Спечели с Фрамар: Цитросепт – здравето от грейпфрута

Много заболявания могат да бъдат повлияни и то благотворно от един прост, но много ефективен продукт с природен характер – Цитросепт!

Вие познавате този природен антибиотик в различните му форми:

Цитросепт, 10 мл

Цитросепт, 20 мл

Цитросепт, 50 мл

Употреба: Намалява стойностите на холестерола в кръвта; унищожава патогенни бактерии, гъбички, паразити; има силен антиоксидантен ефект, пречиства стомашно-чревния тракт; има мощен противовъзпалителен и противоалергичен ефект, запазва ефекта на витамин С; има деликатно дрениращо действие върху чернодробно-жлъчната система.

Фрамар и Цитросепт ви дават възможност да спечелите 10 опаковки от този безценен продукт.

Как ли?

Условията са прости!

Споделете вашите впечатления за продукта – оплаквания и заболявания, които са повлияни от Цитросепт, как сте го прилагали – вие, вашето семейство, близки, познати. Откъде сте чували за Цитросепт? Кои други лекарства сте заместили с цитросепт? Коя е вашата най-оригинална рецепта за употребата му?

Най-достоверните и впечатляващи отзиви ще бъдат наградени.

3- та  награда. 5 бр. Цитросепт от 10 мл

2-ра награда – 3 бр. Цитросепт от 20- мл.

1-ва награда – 2 бр. Цитросепт от 50 мл

Условия:

Печелят най-интересните и оригинални 10 коментара, по избор на екипа на Фрамар и лично на представителите за Цитросепт /България.

Броят харесвания във Фейсбук и в блога е решаващ, но не и окончателен фактор за избора им.

Ако решавате да ги споделите в блога, задължително сложете истински електронен адрес, по който да ви намерим.

Дублирани участия или повече от 1 постинг на участник не водят до повишени шансове за успех!

Срок на играта – 2 януари, 2012, 10 часа.

 Подаръците на победителите пътуват с куриерска компания Европът – официалният куриер на Фрамар.

Всичко за Цитросепт – природен лечебен продукт с широк спектър на действие

Плодовете на грейпфрута са били добре известни и високо ценени още от древните лечители заради благотворното им действие върху човешкия организъм. Още през 310г. пр. Хр. гръцкия историк Теофраст пише: “…а месестата част на тези плодове се използва като лекарство при отравяне…” и “…също освежава устната кухина…” Използването на грейпфрута в медицината дължим на римския естествовед Плиний.

Съвременните лекари натуропати и привърженици на природосъобразната медицина са наясно, че плодовете на грейпфрута са особено полезни за здравето. Не случайно латинското наименование на грейпфрута е Citrus Paradisi (Райски Цитрус). Употребата му, например, при хранителни отравяния и чревни разстройства може да спомогне за пречистване на червата и да облекчи състоянието на болния. Веществата съдържащи се в сока на грейпфрута (по-точно на червения грейпфрут) имат способността да извличат холестероловите отлагания от стените на кръвоносните съдове, да пречистват черния дроб (както всички горчиви вещества, така и грейпфрута има жлъчегонно действие), като по този начин предпазват от атеросклероза. Благодарение на богатия органичен и минерален състав грейпфрута е едно от най-ефективните средства за пречистване на организма. Много хора са изпитали положителния ефект от седмичното пречистване със сок от грейпфрут. Грейпфрута, както и други цитрусови плодове има охлаждащо действие, затова след продължителна употреба на големи количества започва да се усеща постоянно чувство на хлад, започват проблеми с храносмилането, гърлото, появяват се простудни заболявания. Ето защо, добре е такъв курс на плодолечение да се провежда само през топлите месеци на годината! (забележка – приемането на Цитросепт в обичайните препоръчвани дози не предизвиква такъв охлаждащ ефект).

Ако се обърнем към знанията оставени ни от древните източни мъдреци ще забележим, какво голямо внимание обръщат те на баланса между вкусовете на приеманите храни: според древната аюрведа, дао и други източни учения за доброто здраве трябва да се приемат вещества с внимателно подбран баланс между петте основни вкуса: в храната трябва да присъстват както сладкия, така и соления, киселия, лютивия и горчивия вкус. Според китайските лекари всеки от тези вкусове стимулира определена система от органи в тялото – соленото, например отговаря на бъбреците, киселото на черния дроб, горчивото на сърцето и т. н. т., а липсата или преобладаването на някой от вкусовете води до различни заболявания. По нашите географски ширини има липса на храни с горчив вкус, който стимулира сърдечно-съдовата система, преобладават сладкия и соления… възможно ли е да има връзка с твърде високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания (за съжаление България стои начело в тази черна класация)?

Този въпрос ще чака своя отговор в бъдещето, но сега с категоричност може да се каже, че екстракта от семената и пулпата на грейпфрута, (намиращ се на Българския пазар под наименованието Цитросепт) притежава всички положителни качества на плодовете, но умножени стократно. Това се потвърди от многобройните клинични и лабораторни тестове, които се провеждат от началото на 80-те години на миналия век и до днес в световен мащаб. Вече е известно, че Цитросепт (за Америка запазена марка е Цитрицидал, а за Европа запазена марка е Цитросепт и по-нататък в текста ще използваме това име) притежава много широк спектър на действие върху организма. Това се дължи от една страна на високото съдържание на флавоноиди, минерали и витамини в самите плодове на грейпфрута, а от друга – на съвременния начин на извличане и концентрация на широката гама от биологично активните вещества. В резултат се получава гъста течност, която се характеризира с висока киселинност и със силно горчив вкус – ето защо е изключено Цитросепт да се използва за вътрешно приложение в не разреден вид.

Нека видим как природата е надарила грейпфрута. Откъснете някакъв плод, например, ябълка и я заровете в плодородна почва. Сега започва чудото на природния замисъл за цикъла на възраждането. След секунди по повърхността на плода могат да бъдат открити милиони микроорганизми – гъбички, бактерии и едноклетъчни. В резултат на случаен контакт или на хемотаксис (движение на живи организми отблъсквани или привличани от химични вещества), микробите полагат всички сили за да проникнат през кората на ябълката. В топлата земя те се размножават с милиарди само за часове, а самата ябълка внася своя дял за увеличаване на хранителните вещества в почвата. Много скоро ябълката става практически неузнаваема, но малките завоеватели се сблъскват с ново препятствие: малките черни семенца, съдържащи всичката нужна за репродукцията информация, оказват отчаяна съпротива. Те имат не само твърда обвивка, но и още една форма на защита: мощни химически вещества от групата на цианидите и стрихнина, и за пореден път отблъскват нашествениците. Но микробите са неумолими – жертвайки в борбата милиони себеподобни, те в края на краищата постигат своето: семената омекват, отблъскващите вещества се изчерпват, и микробите си устройват заключително пиршество. Изключение правят само някои от семенцата, достатъчно здрави за да оцелеят: именно те ще покълнат! А сега повторете опита с грейпфрут – събитията ще се развият съвсем другояче. От самото начало микробите ще срещнат много по-мощна съпротива. Кората на грейпфрута е доста дебела, а освен това съдържа и силно действащи вещества, такива, като лимонен, линалол, цитратен алдехид. Микробите са принудени да чакат: времето работи за тях. Но колко е това време?

Минават седмици. Накрая, благодарение на дехидратацията кората започва да се напуква. Микробите бързат напред, но само за да бъдат посрещнати от мощен боен отряд от силни киселини и биохимикали, изпускани от месестата част и мембраните на грейпфрута. Докато ябълката се предава за седмица-две, грейпфрута удържа с месеци. Броя на дребните същества загинали при атаката впечатлява въображението. Но в крайна сметка микробите достигат семената, и края вече е близо. Наистина ли е близо? Семената са съвсем меки, уязвими на вид. Но природата е дала приоритет в защитата на скъпоценния генетичен материал. В случая с грейпфрута полифенолните съединения в изобилие съдържащи се в семената, играят ролята на предани дворцови стражи. Сега сцената е осеяна с бактерии, гъбички и първаци измрели за последната част от плода. Изключителната способност на цитрусовите плодове да противостоят на процеса на гниене е добре известна на градинарите. Цитрусите като цяло са смятани за неподходящи за приготвяне на компост, освен в случай когато градинаря е готов да чака почти две години за достигане на нужната степен на разлагане.

