Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 49

ВОЕННИ ХИРУРЗИ

Самата Военно-медицинска академия (бивш ВМИ, ВВМИ) лично аз свързвам с 2 големи имена: на генералите проф. Коста СТОЯНОВ и доц. Иван ХАРИЕВ, който предлага на своите съпартизани Тодор Живков (най-дългогодишния ни държавен глава) и Добри Джуров (военен министър) да построят днешната й внушителна сграда.

Катедрата по военно-полева хирургия към ВМА има славна история. Първи началник й е полк. (по-късно чл.-кор. проф. ген.) Генчо КРЪСТИНОВ (1960), заместник му е полк. (по-късно – също професор и генерал) Иван Копчев, ортопед. Клиниката по обща хирургия се оглавява от проф. Николай АНЧЕВ (ГИРГИНОВ), ръководител на първата българска военно-медицинска бригада във Виетнам (1955 – 1957), а по гръдна и сърдечно-съдова хирургия – последователно от проф. Андрей Стойчев и генералите Генчо Кръстинов и Йовчо Топалов. Урологията се ръководи от друг професор-генерал – Иван Викторов, лично оперирал самия Тодор Живков по повод простатна хиперплазия.

 

Проф. Андрей СТОЙЧЕВ (р. 1919 в с. Червен, Русенско) е един от най-авторитетните български и военни хирурзи, с изключително разнообразна професионална биография. През Отечествената война е ординатор в хирургичната болница в Къстендил, а във войната в Корея е хирург на българската медицинска бригада (1952 – 1954). Началник е на първото в страната Отделение по сърдечно-съдова и гръдна хирургия (1957 – 1959) на Общоармейската болница, а после – на хирургичното отделение при Военна болница – Сливен и главен хирург на армията. Поливалентен блестящ хирург, проф. Андрей Стойчев разработва проблемите на гръдния травматизъм, оперативното лечение на рака, белодробната ехинококоза, сърдечно-съдовата хирургия в началния период на развитието й (екстракорпорално кръвообращение при нормотермия и дълбока хипотермия, което внедрява заедно с ген. проф. Генчо Кръстинов). Той работи заедно с други чудесни военни хирурзи – бъдещите професори Милан Милев, Станчо Станчев и Здравко Лазаров (сърдечно-съдова и спешна хирургия), Петър Чалъков и Георги Чепилев (гръдна, спешна и военно-полева хирургия), Атанас Атанасов (чернодробно-жлъчна, коремна и военно-полева хирургия), Димитър Ранев и Благой Шиндарски (изгаряния, пластика), ген. Ганчо Савов и Манол Ванев (неврохирургия).

 

Във военните ни мисии в Северна Корея, Виетнам, Алжир, Камбоджа, Афганистан, Ирак, са командировани предимно военни хирурзи.

 

Нашето съсловие добре познава и уважава хирурзите на армията ни: генералите проф. Коста Стоянов, чл.-кореспондентите Генчо Кръстинов, Николай Василев, Йовчо Топалов, уролозите-професори Иван Викторов и Тодор Патрашков, ортопедът проф. Иван Копчев; професорите Атанас Атанасов, Георги Чепилев, Любен Туртуриков, Кънчо Кънев, Благой Шиндарски, Николай Анчев (Гиргинов), Венцислав Отчев, Аврам Пинкас, Андрей Стойчев, доцентите Надко Величков, Евгени Белоконски, Красимир Василев, Никола Владов, Петър Кръстанов, Цветан Панов, Иван Донков, Деян Йорданов, Димитър Кръстев и много други.

 

Тук непременно трябва да бъде споменат съдовият хирург доц. Стефан БЕЛОВ. Започнал работа като във Сливенската военна болница, той продължава при ген. проф. Генчо Кръстинов, където се хабилитира. Отдава се на една рядка и сложна специалност – хирургичната лимфология. Макар и с недобро здраве (има клапен порок, претърпява и операция), развива неуморна и впечатляваща дейност. Издава монография по темата. Създава и специализирани лимфологични хирургични клиники в Милано (след смъртта му италианците й дават неговото име; това е всеизвестната в цяла Европа лимфохирургична клиника “Проф. Стефан БЕЛОВ”!), в Прага, в Хамбург.

Автор: Д-р Тотко Найденов

 


Коментарите са забранени.