Вирусни болести, предавани по полов път – генитален херпес, СПИН, хепатит…

Генитален херпес

Причинява се от вирус, наречен “херпес симплекс”. За гениталния херпес е важно да се знае, че както проявата му по устните, така и гениталната му разновидност няма пълно излекуване. Това е една от най-честите БППП; тя е хронична, упорита и рецидивираща. Гениталният херпес е епизодична поява на болезнени везикулозни лезии и язви: при мъжете – по гланса и/или препуциума на пениса; при жените – по малките и/или големите срамни устни, клитора, около уретрата, венериния хълм, входа на влагалището, перинеума.

Заболяването е описано за пръв път от лекаря на Луи XV – Аструг, през 1736 г. “Херпео” на гръцки означава “пълзя”; това е медицинският термин за “мравучкането”, паренето и болката, които са характерни за тази болест, независимо дали тя се проявява по устните на лицето или по половите органи. В 90 на сто от случаите на генитален херпес се установява неговият причинител – разновидност тип 2 на вирус херпес симплекс. Той, както и вирус тип 1, причиняващ херпеса по устните (т. нар. стресница) остава за цял живот в организма и съществува в латентно състояние в коренчетата на дорзалните нервни ганглии. Вирус тип 1 едва ли би следвало да бъде смятан повече за невенеричен, след като в Англия и Япония, където е силно разпространен оралногениталният секс, той причинява 40-50% от гениталния херпес. Интересен е обаче фактът, че рецидивите на гениталния херпес вирус от тип 2, са от 8 до 10 пъти по-чести в сравнение с тези на класическия херпес от тип 1. Иначе и двата типа вирус херпес симплекс предизвикват еднакви клинични прояви на гениталния херпес. Установено е, че 20-30% от сексуалноактивните младежи са инфектирани с вирус тип 2 и около 10% от пациентите на венеричните кабинети ги посещават заради неговите симптоми. Херпесът е най-заразителен при първичната му изява (в 30-50% от случаите) и много по-рядко – при рецидивиращите му форми. Естествено, при хомосексуалните контакти той се появява по ануса.

В България от генитален херпес страдат 10- 12 на сто от мъжете и 2-5 на сто от жените. При жените обаче симптомите са по-силно изразени и по-болезнени. Инкубационният период е 2-10 дни, понякога и над 20 дни след половия контакт. Появата на първичните единични или множествени мехурчета (везикулки) се предшества обикновено от “мравучкане”, парене, “пълзене” или дори силни болки в засегнатата зона. Обривът се развива за около 2-3 седмици: отначало има зачервяване, после поява на характерните мехурчета, които се разязвяват, покриват се с корички (крусти) и накрая епителизират без белег. Често пъти слабинните лимфни възли се увеличават и са болезнени. Среща се и дизурия (болезнено уриниране), както и дискомфорт, висока температура, болки в мускулите, разтрисане и главоболие – симптоми, характерни за вирозите. Болестта се предава на плода по време на раждането, но само ако тогава майката носи проявените й симптоми. Гениталният херпес тип 2 рецидивира обикновено от 2-6 до 8 пъти годишно (както вече подчертах, това се случва далеч по-рядко при вирус тип 1), като всеки път клиничните симптоми са по-слабо проявени. Лезиите са помалко и са едностранно разположени; те засягат един и същи участък на пениса, вулвата или седалището, а и продължителността им е пократка – 8-10 дни. Рецидивите често могат да се провокират от грип, стрес, температура, мензис, ултравиолетова радиация, като 50% от хората с херпесна инфекция съобщават само за продроми*, без възникването на лезии. Интересно е наблюдението на проф. Николай Цанков и на д-р Николай Найденов, че третирането на началната поява на лезиите с лосиона “Акне аут актив” спомага за бързото им отдръпване (разбира се, не и за окончателното излекуване). Двамата видни дерматовенеролози подготвят унгвентната форма на лосиона. Гениталният херпес се потиска с антивирусни медикаменти, които действат само ако се приложат веднага преди появата на симптомите.

