Проституцията – най-древната професия, все още актуална и в България

Наричат я “най-древната професия”. За нейна покровителка се приема родената от морската пяна древногръцка богиня на любовта Афродита, жена на сина на Зевс и бог на огъня Хефест. Тя му изневерявала с красивия бог на войната Арес; заловили ги обаче на местопрестъплението и бракът бил прекратен. По-късно Афродита родила в Кипър бога на любовта Ерос. В кипърския град Пафос е изграден специален храм, посветен на Афродита, в чиито околности нейните “дъщери” даряват ласки срещу пари и подаръци. С част от тях отглеждат отрочетата си. Предшественички на Афродита са шумерската богиня на плодородието Инана и вавилонската богиня на любовта Истар. Публични домове е имало в почти всички древни държави от Стария свят. При разкопки на античния град Скитополис (в днешен Израел) намират мозайки на възраст от 15 в. пр. Хр. с надписи: “Очите ми хвърлят светкавици от страст”, “Тоз, у когото страстта се надига, изпитва радостите на любовта”, “На приятелите на Магус, които украсиха тази стая и се забавляваха цяла нощ в нея с млади жени.” (Защо да не са се забавлявали – тогава не е имало СПИН…) Стотици проститутки съпровождат и кръстоносните походи през Средновековието. Поради тази причина болестите, предавани по полов път, особено сифилисът, заливат цяла Европа.

Още преди Освобождението и у нас се появяват първите публични домове, копиращи шантаните на Виена и Париж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов). След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф. От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки. Всъщност 77 на сто от тях са били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от тях – заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!

Днес в България се смята, че проституират общо около 150 000 души (включително и жигола). 20 000 от тях са в София, където има над 100 нерегламентирани публични домове, маскирани като клубове за масаж. Известна е и “стоянката” на евтините проститутки (предимно циганки) – на Лъвов мост, срещу Дирекцията на полицията. Както се казва, “мили родни картинки”… Неотдавна столицата бе разтресена от взривове на публични домове и последвали престрелки. Отново бе повдигнат въпросът за узаконяването на проституцията у нас и за свързания с това Закон за проституцията. Този проблем продължава да е актуален у нас, докато за Европейския съюз той отдавна не съществува.

По данни от Столичната дирекция на МВР на територията на София функционират над 100 публични домове, маскирани под невинни имена. Съответно 50-60 лева е тарифата за ползване на една проститутка за час. Това й носи общо 6 000 лева чиста печалба месечно (необлагаема с данъци), които тя дели поравно със сутеньора си. Годишните доходи на “жриците на любовта” и най-вече на сутеньорите им според неофициални данни достигат до няколко милиона лева.

В България е имало Закон за проституцията още от 1908 г., но през 1912 г. той е бил премахнат. В него е било забранено практикуването на професията от жени под 20 години. Как е регламентирана законово проституцията в Европа? Класическият Виенски закон за проституцията разрешава занаята само за жени, навършили 21-годишна възраст. Това е възможно, но само в градове с население над 50 000 жители; далеч от гари, училища и религиозни обекти. Разрешеното време е само в часовете между 23 и 04 часа, но не и в жилищни сгради.

В Гърция професията може да се упражнява и в тях, но при специални условия: отдалеченост поне на 150 метра от училища, болници и църкви. Прилага се ежеседмичен медицински контрол, надлежно отразяван в здравна книжка, което се разрешава от специална “тричленка” – полицай, лекар и общинар. При установено заболяване на проститутката, разрешителното безусловно и веднага се отнема и се връща само след излекуването й. Разрешителното може да бъде отнето и при оплакване от съседите (вдигане на шум, показност, скандали и пр.). Сводничеството в Гърция е изрично забранено – то се наказва със затвор до 5 години. Същото е наказанието и за мъж, който се издържа от доходите на проституираща жена. Незаконното упражняване на най-древната професия се наказва в южната ни съседка с арест от 3 месеца. В Австрия той е 2 месеца, а в Германия – 6 месеца.

Актуални социологически и медицински изследвания в Европа показват, че всеки втори мъж в страните от ЕС е прибягвал поне веднъж до услугите на проститутка… Лично аз се учудвам на физическата и психическа издръжливост на “нощните пеперуди”. И особено на тези от тях, които практикуват и анален секс, защото твърде вероятно е след време те да получат неприятното явление инконтиненцио, т. е. незадържане, и да изпускат газове и фекалии и при най-малкото усилие.

Най-много обаче се учудвам на мъжете, които са клиенти на проститутките: не ги ли е страх от заразяване с някоя от над 20-те БППП, или още по-страшното – от смърт при зараза със СПИН?! По принцип “срамни” болести няма. Само че БППП се дължат просто на лекомислие, затова можем да ги наречем “болести на глупостта”! Или – на лекомислието и на безотговорността.

