След първата среща

Да речем, че от известно време между нас и симпатичния младеж, който срещаме всяка сутрин, когато отиваме на работа, прехвърчат искри. Да речем, че искрите, които в началото са били едва забележими, вече са ясно видими, дори и за слепите. Да речем, че той най-накрая се е престрашил, от няколко дни ни поздравява, а вчера взе, че поиска телефонния ни номер и още на същия ден взе, че звънна и ни покани на среща. Яко, а?

Да ни очаква първа среща е доста вълнуващо събитие, независимо дали сме необвързани и търсим стабилна връзка или сме здраво вързани, но все пак не бихме отказали едно излизане ей така, пък каквото има там да става, то ще си се случи.

Така или иначе, навлизаме в хипотезата, че сме приели предложението и сме се озовали очи в очи с въпросния момък – на първа среща. Тук ще оставим настрана отделните възможности как е най-добре е да се държим, ако… еди-какво си. Ще оставим настрана и препоръките как е най-добре да постъпваме или да не постъпваме, че да не го отчаяме горкия още в първите няколко минути, та после да се чуди как по-бързо да се отърве от досадата, която сам си е докарал до главата.

Тук ще изкоментираме ситуацията, в която сме имали определено рутинната и най-обикновена първа среща с всичките й там плюсове и минуси. Среща, в която сме водили приличен разговор, получило се е горе-долу приятно и срещата така или иначе вече си е заминала, подредена на определен рафт при другите ни не искрящи, но не и отчайващи минали спомени.

Въпросът, който вълнува повечето жени обаче изниква на другия ден. И той е следният – какво да правим сега? Как да постъпим от този момент нататък и какво да очакваме занапред? Защото вечерта ни е донесла отделяне на определено количество ендорфини, били сме радостно развълнувани, заспали сме с мисълта за утре, а утре-то ей го на днес взело, че вече е дошло.

Така. Какво следва? Да се обадим ли (предполага се, че снощи сме си разменили телефонните номера и всеки има контактите на отсрещната страна) или да го оставим той да се обади? Да го потърсим ли и да му предложим ли приятелство в социалната мрежа? Да се правим ли, че ни е все едно или да покажем отчетлив и недвусмислен интерес… Ей такива въпроси обикновено ни вълнуват на другата сутрин и направо мира не ни дават.

Съветите, получени в течение на женския опит, а някои от тях тествани и в практиката са следните:

Първожената не бива да се обажда първа на следващия ден. Принцип! Редно си този, който първи е потърсил връзката, да продължи да държи инициативата в ръцете си и да има „задължението” да звънне пръв.

Второжената не бива да очаква обаждане от ранната утрин. Противното би било дори леко съмнително. Чак пък и сън да не е спал… По-вероятното е той също да има известни притеснения дали да звънне, кога би било удобно и така нататък. Нормално е да очакваме обаждане около обед или в следобедните часове. Тук има едно условие – факт, който също е желязно проверен във времето. Ако той не ни е харесал, то той няма и да се обади. Тежко е, но е такава е реалността. Ако на един мъж първата среща не му е протекла добре, той изобщо няма намерение да звъни и да замазва положението. Така че – ако звънне или ни потърси по някакъв друг алтернативен начин – шансовете за втора среща са налице. Не се ли обади – най-разумно е направо да трием номера, който сме си записали снощи. Още повече, че така няма да се изкушим да звъннем например на следващия ден в късните часове, когато примерно сме си изяли нервите от чакане и сме пийнали две чаши вино за смелост.

Третонека не го проверяваме и да не търсим първи връзка с него, особено във Фейсбук. А още по-малко – да се опитваме да постваме коментари или да бързаме да сменяме статуса си. Елементарната етика изисква това да става на по-късен етап, защото честно казано би било нелепо всички да следят оттам интимния ни живот. Той затова си е интимен, защото касае двама и не повече.

Трето – да предположим, че той се е обадил и ни е поканил да излезем пак. Айде, да не скачаме от радост и да не хукваме веднага. Да си отделим малко време, да си придадем и малко „тежест”. Нека се събуди ловният му инстинкт. Да се поднасяме на тепсия с еуфорична готовност не е добра тактика. Ако нещо по-специално е станало на първата вечер – гарантирано той няма да ни изпусне и ще звънне пак.

Четвърто и последно – ако срещата не се е получила и той не ни е звъннал, ние от своя страна също сме се въздържали и не сме го потърсили, но един хубав ден случайно се срещнем отново. Поздравяваме топло и с усмивка. Питаме как е. Оставяме му вратичка да се обади пак… От такива провалени първи срещи, при проявено тактично отношение от наша страна, нерядко излизат чудесни дългогодишни приятелства.