Архив на: д-р Тотко Найденов

д-р Тотко Найденов

За д-р Тотко Найденов

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Зодия “Овен”. Автор на 30 документално-публицистични и белетристични книги предимно на здравна и медицинска тематика: “Аз, Лекарят”; “И волята е лекарство”; “Съдебните лекари разказват”; “Децата, без които не можем”; “Защо и как се самоубива българинът”; “Здравето и болестите на българите”; “Книга за българските хирурзи”; “Съдба, наречена хирургия”; “Онкологичните болести в България”; “Любовни лекарски истории” (5 преработени и допълнени издания); “Община Баните – кратка рецепта за здраве и дълголетие”; “Майчинството”; “Кратка история на медицината по света и в България” и др. Главен редактор на в. “Български лекар” (излиза от 1993). Един от 4-мата инициатори за възстановяването на Българския лекарски съюз (1988). Създател на професионално-съсловните празници на фармацевтите (24 юни, Еньовден, 1994) и лекарите – Деня на българския лекар (19 октомври, Ден на св. Иван Рилски Чудотворец, 1994); както и на “Чилови дни” (1998); Националния Ден на Спасението (2005); Белиновия симпозиум по УНГ (2000); Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев” (2007); най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”; званието на с. Славейно, Смолянско “Свещено място на българската медицина” и на Дупница – “Град на фармацията” и др. Учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс “Живот за България” (в което членуват почти всички национални консултанти по медицина); учредител и председател на Пловдивското лекарско общество; учредител и председател на Клуб “Родопско здраве”. Баща на 4 деца (от 1 брак). За контакти: 0888/80-23-54

Историята на презерватива и безопасния секс – вчера и днес

Публикувано на от

Единственото средство за предпазване от БППП, включително и от СПИН, е презервативът (кондомът). Важно е да се знае, че той е безпомощен само срещу срамните въшки и крастата. Това простичко творение, което многократно споменаваме в тази книга, е на възраст близо… 500 години! Той е изобретен преди половин хилядолетие, през 1564 г., от италианския анатом и хирург Габриеле Фалопио, който влиза в историята на медицината не само с анатомичните си открития, а и защото пръв разграничава сифилиса от трипера. Колко разностранни, енциклопедични и интелигентни са били лекарите през Средновековието! Едва 21 годишен, Фалопио създава едно простичко творение, което досега несъмнено е спасило десетки милиони човешки живота! Ето и историята на кондома накратко.

Всъщност, презервативът на д-р Фалопио е бил далеч от днешните модерни синтетични продукти. Бил е направен от… овчи черва. Покъсно, специално за Краля Слънце Луи XIV, са го подплатявали с коприна. (Това обаче не спасява краля от сифилис…) Изобретателят на каучука Чарлз Гуидър започва да произвежда не само автомобилни гуми, но и гъвкави гуми против нежелано бебе и неприятни болести. Тогава, в началото на ХХ век, особено опасен е сифилисът – масово епидемично явление. Безшевният латексов презерватив (показан от Юлиус Фромс през 1920 г. в Гьотинген) постепенно завладява целия свят.

Изискванията на Германския институт по стандартите за този сексуален продукт са: всеки презерватив да е дълъг поне 16 сантиметра и дебел минимум 49 милиметра. Като основен материал се допуска единствено изкуственият каучук (латексът). Позволява се лекото нащърбяване и добавката на ресни (“брадавички”) по повърхността на кондома, но са забранени гънките, дупките и шевовете. Годността му не бива да надвишава 4 години и преди да се скъса, той трябва да може да се опъне 600 пъти. След всяко ползване трябва веднага да се увие в тоалетна хартия или салфетка и да се изхвърли в кошчето за боклук.

Технологията обаче постоянно върви напред. Вече навсякъде по аптеките е пълно с презервативи с най-различни цветове и благоухания. Англичанинът Ник Мънияс обаче сигурно е направил добър бизнес с изобретяването на т. нар. “музикален кондом”. В материята му е включен микрочип, който след определени наелектризирания от сексуалните търкания се задейства и изсвирва 30-секунден мотив. Всеки клиент на модерните сексмагазини би могъл да си избере “музикален презерватив” с предпочитаната за сюблимния момент мелодия. И така, “музикален”, с брадавички, с аромати или най-обикновен, в ерата на страшната гибел с име СПИН, днес презервативът се оказва единственият що-годе сигурен предпазител на здравето и живота на всеки, който прави секс с непознат партньор. А също и най-безвредният анти бебе – продукт.

Буди недоумение поведението на т. нар. “порнозвезди” в масово гледаните порнофилми (по тв -каналите XXL, Private spice, Hustler TV и др.) – тези “актьори” никога не си поставят презервативи, с което фактически подтикват младите си зрители да следват примера им. Може би отделните държави трябва със специален закон да задължават производителите на порнофилми да ги пускат в ефира с придружаващо изображение на презерватив – така, както в Швеция не можеш да показваш рекламен тв – клип на шоколад и бонбони без изображение на четка и паста за зъби в ъгъла на екрана. (Това е недвусмислен призив към консуматорите на шоколад веднага след това да си измият зъбите, защото сладкото причинява кариес.)

Безразборните полови сношения с най – различни партньори са твърде приятни за много хора, но са силно рисковани за здравето и живота им без ползване на презерватив! Към промискуитет и сексуално общуване без презерватив подтикват алкохолът и наркотиците – те повишават настроението, но притъпяват чувството за отговорност и самосъхранение. На “пияна глава” се вършат най-големите безразсъдства и глупости; още по-големи са те на “друсана глава”… Но каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. Нека отбележа и една масова нова тенденция в интимното общуване между хората, продиктувана от разрастването на глобалната електронна мрежа и на технологиите. Напоследък изключително разпространено е търсенето на сексуални партньори (включително и брачни) по интернет. Друга, все по-ширеща се практика, е откровеното воайорство пред неговите камери. Това не е перверзия, след като се осъществява при взаимно съгласие, но далеч не е нормален секс, а сурогат, ерзац, непълноценен заместител на живия, истински секс. Уви, хората отвикнаха да общуват по човешки – да разговарят на живо, да се срещат и да правят нещата пълнокръвно. Светът ни вече е заробен от студените електронни технологии. “Модерният” начин на живот вече стана “онлайн”, превърна се в он – лайнов и силиконов. Хора, върнете се към ЧОВЕШКАТА си същност, докато не е станало късно!… Та нали в телата ни текат кръв и хормони, а не електрони?!

