За кифлите и ръцете, които ги месят

Кое е първо – кифлата или ръцете, които я месят. Този въпрос за мен се превърна в еволюционен еквивалент на онова наивно питане за кокошката и яйцето.

Щяха ли да съществуват кифлите в живота ни, ако нямаше кой да ги замеси върху бара, да ги остави да втасат на някой слънчев плаж, да ги изпече в най-модерен вертикален солариум и да ги сподели с приятели… докато от кифленското достойнство не остане дори трохичка.

Виновни ли са кифлите за своето съществуване или да съдим онези релефни мъжки ръце, които ги произвеждат на бройка (защото „килограм“ в света на тези сладки, но все пак тестени изделия, е мръсна дума)?

Дълго мислих дали имам право да издухам пудрата (захар), за да видим какво се е скрило под нея. Може би мъничко ме беше страх да не лъсне и моята несъвършена коричка, но наличието на пълнеж, пък било то и леко тръпчив, ми дава, ако не права, то поне умения да го направя.

При кифлите няма тънкости. Те или стават, или не стават… за едно ядене. Който не може да си позволи прясна, си купува нагризана или преоценена. Често, колкото повече продукти (ботокс, хиалуронова киселина и автобронзант) са вложени, толкова по-лош е резултатът. Винаги така става при престараване.

Важно е да се знае едно – кифли има за всеки вкус и за всеки джоб, като вкусът трябва да се подчини на джоба – никога не става обратното в несъвършения ни свят.

Всички кифли си приличат по това, че имат кратък срок на годност. Някои от тях се преглъщат трудно и оставят неприятно усещане за тежест в стомаха години наред, водят до гастритни кризи всеки път, когато погледнете в портфейла си. Други се появяват изневиделица на семейния обяд, без да си дадат сметка, че са част от менюто ви, само когато сте в „командировка“. Най-опасни за сърцето са онези кифлички, към които се пристрастявате, докато моралът ви залинее и затлъстее до смърт.

Трябва да се яде, ще каже някой… Да, трябва да се яде, но опитът е доказал, че fast food-ът не води до нищо добро.  Fast food-ът води до епидемия от инфаркт на морала. Fast food-ът е предвестникът на нова епоха. Епохата на мързела да си сготвиш храна от продукти, които си произвел, мързела да напишеш думата в google, вместо да отвориш речника, мързела да сложиш телевизор в детската стая, вместо всяка вечер да четеш приказки, мързела да поръчаш подарък за майка си по интернет, вместо да й надпишеш картичка и най-опасния от всички мързели – мързелът да си купиш кифла, вместо да заслужиш да бъдеш обичан, да го заслужиш с качества, с безсъние, със сълзи, със страст, с жертви…

Не, нямате право да се чувствате прецакани… Когато в сутринта на живота си сте метнали във фурната най-обикновено тесто за кифли, не очаквайте за вечеря домашна пилешка супа.