Най-прекрасният човек на света – нощен разказ на Ина Танева

В нашия блог ви даваме възможност да прочетете и да дискутираме неща, които са привидно далечно от здравето. И днес ще опитаме да поговорим и за Кайо – Калин Терзийски, един от най-известните съвременни български писатели, който от автор се превърна в герой на малък нощен разказ от Ина Танева, журналист от Фрамар.

 

И тази вечер имах повод да се оплаквам.

Спи ми се.Зверски.

Псувах наум.

Чупех чаши наум.

Напусках наум.

А всъщност се усмихвах. Дяволски добре се прикривам. Това е талантът ми. Вероятно единственият ми. Вероятно заради него все още ме държат като барманка в този толкова елитен нощен клуб.

- Портокалов сок- чух да ми казва тих глас.

Дори не вдигнах очи. Беше толкова късно и толкова не навреме, мамка му.

„Пич, ходи си вкъщи”, изстрелях мисълта си към него. Хората трябва да спят в 2 през нощта. Аз трябва да спя.Сервитьорите трябва да спят. Градът не може да заспи, ако над него кръжат мисли на самотници, които просто не могат да спят и разнасят безсъние.

„Що за човекоубиец би поръчал портокалов сок, ако знае, че този портокалов сок ме дели от леглото, за което мечтая часове наред???”

Подадох му сока и му се усмихнах. Дежурно, разбира се. Усмихвайки му се дежурно, го погледнах и от устата ми неволно излезе:

- Бррррр.

А след секунди за замазване и :

- Май стана доста студено…

Изчервих се от ненужните реплики и наведох очи, търсейки дупка, в която да се скрия.

Ще обясня. На бара седеше Кайо. Онзи Кайо, който знам от 10 години. Калин Терзийски. Писателят. Не го познавах лично. Чела съм разказите му. А последното, което чух за него беше, че умира. Чух това преди две години. А сега той стоеще пред мен. Съвсем жив, съвсем здрав – поне видимо. И пиеше сок. В два през нощта. В 2 и 10, ако трябва да сме точни.

Не ме забелязваше. Можех да го разглеждам.

Ха!

Кайо Терзийски.

Нямаше нищо общо с образа в главата ми. И слава богу. Бях попадала на негови снимки. Но за първи път го виждах наживо и определено бях приятно изненадана.

 „Писателите са смахнати”, репликата, подхвърляна от познатите ми беше довела до изкривената ми представа за това как изглеждат мъжете писатели.

Разбира се смахнато. Нещо като Айнщайн в български вариант. Гадост.

Е, май, не е така.

Първото, което женският ми нюх регистрира бяха очите на Калин – топли и кафяви – знам, да, това са две напълно еднозначни думи. Просто подчертавам съчетанието.

После регистрирах белега на челото му, той раздвояваше леко впечатлението от външността на Кайо – ако допреди миг ми беше спокойно, на белега се свих. Белезите разказват войни.

Кайо ми изглеждаше смирен. Въпреки че се вижда отдалеч – животът сякаш го гореше отвътре.

И, о, да, телефонът му звънна, той стана и тръгна към изхода, за да говори, а аз – за да огледам.

Да, изглеждаше доста добре за писател.

Не много висок, с леко разсеяната осанка на човек, пратил по дяволите всичко земно и пошло.

След минута отново стоеше пред мен.

Изпадах в глупавото състояние на сервитьор, който трябва да налее шампанско на Барак Обама примерно, без да му се разтрепери ръката.

Осъзнах, че треперя, секунди след като вече бях казала:

-Вие сте Калин Терзийски.

Прозвуча като новина. Като откритие.

Той ми се усмихна.

А аз изтърсих:

-Бях убедена, че сте умрял .

Беше абсурдно.

Пред мен стоеше един от любимите ми български писатели. Бях чула, че е затънал в алкохол и наркотици, бяха ме уверили, че не му остава много, че умира, че си отива от този свят.

И аз бях преживяла смъртта му.

Бях тъгувала за него.

Бях научила наизуст разказа му ”Има ли кой да те обича”. И го бях направила все едно изпълнявам ритуал.

Да, бях го погребала.

А сега той стоеше пред мен и ме гледаше обичливо.

Да, обичливо.

Това е думата.

Думата за Кайо е обич.

Само едно гмуркане в погледа му беше достатъчно, за да избягам от усещането за абсурд.

Обич.

Той излъчва обич и изтрива всеки намек за лошо, за глупаво и за абсурдно.

Можех да си стоя и да плача от радост, можех дори му се скарам, че е жив, а аз не знам.

Единственото, което би ми казал е, че съжалява за болката ми.

В 3 вече се бях съвзела. Толкова, че да започна нормален разговор с моя възкръснал Кайо Терзийски.

Бяхме останали съвсем сами. Последният сервитьор си тръгна, спирайки музиката. Преди да излезе, даже се провикна, че отваря прозорец.

Не го отразих.

Моментът.

Моментът беше велик.

Седях на бара.

До любимия си писател

Калин Терзийски.

Пиех

ром, много ром.

А Кайо стоеше пред мен. Кротко и тихо.

Разказваше ми за ада, през който е преминал. Спокойно.

Адът, описван от него звучи като история, която някой ти разказва за лека нощ.

Кайо не може да бъде зловещ. Дори разказвайки страданията си, дори преживявайки ада си, той пак си остава част от рая.

Обичлив и разбиращ.