 Вирусен хепатит

По начало 80 на сто от всички болести се причиняват от вируси, а хепатит В е една от найчестите: 2 милиарда хора по целия свят са го преболедували; 350 милиона души носят причинителя му, който е визуализиран от Дане (1970 г.). В числото на заболелите от вирусен хепатит влизат над 10% от проститутките и от хомосексуалистите, както и 15% от венерично болните. Най-разпространен е в Африка и Югоизточна Азия (до 50% от населението са вирусоносители). У нас този процент е близо 7%. Докато хепатит А е типична “болест на мръсните ръце” и се прихваща през устата, то заразяването с хепатит В става само по кръвен и сексуален път, затова той е причислен към БППП през 1990 г. Вирусът на хепатит В се намира в кръвта и в секретите, отделяни от гениталиите. Предава се в края на инкубационния период (който е от 40 дни до 6 месеца), по време на боледуването и до 6 месеца след възстановяването. Важно епидемиологично значение имат удължените (протрахираните) и хроничните форми на клиничното протичане. Хепатит В протича в две форми: с изразен иктер (жълтеница) и аниктерично (без жълтеница). Започва бавно, постепенно, със засилваща се уморяемост, безапетитие, отпадналост, гадене, повръщане, тежест в дясната подребрена област. Често се повишава и температурата, пациентът има болки в ставите и нерядко му се поставя найлесната и банална диагноза – простудно заболяване или лека форма на грип. Жълтеницата се появява след 5-7-10 дни, найнапред по склерите, мекото небце и под езика; кожата там е с рубинов оттенък. Отпадналостта се усилва, черният дроб се напипва на няколко сантиметра под ребрената дъга, той е мек и леко болезнен. Урината силно потъмнява, фекалиите избледняват. Този иктерен стадий трае средно 2 седмици, след което преминава в реконвалесценция (възстановяване): апетитът постепенно се подобрява, силите се възвръщат, жълтеницата изчезва, черният дроб се прибира на мястото си. Заболяването протича в четири клинични форми: лека (за 20-25 дни); средно тежка – за 30-35 дни; тежка, протрахирана (до 3 месеца или повече); фулминантна или фудроянтна (при около 5% от болните – с бързо развитие на остра чернодробна некроза и недостатъчност, водеща до хепатална кома и смърт). При други 5% хепатит В хронифицира, което инвалидизира болния и съкращава живота му.

Към БППП е причислен и вирусният хепатит С, който също като “събрата” си хепатит В се предава и по кръвен път, и чрез сексуални контакти. Смята се, че 70-80 на сто от посттрансфузионните (следкръвопреливните) хепатити са от тип С. Немалка част от заболелите са медицински специалисти; особено висок е рискът сред персонала на отделенията за хемодиализа. Почти всеки венозен наркоман е вирусоносител на хипатит С или боледува от него. Това за него означава почти сигурна чернодробна цироза след 10-15 години (особено ако злоупотребява с алкохол), а оттам нерядко се стига и до безпощаден чернодробен рак. Носителите на хепатитен вирус С са поне 100 милиона души по света. Инкубационният период е от 30 до 70 дни. Преобладават аниктеричните (без жълтеница) форми, които протичат само с гадене, повръщане, увеличение на черния дроб и наглед безобидни кожни обриви от типа на уртикарията. При голяма част от болните от хепатит С обаче протичането му е удължено, със задържане на хепатомегалията* за няколко месеца и тенденция към хронифицирането му, което води до висок риск от развитието на цироза и първичен чернодробен рак.

