Какво е да остарееш…в България…10 прости факта

Няма как да не си го признаем, всички искаме да остареем достойно и да имаме спокойни и безоблачни старини. Облечени хубаво да се радваме на внучета на верандата на нова вила, докато разглеждаме проспектите на туристическите агенции за обиколки по екзотични места и се чудим кое да приемем. Изведнъж синьото небе се набръчква и се чува едно неприятно щракане, което…абе, какво да се лъжем, повреди ни се печатната машина, на която тъкмо започвахме да печатаме диплянките. Сега ще трябва да излезем пред цеха и докато пушим по една цигара с кафе от автомата да си поговорим за това. Защото на цимента е мръсно, естествено ще си застелим с малко пропаганда от машината, прясна и лъскава, докато не я използваме по предназначение.

01. В България  можем да работим до края на живота си. Почти.  Оставят ни по няколко дни, да си уредим нещата, преди да потеглим за Там. „От 65 до 75 години хората са напълно трудоспособни, това се признава в цяла Европа. Нека да вдигнем нашата пенсионна възраст на 75.” Това бе предложено преди година – две от професор Владимир Топенчаров,   ръководител на създадената към Висшия съвет на БСП специална група, която работи по проблемите на възрастните хора в България. Около 2/3 от представителите на третата възраст у нас са с опит и знания, които могат да използват в работа, но сега няма такава възможност, обясни професорът. Според него трябва да има равнопоставеност, когато пенсионери кандидатстват за работа. Ще го оставим без коментар, защото официалните данни сочат едно от челните места за смъртност от сърдечносъдови заболявания, както и средна възраст от 67-69 години за мъжете. Явно в управляващата партия имат други разбирания за живота у нас, ах, много вестници четат, много телевизия гледат.

02. Пенсиите са достатъчни. С това няма как да не се съгласим. И на нас биха ни стигнали, за вечеря за двама в хубав ресторант и после по питие някъде. Е, за таксито би трябвало да се бръкнем, но да не ставаме нагли. Цял живот ни се втълпява, че ако сме редовни към държавата, при пенсиониране тя ще ни излее рог на изобилие върху нас, под формата на куп облаги и редовен месечен доход. Оказва се, че ако си бил един честен учител и не си крил никакви доходи, защото си нямал, може и да вържеш пенсийка около 70 евро. Толкова, стигат ти. Нали ти даваме и безплатни дърва, нищо че си в града и нямаш печка на твърдо гориво. Да си имал.

03. Пенсионните фондове са един страхотен бизнес. С въвеждането на втория задължителен пенсионен фонд, всеки българин роден  след 1960 се оказа с една пиявица повече. С годините тази пиявица ставаше от дебела по-дебела, напълнила се през тънкото си смукало с левчета. Да си кажем смело, няколко лева сега са по-добре от няколко лева след 40 години, ако ги доживеем. И ако избраните от нас пенсионни фондове не емигрират в някоя топла страна, оставяйки празни офиси и случайно забравени кламерчета, пръснати в някой ъгъл на стаята. Има предложения и за трети пенсионен фонд, който да пре-пре-застрахова резултатите от другите два. Всъщност, държавната хазна има една огромна дупка, от която се изтича всичко и за да се поддържа елементарно наличие на средства, трябва да се умножи притока. От огромната дупка обаче с все по-голяма скорост хвърчат коли, хотели, банкови преводи, държавни харчове с неясна цел. Дали ще успеем да им помогнем да станат още по – богати?

04. „Търсите си работа? Прекрасно, да, добри дипломи, страхотно CV, интересни резултати сте постигнали. На колко години сте, а, колко? Хм, на нас ни трябват млади специалисти с опит, не можем да си позволим да ви платим подобаващо”

„На колко години? Да, чух ви, просто линията нещо. Извинете, търсят ме на другата линия. Ще ви звъннем.”

„ Тридесет и пет годишна магазинерка? Че тя след 10 години ще се пенсионира, не ми трябват възрастни хора.”

Да си намериш работа в България, когато възрастта ти е над 35, си е сериозно предизвикателство.

Работа има, но просто никой не иска да наема хора над тази възраст. Причини?

Младите работят без много много изисквания, не искат много пари, защото нямат семейства, не взимат участия в профсъюзи, не се противят, ако ги натискаш да работят повече, отколкото им плащаш. Младите момичета са лесна секс плячка за хората с повече пари, които им се явяват и началници.

