“Перверзия” буквално означава “извращение”. Но какво е тогава нормалното сексуално поведение? Общоприетото, класическо схващане за това, отново ще спомена, е поставянето на пениса на мъжа във влагалището на жената. Пуританите пък признават за нормална поза единствено “мисионерската”, когато мъжът е върху жената с лице към нея, и не я сменят цял живот. Каква досада, каква скука… Библията забранява (чрез заповедите на Господ пред Мойсей) извършването както на хомосексуални, така и на зоофилни съвкупления (с животни). Това е така, защото от подобен секс няма полза – той е стерилен, непродуктивен, не създава деца. Но него го упражняват от 3 до 6 на сто от мъжете в различните страни (най-много са в Австралия, Канада, Англия и Дания).

Педерастията

Говорейки за перверзиите в секса, нека започнем с педерастията. Като повечето болестни състояния, и тя бива вродена и придобита. Придобитата може да се прояви още в детството на момчето, приблизително в третата – четвъртата година, когато погрешно се насочи психичното му самосъзнание “аз -момче” в “аз -момиче”. Обикновено се започва с това, че родителите обличат своето момченце в роклички, наричат го с женски имена, защото са желали и очаквали момиченце. Разбира се, тук неизменно е условието природата също да е дала своя първоначален тласък към “двойното чувство”. Някои американски учени са на мнение, че хипоталамусът в мозъка отделя специфичен хормон, характерен само за хомосексуалните мъже. В ранния пубертет (14-15 години) някои момчета чувстват платонически влюбвания в други момчета (юношеска бисексуалност, т. е. двойнственост), която, ако това момче не е предопределено от гена си за хомосексуалист, може да бъде преходна, да отмине без следа в съзнанието му. В тази възраст обаче особено опасни и дори определящи са насилствените анални контакти, които създават – толкова по – стабилно, колкото по-рано са извършени – т. нар. “погрешно впечатване” в сексуалното съзнание на изнасиленото момче. В късния пубертет, вече почти оформен млад мъж, индивидът с хомосексуална нагласа сам търси, подтикван от сбърканата си сексуална нагласа, контакти със склонни да го приемат като жена партньори. Педерастията може да бъде и принудителна – най-вече сред малки затворени мъжки общества: моряци, затворници, войници, но и за тази проява също е необходимо насилие или предразположеност. Най-накрая хомосексуализмът може да бъде и симптоматичен: наблюдава се у немалко психопати – шизофреници или маниакално болни. Психиатрите дават най-различни определения на хомосексуализма: “най-честата перверзия” (Темков, Иванов, Ташев); “генетично най – сложната и най-разпространена перверзия” (Тодор Бостанджиев); “аномалия на хора с тежка психопатна предразположеност” (Ебинг, Хиршфелд, Вестфал); “тератогенна”, т. е. уродствена (Осипов); “наследствено израждане” (Данаджиев, Попов); “винаги болестна; всички хомосексуалисти са психопатици, невротици или душевно болни” (Август Форел); “психопатия с известно конституционално предразположение” (Гуревич, Гиляровский); “хормонална предопределеност плюс временни връзки, изработени в пубертета” (Никола Шипковенски); “разстройство на волята и влеченията” (Молдованска, Джалдети, Вл. Иванов); също и “вродена природна наклонност”; “биологично явление”; “сексопатия”; “психична деформация” и какво ли още не. Изобщо – нищо ласкаво, положително, насърчаващо или одобрително. Лично ние избираме понятието “девиация”, т. е. отклонение. Не мислим, че хомосексуализмът е перверзия, когато партньорите го извършват при взаимно съгласие и това им доставя удоволствие.