В 5 сутринта, докато заключвах клуба, се усмихвах на себе си.

Бях се запознала с Калин Терзийски.

Най-прекрасният човек на света.

 

„Фрамар Медиа“ – лично – в 6 блиц интервюта

На 15 септември „Фрамар медиа“ става на една година. За една година националният здравен портал стана поне на 5 медийни години – над 35 000 посетители дневно, вестник с тираж 100 000 и национално разпространение, над 500 000 уникални потребители на сайта. Със сигурност ни очакват и нови постижения: „Ние няма да се спрем – ще бъдем все по-полезни и интересни за всички, които се интересуват от здравето си и от здравословния начин на живот.“

Това е причината да вдигнем завесата и да ви запознаем с хората, които неуморно следят новостите в здравната сфера и ги превръщат в удобно и интересно четиво като вестник „Фрамар“, което можете да намерите навсякъде из страната или пък преглеждате всеки ден в интернет на адрес www.framar.bg.

 Ивайло Тончев

 Какво във „Фрамар“?

Главен редактор, човек, когото всички викат, когато нещо се обърка.

 Защо „Фрамар“?

„Фрамар“ е моето основно занимание след 13 години кариера като учител. Интересно ми е да практикувам това, за което винаги съм си мечтал, че искам да работя. Радвам се на хубавите резултати и често се амбицирам от лошите.

 Здравето е…

…голяма дума, която може да значи и всичко, и нищо. За мен тя значи много, но тепърва имам и доста неща, които трябва да науча.

 Аз съм…

…на 38, прилично дебел и в разцвета на силите си (но без перка на гърба, както моят герой Карлсон), обичам смеха и шареното. Интереси: стара научна фантастика, фитнес, интернет, музика. Зависим съм – от кафето със сода и от жена ми. :)

 Деница Никова

 

Какво във „Фрамар“?

Как какво? Какво ли не! Всичко е събрано във „Фрамар“, а голяма част от това всичко – върху моето бюро – новини, забавление, срещи с интересни личности, полезни съвети… опаковани в малко журналистически талант и много ентусиазъм.

 Защо „Фрамар“?

Защото ме избра, защото аз го избрах, защото „Фрамар“ ми даде свобода да заявя позицията си, доближи ме до проблемите на хората и ме накара да се чувствам полезна.

 Здравето е…

…всичко, което ни е нужно, за да осъзнаем колко е маловажно останалото. Здравето е това, което пожелавам от сърце на нашите читатели, и онова, на което всеки ден екипът ни посвещава много страст и труд.

 Аз съм…

…перфекционист, позитивна, приказлива, емоционална, лакома и упорита… Отскоро щастливо омъжена и към момента в отлично здраве.

Мариана Илчева

Какво във „Фрамар“?

Рекламен консултант в медицинския справочник на „Фрамар“ – най-големия и богат на информация източник, с над 15 хил. медицински специалисти и лечебни заведения.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ ми дава възможност за добро професионално развитие, съчетано с изключително приятна работна среда. Ние сме млад и амбициозен екип и много добре се допълваме в нашите професионални задачи.

 Здравето е…

Здравето е най-важното нещо в живота и трябва да сме достатъчно образовани и информирани за него. А кой може да ни даде това? „Фрамар.бг“ естествено. Четете, образовайте се, за да бъдете по-здрави!

 Аз съм…

Аз съм Мариана Илчева. На 29 години. Семейна. Едно дете. Мила, забавна и естествена. Обръщам много внимание на себе си и това, което ме ужасява, е да нямам свое лично време. Хобито ми е професионалният грим.

 Стела Башева

 

Какво във „Фрамар“?

Форум Администратор във Framar.bg. следя за нередности във форума, за спазване на правилата за писане и отговарям на въпросите на потребителите.

Защо „Фрамар“?

„Фрамар“ е наистина сериозна здравна медия и за мен е предизвикателство да работя в нея. Най-важното е да бъдем екип. Когато работата в екипа върви добре, всичко е Ок и крайният продукт е наистина изпипан. Моята работа зависи от работата на останалите в екипа, както и тяхната работа е пряко свързана с това, което правя аз.

 Здравето е…

…богатство!

 Аз съм…

…човек.

 Ина Танева

 

Какво във „Фрамар“?

Журналист. Работата ми е да намирам темите, които са важни за нашите читатели, и да интервюирам хората, които да отговорят на техните въпроси, да им помогнат със съвети и да обяснят сложната здравна система в България.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ е нещо повече от компания, „Фрамар“ е марка и начин на живот, моят начин на живот.

Здравето е... като всички важни неща в живота ни, които обикновено оценяваме едва когато загубим.

 Аз съм… си Ина:)

 Десислава Узунова

Какво във „Фрамар“?

Аз съм журналист в сайта на „Фрамар“. Работата ми е да намирам забавни и интересни материали за нашите читатели.

Защо „Фрамар“?

Защото „Фрамар“ е компания с история и традиции, която дава възможност за професионално развитие.

Здравето е…

Здравето е най-ценното нещо, което имаме и за това трябва да се научим да се грижим за него.Нашата работа във „Фрамар“ е свързана точно с това – да научим всеки да се грижи за своето здраве по най-правилния начин.

 Аз съм… млада, интересна, забавна….абе просто Деси : )

Очаквайте представяне на един още по-шарен и многоброен екипFramar Online – хората, които работят в най-голямата българска онлайн аптека!