Сибин Майналовски представя „Мракът и дъщеря ми” – дебютна научно фантастична книга с разкази и есета

Със сигурност, съдържанието на тази категория от нашия блог няма да бъде типично-здравно. Самото заглавие е ясно – България, а ние ще се опитаме да ви разкажем за всичко интересно и шарено, да ви запознаем с интересни хора, да посетим заедно интересни места. Като дебют сме избрали един дебют – първата книга на Сибин Майналовски, наш редовен читател. Приятно четене на това интервю и се надяваме, че съвсем скоро ще може да прочетем и втората му творба. Това зависи само от нас, читателите.

 – Ще се представите ли на читателите на Фрамар?

– Казвам се Сибин Майналовски, на 36 и половина години, родом от Стара Загора. Понастоящем живея в София, но като се знам какъв „търкалящ се камък“ съм, това едва ли ще е последното ми местоживеене :) Много съм горд ,че съм завършил най-доброто училище в Стара Загора – Руската гимназия „Максим Горки“ :) Опитах да завърша и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, но се запънах на пети курс – никак не ми се плащаха 500 лева, за да си взема изпита по американска литература…

– Съвсем наскоро мина интернет премиерата на първата ви книга „Мракът и дъщеря ми“. Как бихте я представили и какви са отзивите до момента?

– Мисля, че Борис Пастернак бе казал: „Книгата е парче гореща, димяща съвест“. Моята по-скоро е парче гореща, димяща душа, тъй като всички ми повтарят, че нямам съвест :) Така или иначе, факт е, че в книгата са събрани 50 разказа и есета, които малко или много са по-голямата част от живота ми – писани са в интервала между 1998 г. и 2011 г., в градове като Стара Загора, Велико Търново, София, Смолян, Русе… Жанровете също са „родопско одеяло“: фантастика, фентъзи, хорър (това последното е ужаси, за тези, които не обичат чуждиците :)

– Споменавате Айзък Азимов, Робърт Шекли, Стивън Кинг и Рей Бредбъри като влияния, интересна смесица,кое ви вдъхнови да започнете да пишете? Какво е вашето послание към читателите?

– Сложно е… Истинското, първоначалното ми вдъхновение бе един от разказите на Стивън Кинг – „Кадилакът на Долан“, наскоро правиха и филм по него (много калпав, между другото… разказът е бонбонче, съветвам всеки да го прочете!). Когато го прочетох, бях очарован как идеята на отмъщението може да бъде рафинирана, претопена през тигела на човешката омраза, да бъде издигната във висините на изкуство и да бъде оставена да отлежи, за може в самия край на всичко да боли колкото се може повече! Гениално! Тогава седнах и написах „Отмъщението на гарвана“ – първият ми разказ, първата ми публикация, първата ми награда… мисля, че бяха 100 лева, солидна сума пари за времето си, лека му пръст на Агоп Мелконян (издателят на „Зона F“ и „Върколак“)… Имам чувството, че когато си замина той, българската фантастика тръгна надолу…

Иначе вдъхновението ми като цяло си е точно това, което съм написал: Стивън Кинг с неговия интелектуален и първичен ужас, Робърт Шекли и великолепното му чувство за хумор, Азимов и подплатената му с истинска наука фантастика (едно истинско предизвикателство за мозъка), Бредбъри и неговият до сълзи поетичен и романтичен изказ… абе с две думи, златната вълна на фантастиката и ужаса. От години не е излизало нищо толкова добро, освен може би поредицата за Бараяр на Бюджолд.

– Защо избрахте формата електронна книга, а не традиционната, хартиена? Склонни ли са българите да платят за книга, без значение хартиена или не?

