Легендата Marky Ramone от The Ramones – отново с концерт в България

Марки Рамоун – последният жив член на създателите на пънк-рока и носител на Грами за цялостно творчество идва у нас на 11 април. Екип на Фрамар ще посети и отрази събитието, специално за вас!

Marky Ramone – последният жив член на емблематичните създатели на пънк-рока The Ramones – пристига в България за втори път! У нас той ще изнесе 2 концерта – на 11 април в София, клуб R.B.F.(квартал „ Хаджи Димитър) и на 12 април в Пловдив, в Stage 51.

Marky идва за втори път у нас, след паметния концерт пред над 800 фена през 2008 година. Той ще свири у нас с новата си формация – Marky Ramone’s Blitzkrieg – супергрупа, в която пее Michale Graves – вокалист на култовите Misfits. В компанията са още Graham Van derVeen на бас и Crazy Joe – китара. Заедно те свирят репертоар, съставен изцяло от песни на The Ramones, включващ всички големи хитове на групата.

Българската публика ще се срещне с Marky Ramone само година след като барабанистът получава най-голямото отличие в света на музиката – Грами за цялостно творчество. Групи като Red Hot Chili Peppers, Pearl Jam, The Offspring, Green Day, Kiss, U2 и Bruce Springsteen изпълняват на концертите си песни на The Ramones, а Metallica твърдят, че любимите им банди са The Ramones и Misfits.

Хитове като Sheena is а Punk Roker, Blitzkrieg Bop, I Wanna Be Sedated и Rock N’ Roll High School са неизменно в плей-листите на почти всички рок радиостанции по света, а през април ще имаме удоволствието да ги чуем и на живо!

Биография:

Marky Ramone’s Blitzkrieg се събират в сегашния си състав през 2009 година. Marky Ramone е барабанист на The Ramones 15 години – от 1978 до 1983 година и от 1987 до 1996-а. В тези периоди те издават дебютния Road to Ruin (включващ хита I Wanna Be Sedated), филма Rock ‘n’ Roll High School и последвалите End Of The Century, Pleasant Dreams и Subterranean Jungle.

Преди да се включи в групата, е свирил с емблематични имена на американската пънк и хард рок сцена. С Ramones осъществява над 1700 концерта и повече от 15 студийни записа. През 2001 Ramones стават част от рокендрол залата на славата, MTV ги удостоява с награда за цялостно творчество (връчена от Bono от U2) и DVD-компилацията с техните домашно заснети клипове (предимно – дело на Марки) добива златен статус в над 15 страни.

За жалост това е и моментът, в който членовете на групата започват да напускат този свят и до 2004 последователно си отиват Joey, Johnny и Dee Dee Ramone.

В момента Marky е единственият жив член на групата, който не спира активно да се занимава с музика. Той концертира с групата си Marky Ramone’s Blitzkreig, вече пета година е DJ по Sirius/XM Satellite Radio, където води собственото си шоу ‘Marky Ramone’s Punk Rock Blitzkrieg, осъществил е неизброимо количество телевизионни участия в сериали и вечерни шоута.

Билетите за двата концерта у нас са в изключително ограничени количества – по 300 на концерт и се разпространяват само в мрежата на Eventim на цена от 25 лева (промоционално до изчерпване на количествата). Цените на билетите в деня на концерта в София е 40 лева, а в Пловдив 35 лева.

Линкове:

http://markyramone.com

http://en.wikipedia.org/wiki/Marky_Ramone

http://en.wikipedia.org/wiki/Ramones

Добре дошли в България или приложната психотерапия след почивка в чужбина

Има някаква доза романтика, която остава във всеки от нас, който се връща дори и след кратък престой в чужбина. Зад вас отдавна е тракнала и последната бариера, телефонът ви писка, че вече ви пожелават приятно бърборене от бългаските оператори, вече дори не ви е и страх, че ще разкрият скритите зад седалката цигари от Безмитния. В главата ви обаче още стои този жълтеникав залез, морето, палмите, камилите, вечерите и сутрините край брега. Време е да се вземете в ръце, да се оправите, иначе, резултатите могат да бъдат трагични. Иначе може по цял ден да гледам екрана на компютъра, да сортирам хилядите снимки, а сърцето да не спира да боли. Мъката по чужбина, неясната параноя от случилото се у дома, неосъзнатият копнеж и тук да е различно, да се опитаме да ги смачкаме обратно в нормата.

