Десислава Узунова

За Десислава Узунова

"Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена." — Стивън Кинг, "Живата факла"

Тя ще бъде единствена, макар и бивша…

Срещнах я за първи път преди няколко години. Беше красива … Не, не просто красива, ужасно красива. Гледаше ме с големите си зелени очи и зловещо ми се усмихваше. Не си казахме нищо и се разминахме. Бях сигурна, че няма да я видя повече. Бях сигурна, че е просто образ, който влиза и излиза от съзнанието ми за миг. Предполагам , че това беше една от онези заблуди, в които обичаме да вярваме, за да се успокоим, когато усещаме, че нещо наистина ужасно се случва. След няколко дни тя пак се появи. Беше седнала на дивана в хола и разлистваше стар албум. Това ме подразни. Всъщност кой на мое място не би се подразнил, когато непознат човек нахлуе в неговото лично пространство?!

Попитах я коя е и защо по дяволите е тук?! Отговор нямаше. Тишина на фона на самодоволна и иронична усмивка. Отидох при нея и я помолих учтиво да напусне. Тя ме погледна учудено, после се разсмя. Смехът й беше натрапчив, обсебващ и само за минути се разнесе из цялата къща като зараза. Чувах го навсякъде – в банята, под душа, в кухнята, в спалнята, докато правех любов с мъжа си … Той не секваше и напомняше за нейното съществуване. Сякаш казваше „Мен винаги ще ме има”, „Аз винаги ще бъда тук”. За мен беше странно, защото аз не познавах тази жена, но тя явно познаваше мен и искаше да покаже превъзходство. Това всъщност не беше толкова трудно, защото тя беше перфектна. Беше идеална. Съвършена, дори повече…ако има повече. Така я виждах аз, но не с моите очи, а с очите на мъжа, когото обичах. В неговите очи тя беше вечна и заставаше „над” всички останали. Тя беше като шаблон, около който всяка следваща поставяше очертанията си.

Сигурно в такъв момент трябваше да попитам „Защо?” „Защо се случва това?” „Защо тя винаги ще бъде повече?”. Но от тези въпроси няма смисъл, ако знаеш отговора. Когато един мъж обича истински, когато е готов на всичко за една жена и когато бива предаден от нея – тя остава единствена. Да, можех и аз да си тръгна, и аз да го предам, но щях да бъда номер две… никога нямаше да съм първа. Никога нямаше да бъда шаблонът, по който всички ще очертават себе си.

След време свикнах с нея, защото станах като нея. Боядисах косата си, промених гардероба си. Научих се да готвя като нея, да сгъвам дрехите, както тя го правеше… научих се да целувам по нейния начин, дори научих нейните лъжи…и все пак тя беше по-добра. Нямаше никога да я достигна. Никой няма да я достигне. Тя ще бъде единствена, макар и бивша.

 

Иво Сиромахов: Българската сатира е анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“

Иво Сиромахов е популярен български писател и драматург. През 1999 година излиза първата му книга „ Една нощ в гробищата”. Това е един различен сборник с разкази, които той самия определя като „ пародии, криминални разкази, фейлетони и безполезни съвети”. От 2000 година Иво Сиромахов е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, където често можем да го видим и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. За себе си той казва, че е един щастлив човек, защото повечето неща, които искал да направи в професионален план, са се случили. Прочетете неговите мисли в блиц – интервюто, което той специално направи за читателите на „Фрамар”

 Представете се с няколко думи за читателите на „Фрамар“

Иво Сиромахов, 39 годишен, неосъждан, съвестен данъкоплатец. Сценарист в „Шоуто на Слави“, автор на книгите „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, „Дневници и нощници“, „Още дневници и нощници“, „Няма смисъл“, „BG дневници и нощници – създателите“, „Няма значение“.

 Как  сатирата „лекува” политиката в България?

Сатирата не лекува. Тя е по-скоро анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“.

Как според Вас, българинът празнува Коледа – със сърцето или със стомаха си?

Не харесвам обобщенията. Някои българи празнуват със сърцето си, други със стомаха си. Предполагам, че вторите са мнозинство.

Какъв подарък заслужаваме, ние българите,  да получим за Коледа, като се има предвид нашето „послушание” през годината?

Каквото заслужавахме, си го получихме на изборите.

По Коледа активно се организират благотворителни кампании. Какво е вашето мнение по този въпрос? Лицемерна ли е българската благотворителност или наистина по празници ставаме по-добри?

Благотворителността е хубаво нещо и трябва да бъде подкрепяна, независимо какви подбуди стоят зад нея.

Ако бяхте лекар, каква диагноза бихте поставили на българското общество?

Поставянето на диагноза изисква сериозни изследвания. Но по всичко личи, че заболяването е много тежко и ще се наложи драстична операция. Трябва да се смени политическата система.

„Хапче” срещу какво е смехът?

От опит знам, че при жените действа като виагра. А на мен ми помага, за да възприемам по-лесно глупостите, които ме заобикалят.

Кой е най-хубавият Ви коледен спомен ?

Усмивките на децата ми, когато си получат подаръците.

Как протича Коледата на Иво Сиромахов?

У дома, около елхата, с най-близките ми. Ако има сняг, правя снежен човек на двора.

Миналата година, около коледните празници излезе вашата книга „Няма смисъл”. Тази година ще изненадате ли вашите читатели с нов проект?

Работя върху сборник с разкази, озаглавен „Очила“. Живот и здраве, през май месец би трябвало да излезе. Довършвам и една нова комедия, но все още не знам кога и в кой театър ще бъде поставена.

Вашето коледно пожелание към читателите на „Фрамар”:

Да са живи и здрави! Всичко останало зависи само от тях.