Основните проблеми на фирменото парти

Проблемът с пиенето е ясен – на фирмено парти не бива. С яденето е по-допустимо, въпреки че пак не бива да се прекалява, защото после излизат едни снимки, много, ама много далеч от естетиката. С танците – пак същото, придържаме се към приличието. Какво да правим обаче със сексуалното желание? В края на краищата – него не го демонстрираме открито нито на фирмени партита, нито къде да е другаде. Крием го поне дотогава, докато не останем насаме с ответната персона. И ако повечето от колегите, събрани на партито са излезли с подобна мисъл, скрита в главата, какъв е проблемът да се отдадем на плътска страст в една вечер, в която целта е ясна – излезли сме за забавление. В крайна сметка, ако презумпцията е, че сме се събрали за забавление и ако не бива да се прекалява с пиене и ядене, то какво друго забавно остава, освен сексът?

Другият факт, който ни улеснява в осъществяването на въпросната цел е, че сме излезли с познати хора. Няма опасност да попаднем на психопати, мошеници или изнасилвачи. Ванката от офиса го знаем, знаем го как мирише, знаем дори и как си пие кафето сутрин. Пие три в едно впрочем, но не това е важното. Важното е дали да му легнем, ако ни се иска?

Тук идва третата бариера в ума – ами иска ни се. Затова сме и направили прическата, грима, маникюра и сме обули чорапите със силиконов ръб, а не офис-чорапогащите. Затова деколтето крещи: „Вземи ме!”, затова погледът е палав. Следва четвъртата бариера – да посмеем да покажем желанието си недвусмислено. Иначе чакайки да ни се усмихне сексуалното късметче, може и доникъде да не я докараме. Отиваме към Ванката (ясно ви е вече, че това е изборът на вечерта) и му се навираме в ръцете, ама буквално му се навираме, защото нали уточнихме че става дума не за намек, а за ясно и точно заявяване на сексуален интерес. Ванката се държи любезно, усмихва се, обаче нещо не поддава съвсем. Шепнем му на ушенце, че май никак няма да е лоша идеята след партито да ни дойде на гости и да разгледа библиотеката ни с нови заглавия и т. н. и т. н…

С две думи пускаме в ход целия наличен женски арсенал от непочтени оръжия. Отсреща – бетон! И понеже трябва да се излезе от ситуацията с чест – продължаваме с приятелски тон, обръщаме всичко на майтап и в крайна сметка замъкваме горкия колега на по питие, за да довършим в най-близкия бар. Там вече ситуацията намира своето обяснение, което ние за щастие прозираме зад думите на Ванката, защото както си спомняте от по-горе, съобразно добрия тон на офис-парти не сме пили прекалено и сме достатъчно трезви, за да разбираме. И ето обяснението – мъжете никак, ама никак не обичали агресивните жени! Можело, ама не и от страна на близките познати, в частност – от страна на колежките. Иначе можело да се случи, обаче на морето, или нещо подобно, когато и те (мъжете) не са много на себе си.

Запаметяваме ние файла с информация и си правим изводите за другото фирмено парти:

• Първо – това със забавлението на фирмено парти го забрави – ако искаш да запазиш достойнство и авторитет – това събитие си е като допълнителна работа.
• Второ – ако се търси партньор за еднократен секс – пак не го търси там. По-добре опитай в нощните барове, въпреки че вероятността да попаднеш на някой в кондиция и добра форма за креватни забавления, също клони към невъзможност.
• И трето – това със секса на работа го остави на съдбата. Защото се случва – много сполучливи връзки започват на работното място, създават се семейства, деца се раждат и прочие. Само че за тая работа трябват двама, и то двама, които не се свалят от немай къде точно на фирменото парти.