За това разчитам на Бай Петко, моят личен психо терапевт, който на цената на едно подстригване ме зарежда със силна доза социален имунитет, който ми помага да премина през деня.

Той  подстригва в едно малко приземно помещение, което някога е било планирано за надземно мазе с размери 2 на 2 метра, в който той е сложил стол, огледало, няколко модни списания и задължителното шише Тройной, с което пляска по врата или бузите наборите, чийто стил на носене определя той.

С него така сме се разбрали добре, че още като ме види, аз сядам, а той пуска машинката и ме започва – гола глава. Не че имам недоверие към способностите му, та по непроверени факти /„той и по баловете прически прави”/, просто нямам друго какво да дам като окосмяване, точно там.

Тишината е неловка, но той започна първи:

Отиде си човечеца!

Кой?” –сепвам се аз.

Ми съседа, седнал новата година да пие ракия на беседката и случаен куршум...”

Бай Петко направи леко движение на очите, все едно се задушава, извади кратък звук и замахна с ръка, с много изразигелен, съболезнователен жест, насочен към прозореца, през който се виждаше беседката.

Важно е да се учудиш изразително. Нищо, че после ще разбереш, че това е лъжа и измама, защото никой друг не е видял или усетил това престъпление. Но следва първа новогодишна прогноза, пълна с усещане и мистика…

Тази година си отиваме, ти нали разбра? Първо щял Цветанов да падне, после Дянков, Бойко и така казали, отива си света. Аз не съжалявам, ама обикновения човечец, оня, дето върви и сам си говори, той какво ще му стане.

И започва да стриже врата ми.

И ушите си запуснал, не идваш често, а тук всички хора от квартала идват, и мутрите от долния блок даже. Идват, заголи врат, вика- стрижи, а аз ръмжа с машинката  и викам – дано ти угодя, да не ме биеш после...”

Абе, те не са те били, нали” питам аз наивно.

Той е замислен и не се усеща, чак пита „Кой да ме е бил?”, а после се сеща:

Не бият, добри момчета са, колко са си играли около мен, докато ремонтирах Москвича преди…

Решил съм да спра телевизията. През деня нямам време, вечер 5 минути докато се стопли, някоя реклама и новините и лягаме с жената. Сега имам 160 програми, ама нито една не гледам.И телевизора ми е стар, руски, скоро щели да ги сменят, ти нали знаеш?“

Как да не знаеш, новите телевизии щели само цифрови да бъдат, а за такива ветерани като нашия, само с добавка, иначе няма как. Новите телевизори, пълен боклук, нищо не става от тях. Но ще ни принудят да си ги купим, както стана при Иван Костов. Или обръщаш парите или губиш всичко.

Той Иван Костов дявол, ама и що хора измами, що хора разплака, ама е нищо в сравнение с ей тия новите…Мъчат ни, какво това, че правнуците щели да живеят добре, аз как ще живея…

Ти в Турция викаш си бил, и аз често ходя там, гледаме с жената сериалите и все едно сме там. Чувам, там много евтино, прахът на безценица, ама се перат, тия пусти турчуля. Ще събера аз някой ден пари да отида до Одрин, на пазар, да се усетя и аз човек»

«Ама си си запуснал ушите, много косми има, как ходиш из Европа, ей…»

«Но аз ходих в азиатската част на Турция…»

« Много знаеш ти къде си ходил, вие младите само знаете по телефоните да пускате песни и нищо не знаете за света около вас. Гледам ги сина и дъщерята, уж ще завършат, инженери, ама нищо не знаят. Само татко, дай пари, татко дай храна, с тия две ръце и ножицата ги издържаме с жената! Искат, ама и аз нямам, ама те не се връщат в Стара Загора, на голямо стоят, софиянци..в повече» демонстрира осведоменост той.