Освен това, съгласно нашия Закон за здравето (чл. 94) пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, а според Наказателния кодекс всеки, който знае, че е болен от венероза и умишлено зарази свой партньор, подлежи на съответното наказание. Ето защо трябва отново да имаме Закон за проституцията; просто е задължително! Нямам предвид само плащането на данъци от занимаващите се с проституция, а най-вече – чисто здравната страна на въпроса. Нали сме държава, пълноправен член на ЕС, където опазването на здравето на хората, т. е. профилактиката, стои на първо място в държавната и социалната политика? Предлагането на плът в нерегламентирани, неконтролирани обекти, да не говорим за магистралите, си е чиста проба “руска рулетка”! И за “професионалистките”, и за клиентите им. Да, дългата липса на секс изнервя мъжа, прави го напрегнат и по-лесно податлив на инфекции, дори може и да го поболи. Но облекчение той може да си достави и сам – нали не е сакат?… Според мен умният мъж не ползва проститутки.

Изневярата – разсъждения и любопитни факти от вчера и днес

“Не прелюбодействай! Не пожелавай жената на ближния си!” – повеляват част от 10-те Божи заповеди. Нещо повече: Господ отсъжда безапелационна смърт чрез убиване с камъни за изневерилата жена.

 Смърт се е полагала и на всеки поданик на английската кралица, който е преспал с нея (причината е ясна и оправдана: да не би да се роди престолонаследник, чиято кръв не е “синя”). “Похот” е последният от седемте смъртни гряха. Нека да изброим и първите шест: горделивост, гняв, завист, леност, алчност, лакомия. Брачните или постоянните партньори по принцип не рискуват заразяване от БППП. Това става най-често при прелюбодействие (изневяра) или контакт със случаен, непознат партньор. Важно е да се подчертае, че именно изневярата е на второ място сред причините за над 15-те хиляди развода в България (на първо място е невинното и често мимикрично “несходство на характерите”). Внимание: отново изневярата застава на първо място като подтик към убийствата и самоубийствата у нас.

“Да си верен е трудно. Живеем в свят, в който всеки има своя шанс – от търговеца, когато е на път, до лекаря, когато е сред медицински сестри. Ако кажа, че съм изневерявал, няма да е почтено спрямо съпругата ми. Ако отрека, многобройните ми почитателки вероятно ще ме сметнат за скучен”, казва световният тенор красавец Пласидо Доминго, известен с похожденията си. “Изневярата е профилактиката на развода. Тя е жизнено необходима за запазване на семейството, но трябва да остане неузната, защото при разкриването й може да го разбие”, твърдеше в своите лекции водещият в близкото минало социален медик проф. Кольо Гаргов (ценител не само на уискито), вече покойник.

Изневярата е колкото полезна, толкова и опасна за здравето. В американската медицинска литература се употребява терминът “хотелски синдром” – за внезапно получили инфаркт, инсулт или дори починали сладострастници, обикновено не в първа младост, които масово ползват евтини хотелски стаи за похожденията си. Наистина, немалко мъже са починали върху жени, но по правило това не са собствените им съпруги.

Понякога изневярата застрашава самото свещено семейство, ако прелюбодеецът се увлече по чужда жена, още повече, ако се влюби в нея и я предпочете пред майката на децата си. Та нима е необходимо да се узаконява всяка сексуална връзка?! Защото Семейството означава не само Любов, но и Отговорност. Истинският мъж коленичи само пред Бога и пред жената, която е родила децата му! Исус, колкото и състрадателен и човечен да е бил, има изненадващо жестоко отношение към прелюбодейството и изневярата.

Според евангелист Матей, Спасителя поучава: “Който напусне жена си, освен по прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” Според друг евангелист – Марко, Исус е непримирим към изневярата: ”Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, убийства, кражби, користолюбие, лукавства.” Излиза, че според Богочовека греховното прелюбодеяние е по-тежко от убийството, щом го нарежда преди него. Същата е градацията на Исус и според евангелист Лука: “Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си.” Явно още в древността хората са разбирали опасността от изневярата за развалата на морала и за разпространението на “срамните” болести. Но, наистина, защо хората си изневеряват?

Да разгледаме основните, най-често срещани причини за това.

1. Поради навик, който се е превърнал във “втора природа”. Индивидът, свикнал да сменя партньорките (съответно – партньорите) си, трудно може да отвикне да ходи “по чуждо”. Такъв е неговият стереотип, начинът му на живот, ценностната му система, нормата на поведение, и това е не само физическа, но дори и психическа потребност.

2. Поради проклетото чувство на омръзване. Стереотипът по принцип изморява и отегчава хората, но пък какво по-хубаво от една постоянна, взаимно желана връзка, която може да продължи десетки години?

