Семинар на Никомед с участието на Фрамар, 22-24 юли, 2011 – част 1

Екип на Фрамар посети семинара, организиран от фирма Никомед, който се състоя в Пампорово, хотел Стрийм Резорт, 22-24 юли , 2011. В следващите няколко страници ще ви разкажем /накратко/ с думи и снимки за това интересно събитие. Дано успеем да предадем добре тези 48 часа, пълни с купон и много, много смях под необятното родопско небе.

Но нека първо да започнем с няколко думи за самата компания. Nycomed е една от много големите фармацевтични компании /8 – ма в света/, а България е само една малка част от необятния и пазар. Тук тя е известна предимно с представяните от тях про-биотици и витамини Саностол, препарат на друга компания, Altana, придобита от Никомед през 2006 години. Тези страхотни продукти в разновидностите им бяха и темата на семинара, който събра хора от цяла България. Останалите продукти от портфолиото на компанията са лекарства по лекарско предписание, които помагат на хората със здравословни проблеми. Компанията има над 12 500 служителя по цял свят. Прясна новина е и стартиралото сътрудничество с Такеда, компания, която до момента е работила предимно на японския и американския пазар, но тепърва се очаква да внесе наистина интересни продукти, напълно непознати на европейския пазар.

 Началото:

Тръгнахме в една страхотна жега, малко след 12 в петък, след труден предиобяд в офиса, в който се мъчиш да сгъстиш всичко в 3 часа, без да оставиш солидна част от работата и за понеделник. Но сега е петък, понеделник е така далеч, а колата ни носи към Асеновград, което е и първата ни спирка по пътя. Малко преди Асеновград, по тесния селски път, попадаме на нещо, което признавам си, никога не бях виждал – едно цяло поле, окупирано от стотици щъркели, които летят навсякъде.

Сигурен признак, че Стара Загора, динамиката на магистралата и шумът на колите са така, така далеч.

Кратък престой, кафе и нагоре – към планината. Нови запознанства, а пътят към Пампорово се вие като змия. Унесени в сладък разговор, съвсем не броим завоите, които са сякаш безброй. Така е в планината, сред дивата природа!

Малко след Бачково рязко спира панаирната шарения и само тук таме на самотни сергии продавачи са изкарали мед или боб. И наоколо е гора, гора и едно небе, което се провира между дърветата.

Втора спирка – Чепеларе.

Кафе, глътка вода и малко размотаване през главната улица. Всички май са или легнали да спят или седят на чаша кафе и вяло ни наблюдават. Всяко ново лице извън сезона е сензация за градчето, а вероятно разговорите за нас и догатките какво сме правили там са продължили до късна вечер.

Още няколко километраи сме вече пред уговорения хотел – Стрийм Резорт. Добре изглеждаща фасада, чиста стая, кракто запознаване във фоайето с вече пристигналите и сме готови за екскурзия – към следващата и съвсем близка дестинация – Широка Лъка.

 Широка Лъка

Уикипедия предлага доста информация за това място, което присъства във всеки стандартен туристически маршрут, известно с музикалното си училище и уникалната архитектура на къщите. Селце, в което понякога прозорците изглеждат така

, а денят твърдо завършва с първа програма…

Хората могат просто да си стоят на пътя и да мислят, но трудно можете да познаете за какво, дори и ако се вгледате в очите им.

Тук се намира и най-веселата аптека в Родопите, в която можете да си купите лекарства, но и още куп потребни неща – дрехи, чадъри, шапки, бельо.

Снимка на аптечния рафт.

След кратка разходка по тази улица,

решаваме да поемем и към място, което никога не сме ходили – Гела.

Гела

Стигаме сравнително бързо, само 6 километра. Закътано в сърцето на Родопите, село Гела е известно на много от любителите туристи. Легендата разказва, че тук е родното място на Орфей, както и че тук е бил погребан Патриарх Евтимий, Пръснато на малки махали, селцето има официално население от едва 60 човека. Заведенията са затворени, по пътя растат малини и къпини, които преспокойно можете да опитате. Пред читалището/кметството има оставени куп неща – колелета, стари печки, сателитни антени, които никой не краде. Тревата е навсякъде, дори и на покривите на постройките.По пътя мина само 1 човек, който много искаше да ни заприказва, но май не събра кураж. Както и ние.Все още не можем да свикнем с обичая в планината, че там всеки е приятел с всеки, а „добър ден“ е най-малкото, което можете да си споделите.

Препоръчвам Гела на всеки, който иска да открие магията на Родопите, но и малко от себе си. Вероятно ще се върна пак там, заслужава си, дори и само заради величествената тишина.

Вечерята

Обратно в хотела. Първо леко разочарование, което изненадва и нас и домакините от Никомед. Лъскавият хотел е празен и обслужването е много зле. Сервитьорът е явно под 18, упорито предлага Beck’s като „БексТ“, а много от ястията в голямата листа ги няма или не могат да бъдат поръчани. Порциите са декоративни, което леко учудва всички – малки пържолки и 3-5 картофчета с едно лимонче. Което не ни пречи, защото на масата е весело и забавно, дори и когато няма ни едно шише „БексТ“.

Навън въздухът е страхотен и в стаята сме с дебели завивки. Наоколо цари пълна тъмнина, което предполага и добър сън! Нека да му се отдадем :)

 Очаквайте част 2 от нашия пътен-блог репортаж, посветен на пътуването ни из Родопите и семинара, организиран от фирма Никомед.

Дано „диоптрите“ на нашето фото-око да са съвпаднали и с вашите! :)