 Защо всичко това представлява такъв интерес за лекарите-практици?

Заради един любопитен факт: докато унищожителните за микробите органични вещества извличани от повечето семена са токсични за хората и животните, полифенолните съединения от семената и мембраните на грейпфрута, могат да се преобразуват в такава форма, че да съхраняват антимикробните си качества и да са практически безвредни за човека.

Именно силното антимикробно действие на семената на грейпфрута предизвиква началния интерес на учени, изследователи и лекари от цял свят и продължава да удивлява многобройните пациенти, които са ползвали продукта Цитросепт. До сега са известни лабораторните данни за унищожителното действие на Цитросепт спрямо над 850 вида бактерии (в това число са и най-честите причинители на инфекции сред хората), над 150 вида гъбички (вкл. кандида албиканс), много вируси (включително вируса на СПИН, херпес симплекс, грип, а асоциацията на натуропатите в Канада го препоръчва за профилактика на ТОРС). С Цитросепт успешно може да се провежда както профилактика, така и лечение на вече развили се инфекциозни заболявания. С Цитросепт леко и абсолютно безвредно се лекуват (както в остра, така и в хронична форма) всякакви инфекции: ангина, фарингит, синузит, бронхит, възпаленията на ухото, (внимание: външното приложение – само при здрава тъпанчева ципа!) кожни инфекции, причинени както от бактерии, така и от гъбички. Едно от големите предимства на Цитросепт, е че не уврежда организма, защото е напълно безвреден, освен това не унищожава пробиотиците в червата и не води до дизбактериоза.

В настоящия момент сред научните и медицински среди се надига особена тревога и тя се дължи на изработваната от микробите резистентност към синтетичните антибиотици. Какво означава това на практика? Поради изключително широката употреба на синтетични антибиотици в развитите страни (макар и не дотам развита, България е сред страните с много широка употреба на антибиотици) понастоящем се наблюдава “привикване” на микробите към тях, развиват се нови щамове, които са напълно устойчиви на известните антибиотици. Естествено, налага се въпроса: а какво би станало, ако такъв щам получи разпространение? Такъв микроб на практика става смъртоносен! И тук виждаме още един плюс за природния антибиотик Цитросепт: освен че е напълно безвреден и не унищожава полезната флора в червата, освен че унищожава огромен брой бактерии, вируси и гъби, Цитросепт не води до развитие на резистентност у микробите! Да, природната мъдрост и целебна сила са уникални! Не случайно в световен мащаб употребата на Цитросепт се разширява, разширява се и спектъра на употребата му: от средство за дезинфекция на болнично бельо (Цитросепт може да се сравнява по ефикасност на дезинфекция с хлорната вар или с колоидното сребро!), през средство за обеззаразяване на водата от съмнителни източници, обеззаразяване на басейни, хранителни продукти, семена за посев, дезинфекция на климатични инсталации, плотове, клавиатури, брави и др. в обществени сгради, в домакинството … списъкът може да бъде продължен още доста, ще споменем само, че в института “Луи Пастьор” във Франция се правят интересни изследвания за борба със СПИН, като в основата на опитите стои именно невероятната способност на Цитросепт да убива микробите (в това число и вируса на СПИН), без да прояви токсичност към човека.

След началния тласък за изследвания на Цитросепт породен от уникалната му антимикробна активност започнаха да се документират и редица други негови не по-малко ценни свойства:един такъв факт доказан напоследък от японски и германски учени е свързан с цитотоксичното действие на съставките на Цитросепт: в негово присъствие колониите от животински и човешки ракови клетки биват унищожавани ин витро. Тъй като Цитросепт обладава и свойството да свързва йони на тежки метали, а освен това има и мощни антиоксидантни качества, учените не без основание смятат, че е това е един много перспективен в профилактиката и лечението на раковите заболявания продукт. Нещо повече, тъй като при раково болни увредената от лъчетерапията и химиотерапията имунна система няма адекватни бариерни свойства, това често води до сериозни инфекции от банални причинители и Цитросепт със своето мощно антимикробно действие е сигурен щит срещу инфекциите, при това напълно щадящ разклатеното здраве на такива пациенти.

Доказаното от лабораториите положително биологично действие по отношение на кръвоносната система (нормализира се повишената склонност на кръвта да се съсирва, понижава се нивото на холестерола, намаляват отлаганията по стените на кръвоносните съдове, многократно се повишава микроциркулацията) напълно обяснява докладваното от лекари и пациенти благотворното действие на Цитросепт при мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт и други сърдечно-съдови заболявания, като атеросклероза тромбофлебит, варици, варикозни язви. На практика за приемащите Цитросепт в комбинация с други добавки има много по-малка опасност да получат мозъчен инсулт, тромбофлебит или сърдечен инфаркт, а в случаите с развили се такива заболявания възстановяването става много по-пълно и по-бързо. Например, приемащите Цитросепт пациенти с мозъчен инсулт се възстановяват два пъти по-бързо от контролната група.

Пречистващата сила на Цитросепт проличава много добре по отношение на стомашно-чревния тракт, където той е в стихията си: унищожава вредната флора – гнилостни бактерии, кандида и други гъбички, щадейки пробиотиците, намалява гниенето и газовете. Това без съмнение се отразява извънредно благотворно върху целия организъм, тъй като се подобрява смилането и всмукването на хранителни вещества, намалява се потока от токсини към черния дроб, който повишава своята преработваща способност. Това се подсилва и от факта, че както всички горчиви вещества Цитросепт притежава силно дрениращо действие върху чернодробно-жлъчните пътища.

Повишения интерес доведе до нови научни изследвания, които обясняват клинично проявеното от Цитросепт противоалергично и противовъзпалително действие. Стана ясно, че съставките му стопират каскадата на алергичната реакция още в самото начало, а противовъзпалителното му действие се равнява на много от съвременните синтетични антиревматични препарати, но без странични ефекти. Това, заедно с присъщото му свойство да санира възпалителните огнища, дава като краен резултат чудесния ефект на Цитросепт при ревматоиден артрит и други ставни заболявания.

Откъси от книгата на д-р Алан Сакс

 ЕКСТРАКТ ОТ СЕМЕНА НА ГРЕЙПФРУТ

 УВОД

От появата си на тази Земя, човек е бил обезпечаван от природата с огромен асортимент от природни лекарства, които са му служили хиляди години да се лекува и облекчава от сполетелите го болести. Природната фармация включва вещества от растителен, животински и минерален характер. След като вече не можем да разчитаме на животинските инстинкти за лечение и правилен начин на живот, трябва поне да изучим и разпространим правилния начин на използване на природните средства. Навлизайки в двадесетото столетие фармацията претърпя коренни промени. Народната мъдрост и знания, събирани с хиляди години, бяха пометени от новата медицина и синтетичните препарати. Така в началото учените решиха, че трябва да възпроизведат и подобрят природните лекарства, използвайки синтетични материали – от нефт и въглища, продукт на съвременни технологии. Техните изводи бяха доста убедителни – синтетичните лекарства са по-бързо действащи, в много случаи носят мигновено облекчение на безпокоящите симптоми. Само за около тридесет години този подход към болестите стана толкова доминиращ, че дори си присвои термина “традиционна медицина”, независимо от факта, че по начало беше една радикална и недоказана алтернатива. По ирония определението “алтернативна” днес се използва за много форми на традиционна терапия, например за китайската медицина и индуската аюрведа, системи с хилядолетна история.

