Здравето, Българино! – съвместна инициатива на националния здравен портал „Фрамар“ и вестник „Български лекар“

Национален здравен портал „Фрамар“ и д-р Тотко Найденов, гл. редактор на вестник „Български лекар“, подемат съвместна кампания –

„Здравето, Българино!“

За пореден път България е изправена пред най-трудния избор – кого да избере? Едни партии обещават едно, други – друго, а хората им е писнало от обещания. Лицата от плакатите оптимистично се усмихват и обещават, а година след това ни чака поредното бедствие.

Особено засегнат от целия хаос е сектор Здравеопазване, който за 22 години реформи е докаран до абсолютен колапс. От това страдаме всички ние…

За никого не е тайна, че България е страната с най-висока обща заболеваемост и смъртност и най-ниска средна продължителност на живота в ЕС. Равносметката е печална.

От гледна точка на милионната си аудитория, национален здравен портал „Фрамар“ и вестник „БГ лекар“ задават към всички политици един много прост въпрос – дали здравеопазването е реален приоритет в предизборните им програми и бъдещи управленски практики?

Намират ли кандидатите за необходимо да разкрият публично под формата на интервю своите здравни профили – колко често ходят на лекар, пушат ли, злоупотребяват ли с алкохол и употребявали ли са наркотици; какви са стойностите на кръвното им налягане и кръвната захар; имат ли прекарани в миналото операции или хронични заболявания, дори и (защо не?) каква е сексуалната им ориентация?

Припомняме ви, че навремето Роналд Рейгън, преди втория си президентски мандат, публично разкри, че е опериран от злокачествени полипи в дебелото черво, а кандидат-кметовете на Ню Йорк и Берлин обявиха, че са с нетрадиционна сексуална ориентация – и все пак тези хора бяха успешно избрани. И не само това, управленията им са успешни, което не можем да кажем за голяма част от вашите мандати, господа политици.

Знаем, че подобно интервю не е задължително и дори ще прозвучи екзотично за нашите нрави, но смятаме, че е необходим нов морал и нов публичен облик на политиците, които трябва да започнат да се грижат за хората на България и то не само на думи.

Смятаме откровеността пред аудитория от над милион посетители месечно за доблестно и честно отношение, спрямо кандидатурите им за тези високи държавни постове.

Очакваме вашето отношение към нашето начинание и мнението ви за отговорите на всеки кандидат. Вярваме, че „Здравето, Българино!“ ще спомогне да изберем точните личности и верните приоритети.

Всяка от партиите, регистрирани в ЦИК за Избори 2011, ще получи правото да отговори и да представи кандидатите си.

Вярваме, че куриерите от нашата официална куриерска фирма Европът ще се справят по достойнство със задачата си да доставят официалните писма, а след това, господа политици, вие сте на ход!

Вирусни болести, предавани по полов път – генитален херпес, СПИН, хепатит…

Генитален херпес

Причинява се от вирус, наречен “херпес симплекс”. За гениталния херпес е важно да се знае, че както проявата му по устните, така и гениталната му разновидност няма пълно излекуване. Това е една от най-честите БППП; тя е хронична, упорита и рецидивираща. Гениталният херпес е епизодична поява на болезнени везикулозни лезии и язви: при мъжете – по гланса и/или препуциума на пениса; при жените – по малките и/или големите срамни устни, клитора, около уретрата, венериния хълм, входа на влагалището, перинеума.

Заболяването е описано за пръв път от лекаря на Луи XV – Аструг, през 1736 г. “Херпео” на гръцки означава “пълзя”; това е медицинският термин за “мравучкането”, паренето и болката, които са характерни за тази болест, независимо дали тя се проявява по устните на лицето или по половите органи. В 90 на сто от случаите на генитален херпес се установява неговият причинител – разновидност тип 2 на вирус херпес симплекс. Той, както и вирус тип 1, причиняващ херпеса по устните (т. нар. стресница) остава за цял живот в организма и съществува в латентно състояние в коренчетата на дорзалните нервни ганглии. Вирус тип 1 едва ли би следвало да бъде смятан повече за невенеричен, след като в Англия и Япония, където е силно разпространен оралногениталният секс, той причинява 40-50% от гениталния херпес. Интересен е обаче фактът, че рецидивите на гениталния херпес вирус от тип 2, са от 8 до 10 пъти по-чести в сравнение с тези на класическия херпес от тип 1. Иначе и двата типа вирус херпес симплекс предизвикват еднакви клинични прояви на гениталния херпес. Установено е, че 20-30% от сексуалноактивните младежи са инфектирани с вирус тип 2 и около 10% от пациентите на венеричните кабинети ги посещават заради неговите симптоми. Херпесът е най-заразителен при първичната му изява (в 30-50% от случаите) и много по-рядко – при рецидивиращите му форми. Естествено, при хомосексуалните контакти той се появява по ануса.