«Случи ли се нещо интересно тия дни?» за да запълня информационната дупка…

Ми имаше след Коледа евтини яйца в Биллата, Вальо се ожени за една, ама не му отива, ама само тя го взе, разбиха ни мазетата есента, съседа…аз ти казах” изброява на пръстите си всяко събитие, без явно  да ги подрежда по морален или социален приоритет.

Айде готов си, като мутра си, четири и петдесет, на промоция.”

Плащам и се бутам като къртица из коридорите на мазето, докато изляза на слънчева светлина, която вече е и изчезнала. В контейнера до входа се рови прилично облечена жена, която никак не прилича на клошарка. Паля колата и си мисля, че това е явно ежедневие, а това, другото, слънцето и морето, може би ще си стоят там и няма да идват към България, поне в близките 100 години, докато Бойко не победи. Но от друга страна, тази година свършва историята на познатия ни до момента свят…?!? Отъркалвам се като кюфте в социалния контекст на разговора ми до преди момент, тръскам се леко, да паднат по-грубите прашинки и напред, към живота. Излезе ми евтино и окончателно, нали? Годината започна, утре съм на работа, добре дошли в България…

Лекари vs PR-и (Блиц контент-анализ* на заглавия от днес)

След като нашето общество в последните години успя да бележи с отрицание кмета, даскала и попа – традиционно най-уважаваните институции в онази, миналата България, още една фигура започна да придобива гротескно уродливи характеристики в публичното пространство – става въпрос за лекаря.

Лечителите, почитани и тачени още от зората на човешкото развитие като хора, които могат да се справят с физическата болка, а понякога да побеждават и смъртта, днес у нас са наричани с какви ли не обидни и унизителни имена. Чак не ми се иска да ги споменавам, да не стана част от всеобщия вой. Добре, всяко стадо си има и своите черни овци, добре, при лекарите това личи жестоко, тъй като грешките им водят до инвалидност и смърт. Обаче – опозоряването на цяла една професия в медийната ни среда вече ми прилича на заразяваща всеобща истерия без капка разум.

Какво става? Некадърници ли са лекарите, купили са си дипломите ли, търгаши ли станаха от бедност или от алчност, забравиха ли Хипократ и клетвата му, почерняха ли сърцата им? Честно казано дълбоко се съмнявам това да са фактите. За да направим проверка на тезата, цитирана в заглавието, а именно – че докторското съсловие пада жертва на външен PR, ще направим бърз контент-анализ на он-лайн изданията на днешната преса. (Забележка: Анализът е само тема за размисъл и няма никакви претенции за представителност).

  1. вестник „Стандарт” – намираме две статии на медицинска тематика. Заглавията са следните: „Глезят с бира и суши чужди пациенти” (положителна, но вероятно платена публикация) и „Бърза помощ запорира сметки на джипита” (по-скоро отрицателна публикация за спорове между частна Бърза помощ и семейни лекари за неплатени сметки в Пловдив). В първата статия се използва положителен синоним на лекарите – бели престилки. Във втората лекарите са определени на няколко пъти като „джипитата” – безадресно и по-скоро отрицателно. Дотук – паритет.
  2. вестник «24 часа» – преглеждаме заглавията в три статии на здравна тема – «Пращат бюджета на Здравната каса на Конституционния съд», «Упойка съсипа живота на Катя, но осъдени още няма», а най-коментираният от читатели материал е «Край! Няма да им легна на лекарите». Тук и трите заглавия са отрицателни – първото навява на нещо съмнително (даже криминално) относно бюджета на Здравната каса (ахааааа, казва си читателят – пак нещо за пари става въпрос, явно нещо ще се краде….). Второто заглавие си е категорично отрицателно, защото се коментира, че осъдени по изнесения казус ОЩЕ няма. Делото в момента тече. Третият цитиран материал представлява коментар със съдържание, което би потресло всяко нормално човешко същество. И заглавието, и съдържанието – крайно отрицателни.