Повечето от ранните фармацевтични препарати по същество бяха опит да се наподоби органичната природа, но в крайна сметка бяха създадени изцяло синтетични, не съдържащи природни субстанции препарати. Колкото повече медицината се разделяше със своите корени, толкова по-явни ставаха безпогрешните признаци, че новите синтетични препарати притежават някои сериозни недостатъци. Най-драматични бяха страничните ефекти, които на практика можеха да бъдат по-тежки от страданията, за лечение на които са били предписани. (В настоящия момент една от най-често срещаните причини за хоспитализация е неблагоприятна реакция спрямо фармацевтичните препарати, проблем, който привлича вниманието на учени от различни области.) През 1969 г. когато стъпих на попрището на здравеопазването в качеството си на асистент-изследовател в Нюйоркския медицински център Даунстейт, света на медицината притежаваше като че ли всичко, освен само едно – не провъзгласената победа над инфекциозните заболявания. Студентите учеха, че в зависимост от степента на нашия прогрес в изучаването на микробите и постоянното увеличаване на количеството синтетични антибиотици, причинителите на заболяванията в крайна сметка ще поемат пътя на отдавна изчезналите динозаври. Макар че някои инфекциозни заболявания са подтиснати, днес съществуват много условия за поява на такива причинители, за които преди двадесет и пет години не се е подозирало.

Когато през 1977 година започнах моята практика с пациенти в качеството си на лекар – клиницист, терапевтите и обществото като цяло обръщаха слабо внимание на синдрома на хронична умора, цитомегаловируса, СПИН, синдрома на вируса на Ъпщайн-Бар, Лаймската болест, гениталния херпес, брадавичните заболявания и др. и въпреки че д-р Орион Трас, твърде подробно и описа гибелния ефект на гъбичната инфекция с кандида албиканс върху много свои пациенти, малко бяха тези, които го възприемаха на сериозно. В последното десетилетие ние станахме свидетели на лавинообразно нарастване на паразитните заболявания, резултат от нарасналия брой пътувания в чужбина и увеличения брой емигранти в Америка.

През 1977 г. гиардия ламблия, ентамеба хистолитика, бластоцистис хоминис и криптоспоридия предизвикваха малък интерес сред американците; днес подозрението в съдържание на неприемливо количество болестотворни бактерии пада върху половината от водните ресурси на страната. Към този списък можем да добавим и разяждащите тъканта бактерии (мутирала форма на стафилококус ауреус), широко разпространените случаи на бактериално отравяне на храната и възраждането на някои заболявания като туберкулозата, считана по-рано за намираща се под контрол. При всеки от споменатите случаи се появява голям брой синтетични антибиотици готови да поведат борбата. Като холистично ориентиран лекар аз наблюдавах с голяма доза подозрение тоталната зависимост на медицината от тези фармацевтични препарати. В крайна сметка стана ясно, че безконтролното приемане на синтетични антибиотици играе значителна роля за развитието на споменатите по-горе заболявания.

Моите търсения на безопасни продукти с ботаничен произход, които да са като алтернатива на токсичните фармацевтични антибиотици през 1991 г. ме доведоха в крайна сметка до Цитрицидал (ЕСГ, за Европа и България – Цитросепт), вещество извличано от семената, мембраните и месестата част на грейпфрута. Още тогава имаше основание да се смята, че той ще е много ефективен като пречистващо лекарство, профилактично средство и антисептик, и че ще притежава необичайния потенциал да унищожава гъбички, вируси, и бактерии. Моите дългогодишни опити и изследвания потвърдиха всички тази предположения. Аз го използвам широко в своята практика, а той в голяма степен измени моя личен и професионален подход към здравеопазването. Аз, разбира се, не съм самотен в положителната си оценка за неговите свойства – бързо растящия брой лекари от цял свят, които сега го препоръчват и използват в своята практика, съобщавайки за блестящи резултати, е факт който говори сам за себе си.

 Глава втора.

За екстракта от семена на грейпфрут

Цитросепт – това е нетоксичен антимикробен продукт с широк спектър на приложение, добиван от семената, месестата част и белите мембрани на грейпфрута. (да не се бърка с продукти съдържащи вещества, изработени от влакната на месестата част на грейпфрута – те не са горчиви – или различните цитрусови екстракти, използвани в миещите средства, дезодорантите и пр.). В стотиците лабораторни изследвания Цитросепт демонстрира способността си да унищожава или да подтиска растежа на преобладаващия брой потенциално вредни бактерии, гъбички, вируси, едноклетъчни паразити. (таблица 2. представя съкратен списък на тестирана чувствителност за различни микроби). Тези изследвания са правени in vitro (в лабораторни условия – епруветки, петрита, буквално “в стъкло”). Въпреки че по-ценните изпитания in vivo (върху живи обекти) за сега се ограничават с изследвания за ефекта при острите отравяния и съобщенията от практикуващите лекари от цял свят, те доказват, че Цитросепт намира значимо клинично приложение. Нещо повече, в своето широкоспектърно действие Цитросепт е ефективен при много ниски концентрации (виж табл. 2.). Опитите, сравняващи Цитросепт с хлорната вар, изопропиловия спирт и колоидното сребро убедително доказват първенството на Цитросепт като антимикробно средство.

Какво представлява екстракта от семената на грейпфрут?

Екстракта се получава от преработката на голямо количество семена, месеста част и мембрани. Като краен продукт се получава висококиселинна течност. Този първичен материал се явява превъзходен източник на полифенолни съединения, такива като кверцетин, хиспередин, неохиспередин, камферолов гликозид, нарингин, апигенин, рутинозид, понцирин и др. самите полифеноли са нестабилни, но се преобразуват в химически по-стабилни вещества, принадлежащи към друг клас съединения, наричани четвъртични амониеви производни, или “квоти” (“quats”).

Витамин “В” (холинът) също е квота и е необходим на организма за поддържане функциите на нервната система и метаболизма. Новосформираните четвъртични съединения в Цитросепт по-най-добрия начин отговарят на две изисквания – да имат силни антимикробни свойства и същевременно да са нетоксични. Крайния течен продукт е твърде кисел и горчив (според древните китайски мъдреци това са два от петте терапевтични вкуса), поради което му се добавя чист растителен глицерин. Така Цитросепт е вещество получено от преработката на натурални продукти.

Способността на Цитросепт да спира растежа на отделни видове микроби може да бъде оценена количествено и формулирана като минимална подтискаща концентрация (МПК), което е най-широко използвания лабораторен показател за антимикробна активност. МПК – това е най-малкото количество вещество, което е способно да предотврати растежа на микробите в лабораторни условия.

МПК обикновено се отчита в милионни части (мч). Ниската стойност, например, такава като 3 мч показва, че даденото антимикробно средство много ефективно подтиска растежа на изследваните микроби. МПК от 2000 означава необходимост от 1 част от антимикробното средство на 500 части разтвор; МПК от 20000 милионни части (една част към петдесет) говори за още по-ниска ефективност, но такова средство все още би могло да бъде полезно при определени обстоятелства, стига да е възможно използването на високи концентрации.

МПК не обозначава способността на веществото да унищожава микробите. Може да се очаква, че този показател ще е малко по-висок, но въпреки това за клиничната употреба способността да се подтиска растежа е равносилна на способността за унищожаването на микробите.

Цитросепт е изпитван и като предмет на противодействие срещу следните микроорганизми и демонстрира също така добра ефективност (в лабораторни условия) при относително ниски концентрации; МПК, обаче все още не е определяна:

Агарикус биспорус

Аспергилус кристалинус

Аспергилус фисхери

Аспергилус флавус

Аспергилус оризе

Аспергилус паразитикус

Аспергилус тереус

Кампилобактер еюни

Хетомиум глобосум

Хламидия трахоматис

Ентамеба хистолитика

Ентеробактер сп.

Фусариум оксиспорум

Фусариум самбуцинум

Фусариум сп. тубероси

Гиардия ламблия

Хеликобактер пилори

Херпес симплекс вирус тип 1

Инфлуенца А2 вирус

Лактобацилус пентоацетикус

Меаслес вирус морбилум

Пеницилиум фуникулосум

Пулулария пулуланс

Сцеротиния лакса

Трихомонас вагиналис

Трихофитон интердигитали

Поради липсата на място тук няма да бъдат поместени всички лабораторни тествания на Цитросепт, те могат да бъдат разгледани на Уеб страницата на Цитросепт www.citroseptbg.com

Как действа Цитросепт ?