Проституцията – най-древната професия, все още актуална и в България

Публикувано на от

Наричат я “най-древната професия”. За нейна покровителка се приема родената от морската пяна древногръцка богиня на любовта Афродита, жена на сина на Зевс и бог на огъня Хефест. Тя му изневерявала с красивия бог на войната Арес; заловили ги обаче на местопрестъплението и бракът бил прекратен. По-късно Афродита родила в Кипър бога на любовта Ерос. В кипърския град Пафос е изграден специален храм, посветен на Афродита, в чиито околности нейните “дъщери” даряват ласки срещу пари и подаръци. С част от тях отглеждат отрочетата си. Предшественички на Афродита са шумерската богиня на плодородието Инана и вавилонската богиня на любовта Истар. Публични домове е имало в почти всички древни държави от Стария свят. При разкопки на античния град Скитополис (в днешен Израел) намират мозайки на възраст от 15 в. пр. Хр. с надписи: “Очите ми хвърлят светкавици от страст”, “Тоз, у когото страстта се надига, изпитва радостите на любовта”, “На приятелите на Магус, които украсиха тази стая и се забавляваха цяла нощ в нея с млади жени.” (Защо да не са се забавлявали – тогава не е имало СПИН…) Стотици проститутки съпровождат и кръстоносните походи през Средновековието. Поради тази причина болестите, предавани по полов път, особено сифилисът, заливат цяла Европа.

Още преди Освобождението и у нас се появяват първите публични домове, копиращи шантаните на Виена и Париж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов). След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф. От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки. Всъщност 77 на сто от тях са били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от тях – заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!

Днес в България се смята, че проституират общо около 150 000 души (включително и жигола). 20 000 от тях са в София, където има над 100 нерегламентирани публични домове, маскирани като клубове за масаж. Известна е и “стоянката” на евтините проститутки (предимно циганки) – на Лъвов мост, срещу Дирекцията на полицията. Както се казва, “мили родни картинки”… Неотдавна столицата бе разтресена от взривове на публични домове и последвали престрелки. Отново бе повдигнат въпросът за узаконяването на проституцията у нас и за свързания с това Закон за проституцията. Този проблем продължава да е актуален у нас, докато за Европейския съюз той отдавна не съществува.

По данни от Столичната дирекция на МВР на територията на София функционират над 100 публични домове, маскирани под невинни имена. Съответно 50-60 лева е тарифата за ползване на една проститутка за час. Това й носи общо 6 000 лева чиста печалба месечно (необлагаема с данъци), които тя дели поравно със сутеньора си. Годишните доходи на “жриците на любовта” и най-вече на сутеньорите им според неофициални данни достигат до няколко милиона лева.

В България е имало Закон за проституцията още от 1908 г., но през 1912 г. той е бил премахнат. В него е било забранено практикуването на професията от жени под 20 години. Как е регламентирана законово проституцията в Европа? Класическият Виенски закон за проституцията разрешава занаята само за жени, навършили 21-годишна възраст. Това е възможно, но само в градове с население над 50 000 жители; далеч от гари, училища и религиозни обекти. Разрешеното време е само в часовете между 23 и 04 часа, но не и в жилищни сгради.

В Гърция професията може да се упражнява и в тях, но при специални условия: отдалеченост поне на 150 метра от училища, болници и църкви. Прилага се ежеседмичен медицински контрол, надлежно отразяван в здравна книжка, което се разрешава от специална “тричленка” – полицай, лекар и общинар. При установено заболяване на проститутката, разрешителното безусловно и веднага се отнема и се връща само след излекуването й. Разрешителното може да бъде отнето и при оплакване от съседите (вдигане на шум, показност, скандали и пр.). Сводничеството в Гърция е изрично забранено – то се наказва със затвор до 5 години. Същото е наказанието и за мъж, който се издържа от доходите на проституираща жена. Незаконното упражняване на най-древната професия се наказва в южната ни съседка с арест от 3 месеца. В Австрия той е 2 месеца, а в Германия – 6 месеца.

Актуални социологически и медицински изследвания в Европа показват, че всеки втори мъж в страните от ЕС е прибягвал поне веднъж до услугите на проститутка… Лично аз се учудвам на физическата и психическа издръжливост на “нощните пеперуди”. И особено на тези от тях, които практикуват и анален секс, защото твърде вероятно е след време те да получат неприятното явление инконтиненцио, т. е. незадържане, и да изпускат газове и фекалии и при най-малкото усилие.

Най-много обаче се учудвам на мъжете, които са клиенти на проститутките: не ги ли е страх от заразяване с някоя от над 20-те БППП, или още по-страшното – от смърт при зараза със СПИН?! По принцип “срамни” болести няма. Само че БППП се дължат просто на лекомислие, затова можем да ги наречем “болести на глупостта”! Или – на лекомислието и на безотговорността.

Освен това, съгласно нашия Закон за здравето (чл. 94) пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, а според Наказателния кодекс всеки, който знае, че е болен от венероза и умишлено зарази свой партньор, подлежи на съответното наказание. Ето защо трябва отново да имаме Закон за проституцията; просто е задължително! Нямам предвид само плащането на данъци от занимаващите се с проституция, а най-вече – чисто здравната страна на въпроса. Нали сме държава, пълноправен член на ЕС, където опазването на здравето на хората, т. е. профилактиката, стои на първо място в държавната и социалната политика? Предлагането на плът в нерегламентирани, неконтролирани обекти, да не говорим за магистралите, си е чиста проба “руска рулетка”! И за “професионалистките”, и за клиентите им. Да, дългата липса на секс изнервя мъжа, прави го напрегнат и по-лесно податлив на инфекции, дори може и да го поболи. Но облекчение той може да си достави и сам – нали не е сакат?… Според мен умният мъж не ползва проститутки.

Наказания при разврат, блудство, изнасилване, склоняване към проституция, хомосексуализъм, насилствен секс

Публикувано на от

В Наказателния кодекс (НК) съществува специален Раздел VIII – “Разврат”. Той се състои само от 11 члена: от 149 до 159.

Наказанията при извършване на разврат са различни. За блудство без съвкупление (т. е. без проникване, без полов акт) с лице, ненавършило 14-годишна възраст, санкцията е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Когато блудството е осъществено след употреба на сила или заплашване – лишаването от свобода е от 2 до 8 години; при повторното му извършване – от 3 до 10 години. При извършено съвкупление с малолетно лице наказанието е от 2 до 6 години. Лишаване от свобода от 2 до 8 години е наказанието за изнасилване. На него подлежи всеки мъж, който извърши насилствен секс с жена, лишена от възможност за самоотбрана; принудена със сила или заплашване, или приведена от него в безпомощно състояние.

Изнасилването се наказва със затвор от 3 до 10 години, ако потърпевшата не е навършила 16 години, ако е низходяща сродница или ако това е извършено повторно. Още по-сурово наказание – затвор от 3 до 15 години, се дава за изнасилване, осъществено от две и повече лица, а също и ако е причинена средна телесна повреда на потърпевшата, извършен е опит за самоубийство от нейна страна или деянието представлява опасен рецидив. Ако следствие на изнасилването е последвала тежка телесна повреда или е извършено ефективно самоубийство, наказанието е от 10 до 20 години. (Според нас тогава то би трябвало да се преследва като убийство!) Чл. 153 от НК не изпуска от внимание особено мерзката (според нас) служебна принуда, затова го цитираме буквално: “Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.” (Коментар: не е ли малка тази санкция?!)

Склоняването към проституция се разглежда от чл. 155; санкцията за него е затвор до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Сводниците или по скоро – “явочниците”, предоставящи системно помещения за полови сношения или блудствени действия, подлежат на затвор до 5 години. Ако тези помещения се предоставят с користна цел, т. е. срещу заплащане, съответните “хазаи” ги грози въдворяване зад решетките за период от 1 до 6 години и глоба съответно от 5000 до 15000 лв. Законът преследва и отвличането на лице от женски пол с цел то да бъде предоставено за развратни действия (наказва се със затвор от 3 до 10 години).