В България от генитален херпес страдат 10- 12 на сто от мъжете и 2-5 на сто от жените. При жените обаче симптомите са по-силно изразени и по-болезнени. Инкубационният период е 2-10 дни, понякога и над 20 дни след половия контакт. Появата на първичните единични или множествени мехурчета (везикулки) се предшества обикновено от “мравучкане”, парене, “пълзене” или дори силни болки в засегнатата зона. Обривът се развива за около 2-3 седмици: отначало има зачервяване, после поява на характерните мехурчета, които се разязвяват, покриват се с корички (крусти) и накрая епителизират без белег. Често пъти слабинните лимфни възли се увеличават и са болезнени. Среща се и дизурия (болезнено уриниране), както и дискомфорт, висока температура, болки в мускулите, разтрисане и главоболие – симптоми, характерни за вирозите. Болестта се предава на плода по време на раждането, но само ако тогава майката носи проявените й симптоми. Гениталният херпес тип 2 рецидивира обикновено от 2-6 до 8 пъти годишно (както вече подчертах, това се случва далеч по-рядко при вирус тип 1), като всеки път клиничните симптоми са по-слабо проявени. Лезиите са помалко и са едностранно разположени; те засягат един и същи участък на пениса, вулвата или седалището, а и продължителността им е пократка – 8-10 дни. Рецидивите често могат да се провокират от грип, стрес, температура, мензис, ултравиолетова радиация, като 50% от хората с херпесна инфекция съобщават само за продроми*, без възникването на лезии. Интересно е наблюдението на проф. Николай Цанков и на д-р Николай Найденов, че третирането на началната поява на лезиите с лосиона “Акне аут актив” спомага за бързото им отдръпване (разбира се, не и за окончателното излекуване). Двамата видни дерматовенеролози подготвят унгвентната форма на лосиона. Гениталният херпес се потиска с антивирусни медикаменти, които действат само ако се приложат веднага преди появата на симптомите.

 Вирусен хепатит

По начало 80 на сто от всички болести се причиняват от вируси, а хепатит В е една от найчестите: 2 милиарда хора по целия свят са го преболедували; 350 милиона души носят причинителя му, който е визуализиран от Дане (1970 г.). В числото на заболелите от вирусен хепатит влизат над 10% от проститутките и от хомосексуалистите, както и 15% от венерично болните. Най-разпространен е в Африка и Югоизточна Азия (до 50% от населението са вирусоносители). У нас този процент е близо 7%. Докато хепатит А е типична “болест на мръсните ръце” и се прихваща през устата, то заразяването с хепатит В става само по кръвен и сексуален път, затова той е причислен към БППП през 1990 г. Вирусът на хепатит В се намира в кръвта и в секретите, отделяни от гениталиите. Предава се в края на инкубационния период (който е от 40 дни до 6 месеца), по време на боледуването и до 6 месеца след възстановяването. Важно епидемиологично значение имат удължените (протрахираните) и хроничните форми на клиничното протичане. Хепатит В протича в две форми: с изразен иктер (жълтеница) и аниктерично (без жълтеница). Започва бавно, постепенно, със засилваща се уморяемост, безапетитие, отпадналост, гадене, повръщане, тежест в дясната подребрена област. Често се повишава и температурата, пациентът има болки в ставите и нерядко му се поставя найлесната и банална диагноза – простудно заболяване или лека форма на грип. Жълтеницата се появява след 5-7-10 дни, найнапред по склерите, мекото небце и под езика; кожата там е с рубинов оттенък. Отпадналостта се усилва, черният дроб се напипва на няколко сантиметра под ребрената дъга, той е мек и леко болезнен. Урината силно потъмнява, фекалиите избледняват. Този иктерен стадий трае средно 2 седмици, след което преминава в реконвалесценция (възстановяване): апетитът постепенно се подобрява, силите се възвръщат, жълтеницата изчезва, черният дроб се прибира на мястото си. Заболяването протича в четири клинични форми: лека (за 20-25 дни); средно тежка – за 30-35 дни; тежка, протрахирана (до 3 месеца или повече); фулминантна или фудроянтна (при около 5% от болните – с бързо развитие на остра чернодробна некроза и недостатъчност, водеща до хепатална кома и смърт). При други 5% хепатит В хронифицира, което инвалидизира болния и съкращава живота му.