  3. вестник «Труд» – отново една от водещите теми е бюджетът на Здравната каса, който ще се гледа в Конституционния съд (умерено отрицателно), втора статия драматично посочва: «27 млн. лв. по-малко за болните от рак» – отново умерено отрицание, защото новината е лоша, но вината е неясна, положителна статия «Онкоцентър спечели 6,7 милиона лева», ама новината е на Община Русе. В това издание обаче вицът на броя е доста язвителен: «Докторе, това лекарство, което ми изписахте, много ми помогна! – Дааа… Какво ли не се случва… – отговаря лекарят»…

  4. вестник «Монитор» – две статии със сходно съдържание – «Събират пари за втори живот на Християн» и «Очи за Веселина». И двете са умерено отрицателни спрямо лекарското съсловие, става дума за болни деца, като в първата обаче недвусмислено се посочва, че лекарите имат вина за заболяването.

Какво получихме като информация и какви изводи могат да се направят от този бърз преглед на част от днешните заглавия на медицинска тематика? Докторите си нямат PR-и. Това е изводът. От тяхна страна подадена информация почти няма, а гледните им точки, когато ги има са крайно пестеливи, в повечето случаи направо липсват. Защо това е така не се наемам да отговоря. Знам само, че при тази професия суеверието е чест спътник. Знам също, че много лекари предпочитат да не говорят за успехите си, за да «не ги чуе дяволът». И няма как да е иначе, когато всеки работен ден играеш ролята на съдба за хората.

Но дали не им е нужен на лекарите и PR?

* Контент-анализ – най общо се превежда като анализ на съдържанието

Тя: Има красота в еротичните фотографии

Можете ли да си представите, че има двойки, които запечатват собствените си сексуални преживявания в снимки. И преди да вдигнете укорително вежди и да размахате пръст, няма ли да прочетете първо това интервю с една млада и красива жена, която обича да бъде снимана, при това от постоянния и партньор. Много искахме да приложим и подходящ снимков материал, но решихме да запазим нейната самоличност в тайна. Всички снимки в това интервю могат да бъдат предмет на вашето собствено въображение, а жената от интервюто може да бъде дори и вашата, собствена. Усетете истинските топли цветове на любовта, в еротиката има много, много любов. И я правете, животът е кратък!

Ще се представиш ли на читателите на Фрамар?

- На 32 години съм, не семейна, но имам дългогодишна връзка. Човек на изкуството, арт – дизайнер по образование и професия. Почитател съм на всичко красиво и естетично, което ни заобикаля. И вярвам, че красотата ще спаси света!

 Еротичната фотография…какво е тя през твоя поглед?

- Това е друго измерение, наслада за сетивата. Би могла да бъде същевременно и романтика. Еротичната фотография е изкуство, снимките са картини с по-специален характер и съдържание.

Коя бе твоята първа снимка, кога и къде? Имаше ли притеснения, че заставаш гола пред камера?

- Започнах да се снимам още в ученическите години. Правила съм го на красиви и отпускащи места, с приятен интериор, който допълнително допринася да се получи нещо качествено и със стил. Не съм имала притеснения, защото винаги е било по мое желание, а и съм намирала подкрепа от близък до мен човек – моя приятел.

Нека да подчертаем, че ти правиш еротична фотография за домашна употреба, а не за комерсиални цели. Никога ли не те е хващало страх, че някоя от твоите снимки ще „избяга“ от теб и ще станеш тема за разговор в квартала или града?

- Напротив, тази фотография, която е за домашна употреба е по-защитена от комерсиалната. Тя си е за лично ползване все пак. Няма как да попадне в ръцете на случайни хора. И точно за това смятам, че е приятно и полезно, всеки да има смелостта да си направи едни такива по-специални снимки. Най-малкото да се позабавлява.

Всяко голо тяло ли е красиво? Има ли красота в еротичната фотография?

- Едно здраво тяло с приятни пропорции и симетрия със сигурност е красиво. За това трябва да се грижим за него и да го поддържаме в добра форма. Така спокойно ще можем да го излагаме на показ, дори и голо. Разбира се, че има красота в еротичната фотография! Все пак говорим за еротика, а не за порно.

