Сутринта
Сутрините в Родопите са много приятни, ако успееш напълно да им се насладиш, с чаша кафе на терасата или сред поляните, пълни с диви ягоди. Дори и да се наспиш малко повече, отколкото трябва, не е грях – събота е!
Точно в 10.30 започва и семинара, за който се бяхме събрали тук – презентационна лекция на тема пробиотици и ползата от тяхната употреба.
Замисляли ли сте се, че пробиотиците могат да бъдат ужасно важни за вашето здраве?
Определението е безкрайно сухо – „живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“ .
Едно много проста добавка, с огромна полза за здравето ни!
- С нея се подкрепя и възстановява баланса на чревната флора по естествен начин
- Укрепва и стимулира имунната система срещу негативни фактори на външната среда при здрави и болни над 4 години
- Благоприятства общото здравословно състояние – при отслабен имунитет, чести боледувания, бактериални, вирусни и гъбични инфекции, умора, изтощение и стрес
- По време и след лечение с антибиотици за поддържане на нормалната чревна флора и за предотвратяване на дисбактериози
- Симбиотик с множествен механизъм на действие
- При чревни инфекции, диария
Употребата на подходящите пробиотици е въпрос на обща култура за всеки човек, който иска да бъде здрав и да живее здравословно.
Повече информация за Саностол и за портфолиото на продуктите с тази марка!
Пещерата
Време беше и за почивка! След един доста по – добър обяд като обслужване и кухня /явно от хотела си бяха взели поука/, посоката бе една – Ягодинската пещера.
Интересно място и дори ниските температури и трудния еднопосочен път не успяха да ни стреснат. Хубаво местенце, с особено усещане. Но важното е и купон да става.
Отвън ни чакаше слънце, много сергии и какви ли не неща, които зашеметените от студа и преживяването туристи нападнаха.
А пред входа чакаше поредната тълпа, която да премине няколко километра под земята.
По пътя попаднахме и на едно страхотно езеро! Нямаше как да не го снимам.
Цивилизацията се усети още с първите си признаци…Луд надпис, останал на тази стена от поне 30 години. Какво ли не може да намери човек из Родопите?
След една езда от поне 50 километра, която заради завоите изглежда 500, попадаме в Млечен дом, село Смилян. Тук в битова атмосфера човек може да опита десетки видове сирена и кашкавал, пък и да научи доста за историята на млякото в Родопите.
Ммммммммммм, вкусно, казах си аз! Нарочно не пускам снимки, за да не предизвикам с тях кулинарна катастрофа – мандрата обработва по 2500 литра дневно и засега това и е капацитета. Не ги карайте да се разширяват, за да не паднат като качество.
Обратно в Смолян
Така и така не успяхме да спрем за повече от 1 кафе време в Смолян, но…гледката си заслужаваше.И пак в Пампорово
Оказа се, че имало хора с частни гори.
Както и че, пиците и спагетите са родопски специалитети.
Дано не се разсърди Италия.
Мда, имаше и такова. Снимки не са нужни, вкусно похапване, тиха музика, биричка и винце и разговори. Диня и печена царевица може да е много вкусна комбинация, овкусена с тонове въздух.
На път – обратно
Слизайки, не може да не посетим Бачковския манастир, където всичко е свято, даже и паркинга, където продават осветени икони.
Задължителният глинажен шопинг.
И за обяд -вкусни сармичкиииииииииииииииииииии в ресторант Джамура. Яли ли сте? Ако не сте, да сте…губите
И край, обратно в жегите, в равнината. Надяваме се, че пак ще се срещнем с хората от Никомед, да имаме още много материал за снимки, а до тогава…ще си пишем!