Към БППП е причислен и вирусният хепатит С, който също като “събрата” си хепатит В се предава и по кръвен път, и чрез сексуални контакти. Смята се, че 70-80 на сто от посттрансфузионните (следкръвопреливните) хепатити са от тип С. Немалка част от заболелите са медицински специалисти; особено висок е рискът сред персонала на отделенията за хемодиализа. Почти всеки венозен наркоман е вирусоносител на хипатит С или боледува от него. Това за него означава почти сигурна чернодробна цироза след 10-15 години (особено ако злоупотребява с алкохол), а оттам нерядко се стига и до безпощаден чернодробен рак. Носителите на хепатитен вирус С са поне 100 милиона души по света. Инкубационният период е от 30 до 70 дни. Преобладават аниктеричните (без жълтеница) форми, които протичат само с гадене, повръщане, увеличение на черния дроб и наглед безобидни кожни обриви от типа на уртикарията. При голяма част от болните от хепатит С обаче протичането му е удължено, със задържане на хепатомегалията* за няколко месеца и тенденция към хронифицирането му, което води до висок риск от развитието на цироза и първичен чернодробен рак.

Специално внимание заслужава и човешкият папилома-вирус, който присъства в половите органи на 50 на сто от хората, водещи активен сексуален живот с често сменявани партньори. Човешкият папилома-вирус се сочи като основна причина за възникването на рака на маточната шийка, както и на рака на пениса и на езика (несъмнена връзка с модерната “френска” любов!). Този вирус съществува в над 30 разновидности, а ваксинирането против него е не само скъпо, но и неефикасно, понеже обхваща само една четвърт от тези разновидности. Спасението от човешкия папилома-вирус (а и от почти всички останали агенти на венерозите) е в задължителното поставяне на презерватив преди акт, особено ако партньорът е случаен или слабо познат.

 СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) безспорно е най – тежката БППП, защото засега не се лекува и завършва със смърт. Това е проклятието за Любовта и Секса, наказанието за цялото съвременно човечество на XX и XХI век. СПИН е крайната фаза на инфекцията, предавана по кръвен и най-често по сексуален път. Тя е причинена от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), чието наличие уврежда клетъчния имунитет и фагоцитарната активност на организма и се развиват опасни инфекции. Те могат да бъдат гъбични и вирусни: туберкулоза, пневмонии, хепатит В и С, херпес, както и неоплазми, по-бързо или по-бавно водещи до гибелта на заразения. СПИН е наблюдаван в Норвегия и в някои африкански страни още от 50-те години на миналия век, без да е изяснено дали това са първите случаи на инфекцията. Причинителят ХИВ е открит едновременно от екипите на Люк Монтание (Франция) и Робер Гало (САЩ) през 1983 г. ХИВ е РНК-вирус от семейство “ретро65 вириде”, подсемейство “лентавирус”. Той е крайно неустойчив на външни въздействия и дезинфектанти, както и на ултравиолетови лъчи и радиация. Предполага се, че е произлязъл от вируса на маймунския имунен дефицит в Западна Африка, родината на всички видове вируси, и е разпространен през 70-те години на миналия век чрез група африкански имигранти в САЩ и Канада, а оттам – и по целия свят. Попаднал в кръвта, ХИВ атакува и унищожава “войниците” й: Т СД4-лимфоцитите, така наречените Т-хелпери. Техният брой прогресивно намалява и при падането им под ниво 400 броя в 1 кубичен милиметър, настъпва изразен тотален клетъчномедииран имунен дефицит. Лабораторното изследване за наличие на ХИВ в организма става позитивно чак на 6-та седмица след проникването на вируса в него; ето защо той може да остане незабелязан при тестване на отскоро заразени кръводарители или други ХИВ-преносители. Световната здравна организация (СЗО) е определила рисковите групи за разпространение и придобиване на СПИН. Това са мъже с хомои бисексуално поведение; лица с промискуитетни прояви и проституиращи; венозни наркомани; реципиенти на кръв или кръвни продукти; хемотрансфузирани; болни от хемофилия или таласемия; сексуалните партньори на изброените лица. От 1992 г. СЗО учудващо и малко странно (вероятно от страх да не бъде обвинена в дискриминационно сексистко отношение) се отказа от класифицирането на тези групи и определи като основна рискова група цялото сексуалноактивно население по света. Много по-правилно би било да се посочи за най-опасен фактор рисковото сексуално поведение на отделния човек. И по-конкретно: прибягването до толкова опасните услуги на проститутки и неизползването на презерватив най-вече при анален секс и изобщо при полово общуване с непознат или слабо познат партньор. Всичко това, както и последствията, представлява игра на “руска рулетка”! В големите столични и пристанищни градове на САЩ, Канада, Австралия и Западна Европа разпространението на СПИН е предимно сред хомосексуалистите и венозните наркомани в съотношение мъже към жени както 10:1. В страните на Субсахарна Африка, Централна и Южна Америка и някои страни от Югоизточна Азия основният механизъм на предаване на инфекцията е хетеросексуалният, при съотношение мъже към жени почти 1:1. Заразеността в някои райони на Африка (Уганда, Кения, ЮАР, Замбия) и Югоизточна Азия (Тайланд) достига до 30% от цялото население и до 50% при мъжете на възраст 20-40 години. За проститутките в тези страни тя е 80 на сто. Понастоящем от ХИВ са заразени 120 милиона души по целия свят (и нови 5000 души се заразяват ежедневно!), 40 милиона от които вече са починали. По 5500 жертви на ден умират само в Африка… В България заразата прониква през 1984-85 г. от група моряци от Бургас и района му, работещи в Океанския риболовен флот, след ползване на проститутки от африкански и южноамерикански пристанища. Първоначално оформеното “Бургаско огнище” се състои от 34 вирусоносители и заболели; постепенно се развиват и други малки засега райони в Габрово, Варна, София. Понастоящем общият брой на ХИВ-носителите и заболелите от СПИН наближава 1000. От тях по официални данни са починали над 300. Разбира се, цифрите на вирусоносителите са нереални; те вероятно са 9-10 пъти по-високи. (Интересно е, че първият ХИВ-позитивен българин – моряк от Бургас, е още жив, както и жена му, заразена от него. Но двамата водят много целесъобразен живот и спазват указанията на своя инфекционист.) В момента в София функционират цели три клуба на ХИВ-позитивни, които си съперничат. Причината е ясна – меркантилност. Дори и нещастието не може да обедини нас, българите. Но това е друга тема… Инкубационният период на СПИН е от няколко месеца средно до 6-8 години, но понякога болестта може да не се прояви клинично цял живот и носителят на страшния ХИВ само да го предава на партньорите, без дори и да подозира, че заедно с дареното им удоволствие ги заразява със самата Смърт! Това е характерно най-вече за африканците, носители на ХИВ, които се разболяват след много подълъг инкубационен период – 8-10 години.