Продължителността на лишаването от свобода заради отвличане се увеличава от 5 до 12 години, ако потърпевшата не е навършила 18 години и/или е отведена с тази цел извън страната. Ако престъпникът е установил контакт с лице, ненавършило 18 години, с цел извършване на блудствено действие, полово сношение, проституция или създаване на порнографски материали, наказанието му е затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв.

Преследва се и хомосексуализмът, но не безусловно, както беше преди години, а само в случай, че за целта е употребена сила, заплашване или използване положение на зависимост или надзор. Наказанието тогава е от 2 до 8 години. Подобно е наказанието и когато потърпевшият не е навършил 16 години.

В НК последният член в глава “Разврат” – 159, обаче е доста смехотворен и нереалистичен. Той гласи буквално следното: “Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от 1000 до 3000 лв.” Интересно, досега не сме чули някой да е подвеждан под отговорност, още по-малко да е наказван по този член от Наказателния кодекс. И как ще стане това, когато след полунощ поне три телевизионни канала излъчват откровено и най-вулгарно хард порно?!

Размерът – повод за гордост и притеснения…

Публикувано на от

Неотдавна страната бе разтърсена от нови случаи на залети с киселина жена и мъж. Заливането на хора със сярна или солна киселина се нарича “витриолаж”. То е било особено модерно през 40-те години на миналия век като жесток начин за любовно отмъщение, с тежки до гроб последици. Обикновено са го извършвали или поръчвали жени, изоставени от своите съпрузи или приятели – за да обезобразят съперницата си. Много по-рядко се случва изоставен мъж да прибягва до този изключително варварски начин. Истинският мъж просто се примирява, когато го напуснат. Може да страда дълбоко (защото “силният” пол е много по-чувствителен и раним от “нежния”), но ще запази достойнство и ще се оттегли, когато му кажат, че вече е ненужен. Към витриолаж, а и изобщо към отмъщение заради любовен разрив, обикновено прибягват комплексираните мъже: импотентните или с малки пениси. Поне последното бе споменато в медиите като причината да бъде обезобразена пленителна бизнес дама, защото тя разпространила подобно твърдение на своя приятелка, бивша любовница на унизения по този начин поръчител. Истинският Мъж е великодушен и състрадателен! Той е Кавалер – ще благодари на жената, с която е бил досега, за съвместно преживените хубави моменти, ще преглътне болката, дори може и да си поплаче (няма нищо срамно в това за влюбения огорчен човек). И ще си отиде.

Пенисът на мъжа е неговото второ (а често – дори и първо!) “Аз”. Това е най-важният и любим орган на собственото му тяло… Мъжът по принцип е много по-суетен от жената и е честолюбив към всяко свое телесно или духовно качество. Но особено чувствителен е той към пениса, както и към сексуалните си умения. Умната жена непременно ще похвали партньора си, ще погъделичка егото му. Това, впрочем, е жизнено необходимо на Адам, за да се представя добре в леглото и в живота, защото мъжът е нищо без самочувствие!

Въпросът за размера на пениса е особено болезнен за повечето представители на т. нар. “силен” пол. На мъжете все им се струва, че не им достига някой и друг сантиметър. Разбира се, има жени, които държат на внушителни, дори чудовищни размери, но тогава ще трябва да ги търсят в конюшните… Приема се, че около 20% от мъжете разполагат с “оръжие”, което при ерекция достига 10-12 сантиметра; този габарит се определя като “под средния размер”. За среден размер се приемат 12-14 сантиметра – такива пениси притежават до 60% от европейските мъже. (Ние нали сме в ЕС – значи тези мерки важат и за нас…) “Над среден размер”, а именно 14-16 сантиметра, размахват толкова мачовци, колкото и “малоразмерните” – 20%. Едва 2% са “свръхнадарените” – с дължина 16-17 и над 18 сантиметра. През 1900 г. е бил измерен най-дългият еректирал пенис – той е имал умопомрачителните… 34 сантиметра. На другия полюс са микропенисите, достигащи във възбудено състояние едва до 6 сантиметра. Освен дължината значение имат също дебелината и твърдостта. Не може да се отмине и продължителността на сексуалния акт, и предразполагащите нежности преди него (любовната игра). При азиатците средният размер е с около 2 сантиметра по-малко. Впрочем, и това би трябвало да е достатъчно, защото женската вагина по принцип е не по-дълбока от 8 до 12 сантиметра. Разбира се, не само физическите показатели са важни при един сексуален акт. А и жената не ляга със сантиметър в ръка… Все пак, сексуалните партньори са преди всичко хора, а не някакви втулки и болтове: вкарваш, завърташ, затягаш, смазваш – и всичко е наред. Човек има и чувства, и нагласи; нужна му е добра обстановка, привличане, умения, сексуални техники. И съвсем не на последно място – обич и внимание. Сексуалното изкуство е най-висшата форма на общуване между хората. Целта на секса е не само един оргазъм, но също – и удоволствието от процеса на любовната игра, от доставянето и изпитването на физическа и цялостна наслада. Оргазмът е истинското и максимално сладострастно преживяване, върхът на сетивната наслада. Шийката на матката при жената е затворена от слизеста запушалка, която при оргазъм се спуска надолу и навлиза във влагалището, за да “всмукне” изхвърлената вътре сперма и след издигането си да я пренесе в маточната кухина. Така се улеснява движението на сперматозоидите към тръбите, където ги очаква евентуално годната за оплождане яйцеклетка. Оргазмът при жените трае средно от 6 до 10 секунди. Женският рекорд е 134 оргазма за един час. За сравнение – максимумът при т. нар. “силен” пол е 16 оргазма за час. Рекордьорка по секс е холивудската актриса Мей Уест – тя го е правила официално, пред измервачи, 15 часа без прекъсване. (Как ли не се е протрила?) Всъщност лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител, а и бартолиновите жлези в него отделят нужния за “смазването” секрет. Друга звезда от порнофилмите – Хютън, държи рекорда по секспартньори за един ден – общо 620 прониквания с 60 юначаги. В чест на настъпването на 2000 година една дама го направи с 2000 майстори, но не помня името й и за колко време осъществи “подвига” си. Друг рекордьор – Джон Даф, пък е общувал неуморно пред камерата с 55 партньорки… За най-голямата прелюбодейка – нимфоманка в световната история се смята Юлия, дъщерята на първия римски император Октавиан Август. Тя канела в леглото си абсолютно всеки мъж, който й се е изпречвал пред очите в Рим – независимо от вида, възрастта и цвета на кожата му. Легендата й приписва… 80 000 партньори! (Интересно, какъв ли развъдник на зарази е била тази хетера…) Парижанката мадам Дюбоа (XVII век) е ненадмината в старанието си: тя е водила своя дневник в продължение на 15 години, като е записвала всеки свой партньор (истинска “бройкаджийка”!). “Каталогът” й съдържал 16 527 имена или средно по трима партньори дневно. (Кога е хапвала, кога е посещавала тоалетната, един Бог знае…) Жената на император Клавдий – митичната Валерия Месалина, остава далеч по-назад в класацията: съблазнила е “едва” 8000 мъже… Смело може да се обобщи: сексът е почти вълшебно лекарство. Разбира се, това се отнася до здравите хора. Болните от хипертония, диабет, преживян инфаркт или инсулт, трябва да бъдат много по-внимателни. (На тях допълнително им пречат и лекарствата.)

