Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.