Доскоро се смяташе, че не всяко съвокупление е контагиозно (заразително). Оказа се, обаче, че вирусът е станал много по-контагиозен и агресивен. Жените са 4 пъти по-възприемчиви от мъжете. Най-опасен по принцип е аналният секс (именно затова болестта е найразпространена сред хомосексуалистите). Засега ваксина не може да се изнамери, защото ХИВ е много изменчив и вариативен; вече са познати над 100 негови различни щама (разновидности). При една трета от заразените хора се появява първичен (ранен) или спиноподобен клиничен комплекс (между 7-ия и 60-ия ден след инфектирането). Той протича с умерено повишена температура, ангина, подуване на шийните и подчелюстни лимфни възли и хепатоспленомегалия (увеличение на черния дроб и далака). Този синдром преминава за 10- 15 дни и повечето болни и техните лекари не му обръщат особено внимание, смятайки го за банална вироза. В тази фаза при отделни пациенти се появяват лимфоми или карциноми (на Капоши, на шийката на матката), херпес зостер, полиневропатия. Крайната фаза на СПИН настъпва след различно дълъг интервал от заразяването – при една трета от заболелите той може да е дори 10- 12 години (това са т. нар. “дълго преживяващи”). Класическите симптоми на крайната фаза са: продължителен фебрилен синдром (температура до 38 градуса, без втрисания и обикновено рано сутрин), диариен синдром, отпадналост, безапетитие, бързо отслабване, обилни нощни изпотявания, обезводняване на организма. Бързо се наслагват и опортюнистични бактериални, гъбичкови и паразитни инфекции (обикновено пневмонии) и неоплазми (най-често кожният сарком на Капоши, но също и карциноми на стомаха, на черния дроб или на половите органи). При 60% от заразените се уврежда нервната система (менингит, ранна деменция, периферна полиневропатия), засягат се бъбреците, черният дроб, кръвта (автоимунна тромбопения, остра хемолиза) и кожата (себореен дерматит, псориазис). Лечението има за цел да отслаби ХИВ и да притъпи заразителността му; то подобрява качеството на живот на болните, но не може да ги спаси.

