ПРОФЕСОРИТЕ
От учениците на проф. Чирков познавам почти всичките.
Ходих в залата на “Св. Екатерина” да гледам как оперират двама от тях.
Д-р Димитър НИКОЛОВ е веселяк, татаника и притропва в такт с италианската песен, която се лее от касетофона, докато сменя клапа. Разказва няколко вица на колегите си. Обича скоростите: хвали се как взема разстоянието София – Албена за 4 часа; не спада под 140 км/ч. Приключва бързо и тук – и отива в съседната зала, където – упоен, с разтворен гръден кош – го очаква вторият му за деня пациент. (Днес Митко работи в “Токуда”).
В трета зала оперира доц. Боян БАЕВ. Асистентите му нещо се суетят; подвиква им, без да жали самочувствието им пред сестрите: “Още ли не сте се събудили?”; “Къде гледате?”, чак подскача; имам чувството, че всеки момент ще ги замери с нещо или ще ги ритне… Забелязва почудата в погледа ми и високо, за да го чуят и те, обяснява причината за изнервянето си: “Пациентът е над всичко! Когато го приспим и се надвесим над него, ние сме длъжни да бъдем изрядни. Защото трябва да извършим това, за което сме го разрязали, да го събудим и да го изпратим по живо, по здраво, при близките му.” После добавя: “Да, карам им се (нека дори да ме смятат за лош), защото този човек, дето е легнал под чаршафа, ми се е доверил и аз съм му обещал, че ще живее! Той ми е много по-важен от тяхната дребна обида и криворазбраното им честолюбие. А и те знаят, че трябва да си гледат работата, да треперят над човека, все едно, че оперират баща си!”
Екипът му мълчи: съгласни са; той е прав. И съсредоточават цялото си внимание към Пациента.
Трето поколение хирург, Боян е внук на починалия по време на работа проф. Баю Баев (създателят на българската ендокринна хирургия) и син на дългогодишния национален консултант по хирургия проф. Станислав Баев (поставил плевенската хирургия на европейски основи).
С часове може да говори за болниците, където е специализирал (учил се е на кардиохирургично изкуство в Сион (Швейцария), Монпелие, Париж, Берлин), да обяснява разнообразни кардиохирургични техники. Подготвя хабилитация – ако успее, ще бъде наистина впечатляващо и невиждано у нас: три поколения български професори по хирургия!
Когато бе за кратко време изпълняващ длъжността изпълнителен директор на болница “Св. Екатерина”, бях свидетел колко много се измъчваше и искаше само едно: да се занимава не със сухата административна работа, която никак не пасваше на природата му – а единствено с оперативна дейност. Така и стана: назначиха за титуляр проф. Генчо Начев и доц. Боян Баев с искрена радост му отстъпи тежкото началническо кресло…
Боян няма и 50 години. Също като баща си, говори перфектно френски (завършил е френския колеж “Декарт” в гр. Алжир) и английски. Завършва медицина в София. След отбиването на толкова излишната военна служба (и аз бях старшина-школник, след дипломирането си, във Враца, ВВМИ, Ямбол и гр. Болярово; не намирам по-пропилени и затъпяващи 20 месеца от живота си, отнети ми от социалистическата ни казарма и държава), работи цяла година във Вътрешно отделение на болницата в Кула. Разбира се, баща му го насочва към хирургията и му издейства преразпределение в Ямбол, при приятеля си д-р Николай Недков. Ръководителите на моя роден град, обаче, не му намират… квартира (и откъде-накъде, нали не е футболист?!). Боян спи почти 2 месеца на хотел, на свои разноски (за които не му стига лекарската заплата и никой не му ги компенсира!) и, естествено, напуска вмирисания прашен град на Тунджа. Отива колкото може по-далече оттам – та чак във Видин. След което печели конкурс за асистент към Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към НЦССЗ в Медицинска академия – София. Учи се не само при проф. Ал. Чирков, но и при проф. Хан в Сион, Швейцария; проф. Карпантие в болницата Брусе, Париж; проф. Шаптал в болница Арно дьо Вилньов, Монпелие; проф. Хетцер в Дойце Херц Центрум, Берлин. В Клиниката на проф. Чирков почти всеки ден е от сутрин до вечер, понякога там и преспива. Най-близкият му приятел е доц. Борис МИШЕВ, синът на проф. Пею Мишев, хирурга и ректора от Пловдив. (Той си отива много млад, едва 51-годишен; броени седмици след сполучливата операция, която извършва на тогавашния премиер на България проф. Любен Беров. Видният пациент обаче заболява от хепатит; Борето Мишев се притеснява и може би поради това получава рак на жлъчните пътища, който скоропостижно го въвлича в Гроба…)
Боян си спомня своя дядо проф. Байо Баев: “Слаб, елегантен, винаги конте в добрия смисъл на думата, облечен в скъпи костюми и неизменно бяла риза; имаше 40 чифта обувки. Не само изявен коремен хирург (бил е асистент на самия проф. Станишев), но и въвежда в България хирургията на щитовидната жлеза (издава монография на тази тема) и хирургията на вродените детски малформации на гастроинтестиналния тракт. Пенсионер е, когато го викат за операция на щитовидната жлеза на някакъв големец. Макар че не се чувствал добре (беше тежък астматик), отиват с татко; мие се, слага си ръкавиците и току пред операционната пада и умира моментално пред очите на сина си, колеги, специализанти и студенти.
