Апостилът – употреба, значение, функционалност

Апостилът е  заверка, печат, с който се легализират документи, предназначени за чужбина. Поставя се от държавата, която издава документа.

В България той се въвежда на 30 април 2001г. Тогава тя става страна по Хагската конвенция. Страните, подписали Хагската конвенция от 5 октомври 1961г., имат унифициран начин за оформяне на определена категория документи (публични актове) чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специалното удостоверение апостил. Това освобождава документа от всякакви следващи заверки и легализации и се признава между държавите, подписали въпросната конвенция.

Формата и съдържанието на апостила са задължителни за всички държави – страни по Хагската конвенция. Той съдържа десет номерирани полета, в които се предоставя информация за документа и е вид гаранция от държавата за неговата истинност.

Защо ни е необходим апостил?
В редица случаи там, където ще представяме документи от България в чужбина, или обратно, има изискване те да бъдат легализирани. За страните по Хагската конвенция това означава, че трябва да са снабдени с апостил, освен ако нямат споразумение за правна помощ.

Къде се издава?
Държавите по Хагската конвенция са определили различни инстанции, които издават апостил (министерство или друг държавен орган).
В България апостил се издава в Министерството на правосъдието (за всички съдебни и нотариално заверени документи) и Консулски отдел към МВнР (за останалите документи).

Как да се сдобием с апостил?
Най-бързо, лесно и изгодно е да се доверите на преводаческа агенция.