Обикновено заболелите от СПИН умират средно 3-4 години след появата на първите признаци. В САЩ обаче успяват да удължат живота им с 10-15 години, а понякога и до 25 години – благодарение на силните (и изключително скъпи!) препарати, които потискат вирулентността на ХИВ и го правят много послабо заразен. Така или иначе, напълно “изчистени” от него, т. е. напълно излекувани хора, няма. Смъртта може да бъде отложена във времето, но не и предотвратена… До днес СПИН е причинил гибелта на десетки световни гении, предимно хомосексуалисти. (Да си спомним един от най-ярките – Фреди Меркюри, а също и любовника му – балетиста Рудолф Нуреев, както и много други). По принцип няма рискови групи; има рисково поведение!

 Заразяване чрез “френска любов”

Действията при т. нар. “френска любов” – кунилингвус, кунилинкцио (облизване на вулва, клитор, срамни устни и влагалищно преддверие) и пенилинкцио, фелацио (налапване и облизване на пениса) са толкова масово разпространени, че отдавна не се смятат за перверзия, а за почти задължителна част от половата игра. Но – внимание: и те носят сериозен риск от заразяване с БППП. Става въпрос предимно за сифилиса и за гъбичните инфекции. Ако по езика има рагади (цепнатини), през тях в кръвта ви могат да проникнат и вирусите на хепатита, на херпеса, дори и… ХИВ! Вече споменах и за не по-малко опасния човешки папилома-вирус, някои от чиито над 30 разновидности са обвинявани като основен причинител на рака на шийката на матката, на пениса и на езика. По-горе стана въпрос и за вируса на устния херпес, който може да се предаде и на гениталиите. Такава инфекция е напълно възможна, затова бъдете внимателни с “френската любов”. Не случайно вече се препоръчва и тя да се извършва през презерватив.

 Речник:

Хепатомегалия – Увеличаване на черния дроб, дължащо се на различни причини: заболявания, прием на лекарства и др. (Бел. Авт.)

Продроми – Първите прояви на болестта преди развитието на характерните й симптоми (признаци). (Бел. авт.)

Болести, предавани по полов път, които се характеризират с туморовидни образувания

Три вирусни БППП – полови (венерични) брадавици, молускум контагиозум и сарком на Капоши, се проявяват с верукозни (брадавични) или туморовидни образувания.

Полови брадавици (кондиломата акумината)

Наричани са още “островърхи брадавици”, “папилома акумината” или “венереа”. Клинично се характеризират с вегетиращи лезии* по кожата и лигавиците на гениталиите и около ануса. Заболяването е известно още от древността. Причинителят му е описан от Крауфорд през 1965 г. Това е човешкият папиломен вирус, който се предава от носителите му дори и когато те нямат лезии. (Впрочем, този опасен вирус причинява и рака на пениса и вулвата, както и рака на шийката на матката.) Кондиломата акумината е една от често срещаните БППП. Папиломните вируси се установяват в цервикса* или вулвата на 40-70% от жените, посещаващи венеричните кабинети. Около 35% от бременните жени имат венерични брадавици, които спонтанно изчезват след раждането. Аналните кондиломи са чести при хомосексуалистите. Инкубационният период е от 3 седмици до 8 месеца (средно 3 месеца). Най-често обаче инфекцията остава скрита или в субклинична форма. Брадавиците обикновено са множествени, с различна форма и големина – островърхи, папилозни или плоски (понякога те се сливат и наподобяват цветно зеле или плодове на малина). Те често се възпаляват и предизвикват неприятни субективни усещания – сърбеж и парене във вулвата, както и вагинално течение с неприятна миризма. При травмирането им са болезнени и могат да се разранят или разязвят. Най-честата локализация на брадавиците при мъжа е главичката на пениса (гланса) или коронката му, както и препуциума* и уретрата, а при жената – входа на влагалището, големите и малки срамни устни, перинеума*. Понякога придобиват гигантски размери с туморовидни вегетиращи лезии. На цвят са най-често кафеникави. Всички болни с венерически брадавици задължително се изследват за сифилис, гонорея, хламидийна и ХИВ-инфекция. Лекуват се с мравчена киселина, ацикловир* и други вирусни антигени, както и чрез електрокоагулация*, лазер, хирургическо изрязване, криотерапия* – според преценката на специалиста. Половите брадавици са опасни, понеже могат да рецидивират и да се изродят в рак на пениса или на вулвата.