Често пъти разбирането на точния механизъм по който терапевтичната субстанция действа, става в последствие. Най-често давания пример в това отношение е случаят с аспирина. От денят в който е бил синтезиран през 1899 година ефекта на неговото действие е бил усетен от милиарди хора, а описанието на действието му би запълнило много томове. Въпреки това, едва в днешно време започва да се изяснява, как именно аспирина оказва своето магическо действие за понижаване на температурата и ограничаване на възпалението и болката. Поради това не е никак чудно, че днес за нас е много по-лесно да опишем благотворното действие на Цитросепт, отколкото да назовем точния механизъм на неговото действие.

В последно време удивителната ефективност на Цитросепт възбуди интерес в цял свят: д-р Сун Хуан от Abcom Chemie Co, Сеул, Корея, констатира: “Имайки пред вид всички електронни микроснимки, ние предполагаме, че въздействието на Цитросепт върху микроорганизмите води до промени в клетъчната им мембрана (обвивката на клетката- от авт.) чрез подтискане активността на ензимите… Може да се наблюдава изчезването на цитоплазмените мембрани”.

Тези открития видимо подкрепят трудовете на д-р Роджър Уайт (Roger Wyatt), професор от университета в Джорджия, провел обширни изследвания върху Цитросепт като дезинфектиращо средство. По време на неговите наблюдения той установил също така и отсъствието на токсичност в действието на Цитросепт: “ Липсата на значими токсични свойства на Цитросепт е впечатляваща, когато се сравни с данните за неговата ефективност … крайно малки концентрации от препарата могат да се използват със значителен лечебен ефект.”

Разбира се, по-нататъшните изследвания трябва да се насочат към механизма, по който Цитросепт действа върху клетъчните мембрани, на твърде различаващи се микроорганизми, при фактическа липса на токсичност за макроорганизма. Нещо повече, вирусите нямат клетъчна обвивка, тъй като те изобщо нямат клетъчна структура, и антивирусните свойства на Цитросепт засега остават пълна загадка..

Десет критерия за оценка на антимикробните средства на Цитросепт

1. Широк спектър на действие. Тъй като не винаги сме запознати с особеностите на микроорганизмите, които бихме желали да контролираме, важно е антимикробното средство да има широк спектър на действие. Необичайната способност на Цитросепт да противодейства на вредни бактерии, гъбички, вируси и първаци се потвърждава (вж. Табл. 2. Глава втора) от списъка на изброените микроорганизми, унищожавани от него.

2. Сила и ефективност. Лабораторното тестване постоянно демонстрира, че Цитросепт е ефективен против опасни бактерии дори и в малки концентрации; по правило, нужни са само от 200 до 2000 части на милион (вж. Табл. 2. Глава втора).

3. Липса на токсичност. Изследванията показват, че Цитросепт е безопасен и нетоксичен дори и в дози многократно превишаващи препоръчваните. Подробните токсикологични изследвания, проведени в лабораторията Нортвю Пасифик (Northview Pacific) през юли 1995г. доказват, че Цитросепт е безопасен на нива “превишаващи 5000 мг. на килограм телесно тегло”. Следователно, човек с тегло 60 кг. теоретически е в безопасност, използвайки доза от 300000 мг. на ден, което е една нелепо гигантска доза, тъй като най-често необходимата доза е от 1000 мг. дневно.

4. Минимално негативно влияние върху полезните бактерии. Докато масивните дози от Цитросепт като че ли подлагат на риск полезната бактериална флора, като например лактобацили и бифидобактарии, намиращи се в храносмилателния и урогениталния тракт, обичайните препоръчвани дози Цитросепт не проявяват такъв ефект.Цитросепт в действителност може само да помогне за развитието на полезните бактерии, чрез отстраняване на патогенните, тъй като между тях съществува постоянна борба и противостоене.

5. Добре изучен. Над осемдесет научни лаборатории са провели стотици изследвания за ефективността на Цитросепт (вж. списъка на лабораториите). Тези изследвания редовно потвърждават широкия спектър на действие на ЕСГ, когато той се използва в подходящи дози. Все пак, явно е, че са необходими още изследвания за неговата клинична употреба и безопасност.

6. Извлича се от натурални източници. Цитросепт се получава от натурален растителен материал – фактор, разглеждан от лекарите натуропати и холистици, като предимство пред сложните производствени технологии, използвани за синтезирането на антибиотиците от нефт и въглищна смола. Все пак, вярно е и това, че някои антибиотици се получават от естествени източници, например, пеницилина от плесените по хляба.

7. Хипоалергичност. В продължение на много години водеща причина за смъртността от прием на лекарствени средства е анафилактичния шок (остра реакция водеща до различни нарушения включително и на кръвообращението), предизвикван от пеницилина и антибиотиците от пеницилиновия ред. Алергичните реакции предизвиквани от другите антибиотици, макар и не тъй остри, са толкова разпространени, че много пациенти са принудени да спират употребата им и да преминават към друга група.Цитросепт приеман дори и редовно рядко предизвиква алергични реакции. Все пак, той е толкова кисел, че може да предизвика раздразване на лигавицата на стомаха и стомашно –чревния тракт.

8. Подхвърля се на биоразпад. Както трябва да уважаваме естествения ред в нашата собствена вътрешна среда, така трябва да носим отговорност и респект пред земната екосистема. Това важи с особена сила, в случаите в които антибиотиците се използват за промишлени нужди. Тъй като комерсиалното използване на Цитросепт намира нови и все по-оригинални начини на употреба, особено важно е такъв нов подход да не води до по-нататъшно нарушение на финия баланс на природата, нещо което ние допускаме твърде често напоследък. Ето защо беше радостно да разберем, че на 31 август 1994 г. Лабораторията за биологични изследвания в Редмънт, Вашнгтон, потвърди биоразпада на ЕСГ. В съответствие с тази високо оценявана способност екстрактът е бил изпитан и в условията “на стандартните методи на изпитание за определяне възможността за анаеробен биоразпад на органичните материали”. Направен е и изводът, че благодарение на своята органична структура “ЕСГ не представлява заплаха за околната среда”.

9. Възможност за съчетано използване с други натурални лекарства. Китайската фитомедицина, имаща над 5000 годишен опит, е доказала, че билковите смеси често са доста по-полезни, в сравнение с препаратите от отделна билка. Преимуществата на синергичното действие за Цитросепт се потвърждават от факта, че в настоящия момент съществуват над 75 различни формули на билкови продукти, съдържащи ЕСГ. Освен това антимикробната способност на Цитросепт го прави чудесен консервант, като по този начин смесваните с него фитопродукти запазват потенциала си.

10. Икономичност. Типичното лечение с Цитросепт е много по-евтино от терапията с антибиотици. В 10 мл се съдържат около 300 капки. Цитросепт се добива от семена и месеста част на грейпфрут, поради което е евтин. Нещо повече, пред вид неговата ефективност, необходимото количество при лечението е много малко.

 Лаборатории, научни списания, институти

Florida Department of Agriculture, Талахаси, Флорида

Hazelton Labs., Медисон, Уисконсин

Hilltop Research Inc., Майамивил, Охайо

Imu Tech Inc., Хантингтън Валли, Пенсилвания

Indonesian Government at the National Center for Fisheries, Джакарта

Institut Pasteur, Париж, Франция

Journal of Food Sciences

Journal of the Korean Agricultural Chemical Society

Journal of Orthomolecular Medicine

Lancaster Laboratories, Ланкастър, Пенсилвания

Northview Pacific Labs., Беркли, Калифорния

Silicon Valley Chemlab Inc., Санта Клара, Калифорния

Thornton Laboratories Inc., Тампа, Флорида

U.S. Dept of Agriculture, Хайатсвил, Флорида

United States Testing Co., Хобокен, Ню-Джърси

Universidad Autonoma de Nuevo Leon, Сан-Николас де лос Гарса, Мексико

Universidad Nacional Mayor de San Marcos, Лима, Перу

University of California, Девис, Калифорния

University of Florida, Food Services Dept., Гейнсвил, Флорида

University of Nebraska

University of Southern Florida, Dept. of Biology, Тампа, Флорида

Valley Microbiology Services, Пало Алто, Калифорния

Weston-Gulf Coast Laboratories, Юниверсити Парк, Илинойс

 

Глава четвърта. Проблеми на фармацевтичните антибиотици.

