На 14, 15 и 16 юни в Стара Загора се провежда най-новият български джазов фестивал – Джаз Форум Стара Загора. В него вземат участие най-известните български джаз музиканти и формации, като Венцислав Благоев, Петър Салчев квартет, Роял дикси бенд – Велико Търново, Военен биг бенд – Стара Загора, вокална група „Траяна“, Йълдъз Ибрахимова и много млади таланти.

 Стоян Янкулов е презентирал българското културно наследство в страни от цял свят. Той е много повече от джаз музикант. Свирил е с Биг бенда на БНР. Участва в проекти на Боби Макферин, Корнел Хорват, Енвер Измаилов. Той осъществява записи на джаз, поп и етно музика. Това съществено е повлияло на уникалния му стил на свирене, в който успява да възпроизведе оркестрово звучене на ударните инструменти.

Разговаряме със Стунджи за това може ли да се свири джаз на тъпан, за удоволствието от преподаването на музика и новите му музикални идеи.

Фрамар: Вие сте изключително широкоспектърен музикант. Може да Ви чуем да свирите джаз, фолклор, дръм енд бейс, рок, фюжън. Кой от тези стилове Ви кара в най-голяма степен да се чувствате като „в свои води“?

Точно така бих определил стила, в който се чувствам най-добре – широкоспектърен. Аз се кефя да свиря най-различна музика. Нямам ограничение и нямам фаворит сред стиловете, в които свиря. За мен музиката е музика като цяло.

Фрамар: Как стана така, че решихте да вземете участие в настоящия „Джаз Форум Стара Загора“?

За мен е удоволствие да участвам във всякакви джазови фестивали. Въобще за музикантите е винаги добре дошло, когато имат предоставена сцена. На сцената един творец може да покаже таланта си, труда си, творчеството си.

Фрамар: И преди сте свирили в Стара Загора…

Много пъти съм свирил в Стара Загора. Публиката е страхотна и винаги ни приема много топло.

Фрамар: Известно е, че владеете уникален стил и умеете да свирите на няколко инструмента (пиано, тарамбука, тъпан, барабани). Кой от тях използвате най-много в джаз музиката? Изобщо трябва ли да има някакво строго ограничение?

В джаз музиката използвам най-много барабаните си. Макар че много често ме карат да свиря джаз на тъпан! По принцип няма ограничение, всеки търси нещо интересно. Свирейки на тъпан, било то джаз или рок енд рол, когато знаеш как да го изсвириш, пак си звучи добре и то доста оригинално.

Фрамар: През 2007 година се класирахте на престижното 5-то място в конкурса „Евровизия“. Имате ли амбиция да участвате с нов проект на следващия конкурс?

Амбиция може да се роди тогава, когато имам готова идея, готово за конкретния повод шоу, като цял спектакъл. Когато имам зад гърба си наистина качествен материал, тогава не се притеснявам да се явя пак на нещо подобно. Но всичко зависи от музата!

Фрамар: На какво се дължи според Вас това, че преди и след вашето участие в конкурса не сме имали подобен успех?

Мога да кажа, че успехът ни се дължи на нашата оригиналност и това че бяхме различни. Свирехме музика, която си свирим винаги, не сме се опитвали да имитираме някого. Нужни са уникалност и добро изпълнение. Силата ни беше и в това, че винаги се раздаваме на 100 процента в начина, по който поднасяме творчеството си. Важно е да се „боцне“ сърцето на публиката, независимо в какъв стил е музиката, която се изпълнява. Мисля, че ние тогава го направихме и на това се дължеше успехът ни.

Фрамар: Музикалните Ви проекти с прочутия бас китарист и композитор Хуан Гарсия Херерос пожънаха голям успех. Да очакваме ли отново да ви видим заедно на една сцена?

Да, разбира се! През лятото ще свирим в Бургас, на фестивала Spirit of Burgas. Ще бъдем заедно с неговата формация. Така стана, че те от чуждестранна страна уредиха да свирим в България, което е потвърждение на това, че никой не е пророк в собствената си страна. Аз се опитах да уредя участието ни в Spirit of Burgas, но не се получи. Когато обаче това стана от чуждестранна страна и по стечение на обстоятелствата аз също свиря в тази група, нещата се обърнаха. За пореден път се доказа, че за чужденците у нас се отваря всяка врата.

Фрамар: Вие взехте участие в лятната музикална академия на Нов български университет. Хареса ли Ви работата със студенти, преподавателската дейност?

Да, това беше един 10-дневен курс и беше изключително интересно. Оказа се, че когато преподаваш, когато учиш другите, преоткриваш и за себе си много неща.

Фрамар: Смятате ли и занапред да се занимавате с преподаване на музика?

По принцип смятам да се занимавам и се занимавам. По-скоро преподавам частни уроци. Има доста желаещи, които искат да посещават уроците, имам си и място, където преподавам.

Фрамар: Проблема, пред който най-често се изправят българските музиканти е пиратството – това, че музиката не се продава легално. Какъв е според Вас изходът от тази ситуация?