Заразителни молуски (молускум контагиозум)

И това вирусно половопреносимо заболяване е широко разпространено. Изразява се в появата на кръгли лезии по кожата, локализирани по гениталиите и перинеума. Описано е за първи път от Батеман (1817 г.), а през 1943 г. Рушка и Каушке установяват вируса, който го причинява: молускум контагиозум вирус. Заразителните молуски не винаги са БППП; те са широко разпространени и понякога се наблюдават като малки епидемии в детски колективи и у посетителите на плувни басейни, както и при спортисти в контактни спортове (борба) и масажисти. Инкубационният период е 14 до 50 дни, но понякога стига и до 6 месеца. Болестта има хронично рецидивиращ ход. Често се съчетава с изразена имуносупресия* (СПИН!, неоплазми, диабет). Проявява се в еритемни или с цвета на кожата гладки перловидни сферични нодули (средно големи брадавици) с плътна консистенция и хлътване (пъпче) в средата, в областта на външните гениталии, на венериното хълмче, перинеума и долната част на корема. Големината им е различна – от 3-5 мм до 1-2 см, като могат да бъдат и “на краче”. При натиск от туморчето излиза млечнобелезникава материя. Понякога сърбят. Липсва етиологично* лечение, освен физикална деструкция (разрушаване) чрез кюртаж на всички лезии посредством остра кюрета. Следва дезинфекция с йод, сребърен нитрат, фенол или прилагане на електрокоагулация, криотерапия, каустични средства и пр.

 Сарком на Капоши

Описан за първи път от Капоши през 1872 г. Причинява се от човешкия херпес-вирус 8 и освен самостоятелно заболяване, е и част от новия синдром на СПИН. Развива се 10-20 пъти по-често у хомосексуалисти в сравнение с ХИВ-болни, заразени по кръвен път, което дава основание саркомът на Капоши да бъде причислен към БППП. Локализира се предимно по краката, често с лимфаденопатия* и засягане на вътрешните органи. Различават се четири форми: нодуларна (доброкачествена, продължава от 5 до 8 години и преминава спонтанно); флоридна или вегетираща (прониква по-дълбоко в дермата, хиподермата, мускулите и дори в костите); инфилтративна (още по-агресивна, с висцерални засягания) и лимфаденопатична (предимно при деца и юноши, засяга лимфните възли и вътрешните органи). Лезиите на саркома могат да се разрастват или разязвяват, а някои от тях цикатризират*. Водят до смърт за период от няколко месеца до 20 години.

Речник:

Лезия – Увреждане, нарушаване целостта на тъканите в организма. (Бел. авт.)

Етиологично лечение – Лечение на причинителите на болестта според нейния произход. (Бел. авт.)

Лимфаденопатия – Болестен процес, причиняващ изменения на лимфните жлези. (Бел. авт.)

Цикатризация – Образуване на белег. (Бел. авт.)

Имуносупресия – Потискане на имунната система на организма. (Бел. Авт.)

Препуциум – Кожичката, покриваща гланса (главичката) на пениса при мъжа. (Бел. авт.)

Перинеум – Пространството между ануса и половите органи на мъжа и жената. (Бел. авт.)

Ацикловир – Синтетичен противовирусен лекарствен препарат, който въздейства върху човешките вируси на херпеса и върху други вирусни заболявания. (Бел. ред.)

Електрокоагулация – Лечебен метод на обгаряне на увредената зона чрез електричество. (Бел. авт.)

Криотерапия – Лечебен метод чрез студово въздействие върху увредената зона: замразяване с препарати, третиране с ледени блокчета, с леденостудена вода и др. (Бел. Ред.)

Цервикс – Шийката на матката при жената. (Бел. авт.)

Паразитни болести, предавани по полов път

Те са “най-невинните” от болестите, предавани по полов път, защото не увреждат вътрешните органи. Паразитите, които ги причиняват, са половите въшки и крастата.

Полова въшливост (фтириаза, педикулозис пубис).

Причинява се от “бубите на любовта” – безкрилите насекоми, наречени полови (срамни) въшки. Освен при секс, те могат да се прихванат, макар и рядко, при спане в хотели, общежития или туристически спални със зле поддържана хигиена, от непочистени седалки на тоалетни чинии в обществените тоалетни, а още по-рядко – в обществения транспорт. Половата въшливост е описана за първи път от Реди през 1668 г. Често се съчетава с други венерози. Инкубационният (скрит, без симптоми) период от сексуалния контакт до появата на сърбежа е 30 дни. Основният признак е силният сърбеж в слабинната област и по окосмената част на пубиса, особено нощем. При силно опаразитяване въшките могат да обхванат и другите окосмени части на тялото – подмишниците и дори миглите. Локалното приложение на антипаразитни спрейове, дори и на старото изпитано народно средство – равни части оцет, газ и олио, бързо дават резултати (още по-добре е, ако са придружени с избръсване на засегнатите части).