Специално внимание заслужава и човешкият папилома-вирус, който присъства в половите органи на 50 на сто от хората, водещи активен сексуален живот с често сменявани партньори. Човешкият папилома-вирус се сочи като основна причина за възникването на рака на маточната шийка, както и на рака на пениса и на езика (несъмнена връзка с модерната “френска” любов!). Този вирус съществува в над 30 разновидности, а ваксинирането против него е не само скъпо, но и неефикасно, понеже обхваща само една четвърт от тези разновидности. Спасението от човешкия папилома-вирус (а и от почти всички останали агенти на венерозите) е в задължителното поставяне на презерватив преди акт, особено ако партньорът е случаен или слабо познат.

 СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) безспорно е най – тежката БППП, защото засега не се лекува и завършва със смърт. Това е проклятието за Любовта и Секса, наказанието за цялото съвременно човечество на XX и XХI век. СПИН е крайната фаза на инфекцията, предавана по кръвен и най-често по сексуален път. Тя е причинена от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), чието наличие уврежда клетъчния имунитет и фагоцитарната активност на организма и се развиват опасни инфекции. Те могат да бъдат гъбични и вирусни: туберкулоза, пневмонии, хепатит В и С, херпес, както и неоплазми, по-бързо или по-бавно водещи до гибелта на заразения. СПИН е наблюдаван в Норвегия и в някои африкански страни още от 50-те години на миналия век, без да е изяснено дали това са първите случаи на инфекцията. Причинителят ХИВ е открит едновременно от екипите на Люк Монтание (Франция) и Робер Гало (САЩ) през 1983 г. ХИВ е РНК-вирус от семейство “ретро65 вириде”, подсемейство “лентавирус”. Той е крайно неустойчив на външни въздействия и дезинфектанти, както и на ултравиолетови лъчи и радиация. Предполага се, че е произлязъл от вируса на маймунския имунен дефицит в Западна Африка, родината на всички видове вируси, и е разпространен през 70-те години на миналия век чрез група африкански имигранти в САЩ и Канада, а оттам – и по целия свят. Попаднал в кръвта, ХИВ атакува и унищожава “войниците” й: Т СД4-лимфоцитите, така наречените Т-хелпери. Техният брой прогресивно намалява и при падането им под ниво 400 броя в 1 кубичен милиметър, настъпва изразен тотален клетъчномедииран имунен дефицит. Лабораторното изследване за наличие на ХИВ в организма става позитивно чак на 6-та седмица след проникването на вируса в него; ето защо той може да остане незабелязан при тестване на отскоро заразени кръводарители или други ХИВ-преносители. Световната здравна организация (СЗО) е определила рисковите групи за разпространение и придобиване на СПИН. Това са мъже с хомои бисексуално поведение; лица с промискуитетни прояви и проституиращи; венозни наркомани; реципиенти на кръв или кръвни продукти; хемотрансфузирани; болни от хемофилия или таласемия; сексуалните партньори на изброените лица. От 1992 г. СЗО учудващо и малко странно (вероятно от страх да не бъде обвинена в дискриминационно сексистко отношение) се отказа от класифицирането на тези групи и определи като основна рискова група цялото сексуалноактивно население по света. Много по-правилно би било да се посочи за най-опасен фактор рисковото сексуално поведение на отделния човек. И по-конкретно: прибягването до толкова опасните услуги на проститутки и неизползването на презерватив най-вече при анален секс и изобщо при полово общуване с непознат или слабо познат партньор. Всичко това, както и последствията, представлява игра на “руска рулетка”! В големите столични и пристанищни градове на САЩ, Канада, Австралия и Западна Европа разпространението на СПИН е предимно сред хомосексуалистите и венозните наркомани в съотношение мъже към жени както 10:1. В страните на Субсахарна Африка, Централна и Южна Америка и някои страни от Югоизточна Азия основният механизъм на предаване на инфекцията е хетеросексуалният, при съотношение мъже към жени почти 1:1. Заразеността в някои райони на Африка (Уганда, Кения, ЮАР, Замбия) и Югоизточна Азия (Тайланд) достига до 30% от цялото население и до 50% при мъжете на възраст 20-40 години. За проститутките в тези страни тя е 80 на сто. Понастоящем от ХИВ са заразени 120 милиона души по целия свят (и нови 5000 души се заразяват ежедневно!), 40 милиона от които вече са починали. По 5500 жертви на ден умират само в Африка… В България заразата прониква през 1984-85 г. от група моряци от Бургас и района му, работещи в Океанския риболовен флот, след ползване на проститутки от африкански и южноамерикански пристанища. Първоначално оформеното “Бургаско огнище” се състои от 34 вирусоносители и заболели; постепенно се развиват и други малки засега райони в Габрово, Варна, София. Понастоящем общият брой на ХИВ-носителите и заболелите от СПИН наближава 1000. От тях по официални данни са починали над 300. Разбира се, цифрите на вирусоносителите са нереални; те вероятно са 9-10 пъти по-високи. (Интересно е, че първият ХИВ-позитивен българин – моряк от Бургас, е още жив, както и жена му, заразена от него. Но двамата водят много целесъобразен живот и спазват указанията на своя инфекционист.) В момента в София функционират цели три клуба на ХИВ-позитивни, които си съперничат. Причината е ясна – меркантилност. Дори и нещастието не може да обедини нас, българите. Но това е друга тема… Инкубационният период на СПИН е от няколко месеца средно до 6-8 години, но понякога болестта може да не се прояви клинично цял живот и носителят на страшния ХИВ само да го предава на партньорите, без дори и да подозира, че заедно с дареното им удоволствие ги заразява със самата Смърт! Това е характерно най-вече за африканците, носители на ХИВ, които се разболяват след много подълъг инкубационен период – 8-10 години.