От това няма спасение, няма как да се разреши този проблем. Така е в България и така ще бъде. Единственият начин за музиканта да продава албумите си е по време на концертите. На наши концерти например, са се продавали по 500, по 1000 албума. Вече все по-рядко хората си купуват албуми от магазините. А на концерта хората се запалват и още докато са във вихъра на емоцията, идват и си вземат албума.

Фрамар: Вие сте лауреат на множество награди за принос в областта на изкуството и популяризирането на българската култура по света. Какво бихте казали на младите хора, които тепърва започват да се занимават с музика?

Бих им казал да не се страхуват от големия труд, който им предстои! Трябва да бъдат последователни и ще бъдат възнаградени за това. Господ ще ги възнагради щедро, ако бъдат постоянни и не се отказват. Преследвайте мечтите си и отстоявайте целите, които сте си набелязали!

Представете си студен есенен ден.

Представете си студения вятър, който прави на пух и прах желанието ви за още поне една доза лято, представете си внезапния дъжд, който ви кара да се скриете в първото кафене и да наблюдавате този напълно незаконен студ през прозореца. Представете си забързаните хора по улицата – изненадани от нахлулия студ и измръзнали от мисълта : „Това е положението, зимата идва, при това с бясна скорост“.

А сега си представете жена, която се спира пред обущарското ателие точно срещу прозореца, от който наблюдавате. Представете си я леко облечена под дъжда, подаваща едната си обувка на обущаря. Представете си чакането й – 1,2,3…..5, 10 минути…под дъжда, срещу вятъра. Някак е нехуманно, нали, при правила от ЕС да се храним с месо от щастливи прасета и кокошки, това чакане в дъжда би се видяло на ЕК като филм на ужасите.

Това, което ви накарах да си представите, е действителна случка от живота на Андонис Кефалинос, която го жегва толкова много, че решава да направи уютно обущарско ателие, в което отношението към човека ще е също толкова добро, колкото качествена е грижата към неговите обувки.

Но за самото ателие след малко. Нека първо да ви запозная с Андонис.

 Един грък в България

 Андонис идва в България преди 5 години като част от екипа на известна гръцка фирма, занимаваща се с производство на обувки. Случва се така, че напуска фирмата, но остава да живее тук, защото това е градът, който изцяло отговаря на потребностите му – влюбва се в тишината, зеленината и спокойствието на Стара Загора.

Обущарскотото ателие „Андонис“

Идеята за него му хрумва в онзи студен ден, който описах по-горе и сега, когато ателието е вече факт, се оказва, че то всъщност е перфектният отговор на нуждите на клиентите. Андонис ги посреща в топло и уютно помещение, в което докато чакат, те слушат музика, или разглеждат богатия асортимент от чанти, портфейли и шалове. Чудесно, нали? Все пак да ти се счупи токът или да се разлепи подметката ти е доста кален номер от страна на съдбата, за да си причиняваме и страданието да чакаме да ни оправят обувките в студа. В този ред на мисли, благодаря, Андонис, благодаря от името на всички жени! Ходенето при обущар вече няма да е отегчение!

 Защо обущар?

Като един типичен представител на консуматорското общество, се зачудих как така един млад, привлекателен и интелигентен мъж като Андонис се е захванал с обущарство. Все пак повечето хора се стремят към по – звездни кариери. Отговори ми кратко и искрено. Бил толкова слаб ученик, че единственото спасение на бъдещето му било да се захване с някакъв занаят. На обущарство го научил баща му и постепенно обикнал работата си. Сега цени професията си, не само защото му носи удоволетворение, но и защото приходите му от нея са добри. Смята, че бягайки от обущарството като професия, хората грешат, последствието от тази грешка е, че един ден този занаят ще се изгуби, а като се изгуби той, ще се изгубят и обувките.

Според него обущарството изисква както сръчност, така и ум, и творчески умения, и няма измислена машина на света, която да може да направи обувка без човешка намеса.

 Страничните ефекти на обущарството

Докато останалите мъже оценяват даденостите на жената по десетобалната система, той просто се взира в обувките й, едва след тях погледът му се плъзга нагоре.

Работното му време не приключва в 17 – все пак и обувките на приятелите му се нуждаят от поправка:)

 Съветите на Андонис

•  Всяка обувка, направена от материал, различен от естествена кожа е опасна за здравето
• Когато си купувате обувки, избирайте такива, които освен модерни, да са качествени, удобни и здравословни.
• Не забравяйте, че евтиното винаги излиза по-скъпо.
• Преди да приберете обувките си за следващия сезон, ги занесете на обущар, който да ги освежи и ремонтира.

 Къде да го намерим?

 Обущарско ателие „Андонис“ се намира на ул.“П.Парчевич“ 39 в Стара Загора. А самият Андонис е толкова добродушен, че с удоволствие би ви дал ценни напътствия, когато го посетите, разбира се, със силен гръцки акцент.

Специално за клиентите на аптеки Фрамар, Андонис предоставя и отстъпка от цените си за ремонт на обувки!

 За финал

Преди много, много години Мерилин Монро възкликнала: „Не знам кой е измислил високите токчета, но всички жени му дължат много“. Време е да перифразираме тази мисъл:“ Не знаем коя е била онази жена, чакаща обувката си в дъжда, но всички й дължим много“.