3. Поради “тръпката” и удоволствието от новото приключение. Изброените дотук причини за изневяра преливат една в друга и е трудно да бъдат рязко разграничени.

4. Поради физиологическа необходимост на незадоволения партньор. Единият брачен партньор отказва (или не може) да общува сексуално с половинката си, или пък го прави твърде рядко, най-често поради полова немощ – импотентност, намалено и дори липсващо либидо, диабет и други болести. Тогава изневярата е най-оправдана (ако изобщо може да бъде осъждана в този случай) и дори е препоръчителна, защото тогава е просто един вид оцеляване на организма. Извършвана е по здравословни причини и всеки лекар би я “предписал” с чиста съвест.

5. От материален интерес, свързан с получаване на някаква лична житейска облага. Тук се има предвид правене на секс най-вече с всемогъщото началство, с шефа, от когото зависи запазването на работното място или кариерата на жената. Разбира се, това си е чиста проба проституиране, защото се получават придобивки срещу секс, т. е. той се прави не заради самото удоволствие, а “по сметка”, с цел материална или финансова изгода. Това е най-нещастният и осъдителен вид изневяра.

6. Поради психологическия мотив “отмъщение”. Макар и неинтелигентен, той се прилага често, и то не само от по-посредствените хора, но и от умните. Едва ли подобен вид “санкция” и “възмездие” удовлетворява извършителя му; по-скоро това е глупав опит за самооправдание пред гузната съвест.

Обобщено казано, изневярата е като живота – разнообразна, възвисяваща или заробваща, носеща радост или разочарование. И също като живота е до време. Според римското право на император Юстиниян, съществува абсолютна и относителна причина за развод при изневяра. Тя е абсолютна за мъжете, които са я извършили в собствения си дом; относителна – ако са консумирали прелюбодеянието в чужда къща, но в същия град, а изобщо не им се търси отговорност – т. е. биват напълно оправдани и оневинени, ако са го направили в чужд град. За съпругите обаче доказаната изневяра се приема като абсолютна причина за развод, независимо къде са се усамотили с любовника си. Така е, когато законите се сътворяват от мъже…

В някои ислямски страни изневярата все още се наказва със смърт (в Саудитска Арабия – чрез бой с камшик). В Австрия съществува член 194 от Наказателния кодекс, съгласно който за брачна изневяра се налага лишаване от свобода за 6 месеца или парична глоба в размер на дневния доход на “престъпника”, умножен по 360. Присъдите по този параграф в Австрия са били най-много през 1966 г. – 116, а най-малко през 1989 г. – 15, като две трети от осъдените са били жени. Подобен закон в Европа има само още в Турция. Бил Клинтън едва не стана жертва на една своя интимна “забежка”: едно все по-масово упражнявано занимание, сторено му, и то само орално, за броени минути, от наглед невинната стажантка Моника Люински. В резултат бе предизвикан шумен скандален публичен процес, струвал на американските данъкоплатци над 25 млн. долара, който без малко не предизвика свалянето на президента на САЩ. Най – печеливша обаче се оказа Моника, която не само се прочу, стана емблематична и влезе в историята за вечни времена, но и разпродаде мемоарите си за няколко милиона долара. Нейното фелацио се оказа най-скъпото в света…

Изневярата… Смущава ни, наскърбява ни, смазва ни. Осъждаме я, потулваме я, преглъщаме я. Но никога не я приемаме с равнодушие или с безразличие. Навярно защото тя ни подлага и на риск от заразяване с БППП. Колко добре го е казал арменският поет Кеворк Амин: “Ако любимата ти е невярна, не се гневи напразно. Това е правило в живота…” А мъдрецът Ватсайяна пише в “Камасутра” през III в. пр. Хр.: “Трите цели на живота са: дхармата (религията), артхата (политиката) и камата (любовта). Кое е господстващото, кое ги обединява? Докато има устни, които да целуват, и очи, които да гледат, любовта ще живее.”

Колко хубаво е казано! Говорим ли за прелюбодеянието и неговото осъждане, неизбежно ще трябва да цитираме и нашия Спасител Исус Христос. Пословичен е един епизод от възхитителния Му живот, когато разярени фарисеи подгонват жена, заловена в изневяра, готови да я умъртвят безмилостно с камъни заради сурово заклеймения в Библията грях. А Христос само им казва: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък връз нея!” Миг-два смущение, и всички, до един, пускат камъните от ръцете си. И как точно, по човешки простичко, се пее в една наша естрадна песен, изпълнявана от Георги Станчев:

 “Вторник вечер, вън е синкав мрак, чужда стая ги събира пак. Бурни страсти – после миг покой, тя си тръгва; след минута – той. Те си носят кръста мълчешком, всеки има свой живот и дом, Но “това” по-силно е от тях – и във вторник идва този грях. Вторник по здрач, два силуета, чуждият ключ, взет поне за час. Моля ви – не, не ги съдете: хора са те, както всички нас.”