– Очевидно не, тъй като докато книгата ми бе пусната за свободно теглене, за един ден мина 1000 даунлоуда (и само две дарения по пет лева…). Откакто съм я пуснал срещу наистина символичната сума от два лева (от които, в интерес на истината, аз виждам само 72 стотинки, след като мобилните оператори приберат своето…), имам 6 продажби. Ха сега – задачка по математика за четвърти клас: колко българи са склонни да дадат парички за нещо, което според тях им принадлежи по право, щото може да бъде изтеглено без пари? :)

Иначе се спрях на варианта „електронна книга“, тъй като там човек може да спести значително от печат и подвързия, та ако искаш – и от разпространение дори. Подготовката на един минимален тираж (500 бр.) на хартиен носител излиза между 200 и 500 лева в зависимост на какъв кожодер-издател и печатар ще попаднеш. Даже когато предложих да си направя сам предпечата (а аз с това си изкарвам хляба от над 15 години!), се опитаха пак да ми вземат пари за какво ли не, включително и за да ми издадат ISBN, който по принцип е безплатен! Затова реших да пусна книгата в електронен вариант, а ако се съберат достатъчен брой доволни от качеството й читатели, които да си я купят и/или да направят някакво дарение, ще я пусна и в класически, хартиен вариант.

Информация за книгата и начина за купуване можете да намерите тук, като искам да наблегна на факта, че натискането на модерния в последно време бутон Like на Фейсбук не подпомага автора ПО НИКАКЪВ НАЧИН. Виж, бутонът КУПИ е друга работа… :)

– Може ли да се твори фантастика, която да е базирана на съвременната българска реалност? Защо повечето млади автори-фантасти се развиват във фентъзи вълната, която се развива във въображаеми страни или в типично англоезична среда? Няма ли възможност да се направи добра фантастична книга или поне разказ, в които да има нещо типично българско.

– Значи опити за създаване на нещо в тази насока вече има, но за съжаление всичко е боза и мъгла… Няма да казвам името на един български автор (от една страна, за да не му правя реклама, а от друга – да не може да се заяде за клевета), който написа цял „Война и мир“ с подобни неща – за да ги осмисли, мозъкът ти има нужда от една-две години, за да ги хареса – даже и повече… Жалкото е, че има хора, които му плащат, за да продължава да пише. Но „на вкус и цвет товарищей нет“…

Някак си не виждам как може да направиш нещо качествено и четивно с българска ориентираност. Вместо дракони ще слагаш змейове, сукубите ще са в народни носии, а демоните от ада – с цървули??? Просто не върви – по-голямата част от любителите на жанра е свикнала или на англоезичната, или на рускоезичната фантастика, нея със змеици и „Притури се планината“ не можеш я излъга. Сега руски за съжаление никой не учи, така че не можеш да напишеш разказ за това как Юра и Маша откриват Смъртта да свири на балалайка на едно гробище (опа, изтървах се, това го готвя за втората книга :) – следователно, остава само да пишем за англо-саксонска среда…

А относно фентъзито… не ме карай да почвам. В последно време всеки малоумник (и у нас, че и на Запад) реши, че става за фентъзи-писател. Цялата работа почна според мен от Толкин и огромния успех в последните няколко години на филмовата трилогия за Пръстена. Тогава всички бездария от рода на Дж. Р. Р. Мартин и т. н. си казаха „Я-я-я, ама то имало хляб в тая работа… що не вземем ние да напишем 4-5-10-20-50 книги, че да одерем читателите за парички?“. На пръв поглед книгите им – супер, с мед да ги намажеш, но като се зачетеш обаче… майко мила.

– Как един млад писател фантаст вижда бъдещето на страната ни?

– Според Уикипедия аз съм автор на „черна“ фантастика, което обяснява защо го виждам като черно – ама много, много, много тъмно черно…

– Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

– Здраве и късмет. Всичко останало идва от само себе си. И, много ви моля, четете – без значение какво, просто четете, защото филмовата малоумщина, която ни залива в последно време, заплашва да изтърка мозъчните гънки на цялата нация. Затова четете – удоволствието е евтино, но несравнимо!