Всяко физическо пресилване е вредно, но истинският, неоспорим критерий за добро здраве са именно либидото и потентността. Както и обратно – тяхното намаляване или, уви, изчезване, говори за някаква поява на болест – физическа или психическа. След 55-годишна възраст потентността на “силния” пол постепенно, а понякога и рязко, спада. Това е така не само защото силно намалява нивото на тестостерона, което се отразява върху либидото (влечението), а и защото артериалните съдове, подхранващи пениса, се стесняват и не могат да го снабдят с достатъчно кръв, така нужна за изпълването му (ерекцията). Все пак, три четвърти от 70-годишните мъже са способни да извършат полов акт. Има, разбира се, и целибати (заклети девствени мъже). Най-известни от тях са били философът Емануил Кант и физикът Исак Нютон. Сред българите това е бил поетът символист Николай Лилиев. Струва ми се обаче, че обричането на подобна девственост е огромно нещастие.

Най-добрият афродизиак за мъжа е неговата партньорка. Уменията й, желанието й да те има, страстта й, техниките й… Всъщност, обичаш ли една жена – не можеш да имаш проблеми в секса с нея! За мен най-хубавите гърди са кърмещите – тези, които дават живот. А най-хубавата жена е бременната… Сексът повишава имунните сили на организма. Хората, които редовно го правят – поне 3 пъти седмично, са много по-здрави и много по-лесно оздравяват, когато се разболеят, а и живеят 6-8 години повече. Но колкото и вълнуващ да е, сексът губи смисъл, ако не изпълнява основното си предназначение: да създава Живот!

Изневярата – разсъждения и любопитни факти от вчера и днес

Публикувано на от

“Не прелюбодействай! Не пожелавай жената на ближния си!” – повеляват част от 10-те Божи заповеди. Нещо повече: Господ отсъжда безапелационна смърт чрез убиване с камъни за изневерилата жена.

 Смърт се е полагала и на всеки поданик на английската кралица, който е преспал с нея (причината е ясна и оправдана: да не би да се роди престолонаследник, чиято кръв не е “синя”). “Похот” е последният от седемте смъртни гряха. Нека да изброим и първите шест: горделивост, гняв, завист, леност, алчност, лакомия. Брачните или постоянните партньори по принцип не рискуват заразяване от БППП. Това става най-често при прелюбодействие (изневяра) или контакт със случаен, непознат партньор. Важно е да се подчертае, че именно изневярата е на второ място сред причините за над 15-те хиляди развода в България (на първо място е невинното и често мимикрично “несходство на характерите”). Внимание: отново изневярата застава на първо място като подтик към убийствата и самоубийствата у нас.

“Да си верен е трудно. Живеем в свят, в който всеки има своя шанс – от търговеца, когато е на път, до лекаря, когато е сред медицински сестри. Ако кажа, че съм изневерявал, няма да е почтено спрямо съпругата ми. Ако отрека, многобройните ми почитателки вероятно ще ме сметнат за скучен”, казва световният тенор красавец Пласидо Доминго, известен с похожденията си. “Изневярата е профилактиката на развода. Тя е жизнено необходима за запазване на семейството, но трябва да остане неузната, защото при разкриването й може да го разбие”, твърдеше в своите лекции водещият в близкото минало социален медик проф. Кольо Гаргов (ценител не само на уискито), вече покойник.

Изневярата е колкото полезна, толкова и опасна за здравето. В американската медицинска литература се употребява терминът “хотелски синдром” – за внезапно получили инфаркт, инсулт или дори починали сладострастници, обикновено не в първа младост, които масово ползват евтини хотелски стаи за похожденията си. Наистина, немалко мъже са починали върху жени, но по правило това не са собствените им съпруги.

Понякога изневярата застрашава самото свещено семейство, ако прелюбодеецът се увлече по чужда жена, още повече, ако се влюби в нея и я предпочете пред майката на децата си. Та нима е необходимо да се узаконява всяка сексуална връзка?! Защото Семейството означава не само Любов, но и Отговорност. Истинският мъж коленичи само пред Бога и пред жената, която е родила децата му! Исус, колкото и състрадателен и човечен да е бил, има изненадващо жестоко отношение към прелюбодейството и изневярата.

Според евангелист Матей, Спасителя поучава: “Който напусне жена си, освен по прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” Според друг евангелист – Марко, Исус е непримирим към изневярата: ”Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, убийства, кражби, користолюбие, лукавства.” Излиза, че според Богочовека греховното прелюбодеяние е по-тежко от убийството, щом го нарежда преди него. Същата е градацията на Исус и според евангелист Лука: “Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си.” Явно още в древността хората са разбирали опасността от изневярата за развалата на морала и за разпространението на “срамните” болести. Но, наистина, защо хората си изневеряват?

Да разгледаме основните, най-често срещани причини за това.

1. Поради навик, който се е превърнал във “втора природа”. Индивидът, свикнал да сменя партньорките (съответно – партньорите) си, трудно може да отвикне да ходи “по чуждо”. Такъв е неговият стереотип, начинът му на живот, ценностната му система, нормата на поведение, и това е не само физическа, но дори и психическа потребност.

2. Поради проклетото чувство на омръзване. Стереотипът по принцип изморява и отегчава хората, но пък какво по-хубаво от една постоянна, взаимно желана връзка, която може да продължи десетки години?

3. Поради “тръпката” и удоволствието от новото приключение. Изброените дотук причини за изневяра преливат една в друга и е трудно да бъдат рязко разграничени.

4. Поради физиологическа необходимост на незадоволения партньор. Единият брачен партньор отказва (или не може) да общува сексуално с половинката си, или пък го прави твърде рядко, най-често поради полова немощ – импотентност, намалено и дори липсващо либидо, диабет и други болести. Тогава изневярата е най-оправдана (ако изобщо може да бъде осъждана в този случай) и дори е препоръчителна, защото тогава е просто един вид оцеляване на организма. Извършвана е по здравословни причини и всеки лекар би я “предписал” с чиста съвест.

5. От материален интерес, свързан с получаване на някаква лична житейска облага. Тук се има предвид правене на секс най-вече с всемогъщото началство, с шефа, от когото зависи запазването на работното място или кариерата на жената. Разбира се, това си е чиста проба проституиране, защото се получават придобивки срещу секс, т. е. той се прави не заради самото удоволствие, а “по сметка”, с цел материална или финансова изгода. Това е най-нещастният и осъдителен вид изневяра.

6. Поради психологическия мотив “отмъщение”. Макар и неинтелигентен, той се прилага често, и то не само от по-посредствените хора, но и от умните. Едва ли подобен вид “санкция” и “възмездие” удовлетворява извършителя му; по-скоро това е глупав опит за самооправдание пред гузната съвест.

