Ужас, бримка! (или опит за портрет на дамите със скъсани чорапи)

Правилата на бон-тона са безпрекословни – една дама е истинска дама, само когато е с чорапи. Голите крака не се препоръчват нито на работното място, нито по време на среща, а на вечерно или официално събитие са си направо проява на лош вкус. И да се разберем – понятието дама няма нищо общо с понятието „модна икона”. Те, модните икони могат да си позволят малко лош вкус, но една истинска дама – никога. Истинската дама е като принцесата и граховото зърно – ценителят я разпознава навсякъде и сред всички. И така – да се върнем на чорапите, или по-често ползваните чорапогащници (…впрочем чорапогащник е отвратителна дума, но това е тема на друг разговор).

Истинската дама е обута целогодишно! Тя само сменя плътността на чорапите през сезоните. Тъничките лете, средно дебелите – пролет и есен, а по-дебелите са естествено за през зимата. Оставяме настрани още една изключително важна тема – финансовата, защото за купуването на тия чорапи понякога почти се разоряваме, и се спираме на основната – какво правим, когато това иначе прелестно произведение на модния гений, а именно – чорапите, не издържат на срещата си с по-твърд предмет от външната среда и по крака ни плъзне отначало лекичка, а впоследствие все по-шокираща БРИМКА!

За сведение на мъжката половина на човечеството – бримките имат ужасяващия стереотип да се удължават и разширяват с напредването нагоре или надолу по крака. При това според току-що измисления от мен нов Закон за всеобщата гадост – винаги се разпространяват към по-видимата част.

Говорила съм с доста жени по темата. Почти мога да им създам психопрофил според това как реагират на създадената форсмажорна ситуация.

Естествено има такива, които са суперпредвидливи (мога да ги нарека и супер-дами). Те никога няма да изпаднат в конфуз, защото неизменно имат резервен чифт в чантата. Мъже, не се учудвайте на тежестта на една дамска чанта – там с абсолютна сигурност можете да намерите най-необичайни предмети. Друг път ще поговорим и за способността на една жена да оцелее извън дома в продължение на поне три дни само с помощта на дамската си чанта. Връщаме се към типовете дами, според реакциите срещу (почти) невидимия враг – бримката. Втори тип дами (не-толкова-супер-дами) реагират по сходен начин, но нямат резервен чифт под ръка, а намират начин да отскочат до най-близкия магазин и да си купят.

Слава на търговеца, вече чорапогащници могат да се намерят и в кварталния супермаркет (обикновено около перилните препарати и принадлежностите за бръснене). Така те също успяват да се справят с относително приличие в ситуацията. Третият тип жени, на който съм се натъквала вади невъзмутимо от чантата си лак за нокти или лепило (в зависимост от това дали е повече фешън или повече бизнес-стил дама), отправя се към дамската тоалетна и залепя това чудовище, което заплашва да компрометира външния им вид. Само да направим уговорката, че този третият подход върви само тогава, когато бримката още не е изпълзяла издайнически на видно място. Иначе смисъл няма. И последният тип борци с бримки, тип, към който съвсем честно да си призная се числя и аз, въобще не мислят. Те не се колебаят да свалят чорапите и да ги запратят в коша. Вярно че с това действие автоматично изпадат от класацията на супер-изисканите-дами, но пък попадат в с.другата класация – на крайно-прозорливите-жени, защото нали се сещате, че под сваления чорап, кракът трябва да е в перфектно състояние, така че да може да се демонстрира гордо и смело, дори и на голо… Е, кой сега е № 1?