Неприятно ни е обаче, когато те афишират пред обществото сексуалната си ориентация. Това е и подсъдно. Всякакви натрапвани шумни гей – паради са в разрез с общоприетите морални обществени норми и не бива да бъдат разрешавани от кметовете. (В това отношение подкрепяме кмета на Пазарджик, който неотдавна не позволи планираното, с нищо непредизвикано шествие на тамошните “обратни” мъже.) С въпроса за педерастията се занимава и самият патриарх Евтимий. В известното си писмо до тименския архимандрит Никодим той му отговаря на зададен въпрос, че духовник, който е извършил повече от един или два пъти “обезчестяване в задния отвор”, не бива да бъде допуснат в дяконска степен или свещенически сан, защото “той се е осквернил и за него не е възможно да свещенодейства”. Въпреки светите писания обаче е известно, че подобни “обезчестявания в задния отвор” нерядко се прилагат в манастирите… Преди т. нар. “демократични промени” у нас действаше и се прилагаше чл. 176 от Наказателния кодекс, който предвиждаше наказание “за полово удовлетворение на лица с еднакъв пол”, и то независимо от взаимното съгласие. (Подобен закон бе отменен в Русия чак през 1993 г.) Все пак остана (съвършено правилно) постановката, съгласно която се лишава от свобода от 1 до 5 години този, “който извършва полово сношение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана”. А също така: “който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.”

Освен педерастията, останалите неприемливи при никакви условия сексуални перверзии са: педофилията (с деца); геронтофилията (със старици); зоофилията (с животни) и използването на служебна зависимост (злоупотребата със служебно положение). Старият Завет категорично и безапелационно, под заплаха със смъртно наказание, отхвърля еднополовата любов. (“С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота; и двамата да се убият!” – страшен и безпощаден е в съветите си към Мойсей самият Господ -Бог, обявяван за всемилостив и всеопрощаващ.) Нека проследим хомосексуализма в древната история на Европа. Еднополовите връзки между мъже са били преследвани в Атина. Но в полисите на древна Елада: Тива, Спарта и остров Крит, хомосексуализмът е бил масово явление и получава прозвището “уранизъм” (небесна любов). Мъжете са го практикували предимно с момченца; бил е позволен само за свободните граждани и забранен за безправните и презрени роби и затворници. Нещо повече, войнствените спартанци го полагат в основата на общественото възпитание; по време на бой поставят в една фаланга партньорите – тогава те се бият самоотвержено, за да запазят любовника си.