Кой режисира снимките ти и как избирате къде да снимате? Случвало ли се е да бъдеш изненадана някъде?

- Аз и моя партньор сме режисьорите на нашите еротични приключения с фотоапарата. Както споделих, местата, на които обичаме това да се случва, държим да бъдат красиви, спокойни и предразполагащи за една красива фотосесия. Прекрасно е, когато се получат едни наистина естетично издържани фотографии. Всичко трябва да става интелигентно с идея, да е издържано. Не ни се е случвало да бъдем изненадани, все пак това, което се случва е нещо интимно. Винаги сме съобразявали къде сме и какво правим.

Как приема снимките твоя партньор, който очевидно е човекът зад камерата? Притеснява ли се от ролята си?

- Да, той е човекът зад камерата и се справя отлично с това! Няма от какво да се притеснява, та нали пред обектива е неговото момиче. Това може само да го радва. Защото самия процес носи много приятно и магнетично усещане. Усещане за близост, за интимност и задължително трябва да се усети.

 Изпитваш ли удоволствие от позирането пред апарата? Подобрява ли това сексуалния ти живот?

- Ако не изпитвах удоволствие нямаше да го правя. Това е като всяко друго нещо – имаш желание да го правиш или не, зависи какво ти носи като усещане. Разбира се, че действа добре на сексуалния живот. За това го препоръчвам на всички.

Не смятате ли, че преминавате някакви ограничения, защо голите фотографии са смятани за „компромати” или „нещо срамно”?

- Според мен това са някакви комплекси. Всяко нещо има своите последици разбира се, и аз поемам своите, излагайки голото си тяло. Но не се притеснявам, защото във фотографиите , които правя няма нищо вулгарно и компрометиращо за мен самата. А все пак те са за лично ползване, не ги натрапват на никого.

 Кое е най-странното място, на което сте правили снимки?

- Затруднявам се на този въпрос. Странно място?! Хмм…не се сещам. По-скоро търся удобните и хубавите места. Странното за мен би било неудобно.

Каква е твоята идея за една романтична и чувствена вечер?

- Двама влюбени, в красива стая в легло с балдахин. Мека светлина от много горящи свещи, разпръскващи успокояващ аромат и тиха, приятна музика. Бутилка хубаво вино. Много нежност и целувки навсякъде;)

Умее ли българският мъж да забавлява и предразположи една жена? Или е точно обратното, жените го предизвикват?

- Българският мъж е истински мъж! Умее да бъде кавалер, да бъде помощ за жената в домакинството и отглеждането на децата в семейството. Но забелязвам, че в днешно време, той губи инициативност в контактите, във вземането на решения. Навярно, това се дължи на желанието му да даде свобода на жената, да й даде възможност за избор. А може би и на мъжете им харесва да бъдат закриляни и ухажвани…

 Къде еротиката минава в порно?

- Когато има вулгарност, насилие над личността в някаква степен.

Със сигурност това интервю ще бъде четено хиляди пъти. Какво искаш да пожелаеш на хората, които го четат?

- Много ще се радвам, хората, които прочетат тези редове, да намерят някои истини за себе си, да придобият смелост и увереност в постъпките и желанията си. Да нямат спирачки, за нещата, които им харесва да правят. Да се чувстват свободни и живи!

 

Иван Петърнишки: Негативните емоции нарушават нормалната функция на организма

Енергийната психология е ново направление в психологията, при което отработването на емоционалния проблем се съчетава със стимулиране на акупунктурни точки. Възниква в Америка преди около 15 год. След широкото й разпространение в САЩ, завладява Европа, а от няколко години и България. През август 2008 г. се проведе първият курс за професионално обучение по Енергийна психология в България. За новото направление в психологията разговаряме с Иван Петърнишки – единственият в България официално признат Треньор по Духовните Технологии на Живорад Славински.

Представете се за читателите на „Фрамар“.