Наистина, моят баща проф. Станислав Баев е създал съвременната хирургия в Плевен. Затова го поканиха, макар и на стари години, да ги консултира. Отиде без колебание, макар да страдаше от аритмия и стенокардия; оперираше, съветваше, изнасяше лекции пред чуждестранните студенти (на безупречен английски или френски език, както предпочитат) и след една година почина. Оперираше всичко, без сърце. Публикува над 300 труда. Горд съм, че съм техен внук и син. Там, в Плевен, и умря, в банята, подготвяйки се да отиде на работа…”
Забелязвам Библия на бюрото му. На въпроса ми дали човек има Душа, отговаря без колебание: “Разбира се!” Не е религиозен, но вярва, че съществува някакъв основополагащ принцип или Сила, които контролират и организират света.
Извършва около 130 операции годишно с екстракорпорална циркулация, като около половината от тях са комбинирани (клапно протезиране плюс поставяне на байпаси), а понякога – дори и още по-сложни (плюс протезиране на артерия каротис).
Неотдавна в Болница “Св. Екатерина” за пръв път в България са извършени 2 нови за нас операции: пластика на аортна клапа чрез малка торакотомия и имплантиране на изкуствена стент-аортна клапа през сърдечния апекс (извършено от проф. Генчо Начев) и комбинирана клапна пластика с възстановяване на синусовия ритъм (от доц. Баев, заедно с проф. Хефер от Щутгард). А на 56-годишен пациент със сърдечно-съдова недостатъчност бе поставено механично сърце (от доц. Димитър Петков, асистиран от проф. Начев), с което той може да живее до 7 години, докато евентуално получи донор.
Доц. Боян Баев подготвя хабилитация; пожелавам му да стане третият професор по хирургия след дядо си и баща си. Заявява ми, че кардиохирургията му е като хоби – сиреч, обича си я. Докато е жив и здрав, ще я упражнява! Отморява с музика и филми, но най-много обича художествената литература.
Друг виден кардиохирург на Болница “Св. Екатерина” с голямо бъдеще е доц. Димитър ПЕТКОВ. Интересното при него е, че е роден на самия 7 април (Световния Ден на здравето) 1961 г. Ненапразно зодията му – “Овен” е любимецът на зодиака, който винаги започва с нея: “Овен”-ът е водач, непознаващ заден ход; девизът му е “Аз съм” и с невероятното си упорство, прямота и почтеност разрушава преградите.
През м. януари 1990 г. (цели 2 десетилетия впечатляващ професионален живот!) младият хирург от Разлог печели конкурс за асистент в бленуваната от дете “Св. Екатерина” и облича снежнобялата престилка, на джобчето с емблемата на най-модерната българска болница. Последователно придобива специалностите “хирург” и “кардиохирург”. Пращат го на дългосрочни специализации в САЩ, Италия, Холандия и Германия. Не му е трудно – владее английски, френски, италиански, руски, справя се и с немския език. Какво повече е нужно за професионалното израствана на един Хирург: желание, труд и, безспорно, наставленията и помощта на стожерите в областта му.
Дневно извършва поне по една, но много често – по две операции.
Не се ли изморява? “Не, това е просто ритъм. Изморявам се, ако го загубя. Но това много рядко се случва.”
Как си почива? “С планове за работата.”
Има ли хоби? “Да, работата…”
През отпуските се впуска в културни екскурзии, най-вече до Италия. Обича да посещава и гледа старините й: Рим, Колизеумя, Венеция. И там, пред вечния Залез, да разсъждава върху смисъла на Живота и коварството на Смъртта, която толкова пъти е прогонвал.
И после, като се върне в “Св. Екатерина”, с утроени сили – пак да влиза в операционната и да разрязва и съшива уморените сърца на българите.
“Овен”, солта на земята: без шикалкавене, без имитиране на дейност, без угодничество пред началниците. Следва принципите си: “Няма нищо невъзможно, няма връщане назад. Всичко става, стига да го желаеш силно и да влагаш достатъчно воля и енергия.”
Звънват му по телефона, изпива си кафето (трето за деня) и отново забързва към залата: болният е интубиран, чакат го. За този 10-минутен разговор съм настоявал цял месец, връщал ме е поне 5 пъти. Не му се сърдя: Пациентът е преди всичко и над всичко!
Проф. Ал. Чирков е обучил десетки кардиохирурзи и инвазивни кардиолози, и това е негова огромна заслуга пред българската медицина. Достатъчно е да бъдат споменати: проф. Генчо НАЧЕВ, приемникът му на директорския пост; проф. Тодор ЗАХАРИЕВ (национален консултант по съдова хирургия); доц. Юлия ДЖОРГОВА (председател на Националното кардиологично дружество в България), поставяла хиляда стента, извършила първата у нас инвазивна ангиопластика на пресен инфаркт; доц. Людмил БОЯДЖИЕВ; д-р Любомир СПАСОВ (той извърши първите чернодробни трансплантации от жив донор; директор е на Болница “Лозенец”, непрекъснато е в операционната зала и е постоянно зает), непрежалимият доц. Борис МИШЕВ (син на пловдивския хирург и ректор проф. Пею Мишев; починал толкова млад от рак на жлъчните пътища) и много, много други. Само това да беше извършил (създаване на национална школа по кардиохирургия и на цяла плеада блестящи специалисти-следовници), заедно с изграждането на първата българска болница от европейски тип – “Св. Екатерина”, е достатъчно да кажем на проф. Александър ЧИРКОВ: “Сполай ти!” Нещо повече – той заслужаваше и преживе паметник или поне една паметна плоча.
Това е моето мнение. Колегите и пациентите ще отсъдят доколко е правилно.
Но всички сме малки и грешни, прости ни, Господи!
Безспорният най-добър ученик и приемник на великия Чирков е проф. Генчо НАЧЕВ.
Автор: Д-р Тотко Найденов