осиновеният му син Брут и трибунът Касий.

Хомосексуалистите са особено нежни души и са често срещани сред самоубийците. Такива са: поетът Петроний; Сократ (осъден е да изпие отвара от бучиниш най-вече заради педофилските си пристрастия); английската писателка лесбийка Вирджиния Улф, шизофреничка (усещайки поредния пристъп на мъчителната болест, си напълва джобовете с камъни и се хвърля в реката); руският композитор Пьотър Илич Чайковски (принуден от обкръжението на императора да изпие чаша с холерни вибриони заради разкрита скандална, вероятно несподелена любов към негов племенник); японският писател и драматург Юкио Мишива (публично си прави сепуку в знак на протест срещу политиката на правителството). Три несполучливи опита да свърши със себе си извършва и един от най-великите римски императори Адриан (умира на 10 юли 138 г. от неразпозната мъчителна болест, вероятно рак). Сами прекъсват живота си и ред други исторически личности: мъдрецът Зенон, основател на стоицизма (не издържа на болките от счупения си пръст и изпива отрова); друг негов последовател -стоик, трибунът писател Сенека (прерязва си вените, обвинен в заговорничество от император Нерон); френските поети Арман Барте (самокастрира се и умира от шока и кръвоизлива) и Никола Жилбер (поглъща огромния железен ключ от сандъка с ръкописите си); английската поетеса Силвия Плат, шизофреничка (пъхва глава в пуснатата газова фурна); американският писател Джек Лондон (алкохолик и наркоман, умира след нарочна свръхдоза морфин); американският писател-нобелист Ърнест Хемингуей (шизофрения плюс алкохолизъм, гръмва се в главата с ловната си пушка). Списъкът продължава с френските художници Винсент ван Гог (по същите причини) и Жул Паскен (евреин, родом от Видин, алкохолик); големият австрийски писател – евреин Стефан Цвайг (емигрира в Бразилия, където заедно с жена си изпиват цианкалий, отчаяни от временните успехи на Хитлер на фронта). Друг знаменит евреин от австрийската столица – основателят на психоанализата проф. Зигмунд Фройд, морфинист, нарочно си поставя свръхдоза, отчаян от нетърпимите болки (страдал е от напреднал, многократно и безрезултатно опериран рак на челюстта и езика). Тоталитарните режими действат гибелно на милиони човешки същества, дори на вдъхновителите си. Хитлер например изпива отрова и отпраща куршум в слепоочието си на 30 април 1945 г., поради безнадеждността пред разгрома на Третия райх; същото прави и жена му Ева Браун, самоубивайки се заедно с него. Втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева, се застрелва в сърцето през 1932 г. поради постоянния психо тормоз от страна на Сталин. Това прави и комисарят на тежката промишленост на СССР Серго Орджоникидзе (от алкохолизъм и страх – очаквал е Сталин да прати чекисти да го арестуват). Същото правят и стотици други престъпници от болшевишката клика на Сталин…

Ще подчертаем, че повечето хора на изкуството са особено чувствителни и раними по природа. Нерядко те остават безпомощни пред тежки препятствия и катаклизми в личния си живот. Познати са имената на над 200 изтъкнати поети и писатели от целия свят, които се самоубиват. Стотици са и художниците, композиторите и певците, които свършват доброволно със себе си. Сред по-известните от тях са: руските поети Сергей Есенин и Владимир Маяковски (алкохолици, но и недолюбвани и подплашени от съветската власт); Марина Цветаева (депримирана от сталинските репресии); съветският писател Александър Фадеев (алкохолик, председател на Съюза на съветските писатели, изпратил десетки свои колеги в Гулаг, който се застрелва поради страх от възмездие); италианският певец Луиджи Тенко (защото за пореден път не са го удостоили с болезнено бленуваната Голяма награда на фестивала в Сан Ремо); неговата любовница – френската певица Далида (последва го ден-два по-късно от мъка по него); блестящата актриса Роми Шнайдер, любовница на Ален Делон (не могла загубата на единствения си син Дейвид, загинал нелепо след като се е нанизал на железен връх при пиянско прескачане на ограда); гениалният американски певец Кърт Кобейн от група “Нирвана” (наркоман и алкохолик, слага край на живота си след огромна доза хероин); американската актриса-секс символ Мерилин Монро (алкохолизъм, наркомания и депресия). Десетки други творци, като например шизофреника композитор Робърт Шуман, правят несполучливи суицидални опити. Българската история изобилства от примери на саможертва на храбри герои, загинали за свободата и независимостта на Родината. Изпадането в безизходица по време на изпълнение на патриотичния дълг е могъщ подтик за самоубийствена нагласа и за осъществяването й. Именно това извършват десетки въстаници, партизани и функционери. Добре би било да познаваме и тачим тези светли имена от историята на България. По-видните наши национални герои самоубийци от Априлското въстание са: Тодор Каблешков (арестуван и отведен в турския конак, грабва една оставена без надзор пушка и се застрелва); Ангел Кънчев (налапва дулото на револвера си, обграден от напиращите да го заловят заптиета); Георги Обретенов (един от синовете на юначната българска майка баба Тонка – застрелва се пред наближаващата го потеря); Панайот Волов и Георги Икономов (преследвани от башибозуците, останали без оръжие, предпочитат да се хвърлят в придошлата мразовита река Янтра, за да се удавят); братята Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 г. (предадени и обградени от потерята, която подпалва къщата им)… А колко наши безценни сънародници, талантливи хора на перото, сме изгубили по един или друг трагичен начин. Между тях е поетът Пейо Яворов, който ослепява след първия си несполучлив опит – куршумът засяда в очния нерв. Година по-късно Яворов прави и втори, този път успешен опит, двойно подсигурен: поглъща отрова и веднага след това се прострелва в слепоочието. Следват поетите Димитър Бояджиев (застрелва се в главата поради несподелена любов); Пеньо Пенев (има циклофрения плюс алкохолизъм; поглъща огромни дози луминал в димитровградския хотел; това е вторият му, вече успешен опит); Андрей Германов (любовни терзания); Христо Банковски (алкохолизъм плюс депресивно състояние); Никола Ракитин (хвърля се в тунела от влака, несправедливо наклеветен, че е откраднал военни карти от Плевенския музей); хумористът Чудомир (страда от метастазирал рак на устата, не понася жестоките болки и се хвърля от 4-ия етаж на казанлъшката болница); критикът Минко Николов (отчаян, понеже е изоставен навръх Нова година); композиторът Димитър Ненов (шизофрения; хвърля се от балкона на психиатрията); бургаският композитор Иван Коларов (автор на великолепната песен “Бургаски вечери”); бургаският поет Гено Генов (хвърля се под влака)… Специално ще спомена и непрежалимата млада поетеса от най-поетичния ни град Бургас – Петя Дубарова. Едва 16-годишна, се самоубива със сънотворни таблетки в знак на протест срещу несправедливо обвинение от учителите й. Ако беше останала жива, тя щеше да стане втората ни Багряна! Самоубива се и авторът на великолепната книга за Петя Дубарова, поетът партизанин Веселин Андреев, който изпада в депресия след събитията от 10 ноември 1989 г. Най-голям позор за България обаче е самоубийството на българската Света Богородица – майката на най-великия българин Васил Левски – Гина Кунчева. Изпаднала в дълбока мизерия след Освобождението, тя моли Народното събрание да й отпусне пенсия, но й отказват! И тогава се хвърля в кладенеца на своите съседи!… Нека по-често си припомняме този факт със срам и разкаяние.

