Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 27

ПРОФЕСОРИТЕ

ПЛОВДИВ

Д-р Тодор ТОТЕВ

Все още работи (съгласен е с мен: наистина, има ли лекар-пенсионер, особено – хирург?!), в частната болница “Тримонциум”. Вече е 78-годишен (Господи, на тази възраст Ти прибра родителите ми!! – а този човек е изправен като бор, дай му още много благодатни лета!). Невероятно открито лице и поглед, които недвусмислено издават достолепие и гордост от изминатия път. Не отрича, заявява простичко:

“Да, щастлив съм, че над 50 години – половин век! – се занимавам само с Хирургия!”

Кръжочник още от III курс при проф. Янко ДОБРЕВ. Там, в Клиниката, ляга и става – и при всеки спешен случай скача и се включва в екипа: да екартира, да подава инструменти, да спира кръвотечение, да затваря оперативния разрез. Превръща се в нещо като “Детето на полка”. Разпределението го лашва за 3 години в мина “Росен”, Бургаско, но всеки свободен час е в хирургичното отделение, при местните светила-енциклопедисти д-р Житомир РАЙЧЕВ (който е извършва дори първата лобектомия в Елхово) и д-р Стефан ВЪЗЕЛОВ. Двамата те са изумени от оперативната вещина на младия минен лекар. В деня след изтичането на задължителните 3 години отива при тях. Райчев го изпитва всяка седмица, по конспект: анатомия, оперативни техники. Пуска го да оперира самостоятелно отделни случаи (апендектомия, херниотомия) чак след като се е уверил на масата, след като лично му е асистирал, че може да се справи без чужда помощ. Тук, в Бургас, работят и 3 братя-лекари (може би – уникален случай за страната! – хирургът Любомир, урологът Динко и акушер-гинекологът Чернай ВОДЕНИЧАРОВИ.

Но от Пловдив му се обажда проф. Янко Добрев, вика го при себе си. Чиновниците от отдел “Народно здраве” обаче се опъват: кой си позволява да пренебрегва мнението им? България не е крепостна Русия, но, все пак, режимът не се отличава кой знае колко от царското самодържие. Щом не искаш в Бургас, тогава си избирай, Тотев, град в нашия окръг, Тотев, да видиш колко сме великодушни: Карнобат, Айтос или Грудово…

Хайде, Карнобат да е, че е по-близо до родния Пловдив. Тук оперира какво ли не – от изваждане на термометър от пикочен мехур на девойка (как ли е попаднал там?…) до войниче с размазан между 2 маневриращи камиона черен дроб (извънредно тежката, наглед безнадеждна операция е успешна; всички в болницата ликуват, но след 12 дни момчето умира от двустранна пневмония; Тотев много трудно преживява нелепия провал на усилията си).

После се придвижва по-близо до Марица, отива в Чирпан. Там работи превъзходен хирург, нямащ нищо общо с общоприетата представа за “дълбоката провинция”: д-р Николай ТОШЕВ. Кой си позволява да дели лекарите на столични или провинциални – има добри и посредствени, професионалисти и занаятчии. Във всяка професия е така. И какъв богат опит и тънък нюх притежава този чудесен Тошев! Веднъж им водят човек в замъглено съзнание, отпаднал, със силно изразен дефанс. Без всякакво съмнение: остър корем! Тотев е готов да го вкара в операционната. Шефът го спира: а сне ли му анамнезата? Припомня му латинските сентенции: “Който добре разпитва, добре диагностицира. Който добре диагностицира, добре лекува.” Оказва се, че човекът е ухапан преди половин час от пепелянка. Един от симптомите на проникването на змийска отрова в кръвта е имитация на дефанс…

Цели 10 години д-р Тодор Тотев не може да се прибере в своя си град. Други безсмъртни чиновници, сега пък от Стара Загора, му пречат, дори му се скарват: нямал ли капчица… патриотизъм?! (В същото време деца на местни величия отдавна работят в престижни болници под тепетата.) Най-накрая се добира до Пловдив – в Окръжната болница.

Тук попада на превъзходния Хирург, Педагог и Колега доц. Нисим КАЛЕВ. Шегаджия, превъзходен диагностик и оператор, заклет враг на тютюна и алкохола. Той го насърчава да пише и публикува десетките си научни трудове. Старателно ги редактира. И нито веднъж не настоява да го пише съавтор!!

Праща го на специализации в ИСУЛ, където работи редом до националните светила – професорите Станко КИРОВ, Петър ЧЕРВЕНЯКОВ, Димитър МАРИНОВ, Аршавир ДЕРЕДЖАН; възхищава им се.

И попива от Изкуството. И Духовността им.

Автор: Д-р Тотко Найденов

 


Коментарите са забранени.