От времето на откриването на пеницилина през 1929 г. на пазара са представени множество синтетични антибиотици. Някои са в употреба в продължение на години, но много от тях вече не се изписват, тъй като създават повече проблеми отколкото решават, бидейки и относително ефективни, или поради факта, че микроорганизмите за борба, с които са били разработени са си изградили имунитет към тях.

Когато на бял свят се появиха съобщения и от независими изследователи, стана още по-очевидно, че на практика при използването на почти всеки изучен и предписван антибиотик могат да възникнат сериозни последствия. Без съмнение фармацевтичните антибиотици са спасили много хора (и те наистина са необходими при много случаи); по-скоро би трябвало да се обсъжда безпорядъчното използване на тези препарати.

 Злоупотребата с антибиотици.

Изчислено е, че в САЩ средностатистическото три годишно дете има около десет курса на терапия с антибиотици (най-често заради УНГ заболявания), състоящи се от два приема дневно, за около десет дни, което като цяло представлява около двеста дози. Към това поразяващо число добавете още два курса в годината (по най-скромни статистики) в течение на следващите осем-девет години – още около триста и двадесет дози. В последствие при стоматологични процедури, простуди, грип, хирургично лечение и др. повечето от хората правят по най-малко един курс на терапия с антибиотици годишно, средно пак по две дози в продължение на десет дни. Човек приемащ антибиотици с тези темпове до към петдесетгодишната си възраст ще е приел вече около хиляда дози! Нека сега да хвърлим поглед върху резултата от злоупотребата с антибиотици.

 Токсичност

Прекомерната употреба на метаболитни отрови (токсини), тъй разпространено днес поради замърсяването на храната, въздуха и водата дава значителен принос в подтискането на имунната система, оставайки по този начин тялото беззащитно пред инфекциите, а също и пред процесите на мутация и израждане. Използвайки токсичните синтетични антибиотици за борба с предизвиканите от микроорганизмите заболявания, ние само затваряме порочния кръг. Антибиотици като кетоконазол, дифлукан и низарел потенциално са толкова токсични, че пациентите, които ги използват трябва да бъдат под постоянно наблюдение поради риска от увреждане на черния дроб. Последнити изследвания сочат, че едновременния прием на посочените антибиотици с антихистаминови препарати може да доведе до най-тежки последствия. Стрептомицинът, някога изписван съвсем обичайно, днес се използва само в най-тежките ситуации поради своята токсичност. Употребата на Пеницилин дълги години беше една от водещите сред причините за смъртност от фармацевтични препарати; тетрациклина е известен с това, че предизвиква образуването на трайни жълти петна по зъбите на малките деца. Нещо повече, не е напълно изяснен и въпросът за съучастието на тетрациклина в канцерогенезата при някои видове рак.

По ирония еритромицинът, предписван на деца страдащи от УНГ заболявания е подозиран като причина за загуба на слуха у някои пациенти. Дори и нистатинът, обикновено предписван като антигъбичен препарат при заболявания причинени от кандида албиканс, и смятан за един от най-безопасните антибиотици, често пъти силно дразни стомашно чревния тракт; много пациенти не могат да понесат терапията с този препарат.

 Подтискане на имунната система

Медицинските изследвания са съгласни с това, че повечето от предписваните антибиотици подтискат имунната система (практикуващите лекари често пъти пропускат този факт от фундаменталните научни изследвания). Токсичния ефект на тези препарати често подтиска функцията на някои органи (щитовидна жлеза, далак, черен дроб, надбъбреци), които са съществени за борбата с патогенните микроорганизми. Нещо повече, измирането на микробите под въздействието на антибиотиците може да бъде толкова бързо, че организма няма време да си изработи антитела за защита от съответния микроорганизъм, и по този начин се стига до голяма вероятност от възобновяване на болестта. Това е най-очевидно при лечение на възпаления на гърлото, предизвикано то бета-хемолитичния стрептокок. Антибиотиците се използват от терапевтите по традиция в качеството си на средство за ранно въздействие върху възпаленията на гърлото с цел да се предотврати изработването на антитела, които могат в редки случаи (по-малко от един на двеста) и да нанесат увреждания на сърцето и бъбреците. Все па,к вмешателството в естествената имунна реакция може да остави пациента беззащитен пред повторна инфекция. Родителите, които са виждали, как при детето им едно възпаление на гърлото със съпътстващо увеличение на сливиците сменя друго, действително могат да потвърдят този факт.

 Унищожаване на полезните бактерии.

Фармацевтичните антибиотици унищожават с еднаква лекота и патогенните микроорганизми и една група бактерии, които са твърде нужни за нашето здраве. Лактобацилус ацидофилус и бифидобактериум бифидус (присъстващи в чревния и урогениталния тракт), са само два от възможните двадесет или повече полезни бактерии. Те са нужни за правилното храносмилане, за усвояването на храната, детоксикацията, изработват витамини, отговорни са за редица хормонални процеси, спомагат за контрол над холестерола и предотвартяването на ракови заболявания. Затова те са наречени пробиотици (за живота), като изработват също така и ендогенни антибиотици и мощни антигъбични ензими; в храносмилателния тракт те са нашата първа отбранителна позиция срещу патогенните бактерии, дрожди и вируси. Когато синтетичните антибиотици унищожават или подтискат тези симбиотични бактерии, с голяма вероятност последват устойчиви гъбични инфекции и бактериален дисбаланс. Поради това холистично настроените лекари гледат на продължителната употреба на антибиотици за терапия, например, на младежки пъпки като на една от най-големите глупости на съвременната медицина. Тъй като в повечето случаи младежките пъпки могат да се лекуват само чрез подходяща диета витаминотерапия и природни антибиотици (включително Цитросепт) трудно е да се оправдае унищожаването на чревната флора при опита да се премахне акнето. Виждал съм много хора, които страдат от заболявания , предизвикани от кандида, като проблемите им се дължат на дълготрайна употреба на синтетични антибиотици.

 Глава Пета. Цитросепт в моята лечебна практика.

Като лекар привърженик на натуралната медицина и като медицински изследовател аз отдавна проявявах интерес към алтернативата на фармацевтичните антибиотици. През 1991 година този интерес ме доведе на конференция по холистичен подход към разстройството на храносмилането. Това мероприятие се оглавяваше от д-р Лео Геланд (Lед Gelland), доктор по медицина от Ню Йорк. Безупречните медицински препоръки на д-р Геланд и авангардните му работи върху факторите на околната среда за редица заболявания, го правеха водещ оратор в холистичното здравеопазване. Аз прочетох доклада на д-р Геланд върху Екстракта от семена на грейпфрут, един нов продукт, който той е използвал за борба с широк диапазон от патогенни микроби; това беше моята първа среща с Цитросепт. Ето някои бележки от неговия доклад:

За мен беше трудно да преоценя значението на Цитросепт в моята медицинска практика. Този антимикробен продукт с широк спектър на действие не притежава токсичност с изключение на местното дразнене, което зависи от концентрацията… с години аз използвах Цитросепт при лечение на чревни паразити и хронична кандидоза с превъзходни резултати. Той демонстрира същата активност като Нистатин (най-широко предписваното синтетично антигъбично средство). Много пациенти по принцип чувствителни към лекарства установяват, че понасят Цитросепт много по-добре от другите антигъбични средства, като при някои от тях, единствено този продукт можа да победи хроничната кандидоза, докато всички останали бяха или неефективни или се понасяха зле от организма. При лечение на чревни паразитни заболявания (гиардия ламблия или амеба хистолитика) Цитросепт в някои случаи беше по-ефикасен от метронидазол (флажил) и другите предписвани антипаразитни препарати. Тези препарати са доста токсични и не могат да се използват за дълъг период от време, докато Цитросепт може да се прилага със седмици и месеци, а курса необходим при терапия на хронични паразитни инфекции трябва да е продължителен. Аз имах и няколко пациента с подтисната преди това имунна система, които използваха Цитросепт за повече от година без при това да се проявят каквито и да са странични ефекти или невъзприемчивост към препарата.