Краста (скабиес).

Може би за учудване на някои, крастата също е болест, предавана по полов път (БППП), защото при класическия секс, осъществяван в старата “мисионерска” поза, коремите на партньорите се търкат един о друг. Думата “акар” (кърлеж) се използва за първи път от Аристотел в неговите трудове. Името “скабиес” идва от латинския глагол scabere (чеша се, драскам се). Първият лекар, който описва болестта, е Абу-И-Хасан-Ахмед (около 970 г.), а морфологията на акара е представена от Бономо и Честони, които го разглеждат под микроскоп през 1687 г. През 1884 г. Хебра първи открива лечението на крастата със сяра. Инкубационният период от заразяването до сърбежа е 2-4 седмици и по-малко от 24 часа при повторен скабиес, което се дължи на чувствителността от първото заразяване. Крастата се причинява от миниатюрен прозрачен паразит – кърлеж, едва забележим с просто око. Мъжкият акар умира веднага след копулацията си с женския. Оплоденият женски акар дълбае миниатюрни тунелчета в епидермиса, в които снася всекидневно по 3-4 яйца до края на едномесечния си живот. Именно тази “миньорска” дейност на бременното кърлежче причинява упорития сърбеж предимно по корема и вътрешната част на предмишниците (особено нощем), но също и между пръстите на ръцете, скротума (мъдната торбичка при мъжа), лактите и подмишниците. Инкубационният период на заболяването е средно 10 дни – от 2 дни през топлите месеци, до 45 дни през студените сезони. През този скрит период заразяването на нищо неподозиращите сексуални партньори продължава да се извършва, което прави тази иначе невинна болест много коварна и неприятна. Съществуват достатъчно ефикасни средства (съдържащи изпитаната сяра и др.), които унищожават кърлежчетата. Лекарствените препарати трябва да бъдат назначавани от специалист. При неправилно или продължително лечение, вследствие разчесванията, се появяват усложнения – пиодермити (гнойни пъпчици) с прояви на кожна екзема. Крастата се наблюдава при около 5% от посетителите на венерическите кабинети в САЩ. Описани са две пандемии в края на двете Световни войни – през 1918 г. и 1945 г., възникнали по разбираеми причини.

Болести, предавани по полов път – сексуално предавани инфекции и венеризми

По данни на Световната здравна организация, всеки ден около 100 милиона двойки по света правят секс. В резултат на тази иначе толкова приятна и здравословна дейност близо 900 000 жени забременяват, половината от които – нежелано. Безпристрастната статистика сочи, че всеки ден се извършват около 150 000 аборта, т. е. изкуствено предизвикано прекъсване на бременността, при което зародишът се премахва. Близо 500 от тези неосъществени майки обаче умират от усложненията – обикновено поради пробиване на матката и последвалия кръвоизлив. (Но това, както се казва, е друга тема…) Не по-малко тревожно е, че ежедневно около 360 000 души се заразяват с някоя от 20-те болести, предавани по полов път (БППП), а понякога – и с 2-3 от тях едновременно.

Повечето от тези хора изобщо не търсят лекарска помощ или се лекуват самодейно, късно и неправилно, като по този начин разпространяват заразата и сред своите партньори. Ето защо е изключително важно тези болести да бъдат добре познати именно на младите хора, на които предстои, дай Боже, дълъг и щастлив живот. А той би бил пуст без качествен и безопасен секс. Сексът е не само средство за репродукция, но и най-вълнуващата, важна и значима част от човешките взаимоотношения. Не само защото без него няма нов живот, но и защото той създава истинско удоволствие и радост, осигурява дълбока сетивна и вътрешна наслада, повишава защитните сили и антителата на организма. Освен това добрият секс регулира кръвната захар (изгаря глюкозата в черния дроб) и холестерола, отделя амфетамини (допамин, фенилетиламин), ендорфини и феромони – хормоните на щастието, както и кортизон (стимулиращ метаболизма, т. е. обмяната на веществата) и адреналин, който изразходва енергия (над 600 калории). Сексът лекува главоболието, мигрената и депресията, премахва лошото настроение, създава богати положителни емоции. Аксиома е вече и фактът, че сексът е могъщ имуностимулатор, който пълноценно замества фитнеса, сънотворните и обезболяващите средства, противогрипните ваксини; действа и релаксиращо, и антистресово.