Хомосексуализмът е на почит и в италианските градове – държави Флоренция и Венеция. Педофилът педераст Сократ (469 – 399 г. пр. Хр.) препоръчва горещо еднополовата любов между мъже (хомосексуалистите го приемат за своя “патрон – родоначалник”, по подобие на лесбийките, които намират своите корени при Сафо). Любител на еднополовия секс е бил също и Платон. Практикуват го – и то публично, гордеейки се с това, римските императори Тиберий, Калигула, Нерон, Адриан (най-изявен, “заклет” пасивен хомосексуалист), както и най-великият сред тях – самият Цезар (“жена на всички мъже и мъж на всички жени”, т. е. бисексуален). Педерастията е широко разпространена сред мюсюлманските страни: Мароко, Тунис, Турция; за нейна “светая светих” се смята Афганистан. Хомосексуални контакти са извършвани и от фараоните на древен Египет; доказват го изображения на мъжка еднополова любов по фрески и релефи. Подобни практики са прилагани и от вождовете на различни племена – от чукчите в Сибир и Аляска до шаманите на Уганда, Конго, Мадагаскар, Австралия и Нова Гвинея. Там дори специално “отглеждат” момчета за тази цел – обличат ги в женски дрехи и ги обучават да задоволяват мъжа. Японските самураи също се упражняват със своите ученици в хомо -ласки. Може би защото са двойнствени по природа, хомосексуалистите по правило са високо интелигентни и нерядко дори превъзхождат хетеросексуалните представители на силния пол в своите професионално -съсловни кръгове. Гениални творци са десетки бисексуални или откровено хомосексуални мъже, оставили имената си в историята до днес. Списъкът им е твърде дълъг: римският поет Титус Петроний; английските писатели Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, лорд Байрон и Оскар Уайлд; френските поети Гийом Аполинер, Пол Верлен и Артур Рембо; великите ренесансови художници Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти; пруският писател Йохан Вилкелман; американският авангардист Анди Уорхол; композиторите Пьотър Чайковски, Жан-Батист Люли, Бенджамин Бритън, Джон Кейдж; диригентът Херберт фон Караян и ученикът му – българинът Емил Чакъров; писателите Франсис Бейкън, Джон О’Брайън, Съмърсет Моъм, Марсел Пруст, Жан Жьоне, Едуард Карпентър, Джон Саймъндс, Тенеси Уйлямс, Уолт Уитман, Джеймс Болдуин; актьорите Жан Маре, Рок Хъдсън, Антъни Пъркинс, Ричард Чембърлейн, Кари Грант; певците Джеймс Бауи, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Бой Джордж; италианският режисьор Пиер Паоло Пазолини; американският политик Харви Милк… Списъкът може да бъде продължен с имената на още известни мъже, вече починали от най-страшната болест на ХХI век – СПИН. Между тях са английският режисьор Дерек Джарман, интелектуалците Мишел Фуко и Лари Крамър, американският певец Фреди Меркюри, американският шоумен-пианист Либерас, американският политик Рой Коун, създателят на Олимпиадата за хомосексуалисти д-р Том Уодел, моделистът Рой Холстън и др. За известния наш диригент Емил Чакъров се мълви, че е първият публично известен българин, покосен от СПИН. Бисексуален беше и непрежалимият чаровник, естрадният певец Емил Димитров. С двата пола (или предимно само със своя собствен) правят секс и стотици други хора на изкуството… Е, какво, да ги мразим ли, да ги преследваме ли? Хитлер ги пращаше на смърт в концлагерите, с розови триъгълничета на реверите. На него ли да приличаме? Но и хомосексуалистите не бива да ни навират в очите своите сексуални предпочитания и да ни ги натрапват, защото те не ни интересуват. А и това е много дразнещо за хетеросексуалните хора; недопустимо е малцинство да тормози мнозинство. Немалка част от педерастите са и педофили. Ето защо лично аз намирам гей парадите, макар че те редовно се провеждат в Берлин, Ню Йорк, Париж, Сан Франциско (“столицата” на “обратните”), че дори и в София, за недопустими, обидни и дискриминационни спрямо хетеросексуалните хора. А последните, все пак (и слава Богу) са преобладаващата част от обществото. Иначе, ако хората не се възпроизвеждаха, ако не създаваха деца по естествените природни закони – между мъжа и жената, светът рано или късно би свършил, нали? Нека тук най-после се запитаме откровено: секс в ануса – но защо?!

Аналното сношение действително не може да се възприеме за нещо нормално и от биологична, и от анатомична, и от физиологична гледна точка. Защото природното предназначение на сексуалното общуване е СЪЗДАВАНЕТО НА ДЕТЕ. А това, пак ще повторя, е възможно единствено чрез immissio penis in vaginam (поставяне на пениса във влагалището) и последвалото семеизлияние, за да се оплоди яйцеклетката. Освен това правото черво физиологически не е пригодено за проникване на предмети през ануса в посока срещу нормалната му перисталтика, която е отгоре – надолу, а не отдолу – нагоре. Но природосъобразната теория нерядко влиза в противоречие с житейската практика… Аналното сношение често е желано и от хетеросексуалните двойки, особено при силна възбуда и психологическа нагласа, допълнително провокирана от алкохола. Сфинктерът на ануса и самият ректум (правото черво) са далеч по-тесни от влагалището. От друга страна много жени имат в изобилие ерогенни рецептори в тази област и чувстват удоволствие от анално – ректалния секс. Този начин на сексуално общуване крие и своите сериозни здравословни рискове за проникване на инфекции, особено ако не се ползват презервативи. Вече стана въпрос за негонококовите уретрити и колпити (възпаление на пикочния канал и на вагината), причинени от силно патогенния бактериум коли.