Д-р Джефри Бланд (Jeffrey Bland), стожер в областта на храненето в Америка също присъстваше на тази конференция и беше съгласен, че Цитросепт в съчетание с програма за здравословно хранене може да помогне да се избегне проблема, предизвикан от фармацевтичните антибиотици. И Уорън Левин (Worren Levin), доктор по медицина, един от водещите холистици в Америка потвърди ефективността на Цитросепт при лечение на широк кръг от микробни инфекции. Разбрах също така, че института на името на Пастьор във Франция (водещ център в борбата със СПИН в Европа), изучава Цитросепт и неговия потенциал в борбата за предотвратяване и лечение на свързаните със СПИН заболявания. Напуснах конференцията развълнуван от възможностите които Цитросепт ми предлага в моята практика. Върнах се в кабинета, и както често се случва в нашата практика, скоро се появи пациент, който ми помогна да оценя на практика получената информация. Дороти С., която бях лекувал пред година, дойде при мен с оплакване от вагинална инфекция придружена от системна кандидозна инфекция, започнала скоро след проведен десетдневен антибиотичен курс за лечение на заболяване на пикочния мехур. Нейният лекар, осведомен за взаимоотношенията между антиботиците и гъбичните заболавяния, и предписал Нистатин, веднага след първите признаци на разрастване на кандида в червата. Този фармацевтичен препарат, обаче, предизвикал у Дороти остро главоболие и гадене. Всички изпробвани средства против гъбички също давали силни странични ефекти. Сега Дороти се намираше в моя кабинет с надеждата да получи алтернативно, натурално, по-малко токсично лечение на своята кандидоза. Аз и предписах строга антикандидна диета (виж глава 6. Лечение на кандида с Цитросепт) и и дадох течен концентрат от Цитросепт, който тя трябваше да разрежда с вода и да използва три пъти дневно. При следващото си посещение Дороти направи две много драматични изявления: че Цитросепт е най-ужасното и горчиво вещество, което тя някога е пила, и че след употребата му се е почувствала много зле (сега аз вече препоръчвам разреждането на концентрата да става в плодов или зеленчуков сок, за да се неутрализира горчивия вкус)1

След първоначалния двудневен дискомфорт (вероятно поради отмиране на микроорганизми, т. нар. реакция на Херксхаймер) тя се събудила с бистър ум – за пръв път от седмици насам. Главоболието изчезнало, подуването и куркането на червата не се появили. Продължих да наблядавам Дороти в продължение на още няколко седмици. На практика тя не изпита никакви странични ефекти от екстракта и след около четири седмици употреба и беше необходима вече само малка поддържаща доза. Ентусиазма на Дороти беше сравним само с моя собствен.

В своята практика аз естествено многократно съм назначавал и други природни лечения на болни от кандида пациенти, но никога досега не съм бил свидетел на толкова бърза, пълна и с дълготраен ефект реакция. Не след дълго се появи и нова възможност да изпитам ефекта на Цитросепт.

Ема Л. Се появи на преглед за да обсъди безпокоящият комплекс от симптоми, които се появили скоро след връщането и от туристически лагер. Въпреки че преди това тя не е имала проблеми с храносмилането, сега забелязала, че много храни я дразнят. Тя получавала редуващи се периоди на разстройство придружени от загуба на тегло. Нещо повече, тя усещала постоянна слабост и постоянен кисел вкус в устата.

Нейния лекар я изпратил в местната болница за изследвания на червата, но анализите не достигнали до видима причина за тези проблеми. Така тя не получила никаква специфична терапия, с изключение на препоръката да спазва по-умерена диета, нещо което тя и до този момент се беше старала да спазва. При срещата ни аз и обясних, че днес не всички болници са оборудвани за подробен анализ на червата, и че доста заболявания остават неразпознати. Аз посъветвах Ема да изпрати образец за анализ в Great Smokies Laboratoty в Ашвил, северна Каролина известна със своята съвременна апаратура за анализ на чревна флора. И действително, причинителят беше открит – оказа се че това е паразит, амеба! Тъй като Цитросепт имаше репутацията на ефикасен противопаразитен препарат, аз назначих на Ема програма за използването на Цитросепт в качеството на основна терапия. Аз изпитвах усещането за сдържан оптимизъм, тъй като Цитросепт демонстрираше способността да подтиска растежа на тази амеба in vitro.

Все пак, лабораторните изследвания без ефикасен антипаразитен препарат не винаги са достатъчни за положителния краен ефект от терапията в клинични условия. Такива фактори като правилната дозировка и поносимост към антимикробното средство, не винаги се поддават на точна предварителна оценка. Освен това някои паразити се крият в най-дълбоките гънки на чревната лигавица и унищожението им е възможно само с много мощни (и токсични) препарати. Отчитайки всички тези фактори, аз сметнах, че Ема трябва да използва Цитросепт между храненията, също както и продукт от Алое вера, който да спомогне за по-бързото очистване и зарастване на чревната лигавица..

В течение на първите две седмици нямаше никакви признаци на подобрение. На третата седмица Ема започна да отбелязва слаби, но отчетливи признаци на подобрение. Тя бавно възвръщаше теглото си , изпражненията бяха меки, но вече не кашави, и най-важното – тя започна да усеща прилив на енергия. След още три седмици, нормалното и състояние се възвърна напълно. Проведените след това изследвания потвърдиха успеха на терапията.

Не във всички случаи на паразитна инфекция има такава реакция на Цитросепт и комбинация от препарати и билки. Факторите оказващи влияние върху успеха на терапията са:

Продължителност на заболяването

Вирулентност на причинителя

Способност на паразитите да образуват невъзприемчиви спори

Способност на паразитите да проникват в чревната стена (понякога мигрирайки в други органи – черен дроб, далак, бял дроб, мозък)

Приведените примери илюстрират ефективността на Цитросепт в борбата с гъбички и паразити (първаци), но най-подробно е изпитана всъщност неговата антибактериална природа. Сега се досещам за един случай: през 1992 г. Дан К. Завършващ Бостънския колеж внезапно се разболял от заболяване, което го принудило да прекъсне обучението си скоро след започване на есенния семестър. След продължително боледуване, което приличало на грип, Дан забелязал, че не може да се възстанови напълно и се чувства постоянно отпаднал. Болестта засегнала храносмилането, а усещал също така и значителни болки в някои стави. Той посетил няколко специалисти в Бостън, които предполагали на базата на рецидивите от стомашно-чревно разстройство и възпаление на гърлото, болки в ставите и отслабване на зрението, че най-вероятно става въпрос за Лаймската болест или синдрома на Епщайн-Бар или синдрома на хроничната умора. В крайна сметка обширните изследвания отхвърлили тези предположения.

След близо десет седмици боледуване, както Дан, така и родителите му били доведени до отчаяние. При първичното си интервю открих, че всички симптоми започнали след като Дан се завърнал от колежанския лагер, който той описваше като антихигиенен и антисанитарен. Дали той не се бе заразил с нещо при тези условия? Тъй като симптомите от страна на червата бяха несъмнени, аз реших, че след анализ на чревното съдържимо (в лаборатириите Greаt Smokies) причинителя ще стане ясен. Докато не бяха открити никакви паразити беше установено, че има високо ниво (4+, което е най-високо) на антитела срещу Клебсиела пневмоние. За повечето хора наличието на тази бактерия не представлява никакъв проблем, но в редица случаи възникват симптоми подобни на тези, които безпокояха Дан. В Great Smokies бяха направени тестове за чувствителността на тази бактерия спрямо различни препарати, билкови продукти и др., като в този случай се оказа, че Цитросепт е ефикасен спрямо Клебсиела пневмоние. Този щам на бактерията беше чувствителен също така и на някои синтетични антибиотици, но пред тях Дан предпочете Цитросепт.