Доскоро се смяташе, че не всяко съвокупление е контагиозно (заразително). Оказа се, обаче, че вирусът е станал много по-контагиозен и агресивен. Жените са 4 пъти по-възприемчиви от мъжете. Най-опасен по принцип е аналният секс (именно затова болестта е найразпространена сред хомосексуалистите). Засега ваксина не може да се изнамери, защото ХИВ е много изменчив и вариативен; вече са познати над 100 негови различни щама (разновидности). При една трета от заразените хора се появява първичен (ранен) или спиноподобен клиничен комплекс (между 7-ия и 60-ия ден след инфектирането). Той протича с умерено повишена температура, ангина, подуване на шийните и подчелюстни лимфни възли и хепатоспленомегалия (увеличение на черния дроб и далака). Този синдром преминава за 10- 15 дни и повечето болни и техните лекари не му обръщат особено внимание, смятайки го за банална вироза. В тази фаза при отделни пациенти се появяват лимфоми или карциноми (на Капоши, на шийката на матката), херпес зостер, полиневропатия. Крайната фаза на СПИН настъпва след различно дълъг интервал от заразяването – при една трета от заболелите той може да е дори 10- 12 години (това са т. нар. “дълго преживяващи”). Класическите симптоми на крайната фаза са: продължителен фебрилен синдром (температура до 38 градуса, без втрисания и обикновено рано сутрин), диариен синдром, отпадналост, безапетитие, бързо отслабване, обилни нощни изпотявания, обезводняване на организма. Бързо се наслагват и опортюнистични бактериални, гъбичкови и паразитни инфекции (обикновено пневмонии) и неоплазми (най-често кожният сарком на Капоши, но също и карциноми на стомаха, на черния дроб или на половите органи). При 60% от заразените се уврежда нервната система (менингит, ранна деменция, периферна полиневропатия), засягат се бъбреците, черният дроб, кръвта (автоимунна тромбопения, остра хемолиза) и кожата (себореен дерматит, псориазис). Лечението има за цел да отслаби ХИВ и да притъпи заразителността му; то подобрява качеството на живот на болните, но не може да ги спаси.