Казвам се Иван Петърнишки. По професия съм пилот на самолет, а по призвание съм изследовател на човешкият ум и психика и тяхното влияние върху човешкото здраве. От1996 до 2006 година живях в Австралия и там започнах обучението си в различни техники и подходи на Енергийната Психология.

През последните 27 години изучих и изпитах върху себе си много различни системи за влияние върху подсъзнанието и подобряване на здравето, включително диети, различни форми на гладуване, мануални терапии, хипноза, визуализация и самовнушение, йога, рейки, лечение с енергия и меридианнo-базирани терапии.

В началото на разговора ни нека да обясним какво е енергийна психология.

Енергийната Психология е нов раздел в алтернативната медицина. Тя комбинира меридианно базирани подходи (най-общо казано – техники включващи акупресура) и подходи за речево въздействие върху съзнанието, като Невро Лингвистично програмиране, Разговорна хипноза, Психотерапия и т.н.

Какви техники сте практикувал?

Списъкът на техниките, които съм изучавал съм и прилагал включва Методът Силва за контрол на ума, Невро-Лингвистично програмиране, Рейки, Квантово Докосване, Квантова Синхронизация, Юен Метод, Китайска Енергетика, Модернизирана Био-структурна Корекция, Доманчич Метод, Психо-Кинезилогия, Приложна Кинезилогия, ТЕС, ТАТ, НАЕТ, Емотранс, Симорон, Седона метод, Духовни Технологии (ПЕАТ, Аспектика, Интензивно Самопознание, Позитив) и други.И продължава да расте. Засега съм единственият в България официално признат Треньор по Духовните Технологии на Живорад Славински.

От колко време изучавате различните техники и подходи на Енергийната психология?

От 10 години.

Какво представлява техниката ТЕС?

Това е революционна нова техника за личностно усъвършенстване и подобряване на здравето. Бързо и ефективно може да облекчи или дори напълно да премахне неизброимо множество симптоми на умствени, физически или емоционални заболявания.

Лекари и терапевти по целия свят продължават да се изумяват пред простотата, елегантността и скоростта, с която тя постига резултати.

ТЕС е доказала клиничната си ефективност в хиляди случаи на физически болестни симптоми, емоционални травми, стрес, тревожност, страх, депресия, пристрастяване към храна, алкохол, никотин и наркотици, детски проблеми и много други.

Дори в ръцете на повечето новаци (над 80%) тя постига значително подобрение и дори пълно елиминиране на проблема. През последните 10 години са развити няколко техники, които използват различни методи за въздействие върху енергийното поле в човешкото тяло. Резултатите, които са постигнати и научно проверени, са забележителни и предизвикват oгромен интерес. Потенциалът на тези нови методи е необозрим.

Съществуват няколко успешни техники в това отношение, но ТЕС определено е лидер между тях. Приложението й е просто, лесно и безболезнено.

Резултатите са бързи, трайни и тя често успява там, където всичко друго се е провалило.

Как практикуването на ТЕС подобрява здравето ни и общото ни физическо и душевно състояние?

ТЕС е основана на твърдението, че „Причина за Всички Нежелани Чувства и Усещания е Дисбаланс на Енергийните Потоци в Тялото“.

Тя премахва умствените, емоционалните и физическите пречки за правилното протичане на енергията на клетъчно ниво, което позволява организма да възстанови състоянието си на Енергиен Баланс, да се самолекува и да действа на Оптимално Ниво.

Това се постига, чрез стимулиране на специфични точки на лицето и тялото с пръстите на ръцете, докато си настроен мисловно и емоционално на проблема, който желаеш да елиминираш. Нещо като едновременна медитация, самохипноза и „направи си сам“ акупресура!

По какъв начин емоциите ни влияят на здравето?

Емоциите всъщност могат да бъдат разглеждани като обобщения на физически усещания. Т.е. всяка емоция е свързана с физически усещания в тялото. За различните емоции тези физически усещания, като комбинация са различни. Когато дадена емоция се изпитва често, тези физически усещания, които са свързани с нея се хронифицират. При проявата на всяка емоция в организма се задействат множество химични реакции и се отделят различни хормони и химически вещества, които въздействат на всяка клетка в тялото. При изпитване на негативни емоции клетките биват бомбардирани с дадени химически вещества и хормони, които в дългосрочен аспект им влияят неблагоприятно, нарушават нормалната им функция и ги принуждават да дегенерират.