Аз предписах на Дан да използва течния концентрат на Цитросепт със сок три пъти дневно. Изхождайки от предишния си опит с Цитросепт аз не бях удивен, когато след десет дни неговото здраве значително се подобри. Шест седмици след първия прием на Цитросепт състоянието на Дан се върна към нормата. В крайна сметка той се върна в колежа и успешно го завърши. Неговите родители бяха доволни, но и удивени, от това че здравето на Дан, останало неповлияно от няколко медицински експерта, се нормализира от продукт получен от семената на грейпфрут.

Като практикуващ изкуството на холистичния подход в лечението, аз винаги съм наясно с това, че просвещението на моите пациенти е абсолютно наложително, за да могат по-добре да се справят със заболяването. Често пъти, обаче, се случва така, че самите пациенти могат да ме научат на нещо. Чарлз П. шофьор на тежък камион имаше често пъти пристъпи на стомашно разстройство, тъй като чистотата на приеманата по пътищата храна винаги е съмнителна. Той ме попита съществува ли някакъв начин да се предпази от тези често инфекции на базата на някой от синтетичните антибиотици. Аз обаче му предложих да приема от пет до педнадесет капки от Цитросепт разтворени в сок, при всеки случай на съмнение в качеството на храната. След няколко месеца той ми съобщи, че пристъпите на остри стомашно-чревни разстройства практически изчезнали благодарение на ЕСГ. Той обаче беше поразен и от още един ефект след употребата на Цитросепт – тъй като страдаше от чести пристъпи на херпесна инфекция на устните, при последното си пътуване бил в отчаяние от усещаното силно парене предвещаващо обрив на долната устна, тъй като на другия ден имал среща с потенциални клиенти. Тъй като нямал нищо друго под ръка, тъй решил да използва Цитросепт като го разредил с вода и се намазал преди лягане. На следния ден той се събудил с усещането за леко пощипване в устната. Той с подозрение се погледнал в огледалото, но това което видял не го изплашило, а напротив – зарадвало го: двете мехурчета засъхнали и видимо се свили по размер, а болките които изпитвал снощи изчезнали. Днес години след тази случка ние знаем резултатите от изследването на Цитросепт – той успешно унищожава вируса на херпес симплекс тип 1. Освен това, тъй като има твърде силна способност да притегля и задържа влагата, то няма нищо чудно в това обривите на Чарлз за няколко часа да се превърнат в бледа сянка на самите себе си.

 Важно! Внимание прочети преди употреба!

Цитросепт е абсолютно безвреден, може да се използва за неограничен период от време, подходящ за възрастни, деца, бременни, кърмачки, не се създава привикване; само 0.01% от хората са алергични към цитрусовите плодове, но обикновено това е предварително известно. В такъв случай, а и за да се избегне реакцията на Херксхаймер (реакция на отмиране на много микроби придружена с гадене, разстройство, температура и др.) при силно интоксикиран организъм, и при първата употреба на продукта Цитросепт да се приема в постепенно повишаваща се доза ( 3 дни 3Х1 к., 3 дни. 3Х2к, 3 зни 3Х3к и т. н. т.).

1. Тъй като екстрактът е много концентриран продукт със силно кисела реакция и силно горчив (да не се бърка с продукти извлечени от влакнестата част, които не са горчиви и не притежават свойствата на Цитросепт) изключено е да се приема вътрешно в неразреден вид, а също и да попада концентрат върху лигавици, в очите, върху открити рани.

2. Поради различната индивидуална чувствителност, добре е винаги при изготвянето на разтвор за вътрешна употреба, лосион или маслен разтвор за мазане да се започне от по-ниска концентрация, като постепенно се премине към по-висока и индивидуално-оптимална доза. Ако установите че дадена доза ви действа добре, не увеличавайте количеството, приемайте известно време след отзвучаване на симптомите.

3. Концентратът е по-тежък от водата и трябва добре да се разбърква преди употреба. За да се извлекат оптималните биологични свойства приготвяйте разтвора преди самата употреба.

4. Да се съхранява на недостъпно за деца място.

5. При попадане в очите да се изплакне незабавно с вода и да се потърси лекарска помощ

Стомашно-чревни инфекции (диария, стомашни болки, гадене, повръщане, температура); възпаление на лигавицата на стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника; гъбични заболявания на дихателните пътища, обриви, екземи – 3 Х 5-15 капки Цитросепт в 200 мл течност. Приемайте и пробиотици – Ацидофилус и Бифидус.

Кандида албиканс и други гъбични заболявания; алергии; синдром на хроничната умора; чревни проблеми, запек, разстройство; очистване от токсини; дизбактериоза: 1-ва седм. – разтвор от 3 Х 3 капки дневно, 2-ра седм. – разтвор от 3 Х 5 капки дневно; 3-та седм. – разтвор от 3 Х 7-9 капки дневно, 4-та седм. – разтвор от 3 Х 15 капки дневно;при по-тежки случаи се налага лечението да продължи в дози 3 Х 15 капки за период от няколко месеца. Винаги използвайте и пробиотици – Ацидофилус и Бифидус.

Профилактика и лечение на инсулт, инфаркт, кръвоизливи в ретината, тромбофлебит; за намаляване нивото на холестерола: 3 Х 9-15 капки разтвор от Цитросепт дневно, за период най – малко от 6 месеца в годината.

Профилактично – пречистващ курс – 3 Х 3-5 капки разтвор от Цитросепт за период от един месец 3-4 пъти в годината

Ревматизъм, артрит, ревматоиден полиартрит, колагенози, подобряване на чернодробно-жлъчните функции – дозата се увеличава през 5 дни, съответно: 3 Х 3, 3 Х 7, 3Х9, 3Х12 капки. При тежки хронични състояния трябва да се увеличи на 3Х15 к. В зависимост от състоянието най-високата доза трябва да се поддържа за период от 1-6 месеца

Херпес на устните: 2-3 капки Цитросепт в 1 с. л. растително масло или вода – за намазване на засегнатия участък.

Бронхиална астма, хранителни алергии, алергии от друг характер – започнете с 3Х3 капки, постепенно (за 7-10 дни) повишете до 3Х 9-15 капки, продължете така поне 2 месеца. В повечето от случаите има съпътстващ синузит, прилагайте и лечението посочено по-долу, дори и да нямате явни оплаквания от синузит.

Възпаление на лигавицата на носа (ринит), синузит: 1-2 к. се разтварят в 1 с.л. преварена вода, 3Х дневно във всяка ноздра + 3 Х 7-15 к. вътрешно. Внимание: разтвора да се приготвя преди употреба. За по-добро проникване към синусите преди накапване главата се отмята назад, поема се дълбоко въздух, след накапване носа се запушва с пръсти и главата се накланя колкото може по-силно надолу и напред; така да се задържи поне 30 секунди. Ако се появят много секрети трябва да се почистят и да се накапе отново р-р на Цитросепт.

Възпалено гърло – разтвор от 10 капки в 150 мл. вода – правете гаргара дълбоко в гърлото преди поглъщане – 4-5 пъти дневно. Да не се задържа в устата повече от 30 сек.! Вътрешно – 3Х5-15 капки

Възпаление на ухото (при здрава тъпанчева ципа!)– поставя се тампон напоен с 5 капки в 1 с. л. растително масло.

Пърхот – 5-10 капки в шампоана – масажира се 2-3 минути, изплаква се добре. Приема се и вътрешно – 3 Х 5-15 к.

Люспест лишей (псориазис), уртикария – 10 капки в 3 с. л. растително масло, маже се 2-3 пъти дневно. Да не се мие със сапун. Приема се и вътрешно – 3Х5-15 к.