Обикновено заболелите от СПИН умират средно 3-4 години след появата на първите признаци. В САЩ обаче успяват да удължат живота им с 10-15 години, а понякога и до 25 години – благодарение на силните (и изключително скъпи!) препарати, които потискат вирулентността на ХИВ и го правят много послабо заразен. Така или иначе, напълно “изчистени” от него, т. е. напълно излекувани хора, няма. Смъртта може да бъде отложена във времето, но не и предотвратена… До днес СПИН е причинил гибелта на десетки световни гении, предимно хомосексуалисти. (Да си спомним един от най-ярките – Фреди Меркюри, а също и любовника му – балетиста Рудолф Нуреев, както и много други). По принцип няма рискови групи; има рисково поведение!

 Заразяване чрез “френска любов”

Действията при т. нар. “френска любов” – кунилингвус, кунилинкцио (облизване на вулва, клитор, срамни устни и влагалищно преддверие) и пенилинкцио, фелацио (налапване и облизване на пениса) са толкова масово разпространени, че отдавна не се смятат за перверзия, а за почти задължителна част от половата игра. Но – внимание: и те носят сериозен риск от заразяване с БППП. Става въпрос предимно за сифилиса и за гъбичните инфекции. Ако по езика има рагади (цепнатини), през тях в кръвта ви могат да проникнат и вирусите на хепатита, на херпеса, дори и… ХИВ! Вече споменах и за не по-малко опасния човешки папилома-вирус, някои от чиито над 30 разновидности са обвинявани като основен причинител на рака на шийката на матката, на пениса и на езика. По-горе стана въпрос и за вируса на устния херпес, който може да се предаде и на гениталиите. Такава инфекция е напълно възможна, затова бъдете внимателни с “френската любов”. Не случайно вече се препоръчва и тя да се извършва през презерватив.

 Речник:

Хепатомегалия – Увеличаване на черния дроб, дължащо се на различни причини: заболявания, прием на лекарства и др. (Бел. Авт.)

Продроми – Първите прояви на болестта преди развитието на характерните й симптоми (признаци). (Бел. авт.)


Публикувано в Научи повече... с етикети , , , , , от д-р Тотко Найденов. Постоянна връзка.
д-р Тотко Найденов

За д-р Тотко Найденов

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Зодия “Овен”. Автор на 30 документално-публицистични и белетристични книги предимно на здравна и медицинска тематика: “Аз, Лекарят”; “И волята е лекарство”; “Съдебните лекари разказват”; “Децата, без които не можем”; “Защо и как се самоубива българинът”; “Здравето и болестите на българите”; “Книга за българските хирурзи”; “Съдба, наречена хирургия”; “Онкологичните болести в България”; “Любовни лекарски истории” (5 преработени и допълнени издания); “Община Баните – кратка рецепта за здраве и дълголетие”; “Майчинството”; “Кратка история на медицината по света и в България” и др. Главен редактор на в. “Български лекар” (излиза от 1993). Един от 4-мата инициатори за възстановяването на Българския лекарски съюз (1988). Създател на професионално-съсловните празници на фармацевтите (24 юни, Еньовден, 1994) и лекарите – Деня на българския лекар (19 октомври, Ден на св. Иван Рилски Чудотворец, 1994); както и на “Чилови дни” (1998); Националния Ден на Спасението (2005); Белиновия симпозиум по УНГ (2000); Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев” (2007); най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”; званието на с. Славейно, Смолянско “Свещено място на българската медицина” и на Дупница – “Град на фармацията” и др. Учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс “Живот за България” (в което членуват почти всички национални консултанти по медицина); учредител и председател на Пловдивското лекарско общество; учредител и председател на Клуб “Родопско здраве”. Баща на 4 деца (от 1 брак). За контакти: 0888/80-23-54

2 коментара по „Вирусни болести, предавани по полов път – генитален херпес, СПИН, хепатит…

  1. Pingback: Мнения и интересни факти за изневярата | Здравен блог

  2. Pingback: Самоубийството - история по света и в България | Здравен блог