Разбира се, всеки човек сам избира начина, по който да живее: дали да бъде сам или да се свърже с партньор (включително и от същия пол), дали да бъде целибат (т. е. завинаги да си остане девствен), или промискуитет (да води безразборен полов живот), дали да сключва брак (граждански или църковен), или да съжителства без брак, дали да остане верен на партньора си или често да прелюбодейства… Мъже, ако ще изневерявате – със или без любов, заради навика или заради тръпката, просто за разнообразие или поради физическа и духовна необходимост, поне бъдете отговорни: винаги, винаги ползвайте презерватив. Дано и жената, която е кръшнала на мъжа до себе си, да е била разумна… Защото онзи (онази) също има достойнство и право на здраве и живот!

Промискуитет (нимфомания, сатириазис) – хаотично и активно търсене и осъществяване на сексуални контакти

Промискуитет означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти и при двата пола. При жените това поведение се нарича нимфомания, при мъжете – сатириазис.

Няма нищо лошо в това, ако сексът се прави разумно и безопасно за здравето и живота (което означава: непременно – с презерватив!).

Известни са много “мачовци”, оставили ни през вековете своите имена на неудържими сладострастници. Някои от тях се заразяват от сифилис, за което ще отворим дума по-късно. Безспорно класикът и емблемата сред тях е Джакомо Казанова (1725-1798 г.), чиито откровени мемоари се четат и до ден-днешен с вълнение (и завист, признайте си, мъже)… Специално ще спомена мъдреца на мъдреците, юдейският цар Соломон, син Давидов (царувал от 965 до 928 г. пр. Хр.). Той имал хиляди наложници в харемите си, на които се наслаждавал всяка нощ до дълбока старост. Внимание заслужава и Краля Слънце Людовик XIV (1638-1715 г.), който още 15-годишен прави за пръв път секс с мадам дьо Бове, 42-годишната камериерка на кралицата майка. Стотици са хубавиците – аристократки и прислужнички, които получават неизтощимите му ласки. Списъкът на известните мъже-любовници продължава така: страшният покорител на Европа, монголският предводител Чингис хан (1115-1227 г.); руският деспот и строител на могъщата Руска империя Петър I Велики (1672- 1725 г.); не по-малко страшният испански крал Филип II (1674-1723 г.); писателят мулат Александър Дюма-баща (1802-1870 г.); безсмъртният поет-палавник и ваятел на руския език Александър Пушкин (1799-1837 г.). Например големият немски и европейски поет Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832 г.) непрекъснато черпи вдъхновение от млади музи. На 75-годишна възраст той се влюбва в 18- годишната девойка Улрике; с нея е до края на дните си и замалко не се венчават.

Подобно на него великият френски писател Виктор Юго (1802-1885 г.) не спира да общува плътски с най – различни жени. Само в периода 1848-1850 г., т. е. за 2 години, той прелъстява… 200 свои почитателки. Вече 70-годишен, Юго съблазнява 22-годишната дъщеря на издателя си Теофило Готие, като едновременно с нея спи и с актрисата Сара Бернар. Следват имената на виртуоза пианист и композитор Ференц Лист, на гениалния художник Пабло Пикасо, който не спира да флиртува до преклонна възраст; тук са и американският певец с кадифен глас и изгарящи сини очи Франк Синатра; царят на криминалетата Жорж Сименон, който нерядко се справял с по три проститутки дневно; философът екзистенциалист Жан-Пол Сартр, грозен и дебел, но чиито студентки се надпреварват да се пъхат в леглото му; любимецът на почти всички амариканки президент-красавец Джон Кенеди (който буквално не подбира – от секретарки и репортерки до божествената Мерилин Монро); кралят на рокендрола Елвис Пресли, непропускащ нито нощ без някоя от хубавките си почитателки; натъпканият сякаш с динамит от енергия и, уви, с алкохол и наркотици, Джими Хендрикс; вечният любовник-чаровник Ив Монтан; неизтощимите актьори Жан-Пол Белмондо, Джак Никълсън и символът на мъжкия чар Ален Делон. Тук е и Роже Вадим – притежателят на стотици жени, включително и на прелестните си съпруги-мечта за всеки самец Бриджит Бардо, Катрин Деньов и Джейн Фонда; и италианският плейбой-разбивач на женски сърца Марчело Мастрояни, най-видната от чиито любовници е самата София Лорен. И още толкова много: Ги дьо Мопасан, Бенито Мусолини, Хулио Иглесиас, Рудолф Валентино, Чарли Чаплин – цял легион са имената на знаменитите любовчии…

Мъже, не им завиждайте; те отдавна са изживели неповторимия си живот. Просто се опитайте да следвате примера им.