Разкажете ни малко повече и за Метода Силва.

Всъщност Методът Силва е първият метод за работа с подсъзнанието, с който се запознах. Това се случи преди повече от 20 години. Той се основава на работа с визуализации, т.е. умствени представи, докато човек е в съзнателно, полусънно състояние, наречено Алфа. Методът е революционен за времето си и изключително ефективен. Изполвам принципите му и до днес. Горещо го препоръчвам като допълнение към практикуването на ТЕС.

По какъв начин заниманията ви са се отразили конкретно на вашия живот?

Аз бях доста нервен и избухлив по природа. Станах много по-спокоен, оптимистично настроен, уверен в способностите си. Вдигнах си самочувствието. Имах проблеми с храната и килограмите, които елиминирах.(4 години теглото ми варираше с + – 20 килограма всеки 3 месеца, ту се тъпчех като невиждал, ту тренирах до припадък и бях на умопомрачителни диети). Радвам се на живота и гледам спокойно в бъдещето. Разбрах себе си и другите по-добре. Осъзнах причините за поведението на хората и кое ги прави такива, каквито са, както и това, че никой не е непроменима даденост. Че ние сами си поставяме граници, които можем да премахнем, ако пожелаем. Че сами си ковем съдбата и че единствената константа е промяната. Тя е неизбежна, но ние можем да влияем на посоката й.

Най-големите ми уроци на този етап от развитието ми са:

Осъзнаване на:

- нещата такива каквито са – неразделно двойнствени;

- на силата на мисълта;

- на важността на целеустремеността, постоянството и упоритостта за постигане на целите.

Приемане – на себе си, другите и живота във всичките му проявления.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Да излекуват живота си, да постигнат мечтите си и да осъществят личностната си промяна.

Иво Сиромахов: Българската сатира е анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“

Иво Сиромахов е популярен български писател и драматург. През 1999 година излиза първата му книга „ Една нощ в гробищата”. Това е един различен сборник с разкази, които той самия определя като „ пародии, криминални разкази, фейлетони и безполезни съвети”. От 2000 година Иво Сиромахов е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, където често можем да го видим и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. За себе си той казва, че е един щастлив човек, защото повечето неща, които искал да направи в професионален план, са се случили. Прочетете неговите мисли в блиц – интервюто, което той специално направи за читателите на „Фрамар”

 Представете се с няколко думи за читателите на „Фрамар“

Иво Сиромахов, 39 годишен, неосъждан, съвестен данъкоплатец. Сценарист в „Шоуто на Слави“, автор на книгите „Една нощ в гробищата“, „Оптимистична теория за българския секс“, „Дневници и нощници“, „Още дневници и нощници“, „Няма смисъл“, „BG дневници и нощници – създателите“, „Няма значение“.

 Как  сатирата „лекува” политиката в България?

Сатирата не лекува. Тя е по-скоро анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“.

Как според Вас, българинът празнува Коледа – със сърцето или със стомаха си?

Не харесвам обобщенията. Някои българи празнуват със сърцето си, други със стомаха си. Предполагам, че вторите са мнозинство.

Какъв подарък заслужаваме, ние българите,  да получим за Коледа, като се има предвид нашето „послушание” през годината?

Каквото заслужавахме, си го получихме на изборите.

По Коледа активно се организират благотворителни кампании. Какво е вашето мнение по този въпрос? Лицемерна ли е българската благотворителност или наистина по празници ставаме по-добри?

Благотворителността е хубаво нещо и трябва да бъде подкрепяна, независимо какви подбуди стоят зад нея.

Ако бяхте лекар, каква диагноза бихте поставили на българското общество?

Поставянето на диагноза изисква сериозни изследвания. Но по всичко личи, че заболяването е много тежко и ще се наложи драстична операция. Трябва да се смени политическата система.