Съществува и понятието “разширено самоубийство”: т. е. преди да посегне на живота си, човек убива и други хора около себе си. Правят го някои шизофреници, които първо затриват семействата си, а после и себе си. Точно това извършват обаче и някои наши герои (без да са шизофреници), оставили славните си имена в българската история. Това са Кочо Честеменски в Батак и Спас Гинев и Петър Бонев в Перущица (през Априлското въстание от 1876 г.) Те умъртвяват целите си фамилии, а после и себе си, обсадени в църквите, където са потърсили убежище, защото иначе ги очаква още по-страшна, мъченическа смърт от освирепелите башибозушки орди.

Ако направим кратък анализ на съвременните условия и начин на живот в България през ХХ и ХХI век, ще стигнем до едно изключително тревожно заключение. Хиляди българи всеки ден сами несъзнателно съкращават отредените им дни поради неразумен и нездравословен начин на живот. Унищожават себе си не с въже, с куршум или отрова, а поради самоубийствения си начин на живот и неправилно хранене. Това важи особено за младите хора, които пушат по 1-2 кутии цигари дневно. (А цигарите са враг № 1 на съвременното човечество според определението на Световната здравна организация.) Все повече младежи злоупотребяват с алкохола, затлъстяват преждевременно още от тийнейджърска възраст, живеят безразсъдно и под перманентен стрес, който сами си създават. Този анти здравословен модел на живот рано или по-късно води до сигурно, макар и бавно самоубийство… Сигурно, но още по-бързо съсипване на собствения живот е и приемането на наркотици.

Хроничното психоемоционално пренапрежение (стресът) и несигурността в утрешния ден също ни “подяждат” живота, дори и без да го осъзнаваме и желаем… Ето защо, въпреки съществуването на всички тези проблеми в обществото ни, позволявам си да се обърна към отчаяните хора, които мислят за самоубийство:

Вие – съсипаните и обезверените, уморените и разочарованите, огорчените и обидените, разлюбените и изоставените, които сте толкова чувствителни и психически рухнали, че сте решили да посегнете на себе си: просто отложете и дочакайте до сутринта. Утрото винаги е по -мъдро от вечерта! Размислете внимателно и трезво, овладейте болката и разочарованието и знайте, че след нощта винаги идва ден, винаги изгрява слънце! Животът е един-единствен и не е само ваш. Той принадлежи и на родителите, които са ви създали и отгледали, и на децата ви – дори и неродените, които самите вие бихте създали, ако продължите да живеете. Винаги има смисъл да се живее, стига да откриете своята опора, своя нов и хубав собствен свят. Затова, умоляваме ви, заклеваме ви: НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ – НАДЕЖДА ИМА ВИНАГИ!

“Не се отчайвай от нищо! И в най-тежките мигове Съдбата винаги оставя една малка вратичка за изход!”, са великите думи на Сервантес. Големият американски певец Нат Кинг Кол, самото олицетворение на Обичта, съветва: “Каквото и да ти се случва, каква е ползата да плачеш: просто се усмихвай и продължавай напред!”А Достоевски е прозрял: “Човек се самоубива, когато изгуби Бога в себе си”, т. е. ако загърби всички ценности на света, включително Вярата и Надеждата. Затова осъзнайте дълбоко в себе си нещо много ценно за всички хора по света: не губете Бога в себе си, намерете своя път в живота и напълнете душите си със Слънце! И ако сте изпаднали във временно отчаяние, депресия, тъма – бъдете сигурни: след мрака винаги идва Светлина! Дочакайте я!!