Гъбични заоблявания – 1-ва седмица – разреден с глицерин 1:1– 3Х дневно за мазане; 2-ра седмица – 3Х пъти дневно до изчезване на проблема, след което 2 Х дневно за около месец. Приема се и вътрешно: 3Х5-15 к.

Възпаление на венците, афти: 5 к. в 200 мл. вода 3-4 Х дневно и/или 2-3 к. в 1 с. л. сусамово масло (разбърква се добре), за жабурене. Внимание – да не се държи в устата повече от 1 минута! Приема се и вътрешно – 3 Х 5-7 к.

Акне – за външна употреба добавете 4-5-7 капки в опаковката с тоалетно мляко, втривайте с върховете на пръстите; след кратко време ще усетите леко щипане – това означава, че Цитросепт е проникнал дълбоко в кожата. След това избършете с чиста кърпа. Ако щипането е много силно (разтвора е много силен) или продължи повече от минута изплакнете с чиста вода. Прима се и вътрешно 3 Х 5-15 капки.

Екзема – прави се лосион от 2-4 к. + 2 с.л. вода или сусамово масло. Втрива се в кожата, приема се и вътрешно разтвор от 3Х5-15 к.

Варикозни язви, за дезинфекция на леки ожулвания, повърхностни наранявания: Цитросепт е идеалната алтернатива на йод и алкохол съдържащи дезинфектанти (те дразнят кожата и забавят образуването на гранулации и зарастването) 3-5 к. в 3 с.л. преварена и охладена вода, с разтвора се прави компрес или дезинфекция на и около засегнатите зони.

Възпаление на влагалището причинено от гъбички, бактерии, паразити: разтвор от 0.5 л преварена и охладена вода и 5 капки Цитросепт за промивки 2 Х дневно. Разклащай преди употреба!Тампон напоен с разтвор от 5 к.+100 мл. сусамово масло, сменя се на 6 часа. Към разтвора за промивки се прибавя и съдържанието на една капсула ацидофилус и бифидус на прах.

Заболявания на мъжките полови органи причинени от гъбички, паразити: 5 капки в 0.5 л. преварена и охладена вода, правят се промивки 3-4 пъти дневно и/или се мажат засегнатите области с разтвор от 1-3 к. в 1 с.л. сусамово масло. Приема се и вътрешно – 3 Х 7-15 к. Лечението продължава 10-15 дни след отзвучаване на симптомите.

Възпаление на външни женски полови органи – виж възпаление на мъжки полови органи.

За дезинфекция на клавиатури, телефонни слушалки, брави, плотове, дъски за рязане, гребени, четки, изкуствени зъби, за дезинфекция на пода в жилища с малки деца, места за домашни любимци и др. разтвор от 30-60 капки Цитросепт в 1 л. вода – за избърсване, намазване, напръскване или изплакване.

За дезинфекция и съхраняване на плодове, зеленчуци, месо, риба: потапяне за кратко в разтвор от 30-60 капки Цитросепт в 10 литра вода.

Често задавани въпроси

В. Как е възможноедно лекарство да действа на толкова различни заболявания?

О. Това се дължи на особено богатия на биологично активни вещества състав на грейпфрута и на специалния начин на приготвяне на Цитросепт, при който най-ценните силно се концентрират. Не случайно Цитросепт е известен в света под псевдонима “швейцарското ножче”, понеже подобно на швейцарския военен нож има възможно най-много функции събрани в едно.

В. Уврежда ли Цитросепт чревната флора?

Отговорът е категорично не, за разлика от синтетичните антибиотици. Въпреки това ние всички се нуждаем от периодичен прием на пробиотици: ацидофилус, бифидус и др. Това е така поради факта, че тези нормални обитатели на червата, които произвеждат витамини и подтискат гниенето са много чувствителни и лесно раними, например от химикали, хлора във водата… а напоследък се доказа, че броя им силно намалява при хроничен стрес.

В. Могат ли микробите да станат резистентни към Цитросепт, както към синтетичните антибиотици?

О. До момента не съществуват доказателства, някой микробен агент да е станал нечувствителен към Цитросепт. Смята се, че не би могло да се развие резистентност към Цитросепт, поради начина му на действие. Тъй като той уврежда бактериалната мембрана, промените в генетичния код не биха помогнали на бактериите да оцелеят. Все още, обаче не е проучено как Цитросепт унищожава вирусите, тъй като те нямат цитоплазматична мембрана.

В. Колко дълго мога да приемам Цитросепт без да ми навреди?

О. Цитросепт не е като синтетичните препарати, които трябва да се приемат за определен период от време. Вие можете да приемате Цитросепт толкова дълго, колкото желаете – за лечение или профлактика, без да се притеснавате, тъй като той е нетоксичен. Съществуват случаи на хора, които го приемат всеки ден от години (превантивно), без никакви странични ефекти. В случаите с хронични заболявания се налага по-продължителен прием, за да се превъзмогне проблема, не се отказвайте!

В. Приемам лекарства за сърце и високо кръвно налягане, мога ли да приемам и Цитросепт?

О. Съществуват данни, че някои лекарства се резорбират по-бързо и пълно, ако се приема пресен сок от грейпфрут, но в Цитросепт има по-малко от 0,1% от веществата, които предизвикват този ефект. Ако все още са ви останали някакви съмнения, приемайте Цитросепт и лекарствата по различно време или се консултирайте с вашия лекар.

В. Как може да съществува толкова добър продукт, от толкова дълго време, а ние едва сега разбираме за него?

О. Норвежката фирма Цинтамани закупува правата и започва вноса на Цитросепт в Европа в края на 90-те на миналия век. В настоящия век славата на Цитросепт се разнася из цяла Европа и в момента той е хит на пазара на хранителни добавки. Изключителен успех се отчита в продажбите в Норвегия, Полша, Русия, Германия, Великобритания, където става най-продаваната хранителна добавка. На нашия пазар Цитросепт се появява през 2001 г. и данните сочат, че интереса на потребителите към него нараства в геометрична прогресия, дължащо се на изключително добрия ефект при редица заболявания. Това го прави една от най-търсените добавки в България за 2003 г., аналогично на положението в Европа. Внимание! В България има само оригинален норвежки Цитросепт и продукт с това име не може да се внася от друга държава, освен от Норвегия, тъй като това е запазена марка. На нашия пазар не могат законно да съществуват други продукти, които претендират да носят неговите качества или да са внесени от друга държава.

В. Дали Цитросепт се прави само от семената на грейпфрута или съдържа и част от самия плод?

О. Цитросепт е извлек от семената на грейпфрута, но тъй като в последствие се установява, че в самия плод има известни количества полезни вещества, понастоящем се прави преработка и на мембраните на плода. За получаване на 100 мл. Цитросепт са необходими няколко десетки килограма плодове.

В. Какъв е срока на годност на Цитросепт?

О. Въпреки че на етикета има посочен срок на годност, Цитросепт може да се смята за нещо, като меда: при добро съхранение той е вечен, тъй като никакви плесени, бактерии или гъбички не могат да го развалят, той просто ги унищожава.

В. Могат ли да се приемат билкови продукти и Цитросепт?

О. Отговорът е “Да”. На практика, в света много от фирмите производители на билкови продукти влагат и Цитросепт в своите микстури, което ги предпазва от разваляне, а и разширява спектъра им на действие.

В. Имам малко дете, а то постоянно лази и лапа всичко, което му попадне. Мога ли с Цитросепт да обеззаразя стаите в които то живее? Няма Цитросепт да е вреден за детето?

О. Можете и това ще е много ефикасно и абсолютно безвредно за вашето дете. Вие ще сте един добър пример за родители, които се грижат за здравето на децата си.

В. Мога ли да използвам Цитросепт за да се предпазя от евентуална зараза, която кучето ми би внесло в къщи?

О. Да, Цитросепт е много подходящ за обеззаразяване на места където пребивават домашни любимци. Нещо повече, за разлика от силно токсичните химически препарати за обеззаразяване Цитросепт имайки силата на хлорната вар е абсолютно безвреден.

Можете да прочете отзиви на пациенти, лекували с Цитросепт широк набор от заболявания.