„Хапче” срещу какво е смехът?

От опит знам, че при жените действа като виагра. А на мен ми помага, за да възприемам по-лесно глупостите, които ме заобикалят.

Кой е най-хубавият Ви коледен спомен ?

Усмивките на децата ми, когато си получат подаръците.

Как протича Коледата на Иво Сиромахов?

У дома, около елхата, с най-близките ми. Ако има сняг, правя снежен човек на двора.

Миналата година, около коледните празници излезе вашата книга „Няма смисъл”. Тази година ще изненадате ли вашите читатели с нов проект?

Работя върху сборник с разкази, озаглавен „Очила“. Живот и здраве, през май месец би трябвало да излезе. Довършвам и една нова комедия, но все още не знам кога и в кой театър ще бъде поставена.

Вашето коледно пожелание към читателите на „Фрамар”:

Да са живи и здрави! Всичко останало зависи само от тях.

 

Реакция на Аптеки Фрамар по събития от Избори – 2011

Едно от нещата, в които все още искрено вярваме, е правото ни на свободна воля, както и на свободно изразяване на политическите ни пристрастия, която наша вяра намира и правното си основание в текстовете на чл. 37, чл. 38 и чл. 39, във връзка с чл. 11 от Конституцията на Република България.

В течение на месеца, определен съгласно Изборния кодекс за време на предизборна кампания, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за местни органи на властта, проведени на 23.10.2011г., на витрините на аптеки ФРАМАР бяха поставени агитационни предизборни плакати на кандидата за кмет на Община Стара Загора, издигнат от политическа партия ГЕРБ, уважавания старозагорец и народен представител г-н Живко Тодоров. Плакатите бяха отстранени в Деня за размисъл и в Изборния ден, което не можем да кажем за хилядите плакати по улиците на града ни, и след това бяха сложени отново.

На пресконференция в град Стара Загора, лидерът на БСП в града ни, цененият в определени среди доцент Бойчо Биволарски даде израз на учудването и неодобрението си относно това, че „плакати на партия ГЕРБ има на всички аптеки на ФРАМАР  и много магазини.“

/за справка -  Сайтът  http://www.stara-zagora-news.net или http://vbox7.com/play:3d73ede56a&ef=1 – име на материала: Бойчо Биволарски освини Стара Загора, минути 3.16 – 3.19/

Бихме подминали тази реплика на борбения кандидат за кмет на БСП, ако точно преди балотажа на изборите, в същите тези „всички аптеки на ФРАМАР“ не бе проведена ударна акция на държавни контролни, служители на НАП и Инспекцията по труда.

Предвид това, че Аптеки Фрамар винаги са били коректен работодател и данъкоплатец, намираме за необичайна тази внезапна завишена активност на визираните контролни органи, в петъчен ден, точно преди предстоящия изборен ден за балотаж на изборите за кмет на Община Стара Загора и за президент и вицепрезидент на републиката.

Вярата ни в справедливостта и в коректността на тези институции, не ни позволява да се съмняваме, че би могло да има някаква връзка между изпусната реплика на визирания академичен деятел и странната, масирана атака върху нас, която пречи на нормалния работен процес в аптеките ни, в деня предхождащ деня за размисъл, в т.ч. нарушавайки спокойствието на клиентите ни – граждани на Стара Загора, които в неделния ден предстои да упражнят конституционното си право си на глас.

Вярваме също, че никой ръководител в държавната администрация не би допуснал последната, или части от нейната структура, да се поставила в услуга на определена партия, пък било то и столетница, и то в ролята си на машина за сплашване и репресии. Все пак живеем в свободна страна и вярваме, че възможността свободно да се изразим е основата, на която се крепи идеята за свободата.

Искрено се надяваме, че всичко е една случайност, както и че мрачночервената носталгия на онези другари от „на всеки километър“, за това как „тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем“, се рее единствено из болните фантазии на едни бивши и вярваме все по – далечни във времето псевдо партийни функционери и активисти.