В тези случаи последиците от аналния секс са повече от опасни – може да се стигне до безплодие и/или импотентност при жената и мъжа. Аналният сфинктер е разтеглив и не може толкова лесно да бъде разкъсан, дори и от много едър и твърд пенис, но рагадите (малки, понякога видими само с лупа) и фисурите (забележими с просто око цепнатини) са почти винаги последствия от редовни анални сношения. След време, в по-късна възраст, те нерядко довеждат до разхлабване на сфинктера на ануса, с неизбежната инсуфициенция (недостатъчност). Следват и пренеприятните резултати – неконтролирано изпускане на газове и фекалии. Именно чрез рагадите и фисурите на ануса и правото черво, получаващи се при анално- ректалния секс, се извършва и най-честият пряк контакт с кръвта на двамата партньори. И ако някой от тях е носител на вирусите на СПИН, както и на херпес, хепатит, човешкия папиломавирус или бактерии на други инфекции (сифилис, проказа, гонорея), заразяването е неминуемо! А лечението на изредените заболявания е дълго и трудно, а понякога, уви, то става и безнадеждно…

Отношението на цивилизованото общество към “обратните” трябва безусловно да бъде само едно: търпимост. Странно е, но нашите политици обикновено се замерят с два вида обвинения: в корупция и в хомосексуализъм. Но и двете са трудно доказуеми, освен ако извършителят им не си признае. Нещо повече: един пишман -националист даже съвсем откровено изрева в самия Парламент, и то пред централните медии: “Вън хомосексуалистите от Народното събрание!” Дори издигна този призив ясно изписан на плакат. Подобно изявление би му коствало незабавното изхвърляне и отнемане на мандата от Етичната парламентарна комисия на всяка европейска страна. Уви, тук все още сме ориенталска България… Преди време друг доморасъл народен представител даже публично се похвали, че е написал проектозакон за… забрана на хомосексуалистите да участват в парламентарни и общински избори. В какви времена живеем, наистина?! (За кметове на Ню Йорк и Берлин бяха избрани хомосексуалисти, независимо че те предварително си бяха признали сексуалната ориентация.) Да обвиняваш някого или му се надсмиваш, защото е цветнокож или пък хомосексуалист, е все същият срамен признак на пещерно варварство. Расовата и сексистка дискриминация са еднакво мерзки и осъдителни. България ще стане нормална европейска държава едва когато престанем да си надничаме под юрганите. Но това явно ще се случи, след като нашето обременено със социализъм (а дори и с фашизъм) поколение си отиде, колкото и да ми е мъчно да го кажа, понеже и аз съм от него… “Ний всички сме деца на майката земя”, казваше големият наш поет Христо Смирненски. Значи сме деца и на Създателя. А нали самият Бог е Любов? Всяка Любов, стига да е взаимножелана, има право на своето Достойнство и Живот, на своето място под слънцето.

 Зоофилията (содомията) е сношение на човек с животно, което е безспорна отвратителна перверзия, защото си е чиста проба изнасилване на невинно беззащитно животно и граничи по престъпление с педофилията (с дете) и геронтофилията (със старица). Престъпно извращение е и некрофилията (сексуално общуване с труп!). Тези перверзии заслужават най-тежки наказания за извършителите, особено за педофилите, защото те съсипват невинната детска душа и трябва да бъдат преследвани и осъждани като убийци! (“Който се съвкупи с добитък, да бъде умъртвен; и добитъка убийте!”, повелява Господ Бог чрез Мойсей.) Подсъден е и ексхибиционизмът (мъжът изпитва удоволствие, когато си показва пениса пред жени и пред момиченца). Все по-често обаче ексхибиционисти се явяват на смесените плажове и под претекст, че времената днес са демократични и либерални, без никакъв свян се препичат съвършено голи пред жени и деца (всъщност, това им е и целта). Интересно, защо не биват незабавно подлагани на преследване от закона?!