05. Изпадали ли сте в състояние на безтегловност? Прекалено стари, за да ви наемат на работа и прекалено млади за пенсия. В такова състояние са хиляди хора, изпаднали преди години от бившите държавни гиганти, приватизирани от умели играчи на борсата. Ако въобще някой те вземе, това ще се отрази на пенсията ти, при това негативно. Ако работиш законно, наемат те по документи за минимална заплата, макар и да хвърлят някой лев отгоре. А това често е в пъти по-ниско от заплатата, с която са ви съкратили от предприятието. Значи, избираме работата без документи, когато ставаме лесна плячка на всеки некоректен работодател.

В подобно състояние изпадат и хиляди хора по селата, цял живот работили на полето, които сега получават минималната пенсия. Ако въобще имат необходимите години и условия, за да я вземат. Тя въобще не е малка. Достатъчна е на социалния министър да притежава куп хотели, но явно недостатъчна за нормален живот за един месец. Сто лева , колкото струва 1 нощувка в хотелите на Масларова. Естествено, те не са нейни..Лоши хора я клеветят.

06. Напук на оптимистичните прогнози на БСП, населението прогресивно остарява и се разболява. Вглеждали ли сте се в хората наоколо? Съсипани от ненормалното темпо на живот, без спорт и без пари за козметика, без правилно хранене, често посягайки към чашката, хората на 45 са вече стари. Да не говорим за това, че се усещат напълно изгубени и без никаква переспектива. Темпото на живот го предполага, социалната несигурност и ниските заплати, както и липсата на бъдеще. Младите хора бягат, дали ще са бригади или зелена карта, тук остава средното поколение, което не вярва и не му се остава, но на техните плещи се крепи всичко. А след тях??

07. Ходили ли сте скоро в болница? След десетки години и хиляди левове здравно осигуряване ти се налага да влезеш в болница. Сцени като от филм на ужасите, където слабо заинтересувани лекари  ти намекват за пари под масата, а ти наивно им протягаш синята си книжка. След това те губят всякакъв интерес, а ти оставаш  на самолечение и божия милост в мръсната си стая в някое отделение с баня на етажа, в която няма топла вода. Но задължително оставаш там пълния предписан срок, за да може да се вземат парите по твоята пътека от Здравната каса.

Развлечения? Чухте ли за платените телевизори? Нормален телевизор, но който работи, когато му пуснеш левче. Едно левче е един час, три левчета са 24 часа. Храната? „Да не сте дошли тук да ви е вкусно…”. Да си млад и здрав е със сигурност по-добре отколкото да си болен в България. Но наложи ли ти се лечение, опазил те бог от лекарите.

08. Искрено съжалявам хората, имали лошия шанс да останат сами и да остареят сами. Като последни клонки от някога плодородни дървета, те ходят из улиците като призраци, облечени в някога модерните си дрехи, търсейки евтина храна, която да изядат в принудителна самота в жилището си. Помните ли Хилд? Десетки хора бяха подмамени да продадат апартаментите си за жълти стотинки и дребна пожизнена рента, преди някой да се сети, че има нещо неморално и незаконно  в това.

Сега те продължават работа, продължават и хилядите измамници, които се въртят около тези хора, за да вземат наследствата им. Това сякаш не прави впечатление никому. Старите хора са лесна жертва на измами и престъпления.

09. Старите хора в България още не могат да възприемат прехода и че отдавна не е 1988. Приятел разказваше, че през 1992 година е попаднал в селце някъде в планината, където с учудване установил, че хората не знаели за падането от власт на Тодор Живков. Днес все още хората вярват, че ДСК е държавна банка или че Виваком е държавна фирма. Старите хора имат нужда от държавата и не могат да разберат, че просто такава вече няма. Плодовете на техния труд и онази България са отдавна в миналото, зачеркнати с дебели черти.

10. Градинката, телевизора, магазина, леглото...това са четирите основни места в живота на старците в града. Звучи скучно, но за повече няма пари. В другите страни хората се пенсионират, за  да се забавляват. В България хората се пенсионират, за да умрат. И докато понякога в града има повече забавления за възрастните, по селата това далеч не е така. Дните им минават в стоене пред телевизора или на пейка пред вратата. Или в самоубийствено копане в градината, докато грохне насред лехите. Защото иначе няма как да преживее с пенсията си от 100 лева.

Време е пак да поработим на нашата машина за илюзии. Все пак е по-добре да остарееш , отколкото въобще да не достигнеш до стари години. Нека примерно да си плащаме данъците, да не крием доходите си, за да можем и ние някога, с розови бузи и в модерни дрехи, да посетим някой модерен световен курорт и да не се притесняваме, че олиото утре скача над 4 лева за бутилка. Хайде, стига думи, от нас се иска производителност, а за утре ще го мислим вдругиден. Дано не е прекалено късно.