Обобщено казано, изневярата е като живота – разнообразна, възвисяваща или заробваща, носеща радост или разочарование. И също като живота е до време. Според римското право на император Юстиниян, съществува абсолютна и относителна причина за развод при изневяра. Тя е абсолютна за мъжете, които са я извършили в собствения си дом; относителна – ако са консумирали прелюбодеянието в чужда къща, но в същия град, а изобщо не им се търси отговорност – т. е. биват напълно оправдани и оневинени, ако са го направили в чужд град. За съпругите обаче доказаната изневяра се приема като абсолютна причина за развод, независимо къде са се усамотили с любовника си. Така е, когато законите се сътворяват от мъже…

В някои ислямски страни изневярата все още се наказва със смърт (в Саудитска Арабия – чрез бой с камшик). В Австрия съществува член 194 от Наказателния кодекс, съгласно който за брачна изневяра се налага лишаване от свобода за 6 месеца или парична глоба в размер на дневния доход на “престъпника”, умножен по 360. Присъдите по този параграф в Австрия са били най-много през 1966 г. – 116, а най-малко през 1989 г. – 15, като две трети от осъдените са били жени. Подобен закон в Европа има само още в Турция. Бил Клинтън едва не стана жертва на една своя интимна “забежка”: едно все по-масово упражнявано занимание, сторено му, и то само орално, за броени минути, от наглед невинната стажантка Моника Люински. В резултат бе предизвикан шумен скандален публичен процес, струвал на американските данъкоплатци над 25 млн. долара, който без малко не предизвика свалянето на президента на САЩ. Най – печеливша обаче се оказа Моника, която не само се прочу, стана емблематична и влезе в историята за вечни времена, но и разпродаде мемоарите си за няколко милиона долара. Нейното фелацио се оказа най-скъпото в света…

Изневярата… Смущава ни, наскърбява ни, смазва ни. Осъждаме я, потулваме я, преглъщаме я. Но никога не я приемаме с равнодушие или с безразличие. Навярно защото тя ни подлага и на риск от заразяване с БППП. Колко добре го е казал арменският поет Кеворк Амин: “Ако любимата ти е невярна, не се гневи напразно. Това е правило в живота…” А мъдрецът Ватсайяна пише в “Камасутра” през III в. пр. Хр.: “Трите цели на живота са: дхармата (религията), артхата (политиката) и камата (любовта). Кое е господстващото, кое ги обединява? Докато има устни, които да целуват, и очи, които да гледат, любовта ще живее.”

Колко хубаво е казано! Говорим ли за прелюбодеянието и неговото осъждане, неизбежно ще трябва да цитираме и нашия Спасител Исус Христос. Пословичен е един епизод от възхитителния Му живот, когато разярени фарисеи подгонват жена, заловена в изневяра, готови да я умъртвят безмилостно с камъни заради сурово заклеймения в Библията грях. А Христос само им казва: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък връз нея!” Миг-два смущение, и всички, до един, пускат камъните от ръцете си. И как точно, по човешки простичко, се пее в една наша естрадна песен, изпълнявана от Георги Станчев:

 “Вторник вечер, вън е синкав мрак, чужда стая ги събира пак. Бурни страсти – после миг покой, тя си тръгва; след минута – той. Те си носят кръста мълчешком, всеки има свой живот и дом, Но “това” по-силно е от тях – и във вторник идва този грях. Вторник по здрач, два силуета, чуждият ключ, взет поне за час. Моля ви – не, не ги съдете: хора са те, както всички нас.”

Разбира се, всеки човек сам избира начина, по който да живее: дали да бъде сам или да се свърже с партньор (включително и от същия пол), дали да бъде целибат (т. е. завинаги да си остане девствен), или промискуитет (да води безразборен полов живот), дали да сключва брак (граждански или църковен), или да съжителства без брак, дали да остане верен на партньора си или често да прелюбодейства… Мъже, ако ще изневерявате – със или без любов, заради навика или заради тръпката, просто за разнообразие или поради физическа и духовна необходимост, поне бъдете отговорни: винаги, винаги ползвайте презерватив. Дано и жената, която е кръшнала на мъжа до себе си, да е била разумна… Защото онзи (онази) също има достойнство и право на здраве и живот!

Промискуитет (нимфомания, сатириазис) – хаотично и активно търсене и осъществяване на сексуални контакти

Публикувано на от

Промискуитет означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти и при двата пола. При жените това поведение се нарича нимфомания, при мъжете – сатириазис.

Няма нищо лошо в това, ако сексът се прави разумно и безопасно за здравето и живота (което означава: непременно – с презерватив!).

Известни са много “мачовци”, оставили ни през вековете своите имена на неудържими сладострастници. Някои от тях се заразяват от сифилис, за което ще отворим дума по-късно. Безспорно класикът и емблемата сред тях е Джакомо Казанова (1725-1798 г.), чиито откровени мемоари се четат и до ден-днешен с вълнение (и завист, признайте си, мъже)… Специално ще спомена мъдреца на мъдреците, юдейският цар Соломон, син Давидов (царувал от 965 до 928 г. пр. Хр.). Той имал хиляди наложници в харемите си, на които се наслаждавал всяка нощ до дълбока старост. Внимание заслужава и Краля Слънце Людовик XIV (1638-1715 г.), който още 15-годишен прави за пръв път секс с мадам дьо Бове, 42-годишната камериерка на кралицата майка. Стотици са хубавиците – аристократки и прислужнички, които получават неизтощимите му ласки. Списъкът на известните мъже-любовници продължава така: страшният покорител на Европа, монголският предводител Чингис хан (1115-1227 г.); руският деспот и строител на могъщата Руска империя Петър I Велики (1672- 1725 г.); не по-малко страшният испански крал Филип II (1674-1723 г.); писателят мулат Александър Дюма-баща (1802-1870 г.); безсмъртният поет-палавник и ваятел на руския език Александър Пушкин (1799-1837 г.). Например големият немски и европейски поет Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832 г.) непрекъснато черпи вдъхновение от млади музи. На 75-годишна възраст той се влюбва в 18- годишната девойка Улрике; с нея е до края на дните си и замалко не се венчават.

