След като надникнахме зад фасадата на връзката на млад мъж с по-възрастна жена, хубаво е да погледнем и към другата конструкция – възрастен мъж, в интимна комбинация с младо момиче. Този въпрос също не е от вчера, но тук българската народопсихология е значително по-толерираща. За проблемно поведение в очите на обществото се счита ако разликата във възрастта на възрастния мъж и девойката минава над 20-25 години и нагоре. И то като проблемно се разглежда не толкова поведението, колкото евентуалната меркантилност при подобни взаимоотношения. Меркантилност – разбира се от страна на младата жена.

В последните двайсетина години особено, връзките на млади жени с по-възрастни мъже са трайно и категорично определени като действия на нищо друго освен „златотърсачки”. И тук идва на мястото си едно интересно наблюдение – като се замисля, при всичката ми толерантност и широкоскроеност, аз май не се сещам за любов на лолитка към по-възрастен от нея БЕДЕН мъж. Нямам предвид, че във връзките, които прекарвам през главата си, момичето не обича партньора си, изобщо нямам предвид това. Говоря, че по някакво щастливо стечение на обстоятелствата, партньорът им неизменно е финансово отлично обезпечен.

Отговорите могат да бъдат няколко – ами да, нормално е момичета, възпитани по определен начин да търсят подобно разрешение на въпроса с бъдещето си. Те се чувстват по-добре обгрижени и по-спокойни в обятията на по-възрастен и осигурен мъж. Вторият отговор може да бъде – пред любовта всички са равни и прочие, независимо от финансите, а това, за което имате съмнение е просто едно щастливо (за тях) съвпадение на обстоятелствата. Аз лично обаче имам едно колкото и обикновено, толкова и логично обяснение. Богатите хора (в частния случай, който обсъждаме – мъже) наистина са по-симпатични. Но не финансово, а реално симпатични. Защо? Първо – защото те са по-поддържани включително и като външни белези – те имат запазени и добре изглеждащи коса, кожа, зъби и т. н.. Второ – защото имат по-високо самочувствие, което естествено рефлектира върху поведението им и отново – върху външния им вид (увереният човек има по-добра стойка, походка, излъчване). Трето и съвсем не на последно място – дребнавите и грозни скандали за пари в тези връзки ги няма. Не че няма скандали за пари – о, има. Но те не са дребнави. Няма го например ежемесечното треперене как ще платим тока и като го платим колко пари ще ни останат за месеца за храна… Така че неприложима в този случай остава поговорката: „Когато бедността почука на вратата, любовта излита през комина.”. Тук любовта си съществува спокойно и мирно (поне доколкото една любов може да съществува спокойно и мирно) и общо взето крепи семейството.

И какво се получи сега – получи се потвърждение и на друга популярна и съвсем не шеговита поговорка „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен.”. Защото, когато си богат и здрав, дори и когато напреднеш с възрастта, вероятността да имаш за сексуален партньор младо гадже си е съвсем реална, т. е. – очаква се да бъдеш (стига физически още да смогваш) и сексуално удовлетворен. Сексуалното доволство пък от своя страна ще те кара да бъдеш и още по-здрав и щастлив. Като се замисля (не толкова дълбоко, но достатъчно философски) – какво ли повече му трябва на човек?

Бележка на редактора: „Лолита“ е роман от Владимир Набоков. Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 в Париж от Олимпия Прес, издателство, известно предимно с еротичната си литература. След това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 в Ню Йорк. Книгата придобива бърза световна известност заради провокативния си стил и противоречивия сюжет: главният герой Хумберт Хумберт разказва за сексуалните си увлечения по малки момичета и конкретно към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“), която се явява и негова осиновена дъщеря. По книгата са направени два филма. Първият е през 1962 с режисьор младия тогава Стенли Кубрик, а вторият е от 1997 и в главните роли играят Джереми Айрънс, Мелани Грифит и Доминик Суейн.