Човек, практикуващ редовно секс, поне 2-3 пъти седмично, още по-добре 3-4 пъти, а защо не – и всекидневно (но с изпитване на оргазъм), много по-рядко се разболява и по-бързо оздравява, отколкото въздържащите се от секса. Хората, които често правят секс, удължават живота си средно с 6-8 години, поддържат лицето си младо, фигурата – стройна, а психиката – ведра. Особено благоприятно е въздействието му върху жените. Сексът е върхът на удоволствията, щастие и балсам за душата и фитнес за тялото, а оргазмът, който той предизвиква (обикновено – веднъж за мъжа и неколкократно – за жената при полов акт), е истинска небесна експлозия. Физиологично погледнато, оргазмът е найдълбокото и разтърсващо чувствено преживяване, пълно тържество на Плътта с Духа. Човек може да го постигне и сам (чрез мастурбация, онанизъм), но тогава това ще е само телесно потръпване – осакатено и изкуствено; сурогат, защото в него не участва вечната Душа.

Дори и постигнат чрез онанизъм, оргазмът пак е полезен за тялото, но той е истински и пълноценен само когато е споделен при контакта с друг човек, обикновено – от противоположния пол. Във физиологичното си измерение оргазмът при жените представлява смъкване на слизестата запушалка на маточната шийка надолу, към влагалищния свод. Именно там се излива спермената течност при семеизпразването на мъжа. Така тази запушалка се имбибира (напоява) с нея и отново се издига нагоре, вмъквайки я в самата маточна кухина. Не при всеки полов акт се достига до оргазъм: зависи от чувството към партньора, от обстановката, предварителната нагласа и не на последно място – от умението и опита и на двамата партньори. Сексът и оргазмът спокойно могат да се нарекат здраве; така, както най-безспорният критерий за доброто здраве е либидото (желанието за полова близост) и редовните сексуални контакти. Повечето секс и оргазми означават и повече здраве, спокойствие и дълголетие. “Любов, движение, радост!” – това е девизът на Клуб “Родопско здраве”, към който ви призовавам да се присъедините и вие. Любовта, която безусловно включва и секса, е, образно казано, чудотворната “чилийска капсула”, която ще ви измъкне от депресията и податливостта към болести. За мен човек, който не иска или не е в състояние да извършва секс пълноценно и с вдъхновение, е недостатъчно културен, дори и да има 2-3 висши образования и да говори няколко езика… Осъществяването на качествен, вълнуващ и безопасен секс е най-висшето изкуство, найпълноценното общуване между хората, което всеки интелигентен човек трябва да владее!

Нека обаче разгледаме и нелицеприятната, т. нар. “обратна страна на медала”. Оказва се, че сексът може да ни донесе и много неприятности. Узнатата изневяра е основната причина за разводите у нас, за домашното насилие, убийствата и самоубийствата. Най-страшната болест, предавана чрез секс – СПИН, е сигурна гибел! (Ето буквално претворение на великата мисъл, съдържаща се в Библията: “Любовта е силна като смъртта”!) Над 20 вида са болестите, които сексът може да предаде от човек на човек; немалко от тях хронифицират и причиняват ред неприятни усложнения, включително безплодие (стерилитет), дълбоки депресии и др.

До неотдавна тези болести се наричаха “венерически” (венеризми), което в съзнанието на хората бе синоним на “срамни” болести. Кое е обаче по-срамното – да се заразиш от хепатит А, понеже нямаш хигиенна култура и не си си измил ръцете след ползване на обществена тоалетна или пътуване в обществено превозно средство, или да се заразиш от нищо неподозиращ случаен сексуален партньор, към който можеш да изпитваш и нежни чувства?… Това са основните мотиви, които отдавна изпратиха в забвение старото определение “венерически болести” (на името на римската богиня на любовта Венера). Така е поне за специалистите. Днес е общоприето да се говори за полово предавани инфекции или болести, предавани по полов път (БППП). По-нататък в книгата често ще използваме абревиатурата БППП. Болестите, предавани по полов път, се причиняват от разообразни микроорганизми – вируси или най-различни бактерии: трепонеми, гонококи, хламидии, трихомони, както и от гъбички.

От книгата „Джобен гид за любовта и секса“ на д-р Тотко Найденов, издателство „Световит“, 2011