Подобно на него великият френски писател Виктор Юго (1802-1885 г.) не спира да общува плътски с най – различни жени. Само в периода 1848-1850 г., т. е. за 2 години, той прелъстява… 200 свои почитателки. Вече 70-годишен, Юго съблазнява 22-годишната дъщеря на издателя си Теофило Готие, като едновременно с нея спи и с актрисата Сара Бернар. Следват имената на виртуоза пианист и композитор Ференц Лист, на гениалния художник Пабло Пикасо, който не спира да флиртува до преклонна възраст; тук са и американският певец с кадифен глас и изгарящи сини очи Франк Синатра; царят на криминалетата Жорж Сименон, който нерядко се справял с по три проститутки дневно; философът екзистенциалист Жан-Пол Сартр, грозен и дебел, но чиито студентки се надпреварват да се пъхат в леглото му; любимецът на почти всички амариканки президент-красавец Джон Кенеди (който буквално не подбира – от секретарки и репортерки до божествената Мерилин Монро); кралят на рокендрола Елвис Пресли, непропускащ нито нощ без някоя от хубавките си почитателки; натъпканият сякаш с динамит от енергия и, уви, с алкохол и наркотици, Джими Хендрикс; вечният любовник-чаровник Ив Монтан; неизтощимите актьори Жан-Пол Белмондо, Джак Никълсън и символът на мъжкия чар Ален Делон. Тук е и Роже Вадим – притежателят на стотици жени, включително и на прелестните си съпруги-мечта за всеки самец Бриджит Бардо, Катрин Деньов и Джейн Фонда; и италианският плейбой-разбивач на женски сърца Марчело Мастрояни, най-видната от чиито любовници е самата София Лорен. И още толкова много: Ги дьо Мопасан, Бенито Мусолини, Хулио Иглесиас, Рудолф Валентино, Чарли Чаплин – цял легион са имената на знаменитите любовчии…

Мъже, не им завиждайте; те отдавна са изживели неповторимия си живот. Просто се опитайте да следвате примера им.

Перверзиите в секса – педерастия,зоофилия, некрофилия, ексхибиционизъм, лесбийство, мастурбация, онанизъм

Публикувано на от

“Перверзия” буквално означава “извращение”. Но какво е тогава нормалното сексуално поведение? Общоприетото, класическо схващане за това, отново ще спомена, е поставянето на пениса на мъжа във влагалището на жената. Пуританите пък признават за нормална поза единствено “мисионерската”, когато мъжът е върху жената с лице към нея, и не я сменят цял живот. Каква досада, каква скука… Библията забранява (чрез заповедите на Господ пред Мойсей) извършването както на хомосексуални, така и на зоофилни съвкупления (с животни). Това е така, защото от подобен секс няма полза – той е стерилен, непродуктивен, не създава деца. Но него го упражняват от 3 до 6 на сто от мъжете в различните страни (най-много са в Австралия, Канада, Англия и Дания).

Педерастията

Говорейки за перверзиите в секса, нека започнем с педерастията. Като повечето болестни състояния, и тя бива вродена и придобита. Придобитата може да се прояви още в детството на момчето, приблизително в третата – четвъртата година, когато погрешно се насочи психичното му самосъзнание “аз -момче” в “аз -момиче”. Обикновено се започва с това, че родителите обличат своето момченце в роклички, наричат го с женски имена, защото са желали и очаквали момиченце. Разбира се, тук неизменно е условието природата също да е дала своя първоначален тласък към “двойното чувство”. Някои американски учени са на мнение, че хипоталамусът в мозъка отделя специфичен хормон, характерен само за хомосексуалните мъже. В ранния пубертет (14-15 години) някои момчета чувстват платонически влюбвания в други момчета (юношеска бисексуалност, т. е. двойнственост), която, ако това момче не е предопределено от гена си за хомосексуалист, може да бъде преходна, да отмине без следа в съзнанието му. В тази възраст обаче особено опасни и дори определящи са насилствените анални контакти, които създават – толкова по – стабилно, колкото по-рано са извършени – т. нар. “погрешно впечатване” в сексуалното съзнание на изнасиленото момче. В късния пубертет, вече почти оформен млад мъж, индивидът с хомосексуална нагласа сам търси, подтикван от сбърканата си сексуална нагласа, контакти със склонни да го приемат като жена партньори. Педерастията може да бъде и принудителна – най-вече сред малки затворени мъжки общества: моряци, затворници, войници, но и за тази проява също е необходимо насилие или предразположеност. Най-накрая хомосексуализмът може да бъде и симптоматичен: наблюдава се у немалко психопати – шизофреници или маниакално болни. Психиатрите дават най-различни определения на хомосексуализма: “най-честата перверзия” (Темков, Иванов, Ташев); “генетично най – сложната и най-разпространена перверзия” (Тодор Бостанджиев); “аномалия на хора с тежка психопатна предразположеност” (Ебинг, Хиршфелд, Вестфал); “тератогенна”, т. е. уродствена (Осипов); “наследствено израждане” (Данаджиев, Попов); “винаги болестна; всички хомосексуалисти са психопатици, невротици или душевно болни” (Август Форел); “психопатия с известно конституционално предразположение” (Гуревич, Гиляровский); “хормонална предопределеност плюс временни връзки, изработени в пубертета” (Никола Шипковенски); “разстройство на волята и влеченията” (Молдованска, Джалдети, Вл. Иванов); също и “вродена природна наклонност”; “биологично явление”; “сексопатия”; “психична деформация” и какво ли още не. Изобщо – нищо ласкаво, положително, насърчаващо или одобрително. Лично ние избираме понятието “девиация”, т. е. отклонение. Не мислим, че хомосексуализмът е перверзия, когато партньорите го извършват при взаимно съгласие и това им доставя удоволствие.

Неприятно ни е обаче, когато те афишират пред обществото сексуалната си ориентация. Това е и подсъдно. Всякакви натрапвани шумни гей – паради са в разрез с общоприетите морални обществени норми и не бива да бъдат разрешавани от кметовете. (В това отношение подкрепяме кмета на Пазарджик, който неотдавна не позволи планираното, с нищо непредизвикано шествие на тамошните “обратни” мъже.) С въпроса за педерастията се занимава и самият патриарх Евтимий. В известното си писмо до тименския архимандрит Никодим той му отговаря на зададен въпрос, че духовник, който е извършил повече от един или два пъти “обезчестяване в задния отвор”, не бива да бъде допуснат в дяконска степен или свещенически сан, защото “той се е осквернил и за него не е възможно да свещенодейства”. Въпреки светите писания обаче е известно, че подобни “обезчестявания в задния отвор” нерядко се прилагат в манастирите… Преди т. нар. “демократични промени” у нас действаше и се прилагаше чл. 176 от Наказателния кодекс, който предвиждаше наказание “за полово удовлетворение на лица с еднакъв пол”, и то независимо от взаимното съгласие. (Подобен закон бе отменен в Русия чак през 1993 г.) Все пак остана (съвършено правилно) постановката, съгласно която се лишава от свобода от 1 до 5 години този, “който извършва полово сношение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана”. А също така: “който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.”

Освен педерастията, останалите неприемливи при никакви условия сексуални перверзии са: педофилията (с деца); геронтофилията (със старици); зоофилията (с животни) и използването на служебна зависимост (злоупотребата със служебно положение). Старият Завет категорично и безапелационно, под заплаха със смъртно наказание, отхвърля еднополовата любов. (“С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота; и двамата да се убият!” – страшен и безпощаден е в съветите си към Мойсей самият Господ -Бог, обявяван за всемилостив и всеопрощаващ.) Нека проследим хомосексуализма в древната история на Европа. Еднополовите връзки между мъже са били преследвани в Атина. Но в полисите на древна Елада: Тива, Спарта и остров Крит, хомосексуализмът е бил масово явление и получава прозвището “уранизъм” (небесна любов). Мъжете са го практикували предимно с момченца; бил е позволен само за свободните граждани и забранен за безправните и презрени роби и затворници. Нещо повече, войнствените спартанци го полагат в основата на общественото възпитание; по време на бой поставят в една фаланга партньорите – тогава те се бият самоотвержено, за да запазят любовника си.

