Девствеността

Земеделският диктатор Александър Стамболийски, управлявал еднолично България от 1919 г. до извършения му преврат на 9 юни 1923 г., налага не само идеологически, но и политически съсловното разделение на народа ни: разделя го на граждани, наричани от него “тънещи в разврат”, и на селяни, “отличаващи се с високия си морал”.

Той заповядва “задължително и безплатно лекуване на всички болни от венерически болести”, което е похвално. Но, макар и известен като брутален консуматор на женските прелести (обладавал е жените на повечето си министри и най-близки съратници), Стамболийски прокарва чрез наредба на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, ни повече, ни по-малко, задължително преглеждане на гимназистките в Царство България – за девственост!!

Тази наредба дори най-нагло започва да се прилага от месец април 1923 г. в Пловдив, но още след първите няколко кошмарни прегледа, мощен глас на протест отправя Българското дружество по дерматовенерология, което я определя като “погазване на човешките права” (първата употреба на този термин у нас). Надигат се и видни общественици, и земеделците “моралисти” сами спират безумното си начинание. Девствената ципа на жената – хименът (наречен така на древногръцкия бог на любовта Хименей), представлява тънка съединителна ципа пред входа на влагалището с различна форма (решетъчна, кръгла, полулунна). Тази ципа се разкъсва при първия полов акт и предизвиква известно кървене (няколко капки); понякога и пообилно. В 15 на сто от случаите обаче ципата не се разкъсва при полов акт (ако има по-широк отвор или е разтеглива), а чак при раждането.

Тази анатомична особеност при някои жени нерядко в миналото е предизвиквала бурни скандали, стигащи дори до разтурване на сватбата и връщане на “нечестната” и “опозорена”, а всъщност напълно невинна булка. По въпроса за девствеността библейският Бог е категоричен: “Ако не се намери девство у момата, да се убие с камъни!” О, времена, о, нрави… В днешно време, разбира се, никой не обръща внимание на наличието на девственост. Или почти… Все още в медиите се прокрадват съобщения за бурни разправии, побоища или дори направо връщане обратно на “нечестната” булка. Човешката глупост и простотия нямат почивен ден – такъв е моят коментар в случая…


Публикувано в Научи повече... с етикети , , , , , от д-р Тотко Найденов. Постоянна връзка.
д-р Тотко Найденов

За д-р Тотко Найденов

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Зодия “Овен”. Автор на 30 документално-публицистични и белетристични книги предимно на здравна и медицинска тематика: “Аз, Лекарят”; “И волята е лекарство”; “Съдебните лекари разказват”; “Децата, без които не можем”; “Защо и как се самоубива българинът”; “Здравето и болестите на българите”; “Книга за българските хирурзи”; “Съдба, наречена хирургия”; “Онкологичните болести в България”; “Любовни лекарски истории” (5 преработени и допълнени издания); “Община Баните – кратка рецепта за здраве и дълголетие”; “Майчинството”; “Кратка история на медицината по света и в България” и др. Главен редактор на в. “Български лекар” (излиза от 1993). Един от 4-мата инициатори за възстановяването на Българския лекарски съюз (1988). Създател на професионално-съсловните празници на фармацевтите (24 юни, Еньовден, 1994) и лекарите – Деня на българския лекар (19 октомври, Ден на св. Иван Рилски Чудотворец, 1994); както и на “Чилови дни” (1998); Националния Ден на Спасението (2005); Белиновия симпозиум по УНГ (2000); Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев” (2007); най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”; званието на с. Славейно, Смолянско “Свещено място на българската медицина” и на Дупница – “Град на фармацията” и др. Учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс “Живот за България” (в което членуват почти всички национални консултанти по медицина); учредител и председател на Пловдивското лекарско общество; учредител и председател на Клуб “Родопско здраве”. Баща на 4 деца (от 1 брак). За контакти: 0888/80-23-54

Коментарите са забранени.