 Лесбийството (сафизмът) не е така масово низвергнато в обществото, както педерастията, но вероятно е разпространено колкото нея. То е увековечено за вечни времена чрез името на древногръцката поетеса Сафо (Гърция – 581 г. пр. Хр.) и острова, на който тя се е подвизавала – Лесбос. Сафо посвещава пламенни стихове на своите партньорки и завършва легендарния си бурен живот чрез самоубийство (хвърля се в морето от скала край град Митилипи поради несподелените си чувства към една недостъпна красавица-робиня). Някои жени прилагат лесбийски секс техники не само чрез кунилингус (близане на клитора и срамните устни), но и чрез едностранна или взаимна кохабитация: вкарване на различни твърди тела във влагалището, най-често – на вибратори. Както при хомосексуалистите, най-известни са лесбийките в средите на изкуството. Пламенна е любовта между суперзвездите на киното Марлене Дитрих и Грета Гарбо. Те се скарват жестоко и се разделят именно когато Гарбо изненадва “синеокия ангел” в леглото им с представител на “презрения” мъжки пол. Освен с Дитрих, Гарбо се е любила и с писателката Мерседес д’Акоста, с актрисата Клодет Корбе и др. Влечение към собствения си пол са изпитвали множество известни жени – от древността до наши дни. Сред тях са египетската царица фараон Хатшепсут (1525 – 1503 г. пр. Хр.), кралицата на Швеция Кристина (1626 – 1689 г.), основателката на сестринството англичанката Флорънс Найтингейл (1820 – 1910 г.), писателките Емили Дикинсън (1830 – 1886 г.), Гертруд Стайн (1874 – 1946 г.) и Вирджиния Улф (1882 – 1941 г.), съпругата на президента Рузвелт – Елинор (1884 – 1962 г.), най-малката дъщеря на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд – Ана (1895 – 1982 г.) В днешно време можем да отбележим и имената на певиците Уитни Хюстън и Мадона, на тенисистките Мартина Навратилова, Кончита Санчес и Ан-Мари Морисмо.

 Мастурбацията (онанизмът), разбира се, не е перверзия, за каквато е била обявявана преди векове. Това е едно “самотно занимание”, което явно е необходимо за човек, останал без спътник до себе си, защото иначе може и да “експлоадира” без този необходим заместител на живия секс с друг партньор. Така или иначе, мастурбацията доставя оргазъм или сексуално облекчаване, независимо от избраните за целта секстехники. Още Гален, лекар и хирург на римските императори през I в. сл. Хр., я препоръчва като безвреден отдушник на напрежението у войниците при дългите им походи. Когато липсва сексуален партньор, оргазмите са необходими за отпускане на напрежението в напрегнатото тяло. Макар и сурогат, заместител, мастурбацията е за предпочитане пред аскетичния начин на живот. (В крайна сметка, тялото си е твое и с него можеш да правиш каквото поискаш.) Тук ще спомена любопитния и многозначителен факт, че в Индонезия, кой знае защо, мастурбацията се наказва с… обезглавяване?!

За невинни сексуални отклонения се приемат още: фетишизмът (получаване на полово удовлетворение чрез “общуване” с лични вещи на жени – бикини, сутиени, обувки, коланчета, шалчета, чантички, кърпички); воайорството (наблюдаване на сексуално общуващи партньори); садо -мазохизмът (нали е при взаимно съгласие – щом някой изпитва удоволствие от причиняваната му болка).

Най – странното и нелицеприятно отклонение обаче е копрофагията: пиене на урината и ядене на изпражненията на партньора. Извършва се най – често от мъже, пожелали подобни “занимания” спрямо секс партньорките си. Е, да оставим настрана чисто естетската страна на такива действия; това вече е въпрос на вкус и личен избор. Само че е вредно и опасно за самото здраве, понеже води до риск от зараза с хепатит, коли-инфекции и пр.

В тази глава разгледах някои от най – характерните перверзни прояви на любовта и секса, както и сексуалните отклонения с противоречиви тълкувания. Може още много да се разсъждава за моралните, социалните, психологическите, естетичните и не на последно място – за чисто здравните аспекти на тази проблематика. Сексът е безусловно извратен и престъпен и трябва да бъде сурово преследван, когато се прилага над деца, старци, трупове или животни. Той е недопустим и във всички случаи, когато се осъществява с насилие или използване на служебна зависимост, а също и когато причинява болка или унижение. Лично аз предпочитам да резюмирам становището си така: любовта и сексът трябва да бъдат ВЗАИМНО ЖЕЛАНИ от партньорите, да доставят удоволствие и да са безопасни за здравето. Всичко друго е разновидност на перверзните отношения.