Хомосексуализмът е на почит и в италианските градове – държави Флоренция и Венеция. Педофилът педераст Сократ (469 – 399 г. пр. Хр.) препоръчва горещо еднополовата любов между мъже (хомосексуалистите го приемат за своя “патрон – родоначалник”, по подобие на лесбийките, които намират своите корени при Сафо). Любител на еднополовия секс е бил също и Платон. Практикуват го – и то публично, гордеейки се с това, римските императори Тиберий, Калигула, Нерон, Адриан (най-изявен, “заклет” пасивен хомосексуалист), както и най-великият сред тях – самият Цезар (“жена на всички мъже и мъж на всички жени”, т. е. бисексуален). Педерастията е широко разпространена сред мюсюлманските страни: Мароко, Тунис, Турция; за нейна “светая светих” се смята Афганистан. Хомосексуални контакти са извършвани и от фараоните на древен Египет; доказват го изображения на мъжка еднополова любов по фрески и релефи. Подобни практики са прилагани и от вождовете на различни племена – от чукчите в Сибир и Аляска до шаманите на Уганда, Конго, Мадагаскар, Австралия и Нова Гвинея. Там дори специално “отглеждат” момчета за тази цел – обличат ги в женски дрехи и ги обучават да задоволяват мъжа. Японските самураи също се упражняват със своите ученици в хомо -ласки. Може би защото са двойнствени по природа, хомосексуалистите по правило са високо интелигентни и нерядко дори превъзхождат хетеросексуалните представители на силния пол в своите професионално -съсловни кръгове. Гениални творци са десетки бисексуални или откровено хомосексуални мъже, оставили имената си в историята до днес. Списъкът им е твърде дълъг: римският поет Титус Петроний; английските писатели Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, лорд Байрон и Оскар Уайлд; френските поети Гийом Аполинер, Пол Верлен и Артур Рембо; великите ренесансови художници Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти; пруският писател Йохан Вилкелман; американският авангардист Анди Уорхол; композиторите Пьотър Чайковски, Жан-Батист Люли, Бенджамин Бритън, Джон Кейдж; диригентът Херберт фон Караян и ученикът му – българинът Емил Чакъров; писателите Франсис Бейкън, Джон О’Брайън, Съмърсет Моъм, Марсел Пруст, Жан Жьоне, Едуард Карпентър, Джон Саймъндс, Тенеси Уйлямс, Уолт Уитман, Джеймс Болдуин; актьорите Жан Маре, Рок Хъдсън, Антъни Пъркинс, Ричард Чембърлейн, Кари Грант; певците Джеймс Бауи, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Бой Джордж; италианският режисьор Пиер Паоло Пазолини; американският политик Харви Милк… Списъкът може да бъде продължен с имената на още известни мъже, вече починали от най-страшната болест на ХХI век – СПИН. Между тях са английският режисьор Дерек Джарман, интелектуалците Мишел Фуко и Лари Крамър, американският певец Фреди Меркюри, американският шоумен-пианист Либерас, американският политик Рой Коун, създателят на Олимпиадата за хомосексуалисти д-р Том Уодел, моделистът Рой Холстън и др. За известния наш диригент Емил Чакъров се мълви, че е първият публично известен българин, покосен от СПИН. Бисексуален беше и непрежалимият чаровник, естрадният певец Емил Димитров. С двата пола (или предимно само със своя собствен) правят секс и стотици други хора на изкуството… Е, какво, да ги мразим ли, да ги преследваме ли? Хитлер ги пращаше на смърт в концлагерите, с розови триъгълничета на реверите. На него ли да приличаме? Но и хомосексуалистите не бива да ни навират в очите своите сексуални предпочитания и да ни ги натрапват, защото те не ни интересуват. А и това е много дразнещо за хетеросексуалните хора; недопустимо е малцинство да тормози мнозинство. Немалка част от педерастите са и педофили. Ето защо лично аз намирам гей парадите, макар че те редовно се провеждат в Берлин, Ню Йорк, Париж, Сан Франциско (“столицата” на “обратните”), че дори и в София, за недопустими, обидни и дискриминационни спрямо хетеросексуалните хора. А последните, все пак (и слава Богу) са преобладаващата част от обществото. Иначе, ако хората не се възпроизвеждаха, ако не създаваха деца по естествените природни закони – между мъжа и жената, светът рано или късно би свършил, нали? Нека тук най-после се запитаме откровено: секс в ануса – но защо?!

Аналното сношение действително не може да се възприеме за нещо нормално и от биологична, и от анатомична, и от физиологична гледна точка. Защото природното предназначение на сексуалното общуване е СЪЗДАВАНЕТО НА ДЕТЕ. А това, пак ще повторя, е възможно единствено чрез immissio penis in vaginam (поставяне на пениса във влагалището) и последвалото семеизлияние, за да се оплоди яйцеклетката. Освен това правото черво физиологически не е пригодено за проникване на предмети през ануса в посока срещу нормалната му перисталтика, която е отгоре – надолу, а не отдолу – нагоре. Но природосъобразната теория нерядко влиза в противоречие с житейската практика… Аналното сношение често е желано и от хетеросексуалните двойки, особено при силна възбуда и психологическа нагласа, допълнително провокирана от алкохола. Сфинктерът на ануса и самият ректум (правото черво) са далеч по-тесни от влагалището. От друга страна много жени имат в изобилие ерогенни рецептори в тази област и чувстват удоволствие от анално – ректалния секс. Този начин на сексуално общуване крие и своите сериозни здравословни рискове за проникване на инфекции, особено ако не се ползват презервативи. Вече стана въпрос за негонококовите уретрити и колпити (възпаление на пикочния канал и на вагината), причинени от силно патогенния бактериум коли.

В тези случаи последиците от аналния секс са повече от опасни – може да се стигне до безплодие и/или импотентност при жената и мъжа. Аналният сфинктер е разтеглив и не може толкова лесно да бъде разкъсан, дори и от много едър и твърд пенис, но рагадите (малки, понякога видими само с лупа) и фисурите (забележими с просто око цепнатини) са почти винаги последствия от редовни анални сношения. След време, в по-късна възраст, те нерядко довеждат до разхлабване на сфинктера на ануса, с неизбежната инсуфициенция (недостатъчност). Следват и пренеприятните резултати – неконтролирано изпускане на газове и фекалии. Именно чрез рагадите и фисурите на ануса и правото черво, получаващи се при анално- ректалния секс, се извършва и най-честият пряк контакт с кръвта на двамата партньори. И ако някой от тях е носител на вирусите на СПИН, както и на херпес, хепатит, човешкия папиломавирус или бактерии на други инфекции (сифилис, проказа, гонорея), заразяването е неминуемо! А лечението на изредените заболявания е дълго и трудно, а понякога, уви, то става и безнадеждно…

Отношението на цивилизованото общество към “обратните” трябва безусловно да бъде само едно: търпимост. Странно е, но нашите политици обикновено се замерят с два вида обвинения: в корупция и в хомосексуализъм. Но и двете са трудно доказуеми, освен ако извършителят им не си признае. Нещо повече: един пишман -националист даже съвсем откровено изрева в самия Парламент, и то пред централните медии: “Вън хомосексуалистите от Народното събрание!” Дори издигна този призив ясно изписан на плакат. Подобно изявление би му коствало незабавното изхвърляне и отнемане на мандата от Етичната парламентарна комисия на всяка европейска страна. Уви, тук все още сме ориенталска България… Преди време друг доморасъл народен представител даже публично се похвали, че е написал проектозакон за… забрана на хомосексуалистите да участват в парламентарни и общински избори. В какви времена живеем, наистина?! (За кметове на Ню Йорк и Берлин бяха избрани хомосексуалисти, независимо че те предварително си бяха признали сексуалната ориентация.) Да обвиняваш някого или му се надсмиваш, защото е цветнокож или пък хомосексуалист, е все същият срамен признак на пещерно варварство. Расовата и сексистка дискриминация са еднакво мерзки и осъдителни. България ще стане нормална европейска държава едва когато престанем да си надничаме под юрганите. Но това явно ще се случи, след като нашето обременено със социализъм (а дори и с фашизъм) поколение си отиде, колкото и да ми е мъчно да го кажа, понеже и аз съм от него… “Ний всички сме деца на майката земя”, казваше големият наш поет Христо Смирненски. Значи сме деца и на Създателя. А нали самият Бог е Любов? Всяка Любов, стига да е взаимножелана, има право на своето Достойнство и Живот, на своето място под слънцето.

 Зоофилията (содомията) е сношение на човек с животно, което е безспорна отвратителна перверзия, защото си е чиста проба изнасилване на невинно беззащитно животно и граничи по престъпление с педофилията (с дете) и геронтофилията (със старица). Престъпно извращение е и некрофилията (сексуално общуване с труп!). Тези перверзии заслужават най-тежки наказания за извършителите, особено за педофилите, защото те съсипват невинната детска душа и трябва да бъдат преследвани и осъждани като убийци! (“Който се съвкупи с добитък, да бъде умъртвен; и добитъка убийте!”, повелява Господ Бог чрез Мойсей.) Подсъден е и ексхибиционизмът (мъжът изпитва удоволствие, когато си показва пениса пред жени и пред момиченца). Все по-често обаче ексхибиционисти се явяват на смесените плажове и под претекст, че времената днес са демократични и либерални, без никакъв свян се препичат съвършено голи пред жени и деца (всъщност, това им е и целта). Интересно, защо не биват незабавно подлагани на преследване от закона?!

 Лесбийството (сафизмът) не е така масово низвергнато в обществото, както педерастията, но вероятно е разпространено колкото нея. То е увековечено за вечни времена чрез името на древногръцката поетеса Сафо (Гърция – 581 г. пр. Хр.) и острова, на който тя се е подвизавала – Лесбос. Сафо посвещава пламенни стихове на своите партньорки и завършва легендарния си бурен живот чрез самоубийство (хвърля се в морето от скала край град Митилипи поради несподелените си чувства към една недостъпна красавица-робиня). Някои жени прилагат лесбийски секс техники не само чрез кунилингус (близане на клитора и срамните устни), но и чрез едностранна или взаимна кохабитация: вкарване на различни твърди тела във влагалището, най-често – на вибратори. Както при хомосексуалистите, най-известни са лесбийките в средите на изкуството. Пламенна е любовта между суперзвездите на киното Марлене Дитрих и Грета Гарбо. Те се скарват жестоко и се разделят именно когато Гарбо изненадва “синеокия ангел” в леглото им с представител на “презрения” мъжки пол. Освен с Дитрих, Гарбо се е любила и с писателката Мерседес д’Акоста, с актрисата Клодет Корбе и др. Влечение към собствения си пол са изпитвали множество известни жени – от древността до наши дни. Сред тях са египетската царица фараон Хатшепсут (1525 – 1503 г. пр. Хр.), кралицата на Швеция Кристина (1626 – 1689 г.), основателката на сестринството англичанката Флорънс Найтингейл (1820 – 1910 г.), писателките Емили Дикинсън (1830 – 1886 г.), Гертруд Стайн (1874 – 1946 г.) и Вирджиния Улф (1882 – 1941 г.), съпругата на президента Рузвелт – Елинор (1884 – 1962 г.), най-малката дъщеря на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд – Ана (1895 – 1982 г.) В днешно време можем да отбележим и имената на певиците Уитни Хюстън и Мадона, на тенисистките Мартина Навратилова, Кончита Санчес и Ан-Мари Морисмо.

 Мастурбацията (онанизмът), разбира се, не е перверзия, за каквато е била обявявана преди векове. Това е едно “самотно занимание”, което явно е необходимо за човек, останал без спътник до себе си, защото иначе може и да “експлоадира” без този необходим заместител на живия секс с друг партньор. Така или иначе, мастурбацията доставя оргазъм или сексуално облекчаване, независимо от избраните за целта секстехники. Още Гален, лекар и хирург на римските императори през I в. сл. Хр., я препоръчва като безвреден отдушник на напрежението у войниците при дългите им походи. Когато липсва сексуален партньор, оргазмите са необходими за отпускане на напрежението в напрегнатото тяло. Макар и сурогат, заместител, мастурбацията е за предпочитане пред аскетичния начин на живот. (В крайна сметка, тялото си е твое и с него можеш да правиш каквото поискаш.) Тук ще спомена любопитния и многозначителен факт, че в Индонезия, кой знае защо, мастурбацията се наказва с… обезглавяване?!

За невинни сексуални отклонения се приемат още: фетишизмът (получаване на полово удовлетворение чрез “общуване” с лични вещи на жени – бикини, сутиени, обувки, коланчета, шалчета, чантички, кърпички); воайорството (наблюдаване на сексуално общуващи партньори); садо -мазохизмът (нали е при взаимно съгласие – щом някой изпитва удоволствие от причиняваната му болка).

Най – странното и нелицеприятно отклонение обаче е копрофагията: пиене на урината и ядене на изпражненията на партньора. Извършва се най – често от мъже, пожелали подобни “занимания” спрямо секс партньорките си. Е, да оставим настрана чисто естетската страна на такива действия; това вече е въпрос на вкус и личен избор. Само че е вредно и опасно за самото здраве, понеже води до риск от зараза с хепатит, коли-инфекции и пр.

В тази глава разгледах някои от най – характерните перверзни прояви на любовта и секса, както и сексуалните отклонения с противоречиви тълкувания. Може още много да се разсъждава за моралните, социалните, психологическите, естетичните и не на последно място – за чисто здравните аспекти на тази проблематика. Сексът е безусловно извратен и престъпен и трябва да бъде сурово преследван, когато се прилага над деца, старци, трупове или животни. Той е недопустим и във всички случаи, когато се осъществява с насилие или използване на служебна зависимост, а също и когато причинява болка или унижение. Лично аз предпочитам да резюмирам становището си така: любовта и сексът трябва да бъдат ВЗАИМНО ЖЕЛАНИ от партньорите, да доставят удоволствие и да са безопасни за здравето. Всичко друго е разновидност на перверзните отношения.