Възглавницата – повод за запознанство или начало на рекламна кампания?

Стоя си у дома, слушам Kim Fowley и чета Рей Бредбъри. Комфортно. И изведнъж, звън. Гледам през шпионката – млада жена. Слагам си очилата – пак млада жена. Какво ли я води насам? Жена ми ме прати  да отворя, аз нахлузвам тениска и едни гащи и отварям.
Още щом ме вижда, тя грейва и ми подава възглавница, която…
- Правим промоция на възглавници Мемофлекс и искаме да ви подарим една…Вие ли сте стопанинът на апартамента?
/боже, какъв лаф, стопанинът на апартамента, лъхна ми на Чехов или поне на Толстой, личи си нечия школовка, но това единствено ми попречи да затворя веднага/
Младото гадже пое въздух и започна:
- Възглавниците са….
Помолих я да минем направо към частта с подаряването, защото нямам време за обяснения. Къде да се разпиша, една или две да взема, кое препоръчва…
- Но условието е да ги рекламирате! – подчертава тя.
- Добре, ще гледам да вкарам повече хора в леглото и там да им демонстрирам достойнството и.
Тя зяпна и пак започна:
- Ама …да я рекламирате на приятели и роднини и да я ползвате.
- Добре де, къде според вас да им я рекламирам, ако не в леглото…?? Дори ако искате, дайте ми текста да се подготвя и да отидем на леглото да тренираме, за да не се издъня пред следващите, на които ще я рекламирам, става ли? – подпитвам аз, заел леко глупав вид.
Тя пак въздъхва и започва отново:
- Възглавницата е комплект с тефлонов тиган, комплект с ножове, наколенки и е на специалната цена от 40 лева. Иначе, само възглавницата е 70 лева. /което не е вярно, проверих след това, крайната  им цена е около 10 лева/
- Добре, а издавате ли касова бележка?
Тя видимо се намуси и засъбира нещата в найлоновата си торба.
- Наколенките какви са? – питам аз, за да поддържам разговора.
- Няма да ви кажа, вие губите! -  и продължи към долния етаж.
Неделя, Гергьовден, Рей Бредбъри, овкусени с неочаквани диалози